Tweet
Колеги, мислех да пусна темата след габровското състезание, но 15 дни толеранс не са достатъчни за подготовка, затова реших, че по-рано е по-добре, за да имате време да си сформирате отборите и да дадете заявка !
ТИТАНИК В КОПРИНКА
(ендуро състезание с ташаци)
Макар в този сценарий да става дума главно за Титаник, мисля че трябва да започна с нещо любопитно, което е сравнително малко известно и което научих, след като прочетох като малък книгата "По следите на морските катастрофи", разбира се след задължителната "Винету".
Та, убеждавам се, че ендурото не е от вчера ! За мен най-якото ендуро състезание на всички времена не се е наричало "Last mаn standings", нито "Erzberg Rodeo", нито дори "Балканче - Енина", а "Синята лента". Какво по-екстремно от това, да тръгнеш на пълна газ по атлантическия трак, върху който са подредени препятствие след препятствие, най-вече във вид на айсберги ?! На стартовата линия в Англия са заставали всякакви кораби, на които се изисквала само задължителна застраховка, декларация, че пасажерът е съгласен да се удави по всяко време; спасителни поясчета-патка и вода за средната класа; лодки и „Чивас регал“ за богатите и празни бутилки за трета класа, в които евентуално да пуснат спешно съобщение, че корабът потъва, та да им се помогне по-навреме. Състезанието не било много дълго, Атлантическия океан отначало се е преодолявал за някакви си нищо и никакви 15-20 денонощия при средна скорост от 15-16 км/ч, разбира се, ако не се срещне айсберг, а при силно вълнение, екипажът дори слизал да тика. Първият шампион през 1838 г. се е казвал „Сириус“. Неговата скорост била под 15 км/ч и онези направо забравяли, за къде са тръгнали, а половината от съдиите на финала в Америка починали, докато параходът доплавал. Трябва да уточним, че по това време КТМ все още не са били започнали да произвеждат параходи, защото са били заети да купуват Хусаберг и Хускварна и затова навяно резултатът е такъв плачевен !
"Сириус" на пълна газ. Обърнете внимание, как пушекът от комина върви напред, представете си скоростта, с която се е движел !
Само 5 години по-късно се е появила обаче стрелата „Great Western“, който буквално отвял шампиона „Сириус“ с шеметните 18 км/ч и докато капитанът изтрезнее, параходът за има-няма 15 дни бил стигнал вече американския бряг.
Весели състезания били тогава, но дошла ерата на витловите параходи и старите лопатъчни бараки започнали да я закъсват тотално. Така през 1885 г. светкавицата „Етрурия“ пръв развива смятаната за непосилна по онова време скорост от 30 км/ч. Църквите се напълнили с кръстещи се фенки на високите скорости, по екраните се появила първа част на култовия филм „Бързи и яростни“, а рейтинга на порното рязко спаднал. Няма хънта-мънта, „Синята лента“ била голяма реклама за времето си и корабостроителите се надпреварвали да правят все по-бързи и по-бързи кораби и да рискуват все повече и повече в тази луда надпревара. Така са се появили легендите: Sity of Paris, Кайзер Вилхелм, Мавритания, като последният е постигнал свръхзвуковата скорост от близо 50 км/ч и благодарение на крахът на Титаник е задържал рекорда цели 20 години ! През 50-те години състезанието за наградата „Синя лента“ вече е спряно, като последният регистриран рекорд е със средна скорост около 65 км/ч, но с времето корабите стават все по-изчанчени, по-модерни и романтиката по времето на джентълмените с цилиндрите и дамите с широкополите шапки с три пера също отминала.
Мавритания много приличала на КТМ мод. 2002 г, ръбеста отвсякъде, но била яката работа !
Идеята за Титаник била, освен да бъде най-луксозният кораб на света, той да счупи още при първото си плаване рекорда на Мавритания, за да могат Star Line White да го начукат на конкурентната компания Cunard Line. Няма да ви разказвам за материалите, от които е бил направен кораба. Те просто били най-яките произвеждани досега в корабната индустрия и тежали да си … майката ! Няколко работника при строежа на корпуса били ударени от малки парченца стомана и починали на място. До тук всичко добре, ама нитовете … тия пусти нитове ! Компанията – производителка, на която навярно шеф производство ще да е бил някой българин, решила да спечели повече от икономия на въглища и не закалила стоманата колкото трябва и без това нитовете били прекалено много.
Всъщност големият хит на Титаник бил луксът на бизнес класата ! Тенис кортове, плувни басейни със SPA, летни и зимни градини, няколко страхотни ресторанта с позлатени орнаменти и прибори, чалга дискотеки, моделки за депутати, интернет зали (току-що бил изобретен WIFI-ят), а по палубите навсякъде имало лафки, за да могат V.I.P-овете българи отнякъде да си купуват банички. На големи видео стени култови актьори и актриси водили бинго, тото и лото игри.
