Отдавна ми се искаше по-нова Волга. Появи се възможност да купя най-редкия вариант, а именно моделът 3102.
ГАЗ 3102 се явява дълбока модернизация на добре познатата ГАЗ 24. Произвеждана е в малки количества - по 2-3000броя годишно, като до 1992 са произведени 24 или 27000 броя по други източници. У нас никога не е продавана през ДСО "Мототоехника и автосервиз", а е била за представителни цели в бившето УБО, МВР, МНО и по различни големи предприятия. Разбира се, по онова време вече масово се ползват Мерцедеси, така че 3102 остава в активна употреба предимно в силовите структури. В Съветския съюз 3102 също остава недостъпна за редовия човек и се появява в продажба чак през 1990г. У нас, последните такива Волги са внесени преди промените. Въпреки това, дори и през 90-те, пред Министерски съвет и Президентството беше пълно с такива Волги.
Според познат, работил в гаража на ЦК, там получават 3102 в средата на 80-те. Той самия е бил с такава на сватбата си. Заради особения форкамерен двигател шофьорите не ги обичали много много, и след това внесли от модела 24-10, който е значително по-опростен и близък до 24, но и по-елементарен за експлоатация и нечувствителен към регулировки.
ГАЗ 3102 получава двигател ЗМЗ 4022 с форкамерно-факелно запалване, 12 клапана и трикамерен карбуратор К-156. ГАЗ разработват такива двигатели още от 60-те, но серийно ги пускат за лека кола именно при 3102. По трансмисията има доста изменения, основното е заден мост с предавателно отношение 3,9. Предният мост е по-широк, с нова конструкция на носачите и вентилирани дискове с 4-бутални апарати. Спирачната система има вакуумен, а не хидровакуумен сервоусилвател. Електрооборудването е изцяло ново, с по-мощен генератор, фабрични предни и задни фарове за мъгла и правоъгълни главни фарове. Серийно е с автоматични колани. Фабрично е оборудвана с радиокасетофон с 4 говорителя и електрическа антена.
Конкретният екземпляр е закупен от Кореком за 16000лв по време, когато 24-10 е била около 12000лв. Първият собственик е работил в мините, после в Либия и разбира се, е бил голям любител на марката. Не е карал колата интензивно и така до момента тя е навъртяла 71000км по километраж, които може и да са реални.
Починал е преди години, колата му е изкарана на улицата и бая е поседяла, като е минавала минимални километри. С Волгата се е занимавал основно един от синовете, но в крайна сметка хората си имат по-модерни коли и голямата черна Волга е станала никому ненужна.
Хубавото е, че български майстори не са пипали много по колата, така че е напълно комплектна и в работещо състояние.
За момента върви само на газ. На бензин не съм я пробвал все оше, но ще ми бъде интересно да я подкарам и на двете горива.
Спирачната система се държи отлично. За първи път си купувам стара кола, която да спира дори не добре, а отлично. Очаквах, както обикновено, да има проблем, но спирачките са като на съвременна кола, като изключим липсата на електроника.
Салонът е в комбинация от зелена кожа и плат. Всичко е здраво, с изключение на голяма пукнатина на таблото и модифициран централен панел, за да се събере по-модерно радио. От стоенето на слънце плата на седалките е станал златистожълт от зелен. Мокетите са уникално запазени. Колата има големи коритоподобни гумени стелки над мокета, също съветско производство. Не зная дали са били на колата от завода, или са допълнително закупени.
По каросерията времето и престоя на улицата пред блока в Димитровград са натворили своето коварно дело. В някакъв момент са я пребоядисвали, но само външно и без да се стараят особено. Колата няма удари и линията й е отлична. Няма и гнило. Интересното е, че подовете както в купето, така и в багажника са като нови, без точица ръжда. Стоят си всички заводски изолации. Външно нищо не липсва. Е, стоповете са понагорели от седене, но аз вече съм й намерил комплект нови в хартиите.
Обслужих Волгата и вече си я карам.
Смених всички масла.
Смених напуканите водни съединения. При 3102 радиаторът е по-голям и с по-голям диаметър на щуцерите - 45мм, но с малко модифициране използвах маркуч от ГАЗ 53А, който е със същия диаметър.
