Ниса 522Т

[Scrapheap]

От: Ниса 522Т

Това е колата, която никога няма да забравя. Бях млад инжелер и ми връчиха такова чудо, чисто нова лаборатория. Беше паркирана гъзнем към една стена и при тръгване я ударих юнашки в нея Просто там, където очаквах да е първа скорост се оказа задна
Обърни внимание, как ляга челното стъкло в уплътнението и към купето. Няколко пъти ми изскачеше лявата половина на стъклото при спиране. Купето доста се сучеше при неравности по пътя. Понякога се отваряше и шофьорската врата. Дървеното дюшеме подскача при дупка а веднъж падна страничната плъзгаща врата. Между седалките, доколкото помня имаше ключ маса. По магистралата от тунела към Ихтиман по нанадолнището вдигна 130. След това спря. Лагерите се бяха заварили за коляновия вал Дадоха ми УАЗ....

[s_s1]

От: Ниса 522Т

Не е била първа младост, затова. В едно предприятие където работих шефа беше купил чисто нова за служебна. Вдигала скорост по-голяма от колкото може да показва километража. Шефа винаги я караше "на заварка". Като съм се возил в нея беше ужасно шумно, всичко дрънчеше, вибрираше, а балатума на пода беше като жив-влизаше въздух м/у дюшемето и балатума. Като започнах работа за лятната ваканция в това предприятие Нисата имаше 3 месеца службаи беше на 32 000 км. Като новобранец шефа ме натовари да сменя масло, че била още с оригиналното...

[Scrapheap]

От: Ниса 522Т

Напротив - съвсем чисто нова беше - оборудвана като лаборатория.

[kosta-s]

От: Ниса 522Т

Честито,колега.Възхищавам се от хора като теб.Връщаш ме тридесет и кусур години назад.С такава Ниса разкарвах храната на младите бригадирки/и бригадири де/ из полето.Чехкините бяха на мода тогава...След казармата пак на Ниса се учих да заварявам.Тогава най разпространената/и единствена извън заводска /технология беше оксиженът...Пак Нисата ме накара да открия топлата вода,циганската кръпка,зиг,рунд и т.н. технологии.Усещам сърбежи от вътрешната страна на главата,затова спирам,че ми е трудна чесалката.Ако имаш нужда от някакви "железарски" умения,с удоволствие бих помогнал.

[m_g]

От: Ниса 522Т

Мислех да я карам по-полека, ама накрая стана както обикновено.
Нисата я купих обута с архаични Видинки. Дори ми подариха още една. Джантите са 4,5 цола широки. Оригиналните гуми са с ретро размер 6.50-16C.
Широчината на протектора е едва 165мм при височина 100%.
По темата има следното полезно четиво на английски, намирането на правилна гума се оказва проблем и за самите поляци.
https://zukowka.wordpress.com/2016/0...0580r16-tyres/

Поразтърсих, получих няколко варианта, обаче аз търся и ниска цена. Отидох да гледам едни гуми без ангажимент. Toyo 6.50R16C. Стар дот, на 7 години и половина, но съхранявани на тъмно и сухо в склада на един център за гуми. Направиха ми цена като за гуми 2-ра ръка и си купих 4 броя. На тия пари разни хора продават нови Видинки от комунизма.
Е, японското Toyo е една идея по-добро си мисля. Ако и да е стар дот.




Адски са високи - както казах, отговарят на 165/100R16C . Имат много ретро шарка и изглеждат според мене перфектно за стар бавноходен бус. Максималната им скорост е 130 км/ч.
Джантите ги чака пясък и би следвало в рамките на няколко седмици да карам Нисата спокойно с правилни гуми.



Има проблем с чистачките- не работят и не е от бушон.
Проблемът си има решение, благодарение на един мой приятел и колега колекционер:
Ново моторче за чистачки Ниса:


Вълшебната кофа. Пратих я да търси работи и се върна с чисто нови рамена комплект, един нов тас и полско мехче за стъкломиещото. Днеска кофата ще ходи за още 3 нови таса. Тя е печена и ги намира.


По отношение на външния вид, много ми се иска да си остане автентична с надписите "товаро-пътнически" и кръгчето "80" отзад. Има доста драскотини, но мисля да ги пипна с четчица фино и внимателно без да се престаравам. При добре тонирана боя ще стане прилично. Мазал съм Жигула, няма да ми е за сефте.
Има и малки дупки на няколко места - ще ги ремонтираме и ще се пръсне леко с преливка. Иначе Нисата няма да оцелее и ще загине безславно както хилядите й сестри, работили из нашата родина.

[Frysco]

От: Ниса 522Т

Още по автентична е с номера написан с големи бели букви на задния капак...

[m_g]

От: Ниса 522Т

Радо, по-автентична Ниса от тая съм убеден, че няма. Както си е била при "развития социализъм", така си е и до днес.
Номерът се е нанасял с боя по съветски тертип в друга епоха - било е задължително някъде до средата на 70-те, а след това, някъде до средата на 80-те е било по желание на ДАПовете. Моята Ниса е от последните държавни - регистрирана е м. март 1989г. с белите светлоотразителни номера, серия ВР****ТВ. Ако беше 70-тарска, примерно ВрА****, щеше да има надпис с боя. Мисля до ВрВ**** се срещаха по тоя начин.
Аз мисля да си е така, както е дошла при мене, само евентуално по-добре технически и визуално, без принципни изменения и без сериозно боядисване. В това й е чара - да е оригинална.

[Frysco]

От: Ниса 522Т

О, не, нямах предвид да и мацаш номер отзад.Просто се сетих и за тоя артефакт от едно време-написаните с големи букви номера.На мен ми харесва така.

