От: Моят бал беше...
Моя бал беше през отдавна позабравената 1988 г в ресторанта на хотел Хемус, не беше кой знае какво поради същата причина с УПК-та. Само че ние бяхме първото 2 годишно УПК - ДВГ в механотехникума във Враца. До бала с москвето, валеше дъжд, изшмулихме се набърже до ресторанта и там ядене и пиене. Купона си го имаше защото имаше доста съученички от електрото. Никога няма да забравя как само на мен ми беше мъчно, че всичко свършва. Край на учебните дни, край на летните ваканции... хей живот здравей здравей... и ме брули вече 22 години
2 години по-късно бях на бала на гаджето... купона и лудницата бяха същите, но макар да не познавах почти никой от съучениците й, си изкарахме чудесно.
Моя бал беше през отдавна позабравената 1988 г в ресторанта на хотел Хемус, не беше кой знае какво поради същата причина с УПК-та. Само че ние бяхме първото 2 годишно УПК - ДВГ в механотехникума във Враца. До бала с москвето, валеше дъжд, изшмулихме се набърже до ресторанта и там ядене и пиене. Купона си го имаше защото имаше доста съученички от електрото. Никога няма да забравя как само на мен ми беше мъчно, че всичко свършва. Край на учебните дни, край на летните ваканции... хей живот здравей здравей... и ме брули вече 22 години

2 години по-късно бях на бала на гаджето... купона и лудницата бяха същите, но макар да не познавах почти никой от съучениците й, си изкарахме чудесно.
, нищо интересно през първата вечер в НДК-ато, която завърши у един съученик - разочарование. Втората вечер, на Боровец бяхме до група борци и на 63 килограмовия Сашко незнайно защо все въргал му се привиждаше
JДа и хич не беше лошо. На всеки етаж имаше програма и т.н., събитието по приличаше на бал отколкото една вечеря в ресторант.
Коментар