Смених кабелите - поставих Tesla, които ползвам и при останалите ми стари коли от години.
Регулирах 12-те клапана.
Смених съединителя. Поставих полски притискателен диск с диафрагмена пружина от Жук / Ниса, волгов феродов и лагер с муфата. По трансмисията не беше пипал човек преди това, всичко е в отлично състояние. Карданът не е разбит, няма течове от скоростите и задния мост. Единствено картерът на двигателя (при 3102 е алуминиев) се беше поразхлабил, но едно затягане и спря да капе. С новия съединител се държи чудесно.
Оправих разни неработещи неща по електрическата инсталация. Дългите години седене са довели до окисляване по разни връзки. Появи се клаксон, осветление по таблото, разни лампи...
Смених маркучите на стъкломиещото, както и самото казанче с нови от едно време - идентични са с тези на Лада, така че беше елементарно.
Като поведение, 3102 върви доста повече от 21 или 24. Спира много добре. Отначало се притеснявах заради специфичните вентилирани дискове отпред, но се оказа, че са в отлично състояние и нямат видимо износване. Кара се много приятно, маневрена е.
Както вече казах, още не съм я подкарал на бензин. Купих нова бензинова помпа, всичко си изглежда по местата, но все не остава време.
На газ са захранени двете основни камери. Мисля да сложа и щуцер за малката камера на карбуратора, отговорна за форкамерите. Сега реално при пълнене там влиза само въздух, а при сгъстяване форкамерите се пълнят с горивовъздушна смес през каналите. Е, пали много добре, но пък празния ход си иска обороти. По слух съм я докарал на едни 900-1000 оборота празен ход без да тресе съществено.
Другото, което съм купил, е електронно запалване. На старата Волга съм супер доволен от работата с елелктронно, тук не виждам какво ще попречи. 3102 фабрично си е с комутатор, но в нашия случай го няма - явно някога газковия ТК-102 е изгорял, та са останали от него само кабелите, и си работи с конвенционална бобина. Аз ще съм си купил комутатор 131, дето е без вариатор, делко с индукционен датчик, бобина - остава само да ги монтирам.
ГАЗ 3102 се явява дълбока модернизация на добре познатата ГАЗ 24. Произвеждана е в малки количества - по 2-3000броя годишно, като до 1992 са произведени 24 или 27000 броя по други източници. У нас никога не е продавана през ДСО "Мототоехника и автосервиз", а е била за представителни цели в бившето УБО, МВР, МНО и по различни големи предприятия. Разбира се, по онова време вече масово се ползват Мерцедеси, така че 3102 остава в активна употреба предимно в силовите структури. В Съветския съюз 3102 също остава недостъпна за редовия човек и се появява в продажба чак през 1990г. У нас, последните такива Волги са внесени преди промените. Въпреки това, дори и през 90-те, пред Министерски съвет и Президентството беше пълно с такива Волги.
Според познат, работил в гаража на ЦК, там получават 3102 в средата на 80-те. Той самия е бил с такава на сватбата си. Заради особения форкамерен двигател шофьорите не ги обичали много много, и след това внесли от модела 24-10, който е значително по-опростен и близък до 24, но и по-елементарен за експлоатация и нечувствителен към регулировки.
ГАЗ 3102 получава двигател ЗМЗ 4022 с форкамерно-факелно запалване, 12 клапана и трикамерен карбуратор К-156. ГАЗ разработват такива двигатели още от 60-те, но серийно ги пускат за лека кола именно при 3102. По трансмисията има доста изменения, основното е заден мост с предавателно отношение 3,9. Предният мост е по-широк, с нова конструкция на носачите и вентилирани дискове с 4-бутални апарати. Спирачната система има вакуумен, а не хидровакуумен сервоусилвател. Електрооборудването е изцяло ново, с по-мощен генератор, фабрични предни и задни фарове за мъгла и правоъгълни главни фарове. Серийно е с автоматични колани. Фабрично е оборудвана с радиокасетофон с 4 говорителя и електрическа антена.
