Обява

Свий
Няма добавени обяви.

Škoda 120 GLS - Lenka 1979 г.

Свий
X
 
  • Филтър
  • Час
  • Покажи
Изчисти всичко
нови мнения

  • Škoda 120 GLS - Lenka 1979 г.

    Имам си нова Шкода.

    Как се стигна до там?

    За пръв път видях зелената във форума на Шкода клуба - било е сигурно 2006г и още беше бежова. В последствие - някъде 2008 с Росен ходихме да разглеждаме Шкодите в големия гараж във Варна и зелената много ме изкефи. Не си спомням да съм я карал, Миро ми даде да карам МБ-то, което сега е при Анастас. След това Косьо купи зелената. Той пък ми е комшия, през един блок и също го познавам не знам вече от кога. Жълтата им Шкода 105GL я знам сигурно от 1992-3, като почнах самостоятелно да щъкам из Хиподрума - квартала на моите и Косьовите баба и дядо. Комплексната реставрация, която двамата със Сашо направиха, ме запали и аз 2013-2014 по същия начин построих колата на дядо ми - Жигули.

    В някакъв момент - сигурно е било 2015, ходих да я гледам зелената. Тогава обаче ми беше повече мерак за стара Волга или нещо друго по-ретро. Имах Варшава и Жигули и Шкодата ми се стори твърде модерна.

    Минаха няколко години, купих си и реставрирах Волга М21. Купих си и Ниса...

    И преди месец някъде Наско от Варна ми пусна мухата за една бяла русенска 120Л.

    Говорих и с Росен, мерак та мерак. Бялата има дребни забележки - например липсва лайсната на задна дясна врата.

    Звъня на Косьо - дай да намерим лайсна.

    - Абе ти я ела да видиш зелената.

    Отидох, видях и нямах нужда от много навиване. Не беше палена от година и нещо. Запали от раз(!). Съдба!

    Една сутрин я прехвърлихме и даже минах КАТ за нови талони. Та колата си смени адреса с една улица разстояние.

    Шкодата е правена от двамата й собственици преди мен - Миро и Косьо.

    Миро купи отлично запазена и неизгнила базова 105Л с идеята да я трансформира в топ модела на Шкода от края на 70-те и началото на 80-те, а именно 120ГЛС.

    Купето е възстановено козметично 2006г. Сменен е цвета на настоящето зелено, което е характерно за 120ЛС и 120ГЛС.

    Визията е сменена изцяло. Отпред е поставен ГЛС пакет - 4 фара в комплект със съответните решетка и маска покрай фаровете. Пакетът е от най-красивия възможен вариант - поставян само 1982 и 1983г. Старите са с повече хром, което поне на мен ми идва твърде много. Добавен е и оригинален черен спойлер от Гарде.

    Джантите са опционални за модела - Indianapolis 13" и то 5бр. През 1979 започва частично да се поставят 13-цолови джанти като опция. Краят на 14-ките е през 1980 с излизането на модел 1981.

    Отзад има GLS лайсна между стоповете. Няма спойлер на задния капак, но и маската вече няма решетка - това е характерно за модел 1979.

    Брони, стопове и какво ли още не е сложено чисто ново при модифицирането на купето.

    Боята е R-M, акрилна и все още изглежда отлично.

    Интериорът е от GLS и то в по-лускозния вариант след 1982г - табло, волан, кори на вратите... Седалките са с високи облегалки от Рапид. Имат регулиране по височина, което при моите размери е супер. Самият салон е в отлично състояние.

    Казано накратко - колата е направена за каране. Има си всичко, което съм искал да има в Шкодата, когато като дете разглеждах заводското ръководство за експлоатация - отопляемо задно стъкло, интервален включвател на чистачките, ГЛС салон. От друга страна е със супер здраво купе, което в толкова ранен вариант без спойлер е на практика неоткриваемо.

    Ще се опитам да направя малко ретроспекция на проекта.

    Ето снимка от 2006г. Миро я е купил от Стара Загора, а Росен снима. Шкодата още си е 105Л и е бежова. Купето е супер здраво. Тя и до сега няма изгнило.



    Ето вече в завършен вид.



























    Заводската цветова гама:








    Понеже съм фен на по-заводската визия, спортното гърне остава при Косьо.


