Чудото се случи!
Някога, много отдавана бях влюбен до уши, но не се получи… ако мога да се изразя така, обективни обстоятелства.
По-късно срещнах една много подобна на първата любов, ухажвах я 6 месца, после бяхме заедно 6-7 години, но в живота стават и такива неща, разделихме се. Последва краковременна връзка със следващата, не беше нещо особено, но пък завърши трагично, тя почина, за да ме спаси...
След това дойде Тя, с английски маниери, от тия които се привързват към теб и ти нямаш друга възможност, освен да им отговориш по същият начин… Не помня колко години сме с нея, както се казва, в радост и беда, погаждаме се, верна ми е, НО…
Тези дни, един приятел дойде с неговата, незная как да я нарека, но много приличаше на първата ми любов… Не помня как съм я гледал, но това не можеше да не бъде забелязано. Той, приятелят явно ме разбра… нямаше нищо против да пофлиртувам дори с нея… И тогава се случи чудото, първата любов се върна, хей така сякаш отникъде. Със страшна сила, връхлетя ме като ураган… От няколко дни съм разсеян, не спя, не се храня. Ако случайно задремя, унесен в мечти по нея, тя неминуемо нахлува в съня ми…
Да си влюбен е прекрасно, дори и когато не е споделено…
Ще е моя!
Знам го със сигурност, иначе не бих могъл да живея…
Дима, благодаря ти, че ми разреши да пофлиртувам с твоята Табуретка!
Някога, много отдавана бях влюбен до уши, но не се получи… ако мога да се изразя така, обективни обстоятелства.
По-късно срещнах една много подобна на първата любов, ухажвах я 6 месца, после бяхме заедно 6-7 години, но в живота стават и такива неща, разделихме се. Последва краковременна връзка със следващата, не беше нещо особено, но пък завърши трагично, тя почина, за да ме спаси...
След това дойде Тя, с английски маниери, от тия които се привързват към теб и ти нямаш друга възможност, освен да им отговориш по същият начин… Не помня колко години сме с нея, както се казва, в радост и беда, погаждаме се, верна ми е, НО…
Тези дни, един приятел дойде с неговата, незная как да я нарека, но много приличаше на първата ми любов… Не помня как съм я гледал, но това не можеше да не бъде забелязано. Той, приятелят явно ме разбра… нямаше нищо против да пофлиртувам дори с нея… И тогава се случи чудото, първата любов се върна, хей така сякаш отникъде. Със страшна сила, връхлетя ме като ураган… От няколко дни съм разсеян, не спя, не се храня. Ако случайно задремя, унесен в мечти по нея, тя неминуемо нахлува в съня ми…
Да си влюбен е прекрасно, дори и когато не е споделено…
Ще е моя!
Знам го със сигурност, иначе не бих могъл да живея…
Дима, благодаря ти, че ми разреши да пофлиртувам с твоята Табуретка!
срам ме е заради теб
сега остава да напишеш, че и с ляв волан го искаш







Коментар