Ценков разказва за Дакар 2011

[pepino c]

От: Ценков разказва за Дакар 2011

Етап 9 - Копиапо-Копиапо

лиезо 35 + 235 сс...изглежда малко....ама качествено.

Тука беше този общ старт за моторите. Доста изнервящо за състезателите и бих казал опасно....Но зрелищно за публиката.
Спомням си че добре си взех старта, и на стеснението на билото бях зад 2 мотора само....

Като цяло - етап със сложна навигация и пресечен терен.
Тази година пак сме там 2 дена...

Ето го едното видео

А това другото интересно видео

[pepino c]

От: Ценков разказва за Дакар 2011

Идвам до един от най-мащабните етапи - Копиапо-Чилечито - 12.01.2011

Общо - 863 км - 504 лиезон, 176 - сс - и още 183 лиезон

Освен това:
- минава ще се прохода на Андите - 4800 м надморска височина
- температура - минус ....не знам колко, но имаше състезатели които бяха колабирали.
- минаване на граница между Чили и Аржентина
- Старта на СС-а - на официално обявени +43 градуса - имаше специални навеси с разхладителни напитки и вода за зареждане.

Аз бих нарекъл този етап - ЕТАП НА КОНТРАСТИТЕ - такъв студ и толкова дълго никога не съм преживявал. Освен това през цялото време на прехода слънцето беше на хоризонта пред нас - буквално залепено на пътя и заслепяваше тотално...а старта на специалния беше в най-горещата точка на Аржентина.

Спомням си белия пясък там - подслващ сякаш кошмарната горещина. Навигацията беше доста сложна и объркваща....

Ето видео ор организатора:

А това видео е за нашиа Комшия с мотора - мисля че всики го познавате...

Ако внимателно разберете каво казва, ще разберете същността на Дакар

[pepino c]

От: Ценков разказва за Дакар 2011

Относно класирането - този етап имах по-голяма концентрация и бях само на 26 мин. от водача - на 9то място за деня. Разбрах че нищо не е решено и имам шанс да се изкача напред.
Наи-важното беше че физичеки бях добре, и като че ли машината се закисна и нямаше поблеми....

[pepino c]

От: Ценков разказва за Дакар 2011

Следващият етап - 11 - Чилечито - Сан Хуан
Пак огромен маратон - 155 лиезон - 622 специален и още 9 лиезон....

Този етап се изкачих до 8ма позиция.

Каво беше този етап - от начало имаше една безкрайна суха и не толкова суха река, после навигацията много се сговняваше.....

Видеото:

Абе с 2 думи - един от безкрайните етапи.....

Ето едно хубаво сравнение между Давид и Голиат - Лопраис с Камаз...Все пак 2 етапни победи вземат чехите...Та малкото знаменце на финала ми го даде на финала на този етап Българинът в асистентския камион на лопрайс...

A Това е финала на този ден - заснето е и знамето подарък

[pepino c]

От: Ценков разказва за Дакар 2011

Докато ровех, попаднах на интересно видео от масовия старт в Чилечито

Ето го:

[pepino c]

От: Ценков разказва за Дакар 2011

Забравих да ви кажа - толкова беше горещо този ден, че получих най-странното изгаряне в живота си.
Установих че на левия крак на кокалчето на глезена имам едно кръгло болезнено петно - пада се точно на болта / на шарнира на ботуша от вътрешната страна на крака. Да, това беше ИЗГОРЕНО, при условие че имам обут термо клин, след това термо чорап и разбира се - ботуш, при това със сериозна степен на защита.
След като близнака ми даде едно мехлемче, специално за изгаряния, което наистина за няколко часа успокои кожата и премахна болката, започнах да разсъждавам как и от какво се е получило това изгаряне.
Причината е болта на шарнира - който е метален и е играл ролята на проводник на високата околна топлината, усилвана от нагорещения ауспух, горещият въздух от вентилатора и СВТ-то....
Доста доста горещо си е там.....


Та ето как лека полека достигам и до преломния 12-ти предпоседен етап ...