    Колата е печелила много награди.








    Запалих се на тема 120, както в ученическите ми години, когато по цяло лято карах бежовата на село.

    За да е още по-забавно, покупката на голяма Шкода се комбинира с излизането на два много симпатични и дълго чакани модела в 1/43 на чешката фирма Абрекс. У нас ги внася Хобиленд.
    Та, вчера ми звъннаха оттам да отида да си взема поредните малки Шкоди за колекцията.

    Първата е 105Л от 1977 цвят "Червен пипер". Интересното е, че въпреки надписа 105Л моторът й е изработен с оребрения алуминиев картер, което е характерно само за 120...


    Втората е 120Л - модел 1982 с овалния фар и характерния светло син цвят. Има я и в жълто, което също стои супер и е много характерен цвят. Е, решетката е от 120ЛС с широки лайсни, но това китайците едва ли го подозират.


    Дано все някога пуснат и модификацията GLS.



    Изначално седалките на тази кола ми харесват. И като материя, и като дизайн. Стандартните на Шкода 105/120Л са с много некачествен плат и ако не са покрити с калъфи, се разпадаха още 2-3 години след купуването на колата. На бежовата бяха изгорели още 90-91г., а сега след още близо 30г, буквално са станали на прах.
    Материята на ГЛС и Рапид е много, много по-приятна. Не че нещо кой знае какво неземно - все пак става дума за соц кола на 40г., но са си приятни за гледане и пипане.
    На седана ГЛС седалките са с отделни подглавници, докато на Рапид са със същия плат, но с висока облегалка, като на Лада 2107. Задните пък нямат подглавници, за разлика от на седана.
    Иии, има една невероятна за кола, произведена в рамките на СИВ екстра - Рапидовите седалки се регулират по височина. Е, вярно, регулират се с ключ 13, но пък може да се избира позицията на предния и задния край на седалката спрямо цели 4 положения във вертикала.
    Аз съм 2 метра и 120кг и идеята е да не ми опира главата в тавана.
    С Косьо развихме 4-те специални болта.
    Отначало оставихме предния край на трето, а задния на нулево положение, ама ми опираха краката във волана.
    Смъкнахме я докрай.
    Ей, кеф. Получи се една приятна позиция зад волана.

    Ето за сравнение как беше:


    Това сивото не е разпорена седалка, а е стоманената шина, която носи възглавницата. Тя именно е хваната с 4 болта за шейните.
    Ето какво стана:


    Хохо - има няма с по 5см надолу!
    Дясната седалка сега странно стърчи нагоре - сигурно и нея ще я смъкна, за да е симетрично.

    Ето и едно видео как паля Шкодата на газ. За кола, некарана от години, се държи отлично!


    Ще трябва да си измисля изолация за капака.

    Основен недостатък на зелената Шкода беше липсата на добре изглеждащо арматурно табло, отговарящо на обозначението ГЛС.
    Аз винаги съм искал 120 с всички възможни "екстри" за модела. Безброй пъти съм чел и препрочитал десетките книги за Шкода вкъщи и винаги съм приемал наличието на оборотомер и отделни контролни лампи за някаква много яка характеристика на топ моделите ЛС и ГЛС.
    Естествено, в момента целия интериор и екстериор на Шкода по никакъв начин не е луксозен, независимо дали е вариант "Л", или "ГЛС", ама а де, искам си лампичките и това е.
    Уж бях решил да не се хвърлям както обикновено, ама аз съм си аз и като си реша, нещата се случват.
    В крайна сметка Шкодата е елементарна на фона на М21 или Варшава като задача за възстановяване. Като е елементарна, значи, отивам в магазина ииии. И магазините взели, че затворили докато се наканя да подкарам Шкода.

    Масовата Шкода 120L има такова табло:


    Всички контролни лампи, с изключение на 4, са в общ кръгъл уред.

    Вариантите с 58к.с. - 120LS и 120GLS, както и 105GL и 120GL имат оборотомер и съответно лампичките от кръглия уред са поставени на пластмасовата "приборна кора". Всяка лампа е в отделен пластмасов корпус, но който е отлята пиктограма, боядисана с бяла боя.
    Понеже в България вариантите с оборотомер не са внасяни от Мототехника, въпросната конфигурация е по-дефицитна.
    Съответно и тук има няколко варианта.
    Ранен вариант - до модел 1981. Лампата за ниво на горивото не е в уреда, а на кората, и то отляво(!). На най-първите до 1978 самите пиктограми са други, след това стават стандартните за Европа. Особеност на ранния вариант е, че е с прозрачни стъкла на уредите.


