Един ден на...

[bodo]

Колеги, хрумна ми да напиша как преминава един обикновен ден. В моя случай дните нещо се сляха, че бях дежурен, но и това се случва. Ако някой поиска, може да опише как преминава денят му. Ако не Ви е интересно, моля модератор просто да изтрие темата. Малко дългичко стана.....

[bodo]

До: Един ден на...

Пииип…пииип…пииип….звъни будилника на телефона. Отварям едното око и поглеждам електронния часовник със светещи цифри. Цифрите светят яркочервено като в американските филми. Само дето не броят наобратно….до времето на взрива. И няма кой да пререже червения кабел. 5:00. Време е да ставам. Отварям и другото око. Днес трябва пак да ходя на работа. Дежурен съм. Надигам се от леглото и се затътрям към кухнята. Кафе. Без кафе е абсурд да се събудя. Намирам чаша и отварям буркана с нескафе. Празен. И сметана няма. Добре, ще пия чай. Вземам от кутията пакетче чай. Включвам каната и водата завира. Наливам. Захар. Мамка му, и захар няма. Какъв ден е днес? 16-ти. До заплата остават 4 дена. Ще трябва пак да пазарувам. 5:10. Замъквам се с неподсладения чай на терасата и паля цигара. Всички у дома още спят и няма как да пуша вътре. Изпушвам една цигара и се завличам към банята. 5:30. Очертава се кофти ден. От сутринта като ми тръгне така….Измивам си очите. Проглеждам. Започвам да се бръсна. Гадното да си дежурен е, че трябва да си гладко обръснат. Повтарям процедурата с насапунисването и бръсненето два пъти. Контра. После започвам да се къпя. Няма сапун. Е, ще ползвам шампоана. Измъквам се от банята. 6:00. Обличам се, слагам един кат чисто бельо и чорапи в раницата. Телефоните. Цигарите. Книга за четене. Обувам се. Излизам. Заключвам. 6:15. Слизам на паркинга. Сина ми е паркирал седана до моя джип. Пооглеждам го, малко е мръсен, но поне снощи го е прибрал здрав. Напоследък все току му пада гърнето, току нещо друго. Много му пречат бордюрите. Замислям се. Май ще стане човек от него в крайна сметка. Усмихвам се и сядам в джипа. Паля. Закопчавам колана, отварям люка, пускам фаровете. Радиото. Изчаквам да позагрее и минавам на газ с форсиране. Оглеждам улицата, нормално празна в този час. Потеглям. 6:30. Спирам пред магазинчето на пазара. Две кутии цигари. Двулитрова кока-кола. 5 пакетчета 3 в 1. Солени бисквитки. 13 лева. Мамка му, кофти число. Замислям се за нещо друго. Не ми трябва. Качвам се в колата и потеглям към бензиностанцията. Спирам на колонката за газ. Един недоспал (или недосъбуден) младеж се дотътря с въпросително изражение на лицето. -Догоре. После и бензин за 20 лева. Плащам. 60 лева. Остават ми още 5 в джоба. Колко дена оставаха до заплата…Колан, фарове, радио и поемам към околовръстното. Задръстванията започват. Светофари. Недоспали шофьори нервничат. Паля цигара. 7:00. Качвам се на моста и тръгвам в посока поделението. Камери. 50 км/ч. Моста се изнизва под колелата на джипа. Табела Варна. Натискам газта. 100. Магистралата свършва така внезапно, както е започнала. 80. Табела на село. 50. Спирам на павилиончето за закуски. -Две мекици. Със сирене. Продавачката ми подава торбичка с две огромни мекици. Топли. Пожелавам и приятен ден. Усмихва ми се. Само тя си знае колко ще е приятен. Качвам се обратно. Дъвча и карам. Разклон. Гора. Бариера. Натиквам джипа между два бора и спирам. Вадя раницата и я мятам на гръб. Караулния ми казва добро утро. Усмихвам се и кимам с глава. 7:30. Отключвам канцеларията, отварям раницата и вадя чорапите, телефоните и пакетчетата с кафето. Хвърлям раницата в гардероба. Свалям цивилните дрехи и обличам униформата. Сипвам едно пакетче 3 в 1 в едно алуминиево канче. Все още по джапанки се замъквам до диспенсъра и наливам гореща вода. Връщам се в канцеларията. Обувам кубинките, натиквам цигарите и телефоните по джобовете. Книгата под мишница. Готов съм. Отивам в дежурна стая. Колегата ми докладва обстановката. Нищо особено. Оставям канчето с кафе и книгата на бюрото. Започвам да проверявам касите с оръжие и боеприпаси. Една купчина тетрадки ме чакат за попълване. Пристига служебния автобус. Стария дежурен рапортува на командира. Корпуса се изпълва с хора, бързащи да се натикат в канцелариите си и да се преоблекат. 