[pepino c]

От: Ценков разказва за Дакар 2011

Настроението ми за 12 ят етап беше добро - все пак вече бях осми имах основание да оптимизирам класирането си.
Вечерта се чуваха гръмотевици и се усещаше че наблизо има буря. Времето захладня, стана по-влажен въздуха и се дишаше по-леко.
Та с такива светли настроения стартирах.
В началото чак не можех да повярвам - все едно някой беше препръскал трасето толкова, че да не се вдига прах, просто беше ПЕРФЕКТНО. Леко навлажнено, но не много, без локви...да караш и да пееш...

Както казах - това беше в началото....Постепенно навлизайки в истинската пампа, станаха огромни полу-проходими полета, заляти от половин метър луга - финният прах с падналия дъжд образуваха една смес средно между размекнат сапун и глина за керемиди... Атв-то се полепи с 100тина килограма кал, всичките уреди ми се скриха под пелена от кал, даже между каскатаи литбрейса се заформи сериозен слой кал...

Добре че следваха възвишения и този ад приключи след 50 тина километра.

Ето видеото за деня:

След кратко спиране за разкриване на уредите и почистване на очилата, бодро се устремих напред, защото бях изпреварил няколко машини на стартирали преди мен и имах настроение за добро каране.

[Таня Кълева]

От: Ценков разказва за Дакар 2011

От снощи чета и препрочитам затаила дъх...
Имам само бегла представа колко е трудно да се разкаже нещо толкова лично преживяно и как пишейки, всяка "картинка" оживява и се съпреживява отново.
С дългоочакваното продължение на разказа Ви за Дакар 2011 ми направихте най-страхотния подарък за моя ден!
Благодаря Ви!!!

[pepino c]

От: Ценков разказва за Дакар 2011

Е, както всеки може да предположи, много хубаво не е на хубаво...

Усетих изведнаж че кормилото става много "гъвкаво" и докато намаля разбрах че нямам връзка с ....предните гуми...
Е, не се отъркалях, просто се забих в един трънлив храст и той пое инерцията. Не можех да повярвам - просто ей-така кормилния прът сдаде багажа...Ни напред, ни назад...пробвах да се придвижвам но нищо не ставаше.
Тогава за да се ориентирам - попревъртях роудбука напред, и видях че на 2, 5 км има DZ /начало на ограничение на скоростта/ т.е. трябва да има населено място.
Опитах се да тичам между храстите, но пясъка беше мек и трудно се ходеше даже. През това време се ослушвах за идващи състезатели зад мен, защото пътя се виеше между бодливите храсти и нямаше никава видимост.

За мое разочарование, се оказа не даже село, а просто една-две къщи в пампата. Разговора ми с няколкото баби и дядовци седнали да гледат Дакар на живо, беше безполезен, но едната по-будна баба се сети нещо и ме поведе към едно язовирче.
Там ме представи на мяколко младежи, които отнякъде изкараха един Вилис - според мен автентичен от войната който имаше едно ремарке самоделка. Рекох си - край, спасен съм, тия хора сега ще ме оправят....

За около 30 мин натоварихме атв-то на ремаркето и го докарахме в селото. Дотам. Младежа собственик като рече че е опасно да се движим и край - не иска да вървим...Срещу не малка сума в долари, която му набутах в ръцете и мнооооого увещания, накрая тръгнахме. Аз гледах назад, да предупреждавам за идващи коли, а той караше с 10 км/ч скърцащото ремарке и пушещия Вилис.
Но след около 5 км, отбиха в дясно, изгасиха колата и рекоха - това е ...няма повече да се движим, опасно е и не става.
Поседнаха под един храст и ....това е...В този момент ме преряза мисълта че наистина това е краят - нищо не можех да направя, наистина не искаха да продължат.

[pepino c]

От: Ценков разказва за Дакар 2011

Май пропуснах да ви кажа, че сателитния телефон ми беше безполезен, защото беше изтощен - 5 етап когато въртях за диференциала, съм забравил да го изключа, и той се изтощил. Класика, нали....