    Има и ранен вариант с черни релефни рингове - правен е от 1981 до 1983г.

    След това идва таблото с вградена лампа за ниво на горивото и дневен брояч за километри.

    На Шкодите - "японки" започва стандартно да се поставя заден фар за мъгла, съответно се появява и лампа за него.
    Ранният вариант има лампа за включени къси светлини - "за допълнителен монтаж", както пише в книгите, както и за предни фарове за мъгла.
    Късният има лампа за включено външно осветление - стандартно без крушка, но свързана с осветлението на таблото. Слагаш крушка и почва да свети. Освен нея има лампи за предни и заден фарове за мъгла.

    Какво правя аз?
    Таблото на зелената е по-интересното с голямата жабка - от GLS / Garde след 1982г. Значи върви с черни рингове?! Или пък по-ме кефи да е с ранните хром рингове, щото е 1979г. без спойлер отзад.
    Пуснах си аз обява - а у търся си уреди за ГЛС. Всички шкодаджии ми обясниха, че няма как да стане и да не съм се опитвал.
    Е, за една седмица мисля, че успях да реша въпроса.

    На колата имах следното табло:


    Кора от 120L с бензиномер 81-83 без лампа, термометър и километраж пак 81-83 (прозрачни стъкла, няма дневен брояч на километри и черни релефни рингове). Оборотомер с матово стъкло от японка. Аз естествено имам две японки и поне 3-4 дъски от 120Л с черни релефни рингове и там всичкото му.
    Викам - ще събирам за японка, щото ми е такъв оборотомера.
    Речено - сторено:
    Един добър човек - Янко от Велинград ми подари нужната кора. Тя обаче е претърпяла тунинг, характерен за преди 15-20г.

    За зла беда пластмасовите корпуси на лампите са били с поставени други пиктограми и трябва да се магьосват. Все едно - супер е и точно това, което търсех!

    Да де, ама получавам второ включване. Понеже съм много досаден и нахален, колега от Русе ми праща следната кора. Той я е внасял от Англия, та ми даде и английски скоростомер в мили:


    Имам си значи, не само хубава кора за японка, ами и оригиналната GLS инсталация за уредите.
    Мога да си направя конфигурация за японка като моята - модел 1987.
    Километраж с дневен брояч, оборотомера от зелената, бензиномер с лампа и така нататъка.

    После пък един приятел ми донесе още по хипер-мега-гига дефицитна кора за ранна GLS. ООО! Не водя никави размисли, директно купувам и се кефя.
    Кората е от Пловдив и е напълно здрава. Това само по себе си е рядкост, защото те се пукат супер лесно. В общия случай, като се развали километража и се почне ръчкане на гривната и после стягане юнашки.
    Ето я непочистена:


    Естествено, километражът е развален и ще взема друг. Откъде? Ми купих си и едни уреди за 120L с хром рингове - неотваряни, с неспукана кора. И да не работи, поне няма да е отварян. Няма Шкода, на която да работи проклетия километраж. На бежовата сме го трошили два пъти.
    Както и да е, измих кората:


    Фолиото на Оракал свърши чудесна работа. Залепва се голямо парче внимателно, без да се набръчка и после с макетен нож внимателно се изрязва - първо вътрешния контур, после външния.
    Смених километража и бензиномера, както си бях намислил, с тия от обикновеното табло от 120L - пак ранни, с хром гривни.
    Ето завършеното творение:


