Не знам как да започна този разказ... Към края на месец ноември 2019 г. ми звъни една мадама, пребиваваща от години в Германия, с оплакването че голфът ѝ нЕма пОрно (пардон, пАрно). Ходила в някакъв сервиз, направили диагностика и обявили интересна цена за ремонт (нещо към 550 евро ми се върти в главата, може и да е +/- 50 евро, но със сигурност е в този порядък). Тяхната експертиза, прилежно написана в/у документ 1 копие: стъпков мотор управление на клапата за парното. Тя сподели, че до седмица си се прибира в България и я посъветвах по ганьовски да не си дава паричките на германците и че каквото и да е, тук ще е оправи с много по-ниска сума. По стечени на обстоятелствата, честта и частта с това порно се падна на мен. От 2-3 години не се занимавам професионално с автомобили, но по моите машини, по колите на мацки и на добри приятели ровичкам често (в конкретният случай реших да помогна). Забравих да спомена, че автомобилът е Golf mk7 2015 г. и от кола на 4 години не би трябвало да се очакват подобни поломки...
Свърших си админската работа и се запътих към гаража, където вече ме чакаше момичето. Поразковах малко пластмаси от шофьорската страна и с моята развита до гинекологично ниво фина моторика, с ментално попържане, почесване и попушване, извадих счупеният стъпков мотор на клапата. Разглобявайки и ориентирайки се в движение, все по-дълбоко осъзнавах, че тази клапа, дори блокирала в отворено положение, няма как да се отрази толкова генерално върху отоплението на купето... Двигателят е загрял на 90°C, а изход. въздух е 16-18°C?! - Мам... Така! Намираме ново моторче Валео (като фабричното) за ~70 лв и по обратния ред го връщам на мястото му, като пътьом опипвам тръбите на радиаторчето (макар, че силно ме съмняваше радиаторче на кола на 4 години, карана само с G-13 антифриз, да е развило силна атеросклероза) - ами входящата па́ри, изходящата е студена... Обучавам тъпото моторче, за да се ориентира къде е ляво, къде е дясно и се приготвям психически за демонтаж на радиаторчето. За голямо всеобщо щастие се оказа, че е на достъпно място и не се разглобява половината кола, а се сваля само още една кора под таблото, лявата жабка и еърбега, който пази краката на водача при колизия:
Извадих комичното радиаторче, светих с фенерче и вътре не видях никакви следи от запушвания, отлагания и т.н. ситуации.
След като обследвах визуално дебелината на вложеното в този топлообменник, вече гледам с уважение алуминиевите кенчета от газирани напитки Костуемата цена на този батализъм, на този апендикс в развитието на автомобилостроенето, не би било морално да превишава 3-5 лева.. Напречното сечение на тръбичките отвътре надали е повече от 0.75 мм, но това вече е друга тема. Предвид долнопробната изработка вече прецених, че шансовете бракоделието да е развило исхемична болест, се покачват с всяка секунда вглеждане в него. Нямах никаква представа колко всъщност е зле положението...
Реших да го занесем вкъщи и да го напомпам с топла вода от водопровода у нас, та ако има някаква тиня вътре (пак повтарям - антифризът бе чист като сълза и нямаше никакви гадости при откачането на щуцерите му), да я изкарам. Влизам частично облечен в банята, отвивам макруча на душа и придържайки го не особено силно, подадох стабилен дебит на изхода на радиатора... БАААУ и за половин секунда се изкъпах и изпрах едновременно... Оказа се, че това е един голям. стопроцентов инфаркт и 5-6-те бара налягане на водопровода просто да избили маркуча от ръката ми... Видя се, че не иска с добро. Натискам прехода маркуч/щуцер доста по-убедително, подавам рязко вода на МАХ и... Нищо! Вадя 8 пакета лимонена киселина, сварявам 200 мл вода, наливам и в двата щуцера (просто защото непроходимостта е 100%), паля ултразвуковата вана, пускам подгрев на 70°C и пльосвам недоразумението вътре. След 1.5 часа (!!!) ултразвук, температура и наситен р-р на лимонена киселина, както и 7-8 резки пулсации с шибърния кран, бракоделието се предаде и със силен стон изхвърли част от плаките в този леген:
Държа да подчертая, че изхвърли 3 пъти по толкова или грубо казано над една шепа отлагания... Приличаха на люспи от риба - тънки и твърди парчета субстанция... Подозирам, че ги генерира охлаждането на турбината, като идиотското разположение на радиаторчето, лошото оттичане, ниското сечение на тръбичките и т.н. конструктивни пропуски спомагат за подобен краен резултат.
