Диви Екодетективи - интерактивна загадка пътепис !

[Nik Nikolov]

До: Диви Екодетективи - интерактивна загадка пътепис !

След още камара от Тойоти, в Арабски автокъши, и хиляди Ориенталски проби да ни " Изотзадят ", се оказваме при този Ниссан


и го купуваме.


През деня видяхме една " Келтска Принцеса " и онемяхме от красотата и. Непрекъснато виждаме разни красоти, които препарирани от унес, така и не успяваме да заснемем. С оранжева коса, пробляскваща под златистите ласки на хилавото северно слънце и със син порцеланов поглед, който ни прониза като хоризонтална мълния, право в онова най=тайничко място на мъжките сърца.
Вероятно това, ни накара по късно без колебание да изберем синия Нисан.

[Nik Nikolov]

До: Диви Екодетективи - интерактивна загадка пътепис !

И отново на дневен ред / нощен /, ред идва въпросът , къде ще се спи ?



Тук мнителният Кин, реши че трябва проверка за подслушване и камери.


И се започна.






Тука хитрата сврака Николайка, изглежда се заклещи под матрака !!!


Айде вечна му памет. Падна жертва на борбата с неизвестен извършител.


Хитрата сврака Николайка, обаче се е маскирала в кенефа. След като Костан я открива, се чуди как не е могъл да прозре ???

[Nik Nikolov]

До: Диви Екодетективи - интерактивна загадка пътепис !

Когато обаче решиха да издърпат обувките, оказа се оптическа измама.

Човекът бил отишъл по Неотложна нужда !!!!!!!!!!!!!!!!!

Правите ли връзка с изведения в по горните глави, внезапен порив на локомотиви ? Няма нищо случайно в този свят !

[Nik Nikolov]

До: Диви Екодетективи - интерактивна загадка пътепис !

На следващия ден, когато слънчевите лъчи плавно се плъзнаха и надзърнаха из кристалните подземия на хотел Фоурти Тауърс

нашите герои, бяха изненадани от закуска в английски колониален стил.


Сякаш всичко бе замръзнало в очакване от 50-те години на миналия век.


Спящата красавица, препарирана от времето на Бийтълз, сега беше някъде около 70 те. Все пак успяваше да сервира доста пъргаво, както по времето, когато е била младо " Йе, Йе", и мъжете са се изпотрепвали в краката и.
Учудващо, младите джентълмени, отказаха да пият чая си с прясно издоено мляко , / какво конщунство /, докаро възрастният еКскуайър, посръбна мераклийски, пемервайки я със закачлив поглед.
Из нейната вдетинена главица, веднага се завъртяха, какви ли не мисли..

и легенди, за стари времена.


Уви времената бяха други.
Засядайки в инерсити МОЛ-а, екодетективите, се опитаха да регистрират, новопридобитата си кола и да ОТпочнат, най накрая, изпълнението на преките си задачи.




Да, ама Не! За да се движи по правилника, една кола в Англия, тя трябва да разполага с ТРИ основни документа.
МОТ, РОАД ТАКС И ЗАСТРАХОВКА !!!! Казано по български :Преглед, пътна такса и застраховка.

Първите две, са задължение на продавача, а застраховката се прави не на колата, а на човека , който я кара, евентуално ко-пилот.
Хубаво ама..................!!!!!!!!!!!!!!!
Застраховката, може да бъде платена, само с кредитна карта, издадена в Англия. Никакви американски, швейцарски, златни платинени и прочее бомбонести карти не важат. Освен това, картата трябва да е на името на застраховащия се !!!!!!!!
Е сега питаме ние, как да стане, ако той не е англичанин. Или поне пакистанец, раджив, или някакъв друг индустанец ???????????????
Много просто, казаха си детективите. Ей сега ще отиден и ще внесем няколкостотин паунда в банката, след което ще имаме кредитна карта !


Дали обаче в английските банки, мислят така ???
Само за англичани, отговарят ви в Банката, с присъшата си викторианска гордост, изразяваша се в крив и хрущялно прозрачен нос.
Засега между детективите, и тези автомобили в движение, съществува непреодолима преграда.

[Nik Nikolov]

До: Диви Екодетективи - интерактивна загадка пътепис !

Непреодолимата преграда се реши след няколко часа безуспешни опити да се дадат на англичаните едни 170 Лири, които те упорито отказваха да вземат.
- Абе що ли Ви не @ба мамата ингилизка ? - и хайде на колата без застраховка.

Представяте ли си , колко автомобила се изнасят месечно от Англия / може би 4000 - 5000 / по 170 Лири, които няма как да платиш, колко пари губят тези умници само за голата чест да бъдат консервативни !

Прибирането в Лондон става на Long Stay Parking а изходът е от терминал 3 на Хийтроу - Лилавия терминал .

И се започват едни безкрайно урбанизирани плоски ескалатори.

Как да не те затресе Клаустрофобията ?

Тия хора прекарват половината си живот на 100 метра под земята.

