Обява

Свий
Няма добавени обяви.

Някои трудности, при изследването на Космоса.

Свий
X
 
  • Филтър
  • Час
  • Покажи
Изчисти всичко
нови мнения

  • #16
    От: някои трудности при изследването на Космоса, обсъдени не на място

    Правилното място за космодрум е на екватора. Това е, за да се използва максимално въртенето на Земята, което си е една безплатна начална скорост.

    Коментар


    • #17
      От: Пътят до коприната. С мотор по Pamir highway – М41 или Motosynthesis.

      Първоначално публикуван от rumbata Преглед на мнение
      В миналото секретността е била заради строителството на нови площадки за изстрелване и прилежащата им инфраструктура.
      Сега има високо ниво на недопускане в зоната на Байконур заради ужасяващите пейзажи на разруха и безлюдие.

      Тук има един доста показателен и пресен фоторазказ.
      Малко туткаво зарежда, но си заслужава.
      Страхотен е репортажа , но не може да ме заблуди вече. Това си е умела пропаганда в интерес на САЩ. Аз повярвах на академиците от БАН и вече вярата ми е непоклатима.

      Коментар


      • #18
        От: някои трудности при изследването на Космоса, обсъдени не на място

        Първоначално публикуван от Ясен Преглед на мнение
        Правилното място за космодрум е на екватора. Това е, за да се използва максимално въртенето на Земята, което си е една безплатна начална скорост.
        Там е най-ефективното място за достигане до орбита. Но за шпионските спътници приоритета е друг-да покриват максимално голяма територия. Ето защо тях ги изстрелват далече от екватова и орбитите им са под голям ъгъл с екватора и така при всяко завъртане сканират голяма площ от двете страни на екватора. Руснаците изстрелват шпионските си спътници от Плисецк.
        http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%...B5%D1%86%D0%BA

        Коментар


        • #19
          От: някои трудности при изследването на Космоса, обсъдени не на място

          Първоначално публикуван от davc Преглед на мнение
          Сигурно в момента си нещо разсеян... Просто Русия се намира на север.
          Останах с впечатление че не е възможен космодрум в южна Русия. Такъв ми беше и въпроса.
          Интернет експлорър: Безплатно предоставян от Майкрософт тул за сваляне на браузер по избор.

          Коментар


          • #20
            От: някои трудности при изследването на Космоса, обсъдени не на място

            Освен съображението за екватора, трябва и широк ненаселен район.

            Коментар


            • #21
              От: някои трудности при изследването на Космоса, обсъдени не на място

              Обожавам младите умни хора. Но не разговарям с тях, преди да научат поне за съществуването на Питагоровия квадрат.
              Млади човече, по времето когато ти си се снимал в някой си музей, аз вече бях забравил колко космически прибора съм направил. Така че преди да говориш за академизъм, можеше да се научиш поне да четеш. Очевидно не знаеш нищо. Това което ще научиш от любимата си уикипедиа додето съчиняваш следващия си пост, няма да предизвика у мене даже прозявка. НИЕ летяхме в космоса. ТИ няма да полетиш никога. Вашето поколение се осъди само, присъдата не е от мене.
              Не знам кои са шпионските спътници. Ако става дума за обзора на населената територия на планетата, то даже от метеорологична гледна точка, са интересни полярните орбити. По тях работи космодрума Плесецк, и обслужващия го град Мирный. По-северен космодрум няма, и няма къде да има. Южен няма да има скоро, или изобщо никога - Антарктида е забранена за такава дейност. Екваториалните космодруми са интересни с друго, и затова руснаците направиха консорциума за Куру. Формално това е частен проект, защо е резервиран подозирам, но не ми се говори. На моите години, мечтите изглеждат смешни за поколението на всезнаещите чалгаджии. Или там уикипедера...

              Коментар


              • #22
                От: някои трудности при изследването на Космоса, обсъдени не на място

                Първоначално публикуван от Luke Преглед на мнение
                Там е най-ефективното място за достигане до орбита. Но за шпионските спътници приоритета е друг-да покриват максимално голяма територия. Ето защо тях ги изстрелват далече от екватова и орбитите им са под голям ъгъл с екватора и така при всяко завъртане сканират голяма площ от двете страни на екватора. Руснаците изстрелват шпионските си спътници от Плисецк.
                http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%...B5%D1%86%D0%BA
                Според горната връзка към Уикипедия, Плесецк е абсолютно секретен до 1983год. През 1981год. от него са изстреляни два български спътника - това директно поражда у мен въпроса: Ако е вярно (това за тоталната секретност), то дали нашата страна е била в неведение относно този космодрум? Тогава, в общата еуфория около 1300-годишнината, много се говореше и за тези спътници, но аз лично нямам спомен отонсно обявеното (и дали е обявявано) място на пуска. При положение, че е бил толкова "нелегален", то дали някакъв тесен гръг "доверени" е бил просветен: Държавно ръководство; председателя на БАН; прекият ръководител на работният колектив; Добри Джуров; началника на генщаба?!?! - Кой?
                Много ще ми е интересно, дали някой участник във форума има определени спомени оттогава... Разбираемо е, че мненията на родените след 60-та ще са косвено обосновани!

                П. П. Относно мерките за осигуряване на контрадезинформацията: Въпросното активно мероприятие е описано в произведение с наименованието: "Разораната целина", но с автор Л. И. Брежнев - "Разораната целина", написана от Шолохов е на съвсем друга тема (не, че не е, също толкова конюнктурно-поръчкова).
                Прави каквото трябва, пък да става каквото ще!

                Коментар


                • #23
                  От: Някои трудности, при изследването на Космоса, обсъдени не на място<qtlend></qtlen

                  Трите брошури на Брежнев бяха отделна история, ако и написави в стил Шолохов. Или Щелоков, но това е друг исторически персонаж. Също ги набутаха в уроците по литература, но ентусиазирано се обсъждаха на комсомолските събрания. Примерно така научих че хъркам додето заспивам - много ми се караха.
                  До космодрума по принцип имат достъп само пряко ангажираните в предаването - приемането на апаратурата която заминава. Самата платформа, и приборния и състав. Водещите по конструкцията и алгоритмите на всеки прибор. И пак става немислима навалица, макар че суета няма. ДК официално приема само бордовото изделие и КИП-а му, на практика - и резервното, което трябва да е строго идентично. Обикновено се проверява и трето изделие, по пълната програма. По решение на разработчика то е или същото, или модификация, която отговаря на началните изисквания. Случва се да замине именно то, по резултатите от включването на спътника в цеха за сглобяване. После всичко заминава за старта, и започва страшното нервничене. Всеки си знае от какво го е страх, макар че всичко е направено правилно, и е минало изпитанията. После някоя нощ ракетата застава на огъня, и ако всичко е наред, след 9 минути има спътник. Кой пее, кой пие, повечето плачат - годините денонощен труд на много-много хиляди хора, не са отишли в нищото. Разните прибори започват да се събуждат след няколко часа, до няколко денонощия, според програмата на полета. Колективите на по-късните нервничат по-дълго. За космонавтите всички преживяват едновременно - важното е че са живи и добре, даже да не проработи някой прибор - майната му, ще пратим резервен.

                  Коментар

                  Активност за темата

                  Свий

                  В момента има 1 потребители онлайн. 0 потребители и 1 гости.

                  Най-много потребители онлайн 8,787 в 16:37 на 21-06-23.

                  Зареждам...
                  X