Промих наистина старателно, неутрализирах със сода бикарбонат, промих отново и сглобих голфът. Следствието - при 90°C на охлаждащата течност имаме около 80-84°C на въздуховодите при включена вътрешна циркулация...
Успях да намеря снимки в нета как някакъв американец е разрязал същото радиаторче с флекс с изследователска цел:
По ирония на съдбата, около 2-3 седмици преди това се занимавах с радиатора на парното на Варшавата ми. На всички е ясно, че Варшавотото парно е 6-8 пъти по-голямо, 10 пъти по-тежко и е от мед... По преки и косвани доказателства съдя, че тя е на доста над 500 000 км пробег, гарантирано карана с вода, гарантирано експлоатирана поне от един фундаментален мърляч и 100% гаранция НЕ е карана с G-13 антифриз .След консултация със Спарки (за което много му благодаря) какъв точно припой да използвам, закупих 1 ролка cynel 60/40 1.0мм, хванахме с добър приятел една горелка и две 100W "бухалки" и му разпоихме едното казанче. Предвид гореописното, бях се приготвил песимистично - бях набавил няколко щеки за масло, 2-3 размера добавъчен материал за заваряване (с идеята да имам разнообрани шомполи и ръчкалки), защото си представях колко би било вкаменено отвътре 64-годишното радиаторче... Да, да ама - не! След като му свалихме казанчето останахме като гръмнати - всичките тръбички си бяха проходими! Имаше минимални отлагания вътре:
След това пуснах по една щека за масло в тръбичките, буквално от спортна злоба. Ми, нищо не излезе отвътре. Почистих с телена четка, запоихме обратно казанчетата, убедихме се под налягане. че няма течове и тази буца отиде в готовата продукция с части
Свърших си админската работа и се запътих към гаража, където вече ме чакаше момичето. Поразковах малко пластмаси от шофьорската страна и с моята развита до гинекологично ниво фина моторика, с ментално попържане, почесване и попушване, извадих счупеният стъпков мотор на клапата. Разглобявайки и ориентирайки се в движение, все по-дълбоко осъзнавах, че тази клапа, дори блокирала в отворено положение, няма как да се отрази толкова генерално върху отоплението на купето... Двигателят е загрял на 90°C, а изход. въздух е 16-18°C?! - Мам... Така! Намираме ново моторче Валео (като фабричното) за ~70 лв и по обратния ред го връщам на мястото му, като пътьом опипвам тръбите на радиаторчето (макар, че силно ме съмняваше радиаторче на кола на 4 години, карана само с G-13 антифриз, да е развило силна атеросклероза) - ами входящата па́ри, изходящата е студена... Обучавам тъпото моторче, за да се ориентира къде е ляво, къде е дясно и се приготвям психически за демонтаж на радиаторчето. За голямо всеобщо щастие се оказа, че е на достъпно място и не се разглобява половината кола, а се сваля само още една кора под таблото, лявата жабка и еърбега, който пази краката на водача при колизия:
Извадих комичното радиаторче, светих с фенерче и вътре не видях никакви следи от запушвания, отлагания и т.н. ситуации.