    След това се заехме с монтажа. Пуснахме кабел от третия предпазител до контролната лампа на късите, като съответно й извадихме и маса.
    Направих една простотия. Понеже съм забравил как изглеждат Шкодовите ключове, реших, че ще трябва да демонтирам ключа от средната част на таблото и от 4-тата му клема да пускам кабел до лампата за подгрева на стъклото. С бодър устрем пръснах цялата средна част на атоми - свалих радиото, конзолата, пепелника и заветния ключ. Опа - ми то кабелите са си запоени и си има куплунг на съвсем удобно място зад радиото. На всичкото отгоре инсталацията за контролна лампа си продължава из дебрите на таблото и след куплунга. Я да закачим таблото. Щрак подгрева и съответната лампа бодро си се запали на таблото. Значи можеше и без да пипам каквото и да е. Хайде обратно - сглобих всичкото разглобено, всичко работи. С проби установихме няколко изгорели крушки, както и че съм разменил фасонките на дългите и на лампата за налягането на маслото.
    Бръм - паля Шкодата!
    ООО - РАБОТИ!
    Тука всички лампи светят. На дългите и за зареждането са с по-слаба светлина заради по-плътните им светофилтри, та не се виждат добре на светкавица.


    Пръснах на атоми предницата.
    Бях събрал вече две хубави метални емблеми от ранните 105/120, каквато е и тази. Всички Шкоди са с метална емблема до моделна 1979г, доколкото имам информация по въпроса. След това на S, L и LS вариантите почва да се слага пластмасова, а метална остава само на GLS.
    Та ето я значи решетката с монтирана на нея емблема. Успях да я захвана надявам се здраво. Дано не я крадат, че е тегава за монтиране.


    Последва сглобяване и ето какво се получи:






    Доволен съм от резултата, с емблема ми изглежда по-добре.

    Заиграх се и с един кусур от предишната седмица. Бях вързал кабела за допълнителната контролна лампа на късите светлини на 3-ти предпазител и съответно светеше постоянно при включено външно осветление. Какво съм чел шарената схема от зелената книга, не знам. Сега на телефона си свалих една черно-бяла и за секунда установих недоглеждането. Последва забавна операция по демонтаж на бушонно табло и жонглиране с телефон и отвертка в тъмното и на четири крака.
    В резултат кабелът е вързан на 5-ти предпазител и лампата вече свети заедно с преден ляв фар само на къси. Стана както исках, доволен съм.
    Последно редактирано от m_g; 22-12-20, 15:09.

  • #2
    Честито
    На нас клиренс ни трябва , не скорост

    Коментар


    • #3
      Точно такова купе, без GLS доработките, 120L, модел 1978г. , без спойлер, карах 20 години. Хе, километражът така и не проработи за това време.

      Коментар


      • #4
        Всъщност, автомобилната ми история започва покрай Шкодата на баща ми.
        Историята е следната:
        В края на 1986г. дядо ми Васил купува на двамата си сина по една чисто нова Шкода 120L от Мототехника. Чичо ми избира първата попаднала - бяла на цвят. Баща ми обаче дълго избира и накрая си харесва една бежова - в края на халето, била заделена за някого. Казал - тая искам и му я измили.
        Може би най-ранния ми детски спомен е точно от докарването на Шкодата.
        Излизаме цялото семейство навън вечерта, отиваме на паркинга... Голяма радост. Било е 28.12.1986г - тогава Шкодата е получила регистрация.
        Баща ми не пазеше новата си кола особено.
        За кратко време откраднаха фарчето за мъгла, издраха боята с пирон, седалките буквално за 3-4 години изгоряха на слънцето.
        Хванаха се с дядо ми и я пребоядисаха неособено успешно.
        Това сме ние пред блока на баба ми и дядо ми. Годината е може би 1993, а Шкодата е с нова боя. Личи си как съм се ухилил.

        През 1995 баща ми загина и решихме Шкодата да остане за мен и да я карам като стана пълнолетен.
        Аз карам от 1992... Редовно молех дядо ми и той ми позволяваше ежедневно да карам Шкодата. Факт е че като ученик съм навил няколко стотин километра с нея. Колко точно, не зная - километражът не работеше. Карал съм я и лятото, и зимата в най-големите студове и поледици.
        Паралелно си карах и другата наследствена кола - Жигули из квартала в София.
        Тази снимка е от 2001г. Колата за последно е с жълти номера.

