Нека сега да разкажа за Русенската одисея:
Няма да ви занимавам с подготовката и с факта, че когато качваха Wrangler-a на платформа, се счупи задна полуоска и се наложи спешен ремонт още в самото начало
Както и да е, тръгнахме следната група:
- Бай Матьо
- Mad Mimi
- Ваката
- Гуни
- Бат Митьо
- Бечо
- Networx-Racing1: Каръци-Балъци *
- Networx-Racin2: Богаташите
- Networx-Racing3: Моя милост и Дядо
Още преди Велико Търново, скоростната кутия на Networx-Racing1 започна да трака и се наложи да се върнат до Русе за ремонт:
Правиха я до късно през нощтта, след което са пътували за Трявна. Това им донесе и името Каръци-Балъци *.
Тук е моментът да спомена, че ако нямахме помощ от колегата autogad, тук щеше да приключи участието на най-успешния джип
Ден първи: Пристигаме на уреченото място. Понеже времето беше променливо и не знаехме какво ще е положението, си взехме "няколко" гуми
Веднага след старта, разбрахме, че нямаме и хал хабер от ориентиране и че GPS-ът ни не отчита изминати метри, а и да отчиташе, пак нямаше да помогне, тъй като на старта бяхме забравили да нулираме. Ориентирахме се по публиката:
Още в самото начало видяхме, че Гуни е финиширал на един завой. Счупена кормилна щанга. Ебати глупавия начин да приключиш състезанието. Още когато му правихме джипа трябваше да вземем сериозни мерки, още повече, че тая щанга се чупи веднъж вече. Както и да е, очерта се едно прилично каране, въпреки объркванията
Междувременно поддържахме връзка с "Богаташите". Оказа се, че те също бяха финиширали заради напречна щанга и по-точно ухото на моста, което се беше откъснало. Още една глупава грешка, която можеше да предвидим.
Някъде посредата на трасето счупихме предна лява полуоска. Познава се по зловещото тракане. Продължихме на 3 полуоски и се движихме доста добре, докато не стигнахме до тази кал с баир нагоре, където ползвахме жокер "Помощ от публиката". Благодаря на всички момчета, които се изцапаха, за да ни помогнат. Благодаря и на колегата за снимките:
Забележете как предно ляво колело е омазано с кал, тъй като не се задвижва. След като излязохме от тая кал, следваше още една кал, с още по-голям баир. Тъй като се движихме с 3 колела вместо 4, трябваше доста бутане. Затова предпочетохме да изкараме джипа в тревата и оттам да атакуваме през дърветата и храститие.
Дядо беше отзад и след като джипа успя да потегли, аз предпочетох да го возя отзад, отколкото да спра Ето тук колегата е уловил момента много добре:
Оттук нататък следваха едни обърквания и лутания, но като цяло, както казах, карахме много добре. Факт е, че успяхме почти да приключим трасето за около 2 часа и нещо.
Казвам "почти успяхме", защото на един от последните завои, взехме десен, вместо ляв и се натикахме в една гора, където идваха насрещни джипове. Наложи се да се натикаме в едно малко дере, за да освободим място. И там се започна:
- Изманеврирахме джипа наобратно
- направихме опит да се качим обратно на трасето, но не стана
- направихме втори опит и тогава се строши и предна дясна полуоска
- извадихме лебедка, за да се опитаме да изтеглим джипа
- тъй като бяхме само на заден мост, усилието стана прекалено голямо и опорната греда на лебедката се строши
- извадихме hijack-а с идеята да повдигаме джипа и да го излашкаме на трасето.
- същият остана под джипа, омаза се с кал и отказа
- успяхме да заклещим лебедката на задната решетка и се опитахме да издърпаме джипа назад:
- хубаво го издърпахме, та предно дясно колело се ОТКЪСНА!!! Без майтап - наистина се откъсна
Тогава разбрахме, че е време да направим обаждането...
Не искахме да чакаме помощ от организаторите, затова тръгнахме пеша към финала (бяхме на по-малко от 2км!!!). Добре, че колегата autogad е комбинация между "човек, който се води по акъла на луди хора" и "страхотен механик", та се нави да бие път от Русе до Тревненската гора. Организацията беше следната:
1. Намираме шарнири и предна дясна полуоска (другото го имахме налично). Тук е моментът да отбележа хубавата българска черта да се "клеца" болен на легло. Търговците на авточасти ни обявиха едни хубави цени - 250лв за шарнир (струва не повече от 50лв) и 200лв за стара полуоска + стар шарнир (нормално струват максимум 150лв полуоските, а шарнирите се подаряват към другото)
2. Сформиране на спасителна експедиция в гората:
- отиване на място
- повдигане на джипа нависоко с hijacks
- смяна на полуоска и шарнири отдясно
- смяна на полуоска отляво
3. Сформиране на екип за отремонтиране на Jeep Wrangler на богаташите. За съжаление нямаше как да помогнем на Гуни, който освен другото, имаше и проблем с двигателя.
Целта беше отремонтиране и докарване на 2 джипа в годно за състезание състояние.
Някъде към 21:00 екип 1 беше в гората, а екип 2 ремонтираше скъсания мост на Богаташите на паркинга на старт-финала. Отново не пропускам да благодаря на колегите, както и на пазача на кетъринга, който ни осигури ток на паркинга.