В икономичната класа нямало толкова много екстри, освен бутиците за маркови дрехи - втора употреба, свинските уши и трътките в ресторанта, които били хит сред пасажерите.
Не ми се споменава каква сволач била в трета класа и за там освен Леонардо ди Каприо и надписите „ЖУР“ по стените, друго май няма какво свежо да се спомене. Единственото добро на тази класа било, че пасажерите все пак били по-близо до земята.
Красив и внушителен бил Титаник, особено, когато за малко бил на повърхостта !
Още на старта в пристанището на Саутхямптън, Титаник направил фалстарт и за малко да блъсне кораба Ню Йорк. Капитан Смит според някои не бил много добър избор за капитан на Титаник, Той карал в категория „Old Fucking Stars“ и не познавал твърде по-високоскоростните и модерни лайнери. Освен това, постоянно бил със слушалките на смартфона си на ушите, слушал Джена, удрял лек гюбек и от време на време разнообразявал със “Sailing” на Род Стюард и „Sailing Ships“ на Уайт Снейк. Лош избор е също прокълнатият вече маршрут 20, който пресичал район с много плаващи ледове, особено през това време на годината. Всъщност, още при совалката Англия – Франция – Ирландия се разбрало, че тежкият кораб няма да може да счупи рекорда за прекосяване на Атлантика, тъй като на пълна газ, вдигал едва 40 км/ч при близо 50 км/ч на Мавритания. Въпреки това, капитан Смит не се е съобразил с предупрежденията на останалите кораби, че по трака има много плаващи ледове и карал кораба твърде безразсъдно.
Подпийнал, знатен пасажер от бизнес класа писал на стената на Титаник : „Тоя капитан е пълен педе .. раст, кара кораба като бесен ! Дано минем близо край някой айсберг, да си откъсна парче лед, че и леда за джака свърши, тъй като българите го слагат в ракията си !“ (за този пост получил 100 like-a) Всъщност нямало угода, защото Леонардо ди Каприо и Кейт Уинслет, докато се прегръщали на носа на кораба мрънкали с досада: „Камерън от де го намери тоя пенсионер, както кара, кой знае още колко време ще трябва да се правим на влюбени ?!“
Точно Милко Калайджиев и Наско Ментата пеели в чалга дискотеката световноизвестния си хит „Частно парти“, а Радо Шишарката забавлявал децата в детската градина на кораба с песента „Курви сбогом“, тъй като чалга дискотеките не били възпитателни за подрастващите, когато … знаете какво станало …. Капитанът трудно разчел SMS-a, който получил от наблюдателите: “ko pr ima aysb.pr ns”, който означавал „Какво правиш, има айсберг пред нас“, закъснял да вдигне предницата на кораба, за да премине препятствието и айсберга разпорил картера на Титаник кът‘ риба. Палубата изведнъж заприличала на бойното поле край Ахелой, когато Никифор се молел … знаете историята и моментално пасажерите спретнали във Фейсбук няколко групи, като например: „Група на екстремно скачащите във вода“, „Ще ме търсиш, но няма да ме намериш“, „Група на обичащите да се возят в лодка“, „Бънджи клуб Титаник“ и др. Стените на групите набързо били изпълнени със селфита от джуки на фона на потъващия Титаник, а някои дори карали борд по близкия айсберг. Да, обаче след час и нещо кренът на Титаник станал прекалено голям и точно преди той да потъне окончателно, Милко Калайджиев, Наско Ментата и Радо Шишарката се хвърлили да спасяват давещите се, неразбирайки все още, че това е филм, а не реалити, като Биг Брадър. В създалата се суматоха, единствено вторият режисьор загинал, но се предполага, че той се е удавил по желание, след като видял бат Милко мокър да излиза от водата …
Колеги,
това е краткият сценарий на историята за Титаник, по който ще се развие действието на отборното ендуро състезание в средата на ноември на язовир Копринка. В момента язовирът е много препълнен и затова измислихме точно такъв сценарий, а изненадите, които ще ви подготвим са тайна и ще бъдат съобщени на брифинга непосредствено преди старта. Сигурен съм, че ще има много смях и ташаци, затова сформирайте отбори от по 4-ма мотористи или 3-ма АТВ-исти, измислете както всяка година атрактивни имена на отборите и заповядайте на 15 –ти ноември на язовир Копринка ! Всеки отбор трябва да разполага поне с по един GPS !
Моля, заявките да попълвате в темата тук, за да бъдат направени съответните отличителни знаци за отборите и да знаем, колко аксесоари да подготвим !
Още подробности по състезанието и телефони на хотели за настаняване ще получите съвсем скоро !
Вечерта, след състезанието, ще се раздават и наградите на BG X – Enduro Championship за Сезон 2014. Моля, по червения килим или с фракове и цилиндри, или със старателно измити ботуши !
