Варшава 223

[sparkybg]

До: Варшава 223

...Сега нямам сили дори да ида при приятелката.

Викни я да те разтрие едно хибаво. Да те намачка. Нов човек ще станеш!

А друг път, извън форума, ще ти кажа с какво се налага по челото изморен или болен човек, че да му мине.

[м20_маниак]

До: Варшава 223

А, на нея й стана ясно, че ще идва при мен (а не аз при нея), само като разбра къде отивам сутринта...
Иначе няма да споделям къде тя ще наблегне да масажира, защото става съвсем недопустимо...
Айде, понасям се...

[m_g]

До: Варшава 223

След два дни мъки - накрая има и спирачки, и двигател, и може да се кара...
Стояне, много ти благодаря за всичко - без тебе нямаше да се получи.
Мислех да напиша нещо весело, ама след това, дето ни причини Варшавата - нямам думи просто.
Утре ще разправям. И снимки има.

[м20_маниак]

До: Варшава 223

А, Момчиле, няма проблем - винаги когато имаш нужда от помощ, аз съм насреща.
Напиши нещо весело все пак, поне останалите участници да се посмеят.

[дядо владо]

До: Варшава 223

Малко е извън темата, но понеже сте ретро маниаци да питам, на "Джип4о" съм сложил една чистачка от "пежо 404" (32см) и му е малко дълга пък ми е останала само една нова, знаете ли някаде някой да има (и да подарява), или от нещо да стова, никелирана (бяла), тип жигулово захващане и да е 30 см или малко по-къса, може и с накъсана или "удървена" гума, стига да е здраво желязото, перото се сменя

[m_g]

До: Варшава 223

Събота. Легнал съм си в 3 часа сутринта след цял ден път. Събуждам се към 8. Мисля, мисля - спирачките са за правене. Ставам и с усилие поглъщам закуската и кафето. Слизам долу. Едното древно чудовище дреме, другото също. Решавам да събудя второто, понеже е по-сговорчиво и жертвоготовно. Виу-виу-виу-виу - 1300-ватовия стартер развърта 1200-кубиковия агрегат - вррр---рррррррррооу! Както винаги, безропотно запалва на газ след една седмица стоене. Потеглям. Всичко в 36-годишния автомобил работи. Без особени приключения се озовавам пред блока на добре известния Стоян. Телефон. Идвам - казва сънен глас! След няколко минути се появява и самия Стоян. Оказва се, че е зарязал приятелката си в кревата заради купчината желязо, която дреме пред къщи.
Отиваме там. Донясяме частите и стойките. И се почва - междувременно се появява и Стефан - HOT ROD, който също е донесъл едно зловещо пособие за спирачни тръбички (слава богу, не го ползвахме).
И се почва - за половин час спирачката на задно дясно колело (защото беше единствената неработеща) е на съставните си части. Монтирам ново цилиндърче и накладки......
Иииии..... Греда!
Барабанът не влиза върху накладките при напълно събрани ексцентрици....
Тук следват гръм и мълнии и цял ден борба. Появява се и Живко88 с желание да помогне.
Оказа се, че буталцата в новото цилиндърче не им достига милимунда да се съберат достатъчно. Също диаметрите на новото и старото са други...
Стоян намира решение на трагичната ситуация. Отиваме до тях и се връщаме с правилни цилиндърчета с нови гумички и маншони - предназначени за неговата кола.
Тук още веднъж изказвам своята благодарност за това, което направи Стоян!
И монтирахме. И пак не влиза! Е ееее!
Както и да е - с подходящи манипулации - влезе. Ама задържа.
Стъмни се. Край за деня. Колата остана подпряна на стойка.

Неделя. Пропускам целия ужас по задния десен механизъм - накрая стана някак си.
Започваме главния спирачен цилиндър.... Свалих го от под колата. Не се отвива преходника към спираните тръбички?! Ние имаме решение!
Модераторът Стоян извърши пъклено дело с помощта на тръбен ключ, френски ключ и тръба....
Айде монтирай новия! Обезвъздушихмв.

И почна да спира.
И спря да върви. На два цилиндъра. Полската капачка на делкото позволява лесно прескачане на искра между изводите....
И чисто новия палец го строших....
Нов палец, капачка стария модел и работещи свещи!

Вроооооооооооооооооооооооооооооооу! Хр--р-р! 1-ва! С писък на гуми се понасяме из града!

После пипахме нивото на горивото в карбуратора. След няколко проби - накрая тръгна както трябва. Наистина тръгна.
Минахме 50 км. с нея из нощна София. Няма такова удоволствие! И набира, и спира!
Най сетне!

СНИМКИ

[м20_маниак]

До: Варшава 223

Всичко е описано по уникален начин от Варшавоводът Момчил...

Ще допълня малко, като акцентирам върху момента с главния спирачен цилиндър, който ни накара да се смеем доста дълго време.
Както по-горе беше казано, гнусният, мазен къс чугун излезе изпод сивата грамада. Греда! - месинговия преходник за спирачните тръбички не си и помисля да помръдне. Омазан с всякакви субстанции...
Изравям голям груб тръбен ключ, който случайно бях видял няколко часа по-рано в багажника на колата. Момчил най-културно хваща във френския ключ преходника и се отдалечаваме на прилично разстояние от колата. Целта е да не я напръскаме със 40-годишна спирачна течност и да си осигурим крайно приятната и еФтина дейност по пребоядисване, както и да запазим максимално чисто пред входа на жилищната сграда, която Момчил обитава...
Избираме мястото - непосредсвено до голяма дупка в земята, която има стълби и води до някаква безумна врата - вероятно шахтата на мазето. Почнахме да напъваме доста силно. Момчил нервно натърти:
-Ще паднем и двамата в дупката!!!
Аз се съгласявам:
-Правилно...

Давещи се от смях, се преместваме няколко крачки встрани. Напъни. Нищо не става. В прилив на агресия, нервно изтръгвам от ръцете на Момчил цилиндъра, като на него остава злополучно да виси затегнатия френски ключ за месинговия преходник. Докато го държа с тръбния, яростно нахлузвам дръжката на другия ключ в най-близката стърчаща тръба, представляваща конструктивна част от оградата на намиращия се в непостредствена близост платен паркинг. Прилагам всичките си осемдесет и кусур килограмa и гадта взе, че се отви. Всичко това става за броени секунди...

...
Модераторът Стоян извърши пъклено дело с помощта на тръбен ключ, френски ключ и тръба....

Ето снимката на принципа на извършеното "пъклено дело":



Поради липса на свежи парцали за премахването на полепналите нечистотии по дихтунга, следствие от гореописаните интервенции, се наложи да си ползвам работните дънки за тази цел:


Грубо нанизвам болтовете, под чийто глави незнайно защо имаше n-на брой пружинни шайби:

[zhivko88]

До: Варшава 223

Справили сте се най-накрая със спирачната система на Варшавата, която явно показа доста корав характер Гледам минали сте и покрай седмака на Сашето със специaлното устройство по лиценз на Сашето - капачка за главина от Каменица специално. Това показва, че човек трябва да се замисли върху думите "За наще пътища само Москвич" от прословутия български филм "Два диоптъра далегогледство" Но тези лоши думи са само от завист по Москвича.

[Тодор Живков]

До: Варшава 223

Накара ме да си изтегля филма. Дебелия чичка е фанатик, при това скъперник. Не му се дават пари за нова, черна Лада. Отгоре на всичко, вратите не му работят....и пуска маркуч от терасата.

В прочем, Момчиле, радвам се, че нещата вървят добре. Да му се не види, предишния път, не можах да се возя. Не стига, че ударих пиковия час, ами се изгубих в София, при това на тъмно. Отделно, че се наложи да ме тикаш, за което съжалявам, де. Пустия му ремък - хлабав бил, за това не зареждаше, дявол да го вземе. Продължавай с приготовленията за предстоящото мероприятие, че партийния секретар, няма търпение да възседне задната седалка.

[HOT_ROD]

До: Варшава 223

Виждам, че сте снимали и моят самолет. Състоянието му е лошо само на външен вид, но си е в ред за сега само бобина трябва да сменям.

А за Живко отговора ми е само (автомивка).

[dragomir_68]

До: Варшава 223

Днес Момчил беше при мен в Бяла Слатина с Варшавата! Като я видях и ми се насълзиха очите от радост! Сменихме маслата в скоростите и диференциала. След това си разменихме старите машини, той покара моята ГАЗка 69, а аз изминах десетина километра с тази уникална Варшава! Удоволствието е неописуемо, не бях карал Варшавка от 1991г. когато продадох моята.

[m_g]

До: Варшава 223

Отидох и се върнах. Около 420 км. с Варшава 223. Ще разкажа накратко за това мое първо сериозно пътуване след докарването от Шумен...

Събота. След кратки приготовления (запълване на 800-литровия багажник с изнструменти, части, смазочни и прочее материали...), тръгнах малко преди 9:00. Оптимистично бях залепил годишна винетка предната вечер. Напълних резервоара до горе на кварталната бензиностанция и Варшавата с рев се понесе по пътя.
Колата се държа добре - безпроблемно поддържа 80-90 км/ч независимо от наклона на пътя. На баира на Йорданкино се оказа, че спокойно мога да тормозя бързаците, които ме изпревариха по равното. Появиха се някои проблеми, които установих при първото спиране:
1. Теч на масло от задния мост - първо отляво, после и отдясно.
2. Заден десен барабан грее, въпреки че ексцентриците са прибрани.
3. Двигателят загрява.

Както и да е - стигнах за 3 часа до Бяла Слатина - с почивките и снимките.
Разходът на бензин е около 13л./100км. - за съжаление толкова дават и в книжките от едно време.

Веднага се насочих към болницата, където ме чакаше Драго. Думи нямам да опиша каква приятна среща се получи.

С интерес разглеждах снимките на Варшавата на Драго, правени преди години. (Съжалявам, но така се е получила моята снимка - оригиналната снимка си беше супер)

Тук да се похваля - благодарение на Драго си имам чисто нов оборудван преден мост! Ех, представям си само като сложа...

После се заехме с Варшавата - качихме я на древната естакада и сменихме маслата в скоростите и задния мост. Оказа се, че отдушника на задния мост се е задръстил и предизвиква течовете... Оправихме го и него.

Ами Газката на Драго - много, ама много ми хареса! Истинска машина! И как хубаво работи!!!
После се видяхме и с колегата Ники!
И най-накрая решихме да се повозим! За първи път карах ГАЗ 69 и въпреки, че беше само за няколко километра, останах възхитен от тази легендарна машина. После и Драго седна зад волана на сивото чудовище... Повозихме се с кеф!

След това се отидох при бабата и дядото. Ядохме, пихме и се веселихме.
Междувременно измих старата ми Шкода, която чака по-добри дни на двора.

Смених стария термостат с нов полски - за Жук и Ниса. На него пишеше 77 градуса... Викам си - а дано да не грее.


Неделя. Тръгнах си след обяда.

И стана тя каквато стана. На влизане в Борован ми замириса на феродо. Пушекът под задната част на Варшавата ми изясни откъде се е взел този мирис. И лявото колело, не само дясното, беше горещо - не мога да пипна джантата!? И тече масло и от двете страни.
Охладих ги аз с вода, доколкото това изобщо беше възможно. След това с рязко спиране напред - назад май понаместих накладките и поне отляво спря да грее, а от дясно намаля...

Прибрах се в София - ту грее отзад, ту не грее, ту тече, ту не тече? Ще се въздържа от нецензурен коментар.
Утре ще я лекувам.
А новия термостат и той не е по-добър от стария - пак поддържа 90 градуса. На Витиня катерих с парното докрай, за да няма щети по мотора.

Поне едно е ясно - Варшавата върви. И е истинско удоволствие да я караш. 80-90км/ч и е оптималната скорост. Повече няма смисъл. Е, за пробата на отиване по магистралата на едно равно място я настъпих. 90-100-вибрация-още вибрация-110-115-няма вибрация вече-120-130... Стрелката отскочи към 140 - спирачка - 90... Варшавата набира без никакво затруднение - не съм вярвал, че може, ама тя ми го доказа. Но при 140 звукът на допотопния двигател е неописуем - усещам го просто как ще се разпадне. За това - с 80-90.
И седалките се оказаха наистина много удобни.

И така нататъка...

http://www.snimka.bg/album.php?album_id=366904

[dragomir_68]

До: Варшава 223

Прекрасен разказ за това първо дълго пътуване! Момчиле, пак ме върна в детските години със снимката на малкия Москвич! Имах го същия и по цял ден бръмчех с него по тротоара и на близката до нас полянка. Сега за Варшавата пак ти казвам премери температурата с термометър в радиатора защото съм почти сигурен, че уреда не показва вярно. Когато дойде при мен в болницата показваше, че е загряла на 90 градуса а радиатора като го пипах не беше толкова топъл! За спирачките може да се е запушило спирачното маркуче и затова се получава задържане на колелото с новите накладки. Като натиснеш спирачка течноста минава под налягане а после трудно се връща. Смени и трите маркучета с нови за да си сигурен, че не са запушени. Успех в ремонта и ако има проблеми се обади!

[m_g]

До: Варшава 223

Не знам как се сетих за Москвича. Някога (80 и някоя година), дядо ми ми донесе от Москва такъв, само че беше червенооранжев - помниш я Ладата 1600 какъв цвят беше - същия. С какъв мерак съм го карал! Много беше хубав. Още си спомням как мирешеше дори. Със светещи фарове с бятерия 4,5 В, копчето беше на "жабката". Беше обаче от по-новия модел - с по-широки гуми и черни брони.
Минаха се години, натроших го, даже с черна боя го боядисах накрая . Това 3-4 клас - вече не можех да седна вътре.
И край - дядо ми го даде на някой си преди 4-5 години.

И аз случайно намерих този, синия на един пункт. Купих го и сега седи.
Много е мръсен, горкия, но е почти пълен комплект.

[PACH - Иван Тодоров]

До: Варшава 223

Не знам как се сетих за Москвича. Някога (80 и някоя година), дядо ми ми донесе от Москва такъв, само че беше червенооранжев - помниш я Ладата 1600 какъв цвят беше - същия. С какъв мерак съм го карал! Много беше хубав. Още си спомням как мирешеше дори. Със светещи фарове с бятерия 4,5 В, копчето беше на "жабката". Беше обаче от по-новия модел - с по-широки гуми и черни брони.
Минаха се години, натроших го, даже с черна боя го боядисах накрая . Това 3-4 клас - вече не можех да седна вътре.
И край - дядо ми го даде на някой си преди 4-5 години.

И аз случайно намерих този, синия на един пункт. Купих го и сега седи.
Много е мръсен, горкия, но е почти пълен комплект.

Ауууу , ако се чудиш какво да го правиш с удоволствие ще го откупя от теб и след подходяща реставрация ще го подаря на приятел от Москвич клуба за наближаващия му рожден ден.Представям си с каква усмивка ще го извади от багажника на някоя от сбитките им и ще има Ааааааа
Като малък и аз имах такъв но за съжаление нямам никаква идея къде изчезна