        Прехвърлиха ми я на мое име покрай смяната на номерата. Бях още 11 клас, а имах две коли в движение на мое име.
        2002г. изкарах книжка - взех я и почнах да карам законно точно три дена след 18-тия ми рожден ден.
        Тогава стегнах Жигулито, то беше на 103000км, но много по-солидно като кола спрямо Шкодичката.
        Дядо ми я ползваше отвреме-навреме като резервна кола. Тя успя да се изпочупи. Правиха основен ремонт на двигателя, късаха се полуоски, моторът се пали заради селския майстор, който крал бензин от помпата и така нататъка...
        Тука вече дядо ми си е купил Астра и Шкодата стои като паметник на двора на вилата му.

        Въпреки ремонта, пак беше прегрявана и изобщо така и не работеше като хората:




        Покарвах я на село по малко:


        Пушеше си синьо, типично за Шкода, което идва да подскаже, че пак е за правене:




        Ето я и Шкодата на чичо Митко - наречена Марийка:




        Тя пък още 1989г. участва в катастрофа и след челния удар няколко години стоя без движение. Чичо ми си я подкара, но така и не й сложи решетка отпред. Не смени и спуканото челно стъкло, в резултат сега още имам ново стъкло за 120.

        Бежовата все така си стоеше навън:




        2006г. я спрях от движение, за да не й плащам данъка от 16 лева годишно. 2007г смениха наредбата и данъкът си го плащам като поп и до момента. Тогава свалих главата, смених гарнитурата и я стегнах грамотно. Оправих и запалителната система (имаше разбит привод на делкото), та с нов привод и делко колата заработи добре и почти без да пуши.

        2008г. си купих истинска ретро кола - Варшава и за Шкодата съвсем не оставаше време.

        През 2011г. дядо ми и баба ми решиха да се приберат в апартамента. Наложи се да преместя Шкодата.


        С Драго - dragomir68 отидохме с джип и въже. Тя обаче бодро запали и мина 10км на ход.


        Вече беше доста избеляла.








        В крайна сметка с Драго я вкарахме в двора на родната къща на дядо ми.
        Бялата от 2006г вече се покоеше там. На около 120000км чичо ми скъса биела и Марийка приключи курса със свалени номера. Тогава ми връчи ключовете, аз му дадох 150лв за новите гуми, които беше обул току що (4 барумки)... Така си стоят нови...




        Завих бежовата с чергило.


        Няколко седмици след това дядо ми почина. Така се стече живота, че аз точно 8 години не ходих при Шкодата.

        -------------------------

        Тази година се разходих. Бях си взел акумулатор. С чичо ми отидохме да видим какво е останало от двете Шкоди.

        Бившата Шкода на чичо ми е потънала в зеленина:




        Бежовата е по-малко обрасла. Растенията буквално са изкъртили пластмасовата решетка. В интерес на истината, нова такава има на задната полица. За 8 години и тя е изгоряла на слънцето. Чергилото е заминало нанякъде.





        Ключалките бяха заяли, но с малко ръчкане предната дясна врата се отвори. След това успяхме да открехнем задна дясна, после и шофьорската. Най-трудно се отвори задна лява врата, на чиято рамка е дръжката за задния капак.
        С доста тласъци механизма сработи. Излетя рояк оси, които си живеели между вратата и рамката. Един охлюв падна от вътрешната част на вратата.
        Въобще шок и ужас за флората и фауната.
        Дръпнах заветната ръчка:


        Растенията са си живяли спокойно и под капака.
        Оказа се, че маслото си е е бистро (смених го преди да я зарежа). Антифризът също е на място. Нов, некаран, на 8г.

        Под предния капак положението е по-зле. Влизала е вода и изгнилото дъно е съвсем изгнило:






        Поставих акумулатор. Налях тубата с бензин (резервоарът е без пробка отдавна).
        Подкачих гориво, помпата работи.
        Наместих се на шофьорската седалка. Дръпнах смукача.
        Двигателят завъртя. Малко трудно, но завъртя.
        Припука, прикашля и акумулаторът падна.
        С нормално зареден акумулатор със сигурност ще запали.

        По купето освен ужасната боя - заминали са праговете и дъната. Те си бяха и преди това - дядо ми беше кърпил в краката на шофьора с нитачката.

        Та така - колата е за тотална реставрация. Играл съм го с Жигулито.
        Някой ден може и това да стане. Ако реша да имам японка - ще търся здрава за донор и останалото е ясно. Поне документите са си налични и ОК.
        На фона на адските мъки, които предстоят по бежовата, покупката на зелената ми се стори най-елементарното решение.
        Хубава, здрава кола с всичко възможно като екстри за стара Шкода.
        Нямам намерение да остава навън...