[Nik Nikolov]

До: Диви Екодетективи - интерактивна загадка пътепис !

И така отново Лондон.
Какво представлява средностатистическият Лондончанин ?


Напорист млад дилър, или брокер ;


Самосиндикален Мухльо ;


Млада тигрица, решена да превземе Лондон с цената на всичко ;


Или не дотам млада, но вече отчупила частица от пая си ;


Самотно одъртяващ ескуайър;


Адвансед Арт Бейби ;


Нахъсен соулсървайвър;


Банда безхаберни сисадмини ;


Религиозен ортодоносльо ;


Неуморни дърдорковци на несбъдваеми планове ;


Пресушен от сметки прагматичен чироз ;


И неуморните пчелички на социалното раздслоение ;


Вечният обслужващ персонал .

Обединени в непонятните тректории на своята съдба, ТЕ се срешнаха в една единствена точка, само за няколко минутки.




С цел да дадат пълната извадка, на разноцветното и хомогенно общество, населващо огромния мегаполис, пред нашите детективи.

[Nik Nikolov]

До: Диви Екодетективи - интерактивна загадка пътепис !

Глава ... найста.

В цялата фирма цареше непрекъснат хаос. Докторът и системният ъплпоудър си прехвърляха топката един на друг, взаимно упреквайки се в немарливост.
Ту връзките с крайните рецепторни неврони били сбъркани, та се получавал галваничен ефект, ту глобалният линкер засичал и навръзвал факти и събития хаотично.





От това най-много страдаше реномето на туроператорската агенция " Спомен мой незабравим ", по известна в миналото като " Ех, как ще ви поразходя ", дъщерна фирма на небезизвестната корпорация " Рога и копита " !

Клиентите се оплакваха ту от внезапен световъртеж,

ту от размазани черни дупки,

или пък неимоверна похот. Къде им светвала лампичката ?

А веднъж дори ги бе обсебило желание да пеят в хор маршови песни.

[Nik Nikolov]

До: Диви Екодетективи - интерактивна загадка пътепис !

МатаТри, усилено разсъждаваше зареял поглед пред магазина за перли.

Ако предположим, че ключът към дешифриране на кода е положен в кристалната обувчица на Пе..пе..ляшка ?

То дали това би могла да бъде бившата жена на Елвис ?

Или е просто ХОП преход по индексен регистър, към другата отправна точка QUEEN ?
Обаче ако е така, то за коя точно кралица ще става дума ? Дали за тази обвита в приказната мъгла на Албиона ?


Ето и дневна снимка от същото място, за изкушените в детайла.


Тази логическа посока от мисли, неминуемо би довела до :


А тук вече, кои е ляв и кой десен, кой е топъл и кой студен и с коя ръка къде да бръкнеш ....???

Изобщо казано, ако в едната тубичка между умивалниците на тази кръчма в СОХО, има смазка за ръце, то какво по биволите има в другата...?

По същото време самотен и замислен детектив КоСтан блуждаеше наоколо в изследване продуктовата гама на местната магазинерия.


Докато КинКин, уверено се наливаше с бира

убеден в твърдението си, че цял ден го преследват ИЗВЪНЗЕМНИ !


МатаТри и КоСтан , опитаха няколко хитри уловки за издебване на противника

/ гледай наляво бе хаймана/

но освен няколко хубави момичета

нищо друго не видяха.

Казано под сурдинка


Хубави момичета тук имаше навсякъде,

Но най вече зад вратите на телефонните кабини.

Че и достъпни.


Сянка на съмнение легна върху двупръстното чело на МатаТри.


Същото настроение мигом овладя и КоСтан.


Изпаднали в пълна безпътица

Двамата се озъртат да видят нейде ориентир.

" Надежда всяка тука оставете "
и
" Отникъде взорът надежда не види "
този мултипоетичен рефрен, рошеше мозъчните им гънки, подобно лек бриз прерастващ до буен мистрал.

[Стария]

До: Диви Екодетективи - интерактивна загадка пътепис !

Вожде Кин Кин не усещаш ли духа на друидитеПобутват те от ляво от дясно докато те докарат в СтоунхенджИ Там И ТАМ ВЕЛИКИЯ ДУХ ШТЕ прошепне на тези които са определени САМАТА Истина.В деня на летното слънцестоене така че имате време отдайте се на животоспасяващи мероприятия в кварталите с червени фенери Това е нужно за нормалното възприятие на околния свят Поздрави и дерзайте стискам ви палци да успеете

[Nik Nikolov]

До: Диви Екодетективи - интерактивна загадка пътепис !

О благодаря ти Старий Олде !
Вече се прибрахме, не успях да бъда репортер от мястото на събитието, докрай.
А тука по нашенски сме се заобиколили с едни СТЪКЛЕНИ Друиди !

Все пак по малко публикувам от разигралите се МИСТИЧНИ събития и психодрами .

[Стария]

До: Диви Екодетективи - интерактивна загадка пътепис !