8:00. Поделение равнииииис. За знамето – мирррноооо. Знамето вдигни. Химна. По навик заставам мирно. Аз не съм в строя, а в дежурната стая. Пиша в книгите. Приемам дежурството. След вдигането на флага и указанията на командира строя се разпуска. Всеки тръгва да си изпълнява ежедневните задължения или поставените от началника му задачи. Приключвам с книгите. Бумащина. Допивам кафето. 8:30. Излизам на плаца. Помощник дежурния е строил караула с оръжие. Караул равнис. Мирно. За среща по фронта, за пооооочест. Поглеждам караулните. Гладки избръснати, с чисти униформи и лъснати кубинки.
-Някой да не е отпочинал или болен и да не може да носи службата в следващите 24 часа. -Съвсем не. Провеждам им инструктаж. Стари кучета са, нямат нужда от много обяснения. Всеки си знае задълженията. Освобождавам караула и ги изпращам по постовете.Стария дежурен ме чака пред канцеларията на командира. Слагам шапката, чукам и след ясно чутото „ДА” отвътре влизам. Козирувам. -Господин капитан, дежурството по поделение приех. Всичко в наличност и изправност. Забележки нямам. Стария дежурен прави крачка напред. -Господин капитан, дежурството по поделение сдадох. Командира разписва книгата за сдаване и приемане на дежурството, пожелава на колегата приятна почивка, а на мен лек наряд. -Разрешете да напусна. Началника кима и ние излизаме. Отивам в дежурна стая. 9:00. Звъня на оперативния дежурен в щаба. -Докладва дежурния по поделение. Нов дежурен… Затварям. Сядам на бюрото и започвам да се пуля в мониторите. Как ли ще е днес. Влиза един от ротните командири. Докладва, че неговата рота се изнася в район за тактическа подготовка. Записвам в дневника часа и мястото на занятието. Помощник-дежурния ми носи закуската. Сандвичи със салам и кашкавал и някакъв натурален сок. Оставям я настрана. Нали по пътя ядох мекици. Звъни ми джиесема. -Татко, можеш ли да говориш. -Сине, ако е нещо спешно, иначе съм зает. Ударих колата. Нищо ми няма. На един завой течеше вода и загубих управление. Ударих се в един висок бордюр. Отпред отляво нещо е изкъртено и не може да се движи. -Ти добре ли си, има ли някой ударен. Защо тръгна с колата. –Брат ми се успа, а днес има изпит. Качих го на такси. -Добре, стой там, ще ти пратя пътна помощ….Почна се. Кофти ден, знаех си. Обаждам се на един бивш колега, работи към пътна помощ. –Ало, наборе….Сина се ударил в бордюр и смлял окачването. Ако имаш възможност, закачи един колесар да го завлечеш пред входа. -Не искаш ли в сервиз ? –Не, не знам какво е положението, дежурен съм. Утре ще я мисля. –Добре, отивам. Нали знаеш, фирмата не е моя, ще трябва да си плати. –Ако хлапето няма пари, звънни ми, утре като се прибирам от работа сутринта ще мина да оправя сметката. –Не се притеснявай. Отивам. -Сине, пратил съм ти човек, ще закачи колата и ще я дръпне пред входа. Имаш ли пари в себе си? –Имам някакви, ако не стигнат ще взема от някой. Чакам тук, татко. –Добре, обади се като свършиш. Кога ли ми е вървяло. Какво ли още ще се случи днес. Сядам пак на бюрото и гледам тъпо в мониторите. 9:30. Командира влиза в дежурна стая. – Днес в 14:00 една група заминава на съвместно учение в Бургас. Какви боеприпаси можем да им дадем. – С патроните за пистолет нямаме проблеми, колкото искат. Обаче за автомат свършиха по време на подготовката на отбора за общоармейския шампионат. Останаха само трасиращи, но със заповед на началника на генералния щаб са забранени за употреба през летния период. –Добре, няма да вземат за автомат, но това не означава, че няма да си вземат автоматите. Виж там, да подготвят всичко, оръжие, боеприпаси и документите за учението по регламент….-Разбрах, господин капитан. Ще изпратя помощник-дежурния да уведоми ротния командир.