        Коментар


        • #5
          Ей, яко те е захапало кучето. Честито, на добър стопанин е попаднала.
          Nissan Terrano 2,7 TDI

          Коментар


          • #6
            С малко търсене изникнаха още стари снимки, които колеги са правили на зелената Шкода.

            Ето го самия момент на позеленяване - Варна, 2006г.


            Следват още много снимки от периода преди 2009г. Шкодата си е с варненски номера, отзад се чете заводската табелка 105L. Има дори антистатик.









            Вече е провъзгласена за 120GLS.




















            Трябва да потърся дали и аз нямам няйни стари снимки. И във Варна съм ходил, и на Шкода събора 2009г - тогава тамън бях подкарал Варшавата и за 10 дена й навих няколкостотин километра на събори на Шкода на Соколския манастир и на Лада на Сливен.
            Славни времена бяха!

            Коментар


            • #7
              Официално да се похваля. Шкодата е в движение и даже минах първите 100км!
              Дойде топлото време и реших, че е крайно време да подкарам новата си придобивка. Тя не беше изкарвана от гаража от 2015г.
              Тук е момента да изкажа огромна благодарност на стария собственик - Косьо, че ми държа колата на сухо и сигурно място в продължение на 5 месеца, докато се наглася да си я взема.
              За да мине ГТП трябваше да си платя данъка. Застраховка й направих миналия октомври, като я купих.
              Миналата седмица отидох и платих данъцитв на всичките 6 ретро коли за общо 165 лева. За първи път не ходя в обшина Лозенец, а си избрах Кремиковци. Вместо да вися два часа на опашка си платих за 15 минути. Идеално.

              В събота сутринта си викам - време е за каране на Шкода. Отивам в гаража и започвам да местя едни стари мебели, които бяха заградили Шкодата така, че да не може и пиле да припари до нея. Е, аз съм бая габаритен 120 кила мъж и то с официално палто...


              За 5 минути разместих нещата. Закачих акумулатора. Ключ! Шкодата бодро заръмжа и аз доволно се ухилих. Изкарах я и наредих обратно планината от дивани, маси и столове.
              Дори и дрехите си не можах да измърлям, което си е малка победа!



              Ето я и колата за последно в стария гараж.




              Без никакви проблеми я изкарах на бял свят.


              Изчистих стария стикер за гражданска и залепих нов. Изчистих си ръцете и потеглих да търся къде да мина преглед.
              Тръгнах и се усетих, че тръгвам с 41-годишна кола, която не съм карал никога, без да имам и една отвертка и с чисти дрехи. Е*ати баровеца!
              Иииии отивам на близкия пункт - буквално на 100м. Затворен. В интернет работи събота, но в действителност е от понеделник до петък. Шкодата работи добре и въпреки меките гуми се движи нормално. Отивам към Лозенец. Табела - по технически причини прегледи не се извършват...

              АААА!

              Викам си - газ към Дружба. И там, на другия край на София, прегледаха Шкодата.


              Докато чаках за преглед, снимах на светло уредите. Оказа се, че броячът на километри работи!


              Ето я и на прегледа.


              Шкодата се оказа изправна и мина без никакви проблеми.

              Понеже не знаех колко газ има в бутилката (нивомерът показваше пълно), реших да заредя. Събра 7л газ (толкова е палена за 5г). В сухия резервоар сипах 10л бензин. Не протече. Дообре. Напомпах и гумите - бяха на по 1,3 всичките.


              Така и така бях в района - отидох в Пежо на Цариградско да я огледаме отдолу.





              Оказа се, че колата има здрава ходова част (само на накрайниците отпред са им се закъсали маншоните). Шенкелните оси са без хлабини. Течове няма.
              Дъната на Шкодата са много приятна гледка - не е гнила, не е кърпена, просто супер.





              Вече по-спокоен я подкарах пак до Центъра. Взех жена ми от работа. Шкодичката си върви като колите...
              Прибрах си я при мене на сухо.

              Какво има да се прави?
              Масло на двигателя и филтър - щях да го сменя сега, ама нямах филтър под ръка.