Вярвам на всичко което го правите с такова желаниеБоговете са с васА дали някаква неведома сила не ви води към ИстинатаЖелаете ли ще стигнете до неяАко се надрусам тая вечер с гроздова и изпаднем в Нирвана ше ви пиша какво съм усетил

[Nik Nikolov]

До: Диви Екодетективи - интерактивна загадка пътепис !

Приемайки резонните забележки отправени от колеги, ще направим кратка ретроспекция на изложения до тук Детективски Комикс.
Това ще стане преди началото на второ действие от спектакъла.

В операта има един добър навик, преди началото раздават за всеки случай либрето на постановката.
Това е книжка / от италиански - Libretto /, в която се упоменава кой какъв е и за какво се бори, както и основното действие / фабула /, в спектакъла.
По този начин се избягва случването на някое недоразумение например Отело да удуши не Дездемона а разпоредителката или суфльора .
Пример : http://opernabiblioteka.net/index%20...0-%20Otelo.htm

Та ето вкратце и либретото на първо действие:

[Nik Nikolov]

До: Диви Екодетективи - интерактивна загадка пътепис !

Посещавайки град Болград на територията на днешна Украйна, нашите герои се запознаха с импозантния храм “Свето Преображение Господне”.




За да придобиете представа за мащабите на този храм ето един общ фотос.



Неминуемо възниква въпрос за произхода на средствата, с които е построен храмът.

Из една студия на Елена Николова:

" Болград е основан през 1819 г. от български преселници на мястото на с. Табак.

На тази дата (стар стил 15 октомври) през 1838 година, след около пет годишно строителство се освещава трипрестолния храм в Болград, като се наименува “Свето Преображение Господне”. Проектът на най-голямата българска църква там е изготвен от известния руски архитект Аврам Ив. Мелников. В изграждането й е вложен доброволният труд на 10 000 преселници от българските земи. Осветена е от бесарабския владика архиепископ Кишиневски и Хотински Дмитрий Сулима в присъствието на хиляди хора – домакини и гости от 82-те български колонии, а тържествата по този повод продължават четири дни. Специални гости са ген. Инзов и тогавашният арменски архиепископ и по-сетнешен патриарх Нерсес. Тогава за първи път зазвънтяват петте големи камбани на новия Божи храм, който няма равен на себе си в цяла южна Русия.

По онова време, тази част на Бесарабия е в пределите на Руската империя, а нашите сънародници – преселници са със статут на колонисти. Основните бежански вълни на масово преселване отвъд Дунава съвпадат с многобройните руско-турски военни конфликти и са мотивирани от руската протекционистична политика спрямо изселващото се население от поробена България. Така в края на 18 и през 19 век около 400 000 българи се преселват в княжествата Влашко и Молдова и Бесарабия, която през определени периоди е руска територия. Съгласно дадените им права и привилегии, организират свои колонии, основават градовете Болград и Комрат, както и 64 села. Намерили възможности за относително свободно развитие, те полагат усилия за съхраняване на своята вяра, роден език, традиции и обичаи. Преодолявайки трудностите на преселението и усвояването на новите земи, българите съумяват да постигнат добро икономическо равнище, организират духовните си и просветни средища, което им гарантира възможности за по-нататъшен просперитет."

Нека посмятаме малко.
Значи, двайсет години след основаването на град Болград, завършва периодът на най-малко 5 годишното строителство на храма /бих казал поне 10 за тези мащаби/, резонно предшествуван от пероид на проектиране, 3 - 5 години със всички проучвания и технологии на времето.

Или, както би възкликнал колегата Димо / Кро /, при първо виждане на храма : Тука някой е извадил едни готови кинти !
Просто няма друг начин. Бягащите от османската тирания българи са се спускали със салове по река Дунав, лишавайки се от добитъка дори.
Тръгвали са бедни и са пристигали дваж по бедни и само които оживеят.
Протекционистката руска политика, наистина ги е направила богати, давайки им права да търгуват и титлата "колонисти" в държава с крепостно селячество.
В царството на робите българите са получили права на свободни търговци. И са забогатели ! Но за това се иска време. И МАЯ, тоест готови пари.
Всичко това е станало по късно. И героите се запитаха - от къде е началото ?
Как е започнало всичко ?

Очаквам дебат с нови факти и различни мнения по темата - моля !

[Nik Nikolov]

До: Диви Екодетективи - интерактивна загадка пътепис !