–Действай. Оставам пак сам. Звъни служебния телефон. Вдигам. Един познат от транспортния батальон. -Наборе, преди малко ме извика моя началник и ми каза, че трябва да карам едни ваши хора за Бургас. Колко са, кога ще тръгват и кога ще се връщаме….че аз не съм се подготвил за командировка, дойдох си нормално на работа… -Един автобус ще стигне, тръгвате в 14:00, отиди си у дома и си вземи бельо, спането и храната са осигурени, вземи си пари за кафе и цигари и в 14:00 да си тук, за връщането ще ти кажа като дойдеш, няма да е днес… -Мерси, наборе, жив и здрав, в 14:00 ще се видим. Затварям. Влиза ротния. -Помощника ми каза да дойда. –Да, направи ми списък на хората, да се подготвят за тръгване в 14:00, раници, дрехи, спални чували, оръжие и боеприпаси, радиостанции, за повече информация при командира. Направи документите, необходими за учението, ще се изнасяте към Бургас. Момчето кима с глава и излиза. 10:00. Звъня на детето. –Какво става с колата? –Разтоварихме я на най-горния паркинг….долу имаше коли и колесара не може да завърти. Подпряхме я с цепеници от мазето, няма да падне. Тате, аз отивам на работа. –Добре ли си, ако искаш се обади да не ходиш. –Не, нищо ми няма, трябва да отида, че септември няма с какво да си платя семестъра, а и колата трябва да се прави. –Знаеш, че ще намеря пари да ти го платя, и колата ще ти оправя, за какво се притесняваш. –Няма цял живот да ти лежа на ръцете, я. А за колата сам съм си виновен, ама…Отивам на златни, ще се видим утре вечер. Затварям. Чудя се с каква скорост е влязъл в завоя, колко точно е потрошена колата, колко ще ми струва ремонта, нямам ли вина, че не му купих нови гуми. Чувствам се гадно. Облягам се на стола. Обаждам се на жената. –Детето обади ли ти се? –Да, добре са. Какво ще правим с колата, няма с какво да ходи на работа. –Вземи пари от някоя колежка на заем, утре като се прибера ще я оправя. –Колко да взема? –Знам ли какви са пораженията, 400-500 лева ако можеш. –Как ще ги връщаме? –Утре ще му мисля, сега съм на работа, утре. Затварям. Никога не стигат парите, все нещо се случва. Мислех да сменям спирачните накладки на джипа на заплата, да нося дисковете на стругар….На другата заплата. –Тая закуска ще я ядеш ли…въпроса на колегата ме изтръгва от размислите ми. Съвсем забравих за закуската.