              По спирачките съм накупил разни работи и Митко Ненов ми подари серво от японка, та ще я конфигурирам както трябва.

              За вървенето - ще сменям изпарителя - имам рециклиран от Жигулата и ми се ще да го сложа.

              4 нови гуми с по-адекватен размер си трябват. Сега със 185/60R13 километражът лъже безобразно. Показва 100, тя върви с 80.

              Като цяло - много съм доволен!!!

              Коментар


              • #8
                Браво! Ако решиш да я тунинговаш с делко от Фаворит, свиркай. Май имам едно за подаряване.

                П.П. Отзад да не е с ладови пружини та стои като Татра?

                П.П.2. Симо още се подвизава до Зоопарка.
                Последно редактирано от коко келеша; 17-02-20, 15:05.
                Чужбина - това е митът за задгробния живот. Който попадне там, не се връща.
                Из "Златния телец"

                Коментар


                • #9
                  Мисля, че имам на вилата някакви части за това. Лятото ще ги потърся и ако са там и ти вършат работа- ти ги подарявам.
                  Трите О-та на неудачниците: Оплакване, Оправдаване, Обвиняване.

                  Коментар


                  • #10
                    Отзад е с цял мотор от Фаворит и 5 скорости от японка, но с къси полувалове от вертикален стоп... Със Симо се видях есента, като се засилих да купувам 120-ка. За части ще съм много благодарен.
                    Подготвил съм офанзива по спирачките (вече купих нов главен спирачен цилиндър и всички тръбички, кухи болтове и т.н. към него). Ще сложа друг изпарител, щото го имам. Накупил съм и разни други дреболии по нея, така че очаквам до месец да тръгне по-активно. Гумите й са много малки и бвзусловно ще ги сменя. Интересното е, че 13-ките след 81г - 165/80R13 са с почти същия външен диаметър като старите 155/80R14 от ранните версии.
                    За 100 км градско - не грее, вози добре, има всичко необходимо да стане с минимум усилия.

                    Коментар


                    • #11
                      Имам около 30к километра и 5 зими с японка - не бих си го причинил пак освен ако ситуацията не е на живот и смърт.Специално за зимата й бях взел агресивен регенерат от Малатеста за задни гуми и нямаше спиране, ноо... почти нямаше и управление в дълбок сняг. Всяка зима си возех две вкочанени торбета цимент - голяма и малка за около 75кг почти пред моста.
                      Чужбина - това е митът за задгробния живот. Който попадне там, не се връща.
                      Из "Златния телец"

                      Коментар


                      • #12
                        Отдолу в тунела има една бяла тръба, която е чужда?
                        А тия на прегледа, виждали ли са някога преди 105/120 та я преглеждат?

                        Коментар


                        • коко келеша
                          коко келеша коментира
                          Редактиране на коментар
                          Нали има газова уредба. Може бутилката да е отпред в багажника. Моята беше в малкия багажник, зад задната седалка .

                          П.П. Последния път на каналите в КАТ и двамата проверяващи бяха в пенсионна възраст и можеше да се предположи, че са виждали доста марки и модели .

                      • #13
                        Тези ВиК изпълнения са тръба за серво (оригинално колата е била 105Л и не е имала серво), както и всичките останали стоманени тръби са сменени с такива с алуминиева вложка. Идеята на цялото упражнение е колата да няма проблем с прегряване заради ръждясали и задръстени тръби под купето, както и да има парно...

                        На прегледа тръгнаха да отварят предния капак...

                        За зимното каране - аз съм карал на сняг японка с Видинки като ученик преди 20г. Имаше доста прилична проходимост, въпреки, че е ниска и в пряспа рие с предната престилка (която винаги е смачкана). Най-голямата драма бяха замръзващите ключалки на вратите. При -15 нямаше отваряне - дърпаш ръчката и нищо не се случва. Седеше на двора с отворени врати и като тръгваме, държиш вратата няколко километра докато се сгрее и започне да се затваря.