Започваме кръгово търсене в периметъра на времето с радиус от 10 години.
Кой богат българин е могъл да даде готовите средства за възвисяване на този исполински храм на православната вяра от поробения български народ ?
И по какъв начин, би могло да стане това ?
Единствения възможен донор на средства определено е:

Според Уикипедия:

" Вълчан войвода е действал първоначално в Странджа планина, а след събиране на голяма постоянна дружина от 70 души започва да действа на територията на цяла Източна България.
Той е много известна личност в народните предания в Странджа, Сакар, Източна Стара планина. Неустрашим хайдутин, непреклонен в решенията си. Интересното е, че в неговата дружина е имало хайдути и от турски произход (Емин ага, който по-късно с помоща на чичовците си достига до поста писар на хазнатаря и подава информация на Вълчан за пътищата на хазните), най-близък съратник му е бил поп Мартин. Като байрактар в първите години от неговото хайдутуване е бил Кара Кольо, по-късно заместен от Стоян Берберина. Кара Кольо става байрактар на Инджето. През 1811 г Вълчан се среща с капитан Георги Мамарчев (1786-1846)в Букурещ, вуйчо на Герги Раковски. Раковски в своите мемоари пише за Кара Кольо …. „ моят духовний отец Черний Кольо“. Вълчан Воевода е подържал тесни връзки с „бащите“ на революцията в България, като съществуват непотвърдени сведения, че той е финансирал техните начинания.
Най-ранните известия го свързват с района на село Тагарево (днеш. Вълчаново) и с. Факия. По бащина линия произлиза от големия род на Бимбеловци от с. Факия. Бимбеловците са наследници на Момчил воевода, загинал през 1345 г в битка с обединените византийски и турски войски.
Водил дружина Вълчан войвода много години и много добрини е сторил; известно е, че е платил на зидари да построят каменен мост на река Резовска. Също така е записано, че той е пратил пратеници при руския цар, за да иска да се започне война с Турция, като е бил готов да плати цялото мурабе, заплатите на войниците, пенсиите на вдовиците и децата и боеприпасите на солдатите. За жалост руският цар (въпреки, че пратил делегация при него) не се наел да започне война.
Друга черта, която се приписва на Вълчан войвода, е, че той е събирал съкровища не само от турските бейове, но е намирал стари римски и тракийски съкровища. Но всичко било с една цел — да бъде за освобождението на България. Пращал е много младежи да учат в чужбина, за да има учени хора след Освобождението (издържал ги е напълно). Много места и местности се свързват с името на Вълчан войвода в България.
Умира в Браила, където отива да живее с най-близкия си другар и съратник поп Мартин…
„През 1793 г. Вълчан и брат му Костадин който е по-възрастен с 40 години отиват при дядо Делю. Той свързва Вълчан с Христо Воевода прочут по Странджа и Сакар. Вълчан е на 18 години, висок и едър с черна дълга коса и светли гълъбови очи с мустаци…“ От този текст може лесно да се изчисли годината в която е роден Вълчан Воевода или Вълчан Ангелов Пандурски - роден 1775 година в с. Осеновлак.

Вълчан войвода
български хайдутинРоден:[[]] 1775
Осеновлак, БългарияПочинал:[[]] 1831
Браила, дн.Румъния"

Според един исторически форум:

Българската общественост трябва най-сетне да се запознае с реалния образ на легендарния си войвода. Представям ви го:

ВЪЛКО ШЕЙТАНПЕЙЧОВ БИМБЕЛОВ /средата ХІХ в.с. Факия – 1831г. /


- син на Пейчо Шейтана. Борец против османското иго. По време на феодалните междуособици в Османската империя /нач. ХІХ в./ и на Руско- турската война / 1828-1829 г. / прави опит да обедини хайдушките чети, които действали в Югоизточна България, в защита на местното население.
След подписването на Одринския мир /1829 г./, Вълко се преселва в Бесарабия, където остава до края на живота си. /том І, Енциклопедия България, 1978 г., БАН/.
Той е легендарния “Вълчан войвода” – известен от народни песни, предания, а и е легендарен за иманярите, които вече столетия търсят съкровищата му. Първата му съпруга била от Охрид. Била отвлечена от бея на Итапракьой, който я отвел в харема си в Одрин. Вълко три дни нападал чифлика му и го опожарил, като взел десетгодишната дъщеря на бея за заложник. Искал да я убива. Обаче му дожаляло и се грижел за нея, а после когато тя станала на шестнадесет години я взел за своя втора жена. Поддържал кореспонденции и контакти с руския император Николай І, сръбски генерал на руска служба Дибич, пратеници на руския император, със сръбските князе, с видинския владетел Пазвантоглу, с Индже войвода, Кара Колю и др. След края на войната от 1828-1829 г., остава в родните си земи и продължава борбата още известно време. След около година борба, скрива съкровищата си и се оттегля в Бесарабия. Там е била вече преселена или се преселва с него част от Бимбеловия род в това число и семейството на Стефан Тодоров Димов /Стефан Караджа/. Вълко Бимбелов /останал в легендите като ”Вълчан войвота”/ умира през 1831 г. в Браила.

