Tweet
От: До: Един ден на...
Ето един ден и от мен:
Отварям очи и поглеждам навън – тъмно е, часовникът показва 4:00 АМ . Усещам на гърба си мъничко краче – дъщеря ми пак се е завъртяла напряко на леглото
Намествам я, завивам я и се унасям. След минута телефонът звъни – 7:15 АМ – наистина ли?!?!? Ставам, поглеждам детето – спинка си сладко. Отивам в банята, излизам, обличам се набързо, малко грим и се връщам в спалнята. Погалвам лекичко малката главица „Събуди се, мамо, време е за ставане!“ . Отговор няма, реакция – също! „Ставай, мила, ела да видиш как свети слънчицето навън, сега ще изберем най-хубавата рокля!“ . Малката отваря едното око и закачливо се усмихва 
ОК, будна е! Водя я в банята, мия зъбки, очички и давам желаната рокля. Всичко е 6! Правя кафе в пластмасова чашка, грабвам чантата, детето, ключовете и излизаме. Долу на паркинга няма жива душа. Качвам детето, слагам кафето в поставката на вратата, сядам, махам кафето от поставката, затварям вратата на колата и пак слагам кафето (всеки път ).
Потегляме, пускам Linkin Park – малката пее. Моли ме да усиля, след малко да намаля музиката и казва „Искам баничка и айрян!“. Спирам, паркирам, тичаме за баничка и обратно в колата. Паркирам пред наще. Оставям детето при баба му. Гушка, цунка и излитам. Закъснявам за работа – имаше опашка на баничките
Пак пускам Linkin Park. Пийвам кафе на светофара, паля цигара. Пристигам на работа към 8:40.
Пия кафе и чета вестника – става 9:00 и сядам на бюрото. Пускам си мейла – 5 нови. ОК. Отговарям. Пиша, бриша, чета . Ставя обяд - „Какво ще обядваме?“ - пита колежката. Незнам, не ми се яде, мога да пийна кафенце с кола и цигарка. Имам работа, но телефонът звъни. „Мамо, обядвах, баба ми купи сладолед, искам да дойдеш!“ . „Мила, не мога, на работа съм, после ще се видим.“ . „Еее, мамо, добре тогава, приятна работа! И да знаеш – много те обичам!“. „И аз тебе, мила! Хайде после ще идем в парка!“.
Продължавам да бачкам. Вече е 16:00ч. Протягам се – малко ме боли кръста . Допивам кафето от обяд. Довършвам последните за деня задачи. Тръгвам към къщи. В колата е останало малко кафенце – допивам го с една цигара. Вече съм пред блока. Малката кара колело. Гушкаме се много! Оставям я да играе, а аз сядам отстрани и я гледам. Чудя се кога порастна толкова много! Милото ми момиченце!
Прекъсва ме весел възглас – приятелките пристигат с техните деца. Настава суматоха – как си , какво става, лаф, смях, децата играят – много приятно.
Полека се стъмва. Оставяме баба и тръгваме към къщи. Вечеря, говоркане, после малко ТВ за нея и Форум за мен Пийвам една бира – вече е 22:00ч. Къпя малката, слагам я да ляга. Къпя се и аз и допивам бирата пред компютъра. Във форума някой с някого се скарал, бара е пълен – всичко е наред. Вече е 23:30. По-добре да лягам, че до 4:00 АМ не остана много ...
Ето един ден и от мен:
Отварям очи и поглеждам навън – тъмно е, часовникът показва 4:00 АМ . Усещам на гърба си мъничко краче – дъщеря ми пак се е завъртяла напряко на леглото
Намествам я, завивам я и се унасям. След минута телефонът звъни – 7:15 АМ – наистина ли?!?!? Ставам, поглеждам детето – спинка си сладко. Отивам в банята, излизам, обличам се набързо, малко грим и се връщам в спалнята. Погалвам лекичко малката главица „Събуди се, мамо, време е за ставане!“ . Отговор няма, реакция – също! „Ставай, мила, ела да видиш как свети слънчицето навън, сега ще изберем най-хубавата рокля!“ . Малката отваря едното око и закачливо се усмихва ОК, будна е! Водя я в банята, мия зъбки, очички и давам желаната рокля. Всичко е 6! Правя кафе в пластмасова чашка, грабвам чантата, детето, ключовете и излизаме. Долу на паркинга няма жива душа. Качвам детето, слагам кафето в поставката на вратата, сядам, махам кафето от поставката, затварям вратата на колата и пак слагам кафето (всеки път ).Потегляме, пускам Linkin Park – малката пее. Моли ме да усиля, след малко да намаля музиката и казва „Искам баничка и айрян!“. Спирам, паркирам, тичаме за баничка и обратно в колата. Паркирам пред наще. Оставям детето при баба му. Гушка, цунка и излитам. Закъснявам за работа – имаше опашка на баничките
Пак пускам Linkin Park. Пийвам кафе на светофара, паля цигара. Пристигам на работа към 8:40.
Пия кафе и чета вестника – става 9:00 и сядам на бюрото. Пускам си мейла – 5 нови. ОК. Отговарям. Пиша, бриша, чета . Ставя обяд - „Какво ще обядваме?“ - пита колежката. Незнам, не ми се яде, мога да пийна кафенце с кола и цигарка. Имам работа, но телефонът звъни. „Мамо, обядвах, баба ми купи сладолед, искам да дойдеш!“ . „Мила, не мога, на работа съм, после ще се видим.“ . „Еее, мамо, добре тогава, приятна работа! И да знаеш – много те обичам!“. „И аз тебе, мила! Хайде после ще идем в парка!“.
Продължавам да бачкам. Вече е 16:00ч. Протягам се – малко ме боли кръста . Допивам кафето от обяд. Довършвам последните за деня задачи. Тръгвам към къщи. В колата е останало малко кафенце – допивам го с една цигара. Вече съм пред блока. Малката кара колело. Гушкаме се много! Оставям я да играе, а аз сядам отстрани и я гледам. Чудя се кога порастна толкова много! Милото ми момиченце!
Прекъсва ме весел възглас – приятелките пристигат с техните деца. Настава суматоха – как си , какво става, лаф, смях, децата играят – много приятно.
Полека се стъмва. Оставяме баба и тръгваме към къщи. Вечеря, говоркане, после малко ТВ за нея и Форум за мен
Пийвам една бира – вече е 22:00ч. Къпя малката, слагам я да ляга. Къпя се и аз и допивам бирата пред компютъра. Във форума някой с някого се скарал, бара е пълен – всичко е наред. Вече е 23:30. По-добре да лягам, че до 4:00 АМ не остана много ...
Коментар