Конкретният екземпляр е закупен от Кореком за 16000лв по време, когато 24-10 е била около 12000лв. Първият собственик е работил в мините, после в Либия и разбира се, е бил голям любител на марката. Не е карал колата интензивно и така до момента тя е навъртяла 71000км по километраж, които може и да са реални.
Починал е преди години, колата му е изкарана на улицата и бая е поседяла, като е минавала минимални километри. С Волгата се е занимавал основно един от синовете, но в крайна сметка хората си имат по-модерни коли и голямата черна Волга е станала никому ненужна.
Хубавото е, че български майстори не са пипали много по колата, така че е напълно комплектна и в работещо състояние.
За момента върви само на газ. На бензин не съм я пробвал все оше, но ще ми бъде интересно да я подкарам и на двете горива.
Спирачната система се държи отлично. За първи път си купувам стара кола, която да спира дори не добре, а отлично. Очаквах, както обикновено, да има проблем, но спирачките са като на съвременна кола, като изключим липсата на електроника.
Салонът е в комбинация от зелена кожа и плат. Всичко е здраво, с изключение на голяма пукнатина на таблото и модифициран централен панел, за да се събере по-модерно радио. От стоенето на слънце плата на седалките е станал златистожълт от зелен. Мокетите са уникално запазени. Колата има големи коритоподобни гумени стелки над мокета, също съветско производство. Не зная дали са били на колата от завода, или са допълнително закупени.
По каросерията времето и престоя на улицата пред блока в Димитровград са натворили своето коварно дело. В някакъв момент са я пребоядисвали, но само външно и без да се стараят особено. Колата няма удари и линията й е отлична. Няма и гнило. Интересното е, че подовете както в купето, така и в багажника са като нови, без точица ръжда. Стоят си всички заводски изолации. Външно нищо не липсва. Е, стоповете са понагорели от седене, но аз вече съм й намерил комплект нови в хартиите.
Обслужих Волгата и вече си я карам.
Смених всички масла.
Смених напуканите водни съединения. При 3102 радиаторът е по-голям и с по-голям диаметър на щуцерите - 45мм, но с малко модифициране използвах маркуч от ГАЗ 53А, който е със същия диаметър.
Смених кабелите - поставих Tesla, които ползвам и при останалите ми стари коли от години.
Регулирах 12-те клапана.
Смених съединителя. Поставих полски притискателен диск с диафрагмена пружина от Жук / Ниса, волгов феродов и лагер с муфата. По трансмисията не беше пипал човек преди това, всичко е в отлично състояние. Карданът не е разбит, няма течове от скоростите и задния мост. Единствено картерът на двигателя (при 3102 е алуминиев) се беше поразхлабил, но едно затягане и спря да капе. С новия съединител се държи чудесно.
Оправих разни неработещи неща по електрическата инсталация. Дългите години седене са довели до окисляване по разни връзки. Появи се клаксон, осветление по таблото, разни лампи...
Смених маркучите на стъкломиещото, както и самото казанче с нови от едно време - идентични са с тези на Лада, така че беше елементарно.
Като поведение, 3102 върви доста повече от 21 или 24. Спира много добре. Отначало се притеснявах заради специфичните вентилирани дискове отпред, но се оказа, че са в отлично състояние и нямат видимо износване. Кара се много приятно, маневрена е.
Както вече казах, още не съм я подкарал на бензин. Купих нова бензинова помпа, всичко си изглежда по местата, но все не остава време.
На газ са захранени двете основни камери. Мисля да сложа и щуцер за малката камера на карбуратора, отговорна за форкамерите. Сега реално при пълнене там влиза само въздух, а при сгъстяване форкамерите се пълнят с горивовъздушна смес през каналите. Е, пали много добре, но пък празния ход си иска обороти. По слух съм я докарал на едни 900-1000 оборота празен ход без да тресе съществено.
Другото, което съм купил, е електронно запалване. На старата Волга съм супер доволен от работата с елелктронно, тук не виждам какво ще попречи. 3102 фабрично си е с комутатор, но в нашия случай го няма - явно някога газковия ТК-102 е изгорял, та са останали от него само кабелите, и си работи с конвенционална бобина. Аз ще съм си купил комутатор 131, дето е без вариатор, делко с индукционен датчик, бобина - остава само да ги монтирам.
Коментар