Бимбелови /Белени/ са войнишки род вероятно от времето на Първо българско царство, преселени в Странджа /Стража – бълг. гранична област и джа – тур. окончание от времето след ХV век./.
Известен представител на рода е Момчил, български воевода, бил на византийска служба като стратиот, оттам преминал на служба при Стефан Душан, а после признат за независим владетел с титли деспот и севастократор. При всичко гореспоменато Момчил е бил женен за “търновка”, което показва че е бил в особени близки отношения с българския владетелски двор /да не кажа агент за влияние на Балканите/.
При султаните представителите на рода запазват статута си на войнишки род. През ХVІ представител на рода получава от султана титлата “ага”. Носят тази титла до края на ХVІІІ в., в резултат на дейността им за освобождение на българските земи от османско владичество и съответната за това реакция от официалната власт.
Стефан Караджа /а от него и аз да бъда честен/ е племенник на “Вълчан воевода” Вълко Бимбелов, тъй като е правнук на брат му Стоян Моллата.

Куриоза е, че в “том І, Енциклопедия България, 1978 г., БАН” фигурират историческите личности Вълко Бимбелов и Вълчан войвода. Споменато е, че Вълчан войвода е от рода на Бимбеловци. На никой обаче не му е хрумнала идеята да свери биографиите на двамата, а те са идентични – месторождение, дата на раждане, дата на смърт, местоживеене, дейност и т.н.
Многобройните, но не чак толкова за съжаление колкото трябва, източници указват винаги за идентитета между Вълкан Бимбелов войвода от Факия и Вълчан войвода от Факия. Време е да се каже вече, а и да се каже ясно, че освен легендарна за търсачите на съкровища, тази личност е и с колосална роля за българската история от началото на ХІХ век. Века на нашето освобождение.

--------------------

БГ Исторически анализи

Който се интересува подробно може да разгледа и този линк:
http://www.bg-history.info/?p=statia&statiaid=886 / не е рекламен нито с търговска цел /.

а конкретният текст провокирал нашата корелация е следният :

Цитат:

" След като приключили изпратили свои хора при руския цар да наемат войска, като му обещали по фес жълтици за войниците и двойно за началниците.Хайдутите въвели пратениците на царя във всички свои скривалища из цяла България с вързани очи и им показвали богатствата си.Въвели ги и в “Общата Маара”, а руснаците останали изумени и казали на царя, че хайдутите имат злато да платят за голяма войска. "

-Край на цитата.

[Nik Nikolov]

До: Диви Екодетективи - интерактивна загадка пътепис !

Друга извадка:

Цитат:

Извадка от книгата "ТАЙНИТЕ СЪКРОВИЩА В БЪЛГАРИЯ" - част 1

"Лето господне 1828. Страшен е Вълчан, изкла сички арнаути, дето пренесоха желтиците при кюлчетата злато и подир зазидаха дупката и счупиха полицата. Сами ги пренесоха и натрупаха в левия ръкав на голямата мара под Игрилото. После гръмнаха коминя и го заринаха о две. А тъй рече Вълчан да видим кой ще разидова кат години... времето... кат марата. И най-окумушлията не ще я намери. Остави вика попе писание без да описваш верния нишан над ода и насреща. Скътай го в улея в дроздовата дупка. Та нявгаш га проводя чиляк да го найде. Мътни са времената. Направи друго писание на кожа за баш нишана и го скътай в пизуля под ямата. Чиляк с двете писания да може да се рахат управи.

Останахме сааде тримата. Аз поп Мартин, Вълчан и Фатмето. Тя ще му изяде главата. На връх Господен и върза очите с червен баръш и я държа тъй срещу слънцето полвин сахат. После и рече да се обърне и върви тъй с протегнати ръце. Там дето и падат пръстите дума издълбахме...

Тук ще е главния нишан. Мери попе аршините. На везнето и на гладкия камък на залез от прага изчукай 16 на колкото е години Фатмето. Аршините писвай сичко на тапията, са 38 от главния нишан там е търкало и в него ръка. Туй е то ръката на Фатмето направена от зиф и бурач и гледа на изгряло слънце.

Страшен човек е Вълчан. Той искаше да освободи Българското. Да откупи с злато мурабето от Русите, та името му да остане да се помни во веки веков. Но царе не повярва че има толкоз злато и се арниса. А злато има много за пушки и топове за издържане и пенсии на вдовиците и сулдатите.

Страшен човек е Вълчан. Той не знае че писвам тия други работи тук на тапиите, но аз искам да се знае целите тия работи за него щото нещо ме блазни че туй ще да ми е последното писане и не ща мога разказвам веки. Чини ми се че и мене може да убие.