След като обследвах визуално дебелината на вложеното в този топлообменник, вече гледам с уважение алуминиевите кенчета от газирани напитки Костуемата цена на този батализъм, на този апендикс в развитието на автомобилостроенето, не би било морално да превишава 3-5 лева.. Напречното сечение на тръбичките отвътре надали е повече от 0.75 мм, но това вече е друга тема. Предвид долнопробната изработка вече прецених, че шансовете бракоделието да е развило исхемична болест, се покачват с всяка секунда вглеждане в него. Нямах никаква представа колко всъщност е зле положението...
Реших да го занесем вкъщи и да го напомпам с топла вода от водопровода у нас, та ако има някаква тиня вътре (пак повтарям - антифризът бе чист като сълза и нямаше никакви гадости при откачането на щуцерите му), да я изкарам. Влизам частично облечен в банята, отвивам макруча на душа и придържайки го не особено силно, подадох стабилен дебит на изхода на радиатора... БАААУ и за половин секунда се изкъпах и изпрах едновременно... Оказа се, че това е един голям. стопроцентов инфаркт и 5-6-те бара налягане на водопровода просто да избили маркуча от ръката ми... Видя се, че не иска с добро. Натискам прехода маркуч/щуцер доста по-убедително, подавам рязко вода на МАХ и... Нищо! Вадя 8 пакета лимонена киселина, сварявам 200 мл вода, наливам и в двата щуцера (просто защото непроходимостта е 100%), паля ултразвуковата вана, пускам подгрев на 70°C и пльосвам недоразумението вътре. След 1.5 часа (!!!) ултразвук, температура и наситен р-р на лимонена киселина, както и 7-8 резки пулсации с шибърния кран, бракоделието се предаде и със силен стон изхвърли част от плаките в този леген:
Държа да подчертая, че изхвърли 3 пъти по толкова или грубо казано над една шепа отлагания... Приличаха на люспи от риба - тънки и твърди парчета субстанция... Подозирам, че ги генерира охлаждането на турбината, като идиотското разположение на радиаторчето, лошото оттичане, ниското сечение на тръбичките и т.н. конструктивни пропуски спомагат за подобен краен резултат.
Промих наистина старателно, неутрализирах със сода бикарбонат, промих отново и сглобих голфът. Следствието - при 90°C на охлаждащата течност имаме около 80-84°C на въздуховодите при включена вътрешна циркулация...
Успях да намеря снимки в нета как някакъв американец е разрязал същото радиаторче с флекс с изследователска цел:
По ирония на съдбата, около 2-3 седмици преди това се занимавах с радиатора на парното на Варшавата ми. На всички е ясно, че Варшавотото парно е 6-8 пъти по-голямо, 10 пъти по-тежко и е от мед... По преки и косвани доказателства съдя, че тя е на доста над 500 000 км пробег, гарантирано карана с вода, гарантирано експлоатирана поне от един фундаментален мърляч и 100% гаранция НЕ е карана с G-13 антифриз .След консултация със Спарки (за което много му благодаря) какъв точно припой да използвам, закупих 1 ролка cynel 60/40 1.0мм, хванахме с добър приятел една горелка и две 100W "бухалки" и му разпоихме едното казанче. Предвид гореописното, бях се приготвил песимистично - бях набавил няколко щеки за масло, 2-3 размера добавъчен материал за заваряване (с идеята да имам разнообрани шомполи и ръчкалки), защото си представях колко би било вкаменено отвътре 64-годишното радиаторче... Да, да ама - не! След като му свалихме казанчето останахме като гръмнати - всичките тръбички си бяха проходими! Имаше минимални отлагания вътре:
След това пуснах по една щека за масло в тръбичките, буквално от спортна злоба. Ми, нищо не излезе отвътре. Почистих с телена четка, запоихме обратно казанчетата, убедихме се под налягане. че няма течове и тази буца отиде в готовата продукция с части
Коментар