Когато стигнахме гората, запалихме генератор, осветихме, повдигнахме джипа, запалихме огън и се започна...
Ето това представлява откъснатата част
А ето ме тук мен как чистя семеринга на полуоската (аз само това мога... ах, да, мога и да давам акъл, но това е нещо отделно)
Докато чистех, си дадох сметка, че цялото преживяване си струва повече и от победа. Бях в дъното на гората, в едно дере на средата на нищото, заобиколен от кал до кръста и един счупен джип за една камара похарчени пари. Но знаете ли, бях щастлив. Не заради друго, ами заради това, че около мен имаше един хора, които бяха предпочели вместо да си седят в бара и да си пият пиенето, да дойдат в нищото, на студ и кал, защото държаха на мен. А това е по-ценно от всичко, вярвайте ми. Особено в днешно време
Снимките са отвратителни, тъй като имаше и отвратителна мъгла.
Някъде към полунощ джипът беше излекуван. Запалихме и се опитах да го поразтъпча. Тогава разбрах, че имам проблем с Detroit locker-a и загрях, че цялото нещастие се дължи не един проблемен диференциал, въпреки, че всички твърдяха, че проблемът не е от там. По-нататък щях да разбера още, че предният мост е пълен със стружки от контрите на Detroit locker-a и че същият постоянно "изтърва и законтря", което води до изключително силни удари по полуоските и тяхното счупване.
Криво ляво си тръгнахме към хотела.
Ден 2: тук колегите могат да напишат повече. На мен лично ми беше криво и след като отидох да питам нещо, една леля (май беше Вера Лагадова) ми се развика и аз окончателно реших да не се състезавам. Разбирам я и не я обвинявам - на нея напрежението и беше голямо и й е било до гуша от досадници. Но нещата са такива, каквито са.
Искам само да подчертая страхотния дух на Бечо, който кара със счупена кормилна щанга!!! И завърши!!!
Бат Митко също кара много добре, предвид на това, че гумите му не са за състезание. А желанието е много важно
А Бай Матьо беше страхотен както винаги! Истинска наслада за публиката!
След състезанието започнахме да си монтираме асфалтовите гуми и да се стягаме за обратния път:
Направихме си и снимки с известни личности от офроуда:
... и обратно към Русе
В заключение бих искал да кажа, че въпреки всичкия карък, това преживяване ще си остане едно от най-хубавите ми. Не преувеличавам. Всяко зло се случва за добро. Извадихме си поуките, защото за повечето от "нещастията", сме си виновни самите ние.
Хубаво е, че в днешно време се намират "ненормални" хора, които вместо да си стоят вкъщи пред телевизора, да люпят семки и да псуват колко е лош живота и как някой друг е виновен, се захващат с "ненормални" неща, като да организират състезания.
Хубаво е, че едни други "ненормални" хора, се връзват и хвърлят пари да правят джипове и да ги чупят. Ей така, за спорта.
А най-хубавото е, че тези "ненормални" хора си помагат един на друг в беда, въпреки състезателния характер на мероприятието. И всички са щастливи по един или друг начин. Дори и когато "нормалните" хора, дошли да запат и да люпят семки оплюват и одумват "ненормалните" с изрази като "вижте го пък тоз гащник къде е тръгнал" и т.н. Дори и тогава - струва си!
След много лутане тукhttps://htftp.offroad-bulgaria.com/o...teteven/pp.wmv съм качил една част от видеото/ компресирано/.ЗА ДА СЕ ГЛЕДА ТРЯБВА ДА СЕ СВАЛИ НА КОМПЮТЪРА.Такъв експеримент правя за пръв път,така че бъдете снизходителни.Приемам всякакви препоръки и критики.Нека бъде на ЛС за да не спамим темата
Ако се използват пълните възможности на едно нещо, то се счупва!!!
Пламен Златарев 0888 66 03 18
Днес получих два диска от Оптиспринт Тетевен с кадри от двата дни. За което платих само куриерската такса. Това го казвам по отношение на заяждането с него по-назад в темата.
Благодаря ти колега.
Като гледах видеото разбрах къде съм си загубил номера-на локвата в Дебелец. Влизам с номер, а излизам без. Пак да благодаря на колегата който го намери и го даде на познатите си да го дадат на организаторите.
След много лутане тукhttps://htftp.offroad-bulgaria.com/o...teteven/pp.wmv съм качил една част от видеото/ компресирано/.ЗА ДА СЕ ГЛЕДА ТРЯБВА ДА СЕ СВАЛИ НА КОМПЮТЪРА.Такъв експеримент правя за пръв път,така че бъдете снизходителни.Приемам всякакви препоръки и критики.Нека бъде на ЛС за да не спамим темата
Аз много се зарадвах на този материал, т.к най-после се видяхме на кино. По едно време мислех, нали съм пенсия и забрявам, че не сме участвали на това откриване или, че сме минавали толкова бързо (малии), че никой не е могъл да ни снима. Ни една следа, че сме присъствали. Ама най сетне се видяхме.
Най сърдечно благодаря колега. Аз лично си го гледах направо, без да го свалям - той кампютъра си знае работата.
Коментар