Преди двадесет години на път от Цариград за Солун се другаруват Вълчан в гемията с дядо Ставрус. Гърка пита Вълчан знае ли добре балкана към Троянския проход. Вълчан му дума че на пръсти. Тогаз дядо Ставрус му открива че по персийска тапия знае там скрито голямо имане в одаите на една пещера и че има тапия за одаите. Вълчан кат повярва за дели човека бил стар и мъдър и дигат се двамата идват тук. Туй било пролетта но чак септември след голямо лутане и дирене намерили ода. Вътре 193 кюлчета по 15 оки едното. Кръста божи аз съм ги броил и... сички поотделно и отредил на раклата отляво на капията. Става свада дядо Ставрус иска да идат в гръцко. Да купят имота и имането на Суати паша. Вълчан дума не дал да се дума за пилеене на златото, кат му е на акъла да освободи Българското. Тъй дядо Ставрус биде заклан от Вълчана. На гроба му до днес над главата има един златен кръс по две педи и плоча от едно разсечено кюлче злато. Гроба му е под чаталата бука в средата на Редия трап там дето са били полугарите и леярните на римляните. Там са правени кюлчетата. Но туй зная садека от Вълчана, а той от гърка, че в една дълбока дупка има жила и златни зърна но не сме ги дирели.

После Вълчан изуква че туй имане ще да е малко за мурабе и заповяда да се сбира дружина от все пострадали окумушлии хора. И то тъй с времето можа и мене да земе. После взехме много хазни и убрахме много чифлици. Бастисахме зли човеци. Събрахме бая жълтици и много други разни жунжурии. Пък тогаз Вълчан проводи даскал Никола нам верен чиляк от Битоля дето беше учен човек, ходил из странство и носеше купешки гащи. Отиде чак при Руския цар Николай. Кат се върна донесе че царя казал ще проводи чиляк да провери на място вярно ли е туй че има толкоз злато дето уртувал и дето го видял. Цели три години сме го чакали на смени у наш чиляк в Русчук. Биде уговорено но не дойде и тогаз се Вълчан много ядоса. Той кат се ядоса сече букачка кат врат с ятагана наведнъж с един удар. И тъй намери колая на сички от четата. Лека им пръс. Остави саде мене и Фатмето. Сетне повика арнаутите дека преместиха марата на друго място. Зазидаха главния ход и натегнаха кюските. След туй им даде по калпак жълтици но на Кози брод ги изкла до един. Че умрелия най мълчи. Жълтиците им заровихме под клена.

Сега нека отворя дума и за Фатмето, че бая са му работите че и умна му е кат везира а ръката кат на кирасир. Туй е втора жена на Вълчан. Аз ги венчах на Еньов ден под кръстатия бук и ги благослових. Първата жена на Вълчана беше хубавица из Охрида. Жена рядко има кат нея. А Вълчан е мъж дето рядко се ражда. Колкото е висок толкоз е силен. Пъргав е кат котка. В тъмното повикаш ли истрелва силяха а кат размахне ръка и метне ножа дръви кат ръката отсича. Косата му е черна и лъщи кат уния черни кумини що са в марата. Фатмето най обича да си играе с него. Инак той е много милостив и благ а е гневен и студен кат се ядоса. Лицето му става лиска и му затреперва лявата ръка.

Първата му жена бе отвлечена и съшкясана от бея на Итапра кьой. Скри я в харема. Тогаз Вълчан си оскуба коси и угриза чирените на кривата кама от злоба. Три дни нападахме чифлика но той я беше отвел в одринските сараи. Най-сетне запалихме чифлика и Вълчан зема десетгодишното му кадънче - второто дете на бея. Доведохме го в балкана. Искаше Вълчан да го коли, но що стана... Засла тавана и пода на марата с кожи и все му печеше мръвки от млади елени. Порасна бая и все вървеше с Вълчана. Къмти след 4 години ги венчах. Макар и турче Фатмето е най-хубавото момиче дека са виждали очите ми. Лицето и като пречиняно, очите зелени буки. Вълчан я научи да гърми и язди кон. Сетне тя уби двама от комитите дето я задиряли.

Сега сме живи саде Вълчан, Фатмето и аз. Тя е най-млада и ще е късметлия. Тук в балкана е най-потайно. Те с Вълчана тръгнаха за Синия вир за пъстърва а мене все ме тегли да пиша. Работа друга нямам. Трябва да бързам щото ще напущаме Орлите почнаха да се качват на минаретата а уная стръвница удави един кон. Времето взе да яснее. До тук словата са мои, отдире са тия дето нявга ще вършат работа.

Главния белег на нишаните е Минаре таш, но не това дето е под Игрилото, а това дето е на 120 копрали от Хайдушкия извор и на човешки бой високо към залез. На Минаре таш има 7 тапи оловни. На залез в пизуля има сребърна барутчийница и тъпкан пищов и книга. От него ще почне сичко е писано в другата тапия. Тъй рече Фатмето. Тъй рече Вълчан да има две тапии за едно нещо та зора да е голям ако наслука някой найде едната. Горския проход по билото на юг до дола на Чауша. Из него край варниците надолу под рогача до... После по първото дере до Злото място при Редия трап отдолу до Хайдушкия чучур. Оттам вече копралите до нашето Минаре таш. Може и под реката на Троянските колиби над манастирчето до сухото дърво под свода до сливането на Хайдушкия чучур. Там мястото е зло и човек се бърка. Тук писвам туй повече не бива.