ТИТАНИК В КОПРИНКА
(ендуро състезание с ташаци)
Макар в този сценарий да става дума главно за Титаник, мисля че трябва да започна с нещо любопитно, което е сравнително малко известно и което научих, след като прочетох като малък книгата "По следите на морските катастрофи", разбира се след задължителната "Винету".
Та, убеждавам се, че ендурото не е от вчера ! За мен най-якото ендуро състезание на всички времена не се е наричало "Last mаn standings", нито "Erzberg Rodeo", нито дори "Балканче - Енина", а "Синята лента". Какво по-екстремно от това, да тръгнеш на пълна газ по атлантическия трак, върху който са подредени препятствие след препятствие, най-вече във вид на айсберги ?! На стартовата линия в Англия са заставали всякакви кораби, на които се изисквала само задължителна застраховка, декларация, че пасажерът е съгласен да се удави по всяко време; спасителни поясчета-патка и вода за средната класа; лодки и „Чивас регал“ за богатите и празни бутилки за трета класа, в които евентуално да пуснат спешно съобщение, че корабът потъва, та да им се помогне по-навреме. Състезанието не било много дълго, Атлантическия океан отначало се е преодолявал за някакви си нищо и никакви 15-20 денонощия при средна скорост от 15-16 км/ч, разбира се, ако не се срещне айсберг, а при силно вълнение, екипажът дори слизал да тика. Първият шампион през 1838 г. се е казвал „Сириус“. Неговата скорост била под 15 км/ч и онези направо забравяли, за къде са тръгнали, а половината от съдиите на финала в Америка починали, докато параходът доплавал. Трябва да уточним, че по това време КТМ все още не са били започнали да произвеждат параходи, защото са били заети да купуват Хусаберг и Хускварна и затова навяно резултатът е такъв плачевен !
"Сириус" на пълна газ. Обърнете внимание, как пушекът от комина върви напред, представете си скоростта, с която се е движел !
Само 5 години по-късно се е появила обаче стрелата „Great Western“, който буквално отвял шампиона „Сириус“ с шеметните 18 км/ч и докато капитанът изтрезнее, параходът за има-няма 15 дни бил стигнал вече американския бряг.
Весели състезания били тогава, но дошла ерата на витловите параходи и старите лопатъчни бараки започнали да я закъсват тотално. Така през 1885 г. светкавицата „Етрурия“ пръв развива смятаната за непосилна по онова време скорост от 30 км/ч. Църквите се напълнили с кръстещи се фенки на високите скорости, по екраните се появила първа част на култовия филм „Бързи и яростни“, а рейтинга на порното рязко спаднал. Няма хънта-мънта, „Синята лента“ била голяма реклама за времето си и корабостроителите се надпреварвали да правят все по-бързи и по-бързи кораби и да рискуват все повече и повече в тази луда надпревара. Така са се появили легендите: Sity of Paris, Кайзер Вилхелм, Мавритания, като последният е постигнал свръхзвуковата скорост от близо 50 км/ч и благодарение на крахът на Титаник е задържал рекорда цели 20 години ! През 50-те години състезанието за наградата „Синя лента“ вече е спряно, като последният регистриран рекорд е със средна скорост около 65 км/ч, но с времето корабите стават все по-изчанчени, по-модерни и романтиката по времето на джентълмените с цилиндрите и дамите с широкополите шапки с три пера също отминала.
Мавритания много приличала на КТМ мод. 2002 г, ръбеста отвсякъде, но била яката работа !
Идеята за Титаник била, освен да бъде най-луксозният кораб на света, той да счупи още при първото си плаване рекорда на Мавритания, за да могат Star Line White да го начукат на конкурентната компания Cunard Line. Няма да ви разказвам за материалите, от които е бил направен кораба. Те просто били най-яките произвеждани досега в корабната индустрия и тежали да си … майката ! Няколко работника при строежа на корпуса били ударени от малки парченца стомана и починали на място. До тук всичко добре, ама нитовете … тия пусти нитове ! Компанията – производителка, на която навярно шеф производство ще да е бил някой българин, решила да спечели повече от икономия на въглища и не закалила стоманата колкото трябва и без това нитовете били прекалено много.
Всъщност големият хит на Титаник бил луксът на бизнес класата ! Тенис кортове, плувни басейни със SPA, летни и зимни градини, няколко страхотни ресторанта с позлатени орнаменти и прибори, чалга дискотеки, моделки за депутати, интернет зали (току-що бил изобретен WIFI-ят), а по палубите навсякъде имало лафки, за да могат V.I.P-овете българи отнякъде да си купуват банички. На големи видео стени култови актьори и актриси водили бинго, тото и лото игри.