В този трагичен момент се появиха изневиделица 2 Тойоти на организатора със журналисти от телевизията. Като обградиха с едни големи камери и взеха да ни разпитват какво правим, моите "спасители" като че ли се засрамиха и понасъбраха смелост да продължим бавно-бавно напред. Спираха на всеки 5 км да питат - "Докога и накъде" и аз уверено им обяснявах - "Още малко, още 5-10 км" Разбира се нямах идея къде отиваме, но трябваше да се движим. Мнодо помогнаха операторите, които убедително лъжеха с мен че "още малко и сме там..."

Стигнахме и до CP - където организатора даже зареждаше с гориво. С мъка и пазарлъци издействах гориво за Вилиса за да продължим тъй като карахме на изпарения....Стори ми се безкрайно - но не бяха повече от 30-на км - и стигнахме по-голямо село - от 3-4 къщи. Но там имаше - камиони. Големи камиони...имаше и жандармерия и мъже които даже знаеха по няколко английски думи. Веднага поеха инициативата да претоварим атв-то и ми обясниха, че на около 50 км има раборилница за да заварят кормилния прът.Супер - надеждата изгря отново. Едва не се стигна до инцидент при претоварването, защото шофьора на Вилиса така подаде газ на атв-то че го изоправи на задни гуми в каросерията на самосвала...
Май тука е момента да ви пусна филма на Евроспорт

Да горе долу тези 6 часа снимки така изглеждат събрани в няколко минути.Счупването беше около 10 сутринта, ремонта приключи в полунощ.

[pepino c]

От: Ценков разказва за Дакар 2011

Следкато ремонта завърши, всъщност ми предстовше голяма част от трасето - около 250 км.
Добре че докато беше светло помолих да ми покажат трасето за мога сега да се включа. Излишно е да казвам че беше тъмно като в......само фаровете за кратко разкъсваха тъмнината...

Е, след като тръгнах установих че имам и спукана гума - на 5 места, връщах се да я лепя, но по важното беше че стигнах края на този СС където все още чакаше контролата.
Чакаха ме и нашите жърналисти. Просто не можех да повярвам на очите си. Ето и малко снимки









На тази контрола за пръв път получих промени в роуд-бука. И трябваше да карам с листовете в ръка.

Нашите момчета бяха повече притеснени от мен, но се успокоиха като им нахвърлих набързо какво сава. Черпиха ме с бисквити и кола, а бензина беше екстра....

Нямахме време за приказки и продължих....

След 20-тина км беше контролата за началото на последния СС. Там имаше гориво в един варел - с помощта на маркуч си дозаредих машината и с ужас установих че трябва да измина 180 км за по-малко от 3 часа.
По регламент затваряха този етап 1/2 часа след старта на последния моторист.

Е, както знете пристигнах - някъде 15 мин преди да затворят етапа

[pepino c]

От: Ценков разказва за Дакар 2011

Продължавам...

Може би от целия дакар 11 тези 180 км през тази нощ беха най-странното ми каране. Хем карах максимално бързо светейки си с челника на глава, взирайки се през калните очила които давах безброй светлосенки в безкрайният роудбук, хем непрекъснато си повтарях колко е опасно да се загубя или омяткам в хилядите спотаени препятствия. Осъзнах също какъв голям пропуск имаше в подготовката ни - никой не беше регулирал фаровете....

Ето с такава неспирна вътрешна борба стигнах до Кордоба. Там трябваше да се боря с организаторите по трасето и жандармерията които мислеха че съм се загубил и ме отпращаха по трасето за последния етап.

Когато видях съдията на СТАРТА - за мен финал все още - спрях и застанах все едно пред свети Петър на райски порти - в очакване на присъдата - признава ли ми се етапа или ми е изтекло времето.....Времето до отговора на съдийката /беше жена/ докато проверяваше нещо из бумагите ми се стори безкрайно... с ужас имах време вече да видя застаналите на старта автомобили с боботещи двигатели. Ами да, те стартират ли - денят за мотористите и атв-истите е приключил.
- Имаш 15 минути до старта - забавиш ли се - не те пускам да стартираш - отсече строго моят съдия!

Нали се сещате че за една бройка да скоча да я прегръщам от радост. Вмвсто това скочих отново на атв то да си търся отбора.
Механиците спяха, автомобите бяха вече на старта. Събудих Давид който като ме видя скочи с такава радост да ме прегръща че едвам успях да му кажа с няколко думи какво се е случило и че трябва просто едно бързо обслужване за мога да мина последните 750 км.
Разбира се, първо отидох да си "взема старта", оттам обратен завой в бивака.
Успях да се оплакна от бидона в камиона и да си сменя термо-бельото. Даже хапнах нещо.

И така след около 30 мин отново се носех по аржентинските пътища в шпалир от фенове...

[targa]

От: Ценков разказва за Дакар 2011

Наборее, смачка ми самочувствието бре. И аз се имам за жилав задник, ама и ти хич не лъжеш? От друга страна знам на какво е способен човека в критична ситуация. Дано да не ти се случи да повтаряш. Давай, пиши нататък, че докато го изпишеш , пак ще почваш.

[pepino c]

От: Ценков разказва за Дакар 2011

Да, малко остана

Ами аз си мислех че то е свършило, ама не.....

Както си спомняте имаше лиезон над 500км и СС около 170км.

На този безкраен асфалт се оказах на края на силите си...
след около час и половина каране разбрах че става нещо лошо с мен - започна да ми прескача игличката...т.е. губеха ми се секунди ...гледам с отворени очи, тресе се атв-то със 125км/час а аз спя със широко отворени очи. Даже някави гърчове и спазми взеха да минават през тялото ми...
Разбрах че ако продължа опасността да се омяткам е огромна и неминуема.
Тогава спрях в яварийната лента на магистралата, и просто легнах на тревичката на канавката като се облегнах на атв-то. Да - трябваше да спя. Погледнах часа и съм заспал МОМЕНТАЛНО, полуседнал, полулегнал, с каска в ръка.

Ако щете вярвайте, събудих се точно след 15 мин - заобиколен от група аржентиски фенове, които шъшкаха и правеха знаци на околните да ми пазят тишина и да не ми пречат.
Скочих свежарка - за мое голямо учудване и отново газ, газ....

Но....има но

След 50 км - трасъци от СВТ-то - скъса се чисто новият ремък сменен сутринта.
Айде - тъкмо съм починал - сменяй ремък.....20 минути

Оттук вече малко по-кротко - стигнах до старта на СС-а. Там стартирах измежду камионите, тъй като сами разбирате си бях изпуснал времето за старта. Но вече се усещаше че иде краят, т.е. ФИНАЛА.
Съдиите не се караха, състезателите се усмихваха.

Последния етап беше едно поле - както в България . Хубви земни пътища. Етапа беше събран в една огромна нива и беше като навити свински черва - ляво -дясно -ляво-дясно....отвсякъде публика която реве колкото може.

Въпреки строшеното и едвам заварено атв, въпреки умората, тази еуфория ми подейства и взех да си дрифтвам из нивите и да раздавам газ....Така и по едно време изпреварих един колега атв-ист и някой друг моторист и.....видях финала.....ФИНАЛА, разбирате ли - КРАЙ - ДАКАР 2011 С В Ъ Р Ш И !!!!!!!!!!!!!!!

Е, имаше лиезон 120 км но кой ти гледа.....

Ето и малко видео да стане шарено

[pepino c]

От: Ценков разказва за Дакар 2011

Е, напрежението изведнаж се изпари, света стана усмихнат и хубав

Карайки към "parc ferme" в Буенос Айрес, изведнъж разбрах какво искам да направя - исках сладолед - от месец не бях близвал.
Спрях на първата бензиностанция и си купих ...3 сладоледа...Седнах въре на климатик както си бях и кроко си похапвах леденото удоволствие. Докато свърша с 3те сладоледчета, се озовах зобиколен от няколко групи младежи искащи автографи и снимки.
Отвън обаче беше МИТИНГ ОКОЛО АТВ-ТО....
След трудното откопчване от феновете най-накрая имах възможност да стигна заветния финален финал.
Предадох машината и.....какво си мислите - трябваше да се придвижа до другия край на града, с дрехите с кото карах Дакар - ботуши, ризници и прочие - да не говорим за калта прахоляка - до бивака където ми беше багажа. Чаках рейс 30 минути, но стигнах до отбора който ме чакаше.
Ето единствената снимка от този момент - тук явно съм доволен от живота