–Не, ако си гладен изяждай я, но после занеси чинията в кухнята. Отварям прозореца и паля цигара. Помощника се е пръждосал нанякъде, сигурно по служба и не мога да изляза от стаята. Пуша на прозореца и гледам към гората. Няма ли да завали най-накрая, че да мога да отида за гъби. Явно няма да е днес. Вадя бутилката с кола от хладилника. Наливам в канчето от кафето. Отпивам, дръпвам за последно от цигарата и я угасям в пепелника на прозореца. Пълен е с фасове от предния наряд. Трябва да кажа на помощника да го изхвърли. Отварям книгата и се зачитам….10:30. Командира ми носи факс. От генералния щаб издирват автомат по номер. До 16:00 часа докладвайте в писмен вид води ли се на отчет това оръжие във вашето поделение и дали е в наличност. Отивам в канцеларията си и пускам компютъра. Проверка в програмата. Няма го. Отварям касата с отчетните книги. И там го няма. Сядам, написвам писмо до посочения във факса отдел. Занасям го на командира за подпис. После в деловодството. За изходящ номер и изпращане. Замъквам се в дежурна стая. Сядам. 11:00. Ротния командир строява хората си пред дежурна стая. –Да си получат оръжието, да го обслужат и подготвят за занятието. Дал съм на старшината на ротата документите, подписани и подпечатани, да получи патрони и мишени и да ги сложи в един сандък. Кимам с глава и звъня на помощник дежурния по джиесема. Започваме да раздаваме оръжие. След като и последния се е написал в книгата и си е получил оръжието, затваряме касите и пирамидите и се обаждам на старшината на ротата. 11:30. Оставям помощника в дежурна стая, изключвам алармената система на склада, отключвам безбройните врати и влизам. Старшината на ротата ми подава бумагите. Прочитам внимателно заповедта на командира, проверявам подписите и печата. Всичко е изрядно. Отварям една каса, вземам кутийки с патрони и започвам да ги подреждам в един сандък. Записвам производствените данни във ведомостта, старшината се подписва в графа получил и пуфтейки отнася тежкия сандък. И с тази задача приключих. Заключвам склада, запечатвам с пластилин, включвам алармата. 12:00. Дежурна стая. Телефона звъни. Кухнята. Дежурния по кухня. –Трябва да дойдеш да се разпишеш за раздаване на храната, готова е. Отивам, проверявам чистотата в кухнята и столовата, подписвам книгите. По-късно ще обядвам, сега още не съм гладен. Ужасно е горещо. Не се диша. Затътрям се до дежурна стая и пускам климатика на 20 градуса. Добре, че събрахме пари всички колеги и го сложихме. Зимата не топли много, но лятото е добре. След малко вече се чувства хладното в стаята. Пак ще настина. Майната му, по-добре е от жегата. Изпращам помощника да обядва. Отново хващам книгата…12:30. Помощник-дежурния се е нахранил, по график трябва да отивам и аз. Мамка му….не съм гладен. Излизам навън и виждам един от шофьорите. –Ай да ходим да папаме. –Аз днес не съм се писал за храна, пред заплата сме…-Идвай с мен, аз и без това не съм гладен. В столовата ми подават шола със студен таратор, чиния със шницел и гарнитура, салата от домати и краставици и варени картофи, мляко с ориз и бутилка безалкохолно 500 мл.Топло. Вземам още една празна чиния. Сядаме. Пресипвам половината салата в празната чиния, слагам я пред себе си. Вземам таратора. Останалото го прибутвам към колегата, давам му вилицата. Поглежда ме с благодарност и започва да яде. Аз пия таратора от шолата и бода домати и краставици. Хапвам набързо, пожелавам на останалите добър апетит и отивам в дежурната. Хладно. Отварям хладилника, наливам едно канче кока-кола и я изпивам. Наливам още едно. Излизам и паля цигара. Сещам се, че трябваше да измеря радиационния фон и да докладвам. Хвърлям цигарата и отивам да взема измервателния прибор. Занасям го до мястото, определено за измерване и включвам. Нормално ниво. Записвам показанията в тетрадката. Вдигам телефона. –Докладва дежурния по поделение. Радиационния фон в района е нормален. Затварям. 13:00. Пак се зачитам в книгата. Звъни ми джиесема. Малкия ми син се обажда, че си е изкарал изпита и тръгва към дома. Нахоквам го за успиването сутринта и за това, че се е качил в колата на батко си въпреки изричната ми забрана. Промърморва нещо в свое оправдание и затваря. Отпускам се в стола. Задрямвам. 13:20. Колегите са се върнали от тактическо занятие. Единия си е раздрал гърба, провирайки се през някакви дървета, униформата ми е разпрана и тече кръв. Отварям аптечката за спешна помощ, промивам раната с кислородна вