От: "Хардуерна аномалия"
Възможно е. Или поне така мисля аз. От тия очаквам всичко вече. Дано поне е по бързия начин та да не усетим нищо. Ама се съмнявам чак пък такъв късмет...
Преди месец и нещо по погрешка влязохме във силно охраняема военна база. Трима с пикап пълен с щуротии. Търсим лодка пристигаща от Европа. Товарния терминал е до военната база. Объркахме портала- караулка, заграждения, бодлива тел...
"Абе май не сме за тук"
"Как бе, GPSа казва това е адреса".
Минаваме през зигзаг загражденията, спираме, обясняваме, че отиваме да вземем лодка и аз съм капитана. Показваме едни странни такива картончета /задължиха ни да ги носим, защото сме карали мощни лодки покрай самолетоносачи и разни други такива/. Ония с пушката се пули, гледа и започна да мрънка по станцията. След 5 минути ни пусна. С половин тон железа в пикапа...
Е намерихме си лодката- от другата страна на тройната ограда накичена с бодлива тел. И като попитах чичкото с работния гащеризон как да стигна до него през тия огради, и като обясних кой съм... Малеее.
Та мисълта ми е- носете си новите дрешки и не си плащайте кредитите. За другото има кой да се погрижи.
Възможно е. Или поне така мисля аз. От тия очаквам всичко вече. Дано поне е по бързия начин та да не усетим нищо. Ама се съмнявам чак пък такъв късмет...
Преди месец и нещо по погрешка влязохме във силно охраняема военна база. Трима с пикап пълен с щуротии. Търсим лодка пристигаща от Европа. Товарния терминал е до военната база. Объркахме портала- караулка, заграждения, бодлива тел...
"Абе май не сме за тук"
"Как бе, GPSа казва това е адреса".
Минаваме през зигзаг загражденията, спираме, обясняваме, че отиваме да вземем лодка и аз съм капитана. Показваме едни странни такива картончета /задължиха ни да ги носим, защото сме карали мощни лодки покрай самолетоносачи и разни други такива/. Ония с пушката се пули, гледа и започна да мрънка по станцията. След 5 минути ни пусна. С половин тон железа в пикапа...
Е намерихме си лодката- от другата страна на тройната ограда накичена с бодлива тел. И като попитах чичкото с работния гащеризон как да стигна до него през тия огради, и като обясних кой съм... Малеее.
Та мисълта ми е- носете си новите дрешки и не си плащайте кредитите. За другото има кой да се погрижи.
Коментар