                        Коментар


                        • #14
                          Ее, имаше жестоки зимни видинки с шипове. Карах полски фиат 125 с такива. Беше като БРДМ с тях. На шкодата всички възможни духалки бяха насочени към предното стъкло и въпреки това, подобие на парно се появяваше след 7-8 километра градско. Когато беше много студено, всяка вечер мажех уплътненията с глицерин и сутрин нямаше ядове с отварянето. Ключалките пък, бяха пълнени ежеседмично с течен парафин. С една дума - шофьорски неволи. Обаче, когато си на трисменен режим на работа и градския транспорт не е алтернатива....
                          Чужбина - това е митът за задгробния живот. Който попадне там, не се връща.
                          Из "Златния телец"

                          Коментар


                          • #15
                            В четвъртък минах през Бяла Слатина и установих, че бащината ми Шкода, както и Шкодата на чичо ми са върнати за скрап от полубрата на дядо ми.
                            Въпросният индивид е стар ерген, който живее в къщата на прадядо ми Димитър. Съответно нито къщата, нито двора са негови, а са по на 1/3 на него, на наследниците на моя дядо, както и на братовчедите ми от Добрич (там се е женил най-големият брат от тримата).
                            Идиотът изкъртил номерата на моята кола, обадил се на една сериозна фирма за рециклиране, подписал декларация (хората го познават и въобще не са и заподозряли нещо нередно) и двете Шкодички заминали на боклука срещу 200 лева общо.
                            Казах на човечето, че е много глупав, и си тръгнах. Няма и да стъпя повече там.
                            Не е проблемът в ламарините. Бежовата беше последното останало материално нещо от баща ми, който почина още 1995г. На нея съм се учил да карам, целувал съм я по волана, въобще беше за мен доста повече от просто кола. Факт, състоянието й през годините беше такова, че се искаше цялостна реставрация. Стоеше си в двора и чакаше. Е, не дочака.

                            Обадих се на моя приятел Драго, отидохме до най-голямата фирма за рециклиране на стари автомобили в града и там намерихме двата двигателя с мостовете. Купетата вече бяха заминали.

                            Това отгоре на купчината е двигателят с кутията от Шкодата на чичо ми:






                            Това е нейния преден мост (ръждивите железа с рейката):


                            Това е двигателят на бежовата - вижда се синия въздушен филтър.




                            Беше с 55А генератор:


                            Видинка от средата на 90-те.






                            Няма какво да се направи.
                            Със сина ми няма да реставрираме бежова Шкода.

                            Поне си прибрах номерата. Данъци плащам редовно, дори и за 2020 е платен.

                            Вечерта в петък ходих при зелената.
                            Монтирах й клаксон на заводското място под бронята.


                            Тя поне ще живее.
                            В събота я карах с най-голямо удоволствие.

                            Коментар


                            • sek.1
                              sek.1 коментира
                              Редактиране на коментар
                              Ако искаш можеш на въпросния индивид и фирмата да създадеш страшно много проблеми . Такова положение като само една декларация при предаване на автомобил за скрап няма . Изисква се най малко копие от талоните и копие от личната карта на този който я предава . Последната където я предадохме на скрап даже номера на рамата свериха с този в талона . Как са взели кола от някой без документ удостоверяваш чия собственост е ? Аз мога да ти подпиша декларация че и колата където вози президента е моя . Това си е кражба на движимо имущество или там както го водят по закона противозаконно отнемане на МПС .
                              Последно редактирано от sek.1; 03-03-20, 04:56.

                            • viperr
                              viperr коментира
                              Редактиране на коментар
                              В двора на този скапания фотограф и боклук, бяха колите нали? Този е такъв смрад миризлив ама буквално. Що не го утепа поне...... никой да ти не е казал нищо. Кънчо "Фотографа"

                            • sek.1
                              sek.1 коментира
                              Редактиране на коментар
                              И от фирмата са стъпили доста накриво . В двора на работата имаме едно обръщано Рено . Собственика свали каквото може и си би камшика . Без документи нито една софийска фирма не иска да го вземе въпреки че е почти само голо купе . Собственика го е бракувал отдавна и обеща да донесе копие от талоните и три години го няма . Никой софийски скрападжия не иска да си сложи таралеж в гащите с кола без документи .

                          Активност за темата

                          Свий

                          В момента има 1 потребители онлайн. 0 потребители и 1 гости.

                          Най-много потребители онлайн 8,787 в 16:37 на 21-06-23.

                          Зареждам...
                          X