В икономичната класа нямало толкова много екстри, освен бутиците за маркови дрехи - втора употреба, свинските уши и трътките в ресторанта, които били хит сред пасажерите.
Не ми се споменава каква сволач била в трета класа и за там освен Леонардо ди Каприо и надписите „ЖУР“ по стените, друго май няма какво свежо да се спомене. Единственото добро на тази класа било, че пасажерите все пак били по-близо до земята.
Красив и внушителен бил Титаник, особено, когато за малко бил на повърхостта !
Още на старта в пристанището на Саутхямптън, Титаник направил фалстарт и за малко да блъсне кораба Ню Йорк. Капитан Смит според някои не бил много добър избор за капитан на Титаник, Той карал в категория „Old Fucking Stars“ и не познавал твърде по-високоскоростните и модерни лайнери. Освен това, постоянно бил със слушалките на смартфона си на ушите, слушал Джена, удрял лек гюбек и от време на време разнообразявал със “Sailing” на Род Стюард и „Sailing Ships“ на Уайт Снейк. Лош избор е също прокълнатият вече маршрут 20, който пресичал район с много плаващи ледове, особено през това време на годината. Всъщност, още при совалката Англия – Франция – Ирландия се разбрало, че тежкият кораб няма да може да счупи рекорда за прекосяване на Атлантика, тъй като на пълна газ, вдигал едва 40 км/ч при близо 50 км/ч на Мавритания. Въпреки това, капитан Смит не се е съобразил с предупрежденията на останалите кораби, че по трака има много плаващи ледове и карал кораба твърде безразсъдно.
Подпийнал, знатен пасажер от бизнес класа писал на стената на Титаник : „Тоя капитан е пълен педе .. раст, кара кораба като бесен ! Дано минем близо край някой айсберг, да си откъсна парче лед, че и леда за джака свърши, тъй като българите го слагат в ракията си !“ (за този пост получил 100 like-a) Всъщност нямало угода, защото Леонардо ди Каприо и Кейт Уинслет, докато се прегръщали на носа на кораба мрънкали с досада: „Камерън от де го намери тоя пенсионер, както кара, кой знае още колко време ще трябва да се правим на влюбени ?!“
Точно Милко Калайджиев и Наско Ментата пеели в чалга дискотеката световноизвестния си хит „Частно парти“, а Радо Шишарката забавлявал децата в детската градина на кораба с песента „Курви сбогом“, тъй като чалга дискотеките не били възпитателни за подрастващите, когато … знаете какво станало …. Капитанът трудно разчел SMS-a, който получил от наблюдателите: “ko pr ima aysb.pr ns”, който означавал „Какво правиш, има айсберг пред нас“, закъснял да вдигне предницата на кораба, за да премине препятствието и айсберга разпорил картера на Титаник кът‘ риба. Палубата изведнъж заприличала на бойното поле край Ахелой, когато Никифор се молел … знаете историята и моментално пасажерите спретнали във Фейсбук няколко групи, като например: „Група на екстремно скачащите във вода“, „Ще ме търсиш, но няма да ме намериш“, „Група на обичащите да се возят в лодка“, „Бънджи клуб Титаник“ и др. Стените на групите набързо били изпълнени със селфита от джуки на фона на потъващия Титаник, а някои дори карали борд по близкия айсберг. Да, обаче след час и нещо кренът на Титаник станал прекалено голям и точно преди той да потъне окончателно, Милко Калайджиев, Наско Ментата и Радо Шишарката се хвърлили да спасяват давещите се, неразбирайки все още, че това е филм, а не реалити, като Биг Брадър. В създалата се суматоха, единствено вторият режисьор загинал, но се предполага, че той се е удавил по желание, след като видял бат Милко мокър да излиза от водата …
Колеги,
това е краткият сценарий на историята за Титаник, по който ще се развие действието на отборното ендуро състезание в средата на ноември на язовир Копринка. В момента язовирът е много препълнен и затова измислихме точно такъв сценарий, а изненадите, които ще ви подготвим са тайна и ще бъдат съобщени на брифинга непосредствено преди старта. Сигурен съм, че ще има много смях и ташаци, затова сформирайте отбори от по 4-ма мотористи или 3-ма АТВ-исти, измислете както всяка година атрактивни имена на отборите и заповядайте на 15 –ти ноември на язовир Копринка ! Всеки отбор трябва да разполага поне с по един GPS !
Моля, заявките да попълвате в темата тук, за да бъдат направени съответните отличителни знаци за отборите и да знаем, колко аксесоари да подготвим !
Още подробности по състезанието и телефони на хотели за настаняване ще получите съвсем скоро !
Вечерта, след състезанието, ще се раздават и наградите на BG X – Enduro Championship за Сезон 2014. Моля, по червения килим или с фракове и цилиндри, или със старателно измити ботуши !
Същия п....с от описанието си.
0888984256
Коментар