Горе на рогача има два черепа еленови с 100 желтици. Левия рог се подава извънка. Който ги найде зло да не мисли и хортува и добро да струва. Туй е то.

Одовите за марата са 4 но сега има само един. Без тая тапия и дявол не може да се оправи и земе туй що сбрахме 10 лета. Не си играй там горе в дупката дето си оставят кожите змиите след 20 аршина навътре се пълзи по дъното има плоча, а пък тя е клюса. Я си натиснал я си погребан. Въз тебе ще се стоварят отвред камъни. Там има и друго. През там си не играй... баш който е през целия улей дето върти камъка. Там ми се удави копоя и работа е само за пъстърва. Вътре има вир дето ловяхме на корем. Но Вълчан дигна и гръмна камъка и затрупа сичко. Водата човна по друго място... Третия от дето бе главния се ходеше по полица с кон. Там арнаутите зидаха дебел зид, я го знам. Цяло лято ни отиде. Натрупахме много пръс и камъни и насадихме малки буки... пък и да личи няма да е наше време да се мине от там. Имаше един од къмто дупката, но е задънен. Дето беше... момчето я затули с капак и отгоре пося люляка. Миналия месец се навъртаха човеци някакви но нека се навъртат во веки веков. Намерят ли го ще видят че е бош лаф сички там ще останат.

