Tweet
Здравейте, тази зима се сдобих с малко древна комбайна Масей Фергюсън 86. От къде мога да намеря инструкция за ползване и поддръжка, точки за смазване, и всякакви сведения за нея? Мнения за модела, проблемни места, и там каквото се сетите. Търсих в руския земеделски форум, питах представителя за марката в Русе, но не намерих нищо за този модел. Предварително благодаря.
-
-
Първо-честито. Дълго време да си я ползваш, и бързо да се пълни бункера.
Второ-без снимки не се брои, все едно нямаш комбайна
Трето-материали-трудна работа.
За Меркатора ми пратиха ръководство за експлоатация и мазителната книжка чак от централата на Клаас, след контакт с техни хора на изложението в Хановер...
Питай във Варекс дали не могат да ти помогнат, те са представители на марката. Във всички случаи ще трябва да се пита в централата на MF, а е добре това да се направи от техен партньор, не от обикновен юзър.
Но аз малко се поразочаровах от съдържанието на ръководството което ми дадоха. Не, че е нещо непълно, но почти всички неща си ги знаех и без ръководството.
Още веднъж честито.
Ако мога да помогна с практически съвети-насреща съм.Има ли желание-има и начин! -
Коментар
-
Хубав, колко да е хубав, модела се е произвеждал от 1963 до 1968г. Дано да жив поне, за сега мърда, нагаждаме се един с друг. Като влизам през телефона снимките се виждат. -
Дървени лагери се ползват и сега, да не те притесняват.
Когато не се иска висока точност на лагерния възел-дървените лагери са си супер. Много са износоустойчиви, и непретенциозни. Оригиналните са напоени с масло, и то си излиза малко по малко, нямат нужда от допълнително мазане.
Страната на производство да не те притеснява. И аз имам трактор от същата марка, и е произведен във Франция. Просто фирмата си има заводи в много държави.
-
-
Само спецификации излизат:
https://www.agridane.com/combine-har...6-87-99-specs/
https://agrodoctor.ua/en/content/115...guson-mf-86-99
http://www.agrister.com/combines/massey-ferguson-86
Попитах в този "форум", ама в него не може да се влиза, подаваш въпрос и чакаш модератор да го одобри и да го пусне във форума... А как се получава евентуален отговор - не е ясно.
http://www.agrister.com/combines/mas...n-86/questions"An appeaser is one who feeds a crocodile, hoping it will eat him last." Winston ChurchillКоментар
-
Пробвах да ги кача пак, дано се получи. Днес ще пробвам да откача хедера с наклоненатакамера, и да погледна какво се крие вътре.
Прикачени файловеКоментар
-
Прилича ми за зерноуборочньи комбайн СК4, дали не са близнаци? -
Само ти прилича, но не са близнаци. Преди СК-4 е СК-3, създаден от Ханаан Илич Исаксон.
Производство от 56-та до 64-та година, над 250000 бройки, вкл. и на вериги. В моето най-ранно детство на село все още работеше един СК-3, но само с хедер за разделна жътва.
И на първолаците е ясно кой от кого е крал.
СК-4 вече е друго ниво, на село ги държаха до началото на 80-те, а казват че все още има работещи тук таме из Европа.
-
-
Малеее, това е дърто на библия...
Ако знаех, че търсиш комбайна-щях да ти предложа Меркатора. Има да се заварят две-три ламарини, да се купят два ремъка за барабана(по желание и за ходовия вариатор, ама и така си върви), и е готова за бой.Има ли желание-има и начин!Коментар
-
Аз пък съм много хубав, е малко по-млад ама нейсе. В темите за Меркатора и Ленчето без малко да питам не го ли продаваш, ама се оказа по-голям за работата която имам, не че този е по мярка но е по близо . Заглеждах се по роторни японски малограмажни комбайни с хедер под 2м., както се казва гроздето кисело.
-
-
Много вехта тая машина бе, дано да ти върши работа, дано.
значи когато е създавана, сегашните добиви са били научна фантастика... Просто не го виждам как ще минават през него 5-600 кила/дка... В Германия или Австрия едва ли е работила повече от 50 декара бяла жътва на година, 100 да са и 11 месеца после е седяла под навеса. Любопитно е кога е внесена в България и какво е работила? Гумите виждат ли се от кога са?
А иначе края на миналия и началото на тоя век много скрап се навнесе тука, внуците там се отърваха от дядовите си машинарии. Какви ли не екзотики, даже и прикачни комбайни с по 2 метра хедер. Масово изкараха по един-два-три сезона и айде дотам. В едно съседно село май още седи един Клас, матадор ли беше Европа ли, трябва да го снимам някой път за темата с антиките.Последно редактирано от jordanov sv; 16-07-22, 08:27.Коментар
-
И аз се надявам да върши работа, има изгнило тук там, някои ремък. 60-70г. на 20в са много добри години за машиностроенето, наработките от войната технологии, вложени материали, проектна дълговечност са в много добро съотношение от това което съм видял. Митарствата на комбайната из Българи започват от Русенско бай Милко преди 20тина години я продава в Голямо Градище, от там в Южна България май Асеновград, от там в Любимец, и от Любимец пак в Русенско. Преди да дойде на село комбайната спа в Русе и един я познал, слагал и кормилна кутия от Москвич.По БТВ репортерите преди време имаше предаване за това от къде сме дошли, в Болград бяха намерили жито, иследванията за добивните му възможности показали че е напълно съпоставимо със съвременните сортове. -
С баш съвременните-надали.
