Преди много години когато учих в техникума по Автотранспорт в Бургас, кабинета по български беше от страната на улицата. Учителя Цеко не беше от най завладяващите преподаватели, другото е, че бях чел всичко в аванс и през голяма част от времето зяпах навън, докато съучениците ми играеха карти от последните редове. През онези години Москвич и Лада бяха обичайните коли. Точно под прозореца спираше въпросният "трактор", не точно този, но с този цвят, салон и купе. Тогава си мечтаех да имам такъв, имаше легенди за здравината му и рекламният му девиз беше, "Не ме жали, ще те надживея"
Наскоро преглеждах обяви, следя пазара по навик от преди и случайно попаднах на "Трактора" в почти перфектно състояние за годините си, почти без корозия, със запазен салон, здраво окачване и мотор мъркащ като коте и работещ като бензинов. Въпреки наличието в момента на 3 лични автомобила, не издържах и го купих. Незнам дали е ретро, но още ми е в главата от едно време. Някой от мечтите трябва да се сбъдват, макар и късно. Ето го и него, Волво 740 2.4Д Комби, лети джанти, подгрев на седалките и т.н.
Наскоро преглеждах обяви, следя пазара по навик от преди и случайно попаднах на "Трактора" в почти перфектно състояние за годините си, почти без корозия, със запазен салон, здраво окачване и мотор мъркащ като коте и работещ като бензинов. Въпреки наличието в момента на 3 лични автомобила, не издържах и го купих. Незнам дали е ретро, но още ми е в главата от едно време. Някой от мечтите трябва да се сбъдват, макар и късно. Ето го и него, Волво 740 2.4Д Комби, лети джанти, подгрев на седалките и т.н.
Коментар