Сега мястото дето може да се влезе и излезе кат се носи по малко пари. Нека се чете много пъти та да се запомни щото не ща някой да се обръща в гроба заради мене. Него ще намериш кат почнеш от Минаре таш, там по аршините до пизуля. Вътре в кърпа везана от Фатмето е увита другата тапия. Не лъжи се по оная тапия дето казва за камъка дето мяза на бабичка да носи съчки. Туй са Вълчанови дяволии да очуква камъните и да дяла нишани. Туй е отиди ден чувай чуко. Кат сапикясаш малката цепнатина дето надолу не бие на око през нея мушни се макар и с зор вътре. Там е широко кат одая. В средата има овърлак таш и по нищо не личи и недогажда и види се там е сичко. До полигатото отгоре ще найдеш чиличен кол и манжалъци за копане разрини камънака и то гърмоли. Камъка е тежък и под него е плочата. Нея ще дигнеш без зор щото пиринчена халка има. Да си окумуш. Тогава ще зейне пропаст, не се бой запали борини и се мушни. Само много ум че си мъртъв. Надолу водят 14 стъпала забити в скалата. Мазани са с меча мас да се лъзгат и да не гният. Умно. Стъпвай с обуща или опинци. Тринайстото стъпало не бутай с ръка. Има бодли. А те бодне шип ще ти причернее и одма умираш. Мазано е с вечна отрова. Вълчан праща човек в Алжир за нея. Туй е ключа делим. Правено е за рахатлъка на марата. Слезеш ли долу ще видиш напред буйна вода. Да не ти посече умъ да газиш. Водата ще те отнеме за бърже. Там дето си в дупката има гъжува. Хвани се за нея и крачни оттатък що мястото е тясно. Има една могила от пясък. Там е закопан моя копой, дето ми беше верен кат чиляк. Близнал завалията отровата и се гмурнал в реката. Мене ми е още жал за него. Кафталията го направи от оросан та да си го гледам... там мястото е широко и прогледно. Върви нататък доде стигнеш горната капия пак умната. Кат махаш мандалото не стой зад нея. Отвътре ще се опне черен шиш. Ще мине през тебе. Едвам с Вълчан опнахме червото та го поставихме. Не е изгнило. Мазахме го с меча мас. Умната. Кат минеш вратата ще се ядосаш, нищо. Една дупка човешки бой и няма дъно. Вълчан викаше че влизаш вдън земи. Чиляк кат върви светлината почва да гасне, ще го дострашее и туй то. Ха сега де ли е марата. Сичко било вятър духа. Бъди рахат. Списвам ти да носиш въже. Върни се от вратата вътре. Има една дупка и види се чаталата кука кат се възкачиш тръгни по полегатото, сега нагоре. Там е лесно. Има ситен пясък. Стените са гладки. Горе има шушулки. Виж по стените висят ли вълчановите дяволи и таласъми... Той беше малко зограф. Там изписа Фатмето но е тъмно и не си личи. Горе ще се заравни. Ще излезеш в равна одая. Там е бая тъмно и повратно. Туй ни беше конюшнята. По 20 коня са стояли и 4 юници а и 60 овце още влизат. Там са каменните ясли, копрали, самари, ведра и въдълъци има. Много сухо и парно е мястото. Преди имаше две дупки отсветник та гледахме насреща, но Вълчан ги гръмна. Сега бледнее. До едната дупка имаше орлета. Ние ги хранехме с мръвки. Фатмето им правеше в един сахан попара от преснак и не ги беше страх от нази. Мъжкия беше бая голям и отмъкна веднъж бут месо но Вълчан не даде никому да го барат. В конюшнята ще видиш началото на зида дето беше големия од. Сега там не се преминува. Бетер скала дебел е и отвън нищо не личи. В калната одая има бъчви и едно буре с ракия. Вълчан я обичаше. Мене ме господ бог опазил. Чуваш ли нещо нейде страшно да бучи. Тръгни направо. Ще стигнеш собата дето стояха комитите. Нарите са послани с папрат и кожи. По стените висят оръжията им. Буретата са пълни с барут. Не оди близо с огън. Преместихме ги тук га излизахме. Инък тук колкото огън се е изклало, колко клади са изгаряли в ъгъла до комина, колко мръвки са се опекли. От тук през един жам дето турихме се виждаше целия път. Там всякога стоеше часи и горе на Кучешкия зъб дето излизаше от одаята. Върви по бученето на плочата ще видиш вода да пада. Вдясно на пода има една полица. Тръгни по ней и се мушни зад водата. Тя пада отпреде и ще видиш дупка дето се влиза приведен и подир се изправяш. На 50 крачки ще видиш врата от чилик. Ключъ е отдолу. Мазан е с меча мас. Умно пак. Отключи и ритни вратата с крак, щото има отгоре кюлче злато на спринец и долу пада. Ще те убие. Туй е то стаята на Вълчан и Фатмето. Цялата с кожи послана от дюшемето до тавана. Мендерлъка е послан от Цариград. Сички собтенлъци и басмалъци са зети от керваните. Фатмето правеше разни полици та мяза на сарай. Вълчан имаше сабле гречко с златна хватка. То виси над заглавето над мендерлъка. Саде от тук веки са влиза в марата. В главната възглавница е оставил Вълчан тапия. Там е писано как да влезеш в средната врата и що да сториш. Аз не знам що е писано в нея. Отвориш ли ще видиш марата. Веки не ти трябва светлина. Вътре е кат разбутана жарава като кога сме вол пекли. В лява страна са раклите с кюлчетата. Редени са по 3 едно въз друго. 192 са и с онова над вратата са 193 сичко. Има 5 камари с желтици по отделно по тежина и род. Бройките са писани на бакърено платно при първата камара. По навътре на две кожи телешки са исипани разни златни жунжурии, чепрази, обици, гривни, пръстени и други. В една кошница лескова има разни безцени зърна. Има едно златно табло султанско. На него играяха Вълчан и Минчо ковача. До тях на полигатото има кринче дето вътре е послано с кадифе. Има в него гердан дето акъла да ти зайде. Земахме го от Вешни преслоп кога бастисахме азната. Пазвантоглу паша го праща на султана армаган. Тогаз земахме 5 товара злато. Конски товари. Има чук и други работи но не са важни. За да носиш от тук тази тежес е зор работа. Има друг начин. Ще свърши работа. В края на раклата има полигата сводница. Кат вървиш нагоре към кората кога стъпиш в средата ще видиш дупка... от едина до другия край са 26 аршина. Мерено е с въже. Там човек не може да мине щото е право надолу и тясно в горната пещера там има разни дупки и без тапията не се знае главната дупка за която хортувам. В марата да влиза сал един човек. Туй е моята и Вълчанова клетва. Другия да стои горе. Да пусне въжето и сак. Държане туй е то. Да знайте с къв зор е било как сме се трепали с време и кръв. Веднъж кога бяхме взели азната от Ловчанската каза на Велики трапа ни огради аскер. Цял табор. Ний бяхме 15 човека и 5 товара злато земахме. Вълчан остана да гърми по аскера на Кара Асан, но 9 пехливана се хвърлиха отгоре на Вълчан. Той наръга един с кривата кама но другите се хвърлят върху му и го хващат и връзват. Закарат го чак привечер при голямата войска на Ибрахим бей, дето била на бивак. На поляните под боаза. Вързан го закарали в шатрата. Но къде един сахата през ноща се отвързва и удушва едина часи. Другия гръмва в главата зема коня на бея и си дойде по икиндия весел кат че бил на моабет. Фатмето го беше жив оплакала. Много е арно то, но немой сякаш ми легна на сърцето щото е туркинче. Аз я не понасям да знайте че голям е бил зорът и много са главите отсечени.

Вълчан е баш чиляк и народен. Той намери колая на комитите че искат много от тях да богатеят и си гледат рахатлъка, а той си имаше на акъл мурабе с турците. Под Гедик връх се скара с Мудакат Пантата, че онзи иска Вълчан да му чини с воля и саде той да казва горските работи. У Пантата бяха 12 човека а у Вълчан 10 човека. Щеше да стане поразия че Вълчан е бая припрян, но моя кръс и клетвата ни избави от гибел. Бяха се вратили за камите та да се колят, а другите бяха настръхнали. Нейсе мина се по мирно. Били са страшни работи.

Аргели чиляк самичък от марата не ще излезе жив... Инак нека е благословено туй дето ще стане с тия много пари."

Аз поп Мартин Русчук "

Край на цитата.

Курсивът с червено - мой .