..... в няколко филма съм го гледал /американски/, значи се ползва като тактика.
Пък мен една жена ми каза ..... Колега, нека сме сериозни, това по филмите е друга бира, там и Дарт Вейдър кара изтребител, и силата е с него.
Моля, темата е за конкретен самолет, а не за тактиките на въздушния бой. Добре е по- второта тема да се отвори отделна дискусия.
Махни от уравнението ауакса сложи от двете страни два изтребителя с характеристиките на Ф-22 и ситуацията става коренно различна.
АУАКС няма как да го махнем от уравнението - то и сега е максимално опростено.
Американците една талибанска колиба или камиларска палатка да трябва да гръмнат, включват спътници, АУАКС, самолети за РЕБ ... и стрелят с ракети струващи милиони, като Томахавки примерно. Няма резон, когато имат сериозен противник да не използват всичко което имат.
Времето на "свободния лов" от Виетнам е минало отдавна и безвъзвратно. Вече няма как да се случи летящи на малка височина маневрени МиГ-ове да дебнат тежко натоварени с бомби противници. Всичко това е история.
Принципно Русия създава ПАК ФА, не да има тотално превъзходство над Грузия примерно, както и трилионите долари наляти за F-22 и F-35, не са за подавяне на либийските или иракските ВВС .
Самолетите от пето поколение са за директно противопоставяне между големите, срещу малките са достатъчни и тези от четвърто поколение. Затова като говорим за тях, включваме всичко, което "великите" сили имат в арсенала.
Ако може метафорично да оприличим ПАК ФА, F-22 и F-35 като острието на копие, то зад него имаме дръжка, после ръка, която я държи ... и т.н. до мозъка, който управлява всичко.
Когато самолета бяга от ракетата , разликата в скоростта им е малка , ракетата има време да реагира на всяка маневра , лети в същата посока и винаги е зад самолета. Когато самолета лети срещу ракетата , сумарната скорост е над MAX 5 , при маневра в точният момент , ракетата няма време за реакция , подминава целта и я губи , защото лети в другата посока и не е зад самолета.
Ракетата би трябвало да знае до голяма степен кога ще се срещне със целта. Когато дойде критичният момент, тя маневрира в пъти с по-голямо претоварване, а за реакцията мисля компютъра е по-бърз от човека в кабината на самолета.
Общо взето, ако разбереш че те прихващат от далече, май ти остава да бягаш. Но тогава ти вече не си на бойното поле и си осигурил на противника превъзходство във въздуха - нещото, което той иска.
Затова ти трябва незабележимост, подпомогната от АУАКС, РЕБ и подобни. Маневреността я оставяме за авиошоутата - тъй или иначе фигурите от висш пилотаж няма да се практикуват от строевите летци - значи е безмислена като самоцел.
Не мога да се съглася, че фигурите от висшия пилотаж не се практикували( демек и не се изучават) от строевите летци!Е-ако не се обучават за пилоти на изтребители, а за пилоти на бомбардировачи съм съгласен
Съжалявам, но не се сдържах
Маневреността я оставяме за авиошоутата - тъй или иначе фигурите от висш пилотаж няма да се практикуват от строевите летци - значи е безмислена като самоцел.
А ти защо си мислиш, че е самоцел?Според теб някой налива милиарди финансов ресурс, също и интелектуален ресурс, влага в развитието на производствен капацитет - за да създаде накрая продукт с който да се показва по авиошоута?Едва ли.
Пак припомням - навремето отхвърлиха по-ниско забележимия самолет и избраха по-маневрения измежду нискозабележимите.Отчитам факта, че е преценено, че незабележимостта му е "достатъчна", което от своя страна говори, че са търсели баланса и не са били склонни да се лишат напълно от някое от двете.
Докато по писаното от теб може да се направи съждение, че се отказват от високите маневрени характеристики, само и единствено за да са максимално "невидими".А това не е така, що се отнася за изтребители.И при F-22, и при F-35 се стремят да достигнат високи летателни/маневрени характеристики, въпреки компромисите и ограниченията в дизайна, налагани им от стелт концепцията.
Ето, F-22 си лети и си прави и по някоя фигурка и маневра.
Последно редактирано от Самодържец; 10-06-14, 18:22.
Доколко изобщо разполагаме с информация, която позволява оценка на необходимия компромис между противоречиви показатели?
Май не знаем дори кой какво може.
Според мен, подобни проекти се развиват основно за да не се стига до натрупване на технологично изоставане, което ще е трудно за преодоляване. Мисля, че нито американците, нито руснаците имат достатъчно смислено приложение на подобни самолети. И развитието на дроновете ще сложи край на тази славна надпревара.
АУАКС няма как да го махнем от уравнението - то и сега е максимално опростено.
Американците една талибанска колиба или камиларска палатка да трябва да гръмнат, включват спътници, АУАКС, самолети за РЕБ ... и стрелят с ракети струващи милиони, като Томахавки примерно. Няма резон, когато имат сериозен противник да не използват всичко което имат.
Времето на "свободния лов" от Виетнам е минало отдавна и безвъзвратно. Вече няма как да се случи летящи на малка височина маневрени МиГ-ове да дебнат тежко натоварени с бомби противници. Всичко това е история.
Принципно Русия създава ПАК ФА, не да има тотално превъзходство над Грузия примерно, както и трилионите долари наляти за F-22 и F-35, не са за подавяне на либийските или иракските ВВС .
Самолетите от пето поколение са за директно противопоставяне между големите, срещу малките са достатъчни и тези от четвърто поколение. Затова като говорим за тях, включваме всичко, което "великите" сили имат в арсенала.
Ако може метафорично да оприличим ПАК ФА, F-22 и F-35 като острието на копие, то зад него имаме дръжка, после ръка, която я държи ... и т.н. до мозъка, който управлява всичко.
Ракетата би трябвало да знае до голяма степен кога ще се срещне със целта. Когато дойде критичният момент, тя маневрира в пъти с по-голямо претоварване, а за реакцията мисля компютъра е по-бърз от човека в кабината на самолета.
Общо взето, ако разбереш че те прихващат от далече, май ти остава да бягаш. Но тогава ти вече не си на бойното поле и си осигурил на противника превъзходство във въздуха - нещото, което той иска.
Затова ти трябва незабележимост, подпомогната от АУАКС, РЕБ и подобни. Маневреността я оставяме за авиошоутата - тъй или иначе фигурите от висш пилотаж няма да се практикуват от строевите летци - значи е безмислена като самоцел.
Точно за това става въпрос, ауакса при един симетричен конфликт няма шанс да се доближи до зоната на действията щото е една голяма неподвижна мишена а симетричния противник има С-300, С-400 и МиГ-31 които ще го държат на достатъчно разстояние от фронта на който ще действат ПАК-ФА/Ф-22.
Представи си сега че двата противника имат приблизително еднакви като характеристики изтребители, Ф-22 засича друг Ф-22 при идеални условия на около 50-60км това е без да има средства за РЕБ и още 300 радара които ще работят при евентуален конфликт.Двата самолета летят един срещу друг засичат се взаимно на около 50км и двете машини са проектирани да летят на свръхзвукова скорост без форсаж приемаме че летят с около 1300км/ч и на всяка секунда се сближават с около 700м/с на тая дистанция използването на ракети с среден обсег е практически безсмислено защото самолета от една страна не трябва да "мърда" много щото трябва да целеуказва на ракетата а от друга вече е в зоната на поражение на ракетите за близък въдушен бой който са много по маневрени от тия за среден и трябва да има едно на ум . АИМ-120 при тестове с забележи неманевриращи, не опитващи се да противодействат цели има успеваемост около 40% has a Pk of 46% when fired at targets beyond visual range (13 missiles for 6 kills). In addition, the targets lacked missile warning systems, were not maneuvering, and were not attempting to engage the fighter that fired the AMRAAM. One of the targets was a US Army Blackhawk helicopter, та при равностойни противници въобще не е сигурно дали ще има въздушен бой на средни дистанции а и да има резултата е силно съмнителен и много бързо противниците ще трябва или да влизат в меле на близки дистанции където маневреноста е всичко или да обръщат и да се разотиват.
"Днес, 10 юни 2014 г., при кацане на летището на летателно-изпитателния институт Громов в Жуковски, край Москва е възникнал пожар в петия прототип на руския изтребител от следващо поколение Сухой Т-50.При инцидента няма пострадали."
... АИМ-120 при тестове с забележи неманевриращи, не опитващи се да противодействат цели има успеваемост около 40% ...
И още нещо
Missiles are often cited with their maximum engagement range, which is very misleading. A missile's effective range is dependent on factors such as altitude, speed, position, and direction of target aircraft. For example the Vympel R-77 has stated range of 100 km. That's only true for a head-on, non-evading target at high altitude. At low altitude, the effective range is reduced by as much as 75%-80% to 20-25 km. If the target is taking evasive action, or in stern-chase position, the effective range is further reduced.
... Често за ракетите се посочва максималния обсег, което е много подвеждащо. Ефективният обсег на ракетата зависи от фактори като височина, скорост, положение и посока на движение на целта. Например Вимпел Р-77 има заявен обсег от 100 км. Това обаче е вярно само при цел, което е на голяма височина, намира се право отпред и не маневрира. На малка височина ефективният обсег се намалява със 75-80% до 20-25 км. Ако целта маневрира за избягване на поражение или при стрелба отзад в догон ефективният обсег намалява още повече ...
Не мога да се съглася, че фигурите от висшия пилотаж не се практикували( демек и не се изучават) от строевите летци!
"Камбана" и "Кобра" не се практикуват от строеви летци. Ако има някоя друга маневра, осигуряваща срив на ракетна атака, която да се практикува задължително - кажи.
Представи си сега че двата противника имат приблизително еднакви като характеристики изтребители....
Ние тук няма какво да го бистрим това. От две години вече има ясна представа какво се случва при пряк двубой.
В началото на 2012 година в Австралия представители на аналитичната агенция Air Power Australia и компанията RepSim, занимаваща се с производство на симулатори са потвърдили резултатите от симулиран въздушен бой, подготвен от RepSim. ( по държавна поръчка за оценка на нов изтребител)
Във въздушния бой, „ хипотетично проведен край бреговете на Тайван през 2018 година”, са взели участие 240 изтребителя F-35 и още толкова 240 броя Су-35С. По данни на RepSim, руските самолети били унищожени напълно, но от всичките F-35 оцелели едва 30.
Била проведена и симулация на бой между 240 броя F-22 и 240 броя Су-35С, в която оцелели 139 F-22 и 33 Су-35С.
Тук в симулацията се предполага, че са вложени огромно количество данни, характеристики, параметри ... съчетано с компютърни симулационни програми и големият брой сражаващи се единици - затова можем на 99% да добием реалистична представа.
И до каъв извод стигаме от резултатите от симулацията ?
Че никой няма да си пусне на юруш самолетите в епични битки, а ще се търсят всякакви технологични хитрини, за добиване на превъзходство и унищожаване на противника без собствени драстични загуби.
Коментар