Със сортовете от началото до средата на миналия век-много е вероятно.
Просто сегашните сортове са на светлинни години от сортовете даже от преди 30 години, да не говорим за преди векове.
Просто технологията за отглеждане на пшеница е останала почти непроменена през тези много векове, и културата съответно не се е развила много. Нямало е и селекция, както и селекционни центрове които да се занимават с разработката на нови сортове. Каквото дойде от природата или някой по-наблюдателен и деен стопанин-това. Така не се получава развитие.
С напредването на науките, разбирането на процесите които протичат в растенията, разбиране на значението на наследствеността, интереса към новото и неоткритото-започва и разработката на нови сортове, с качества които да са по-добри от преди. И малко по малко, от среден добив 100-150 кг/дка сега сме достигнали до 800-900. Средно. Рекордите са доста над тон...
-
На контрата ако махна през едно телче за боб, царевица няма да троши толкова, но колко голямо влияние оказва липсата им при жътва на просо и др. житни, като компромис за първо време?
Колко високи трябва да са зъбите на барабана? При жътва на царевица гледах че някъде слагат профилно огъната ламарина върху зъбния гребен за по-малко трошене, ако сложа гумена лента която при въртене на барабана да покрива зъбите, дали би имало смисъл, или да сложа на мястото на гребена ходов ремък който ми се струва че ще бъде много дебел?
Коментар
-
За културите с дребни зъена определено е по-добре да е по-гъста контрата. Но това може пък да се компенсира с по-високи обороти на барабана, и по-стисната за гушата контра.
От фруга страна-тези неща важат и в обратната посока, те се и използват в настройките на почти всички комбайни, без да се пипа контрата. За по-едрозърнести, лесно овършаващи се и лесно чупещи се култури просто се намаляват оборотите до минимум, и се отваря контрата на максимум.
Или нещо средно, според културата и това какво влиза в бункера.
Ако толкова се налага контрата да е различна-има си сменяеми контри. Обаче в старите машини не съм го виждал, там всичко е универсално, и се играе само с настройките. Които обикновено са в големи граници.
Зъбите на шините определено са износени, но също така определено ще вършат работа и така както са. Ако са нови и с ръбчета-ще има малко по-гляма производителност, и скорост на овършаването, ама щом си опрял до такава малка машина-явно производителността ти е последна грижа. Та си карах с тези шини и си свиркай.
Има разни капаци които обличат барабана за да не влизат вътре кочани и каквото и да е друго, ама пък сума ти комбайни си вървят и без тях, и работят безгрижно. Тези капаци обаче имат и един минус-не позволяват на по-едрите боклуци които са влезли вътре под налягането оказано от вършеещата се маса-да излязат, и малко по малко се натрупват от вътрешната страна. Естествено-разпределят се неравномерно, и започват едни вибрации в барабана на по-високи обороти. Аз ги махнах на Ленчето, и се родих, тази година за пръв път жънах пшеница на максималните обороти, без да бие и вибрира.Има ли желание-има и начин!Коментар
-
Миналата есен за проба дали работи, се наврях в един двор със закъсняла царевица имаше и малко боб, натрошеното беше твърде много, контрата беше отворена до край и карах много бавно. Като се прибера ще нарисувам какво ми се върти в главата. -
Оборотите на барабана колко бяха?
Ленчето има редуктор на барабана, като мине през него-мога да сваля оборотите два пъти по-малко. Нещо като 200-250.
Има значение и дали има много връщащо се зърно, през класовия шнек. Ако се върти през комбайната-ще се чупи, няма начин. Много колеги при жътва на царевица отварят долното сито на максимум, има и които изобщо го махат. Така няма връщане на зърно за доовършаване, като при пшеницата. Работи се само с настройките на горното сито, тя царевицата е лесна за настройване.
На мъркатора долното сито изобщо е нерегулируемо-обикновен лист ламарина, с кръгли дупки. За всяка култура се сменя. За царевица и слънчоглед е 16 мм, за пшеница-май беше 5.
-
-
Извадих през едно телче, и сложих обратно контрата, уцелването на дупките е по-лесно от на "Нивата" на колега на който помагам от време на време.
Смених три ремъка от дясно, и два на хедера, единия ходов ремък е зле но май ще почака малко имам в наличност.
Задвижването на барабана е с верига, и става по сложно регулирането на оборотите. Докато измеря с колко оборота се върти сега па с какъв диаметър да е новата шайба пък и верига, ех защо не учих геометрия когато му беше времето. Сега ще е така,дано да няма много бягай мър мале.
Двете сита не се регулират, долното се сменя, имам три с различен размер дупки.
Отвътре е малко по-изгнила, хубаво че е отвътре и няма да се вижда много колко съм зле с телчарката. Май имах още да споделям ама ми се разбягаха нещо мислите. Лека и наздраве.
Коментар
-
Маринов, работи ли Мафея?Коментар
-
Здравей, Мафеята се оказа изненадващо уравновесен комбайн, малко тънкоризест за мойте изисквания. Не е по ГОС смаска, ласка и секс секс, иска и да я целувам.Коментар
-
Аа, браво, намерихте общ език значи и допирни точки
Коментар
Коментар