[m_g]

От: Ниса 522Т

В събота бойна група от фенове на старите автомобили отидохме при Драго в болницата, за да докараме Нисата до София.
Първо сменихме колелата от Нисовите 16-ки на Варшавови 15-ки. За целта преди това сложих на Варшавата каквито колела имах под ръка и взех нейните. Колкото и да ми е неприятно, трябваше да го направя, защото нямах под ръка пътна помощ, годна да превози Ниса зимата, а на ход да я карам с Видинки не е разумно.
За половин час сменихме колелата. Сложих зареден акумулатор (пак от Варшавата).
Нисата запали от раз и с малко боксуване изпълзя от преспите пред гаража. В същия гараж някога е живеела друга Ниса - линейка.
Смених гривните на фаровета, че старите ме дразнеха, а старите стопани ми подариха две нови.
Оправихме чистачките, или по-скоро пуснахме кабели и ги вързахме на едно копче, което вече беше сложено на щатното място за допълнителни копчета вдясно от уредите. На линейките и милиционерските коли там е управленитео на всякакви допълнителни фарове, сирени и т.н.
Готови бяхме за път!


Иначе огромните 195/80R15 изглеждат миниатюрни, монтирани на Ниса. Естествено, сложих 4 чисто нови хромирани таса.


Уверено потеглихме за София. Нисата спокойно държи 60-70км/ч. Забелязах, че температурата се вдига. Навихме нагоре калъфа пред решетката - парче балатум, закрепено със зелени котешки очета и тел. Веднага температурата падна до нормалните 70 градуса и си остана така през целия път.
Спряхме на Скравена да изядем по една чорба.


Нисата безпроблемно стигна до София. Витиня я изкачи на директна предавка с 55км/ч в най-горната точка. Иначе по равното вдигнах дори 80 на места. Има добра тяга.
Ето я в компанията на Волгата.


В неделя станах рано и се заех с Нисата. Стъкломиещото устройство не работеше. Оказа се, че заводското мехче - резервоарче се е пробило. Тръгнах да слагам ново полско. Надух го с уста и то взе, че се спраска. Ето ги двете калпави мехчета.


Взех едно чисто ново за ВАЗ-2103 от ранните. Пасва на кукичките (Нисовото е от Полски ФИАТ 125п). Сложих чисто нова нисова помпичка и маркуче с цедчица. Заработи от раз.

Махнах окончателно калъфа пред решетката.


Отидох до кварталната гумаджийница и размонтирахме колелата. На момчетата им се взе малко здравето, ама се справиха със залепналите видинки.

Тази сутрин рано-рано излизам. Вънка е -11. Нисата пали от раз. Почиствам стъклата със стъргалката. Много стъкла, много нещо има тоя рейс.
Отидох в КАТ, където предизвиках много усмивки и спомени за миналото.
Нисата се сдоби с нови софийски номера.


Покарах я из София, работи без проблем. Забавно е да се кара подобен звяр.
Много ми се зарадваха двама хамали на старата пиаца за товарни таксита на бул. Христо Ботев. Ухилиха се до уши и направиха недвуслислени жестове, че харесват Нисата. Не малко Ниси работеха като товарни таксита и хората все още явно ги помнят с добро.

[TigerHunter]

От: Ниса 522Т

Много радва машинката!
Със здраве и мерак да си я караш и поддържаш!

[s_s1]

От: Ниса 522Т

От спомените с моята Ниса в София ми избиха сълзи. Доста километри е миналав столицата, даже я паркирах в задната уличка зад СУ.

[GECATA 73]

От: Ниса 522Т

Ще има външно освежаване или ще и запазиш този и вид.

[m_g]

От: Ниса 522Т

Някак си за Ниса е нормално да е поочукана, работна кола.
По отношение на външния вид нищо конкретно не съм планирал в момента освен пясъкоструй и прахово на джантите и броните и смяна на стоповете.
Сега приоритет ми е Волгата. Тя трябва да стане до няколко месеца, още за този ретро сезон трябва да тръгне по парадите.
Нисата по някое време лятото ще получи изкърпване на 4-5 видимо изгнили места и локално боядисване. Пък по-натам ще видим.
Интересното в случая е, че Нисата веднага ми легна на сърце и към момента даже ми е по-интересна от Волга М-21.

[m_g]

От: Ниса 522Т

Вчера се позанимавах с Нисата. Поставих нови силиконови кабели Тесла за УАЗ. Старите бяха доста опечени. Подобри се осезаемо работата на двигателя.
Смених и старите стопове с нови комплект с уплътнението под тях. Стана, смея да кажа, много добре.
Нов и стар:


Нисата в пълния й блясък


Демонтирах броните. Крепежът беше чудесно ръждясъл, в добавка някой беше навил по три ръждиви гайки една след друга. В резултат скъсах 6 от 6 шпилки.
След заваряване на нови шпилки броните отиват на пясък и прахово боядисване в стандартния сив цвят (някой някога ги е боядисвал червени).
Джантите също отиват на пясък и прахово. Реших да са в стандартния цвят - бледа охра.

Ето няколко снимки от две изхвърлени на вторични Ниси от Стара Загора, които видях преди 4-5 месеца. Случайно попаднах на мястото, вече със сигурност са станали на тигани. Разгледах дали има нещо интересно като за моята Варшава, ама бяха тотално омачкани и нямаше какво смислено да се вземе. Гледах ги жално и се замислих, че всъщност искам да имам Ниса. Е, вече имам.

Пътническа 9+1 места:




Фургон или товаро-пътническа с плъзгаща врата:

[smng0303]

От: Ниса 522Т

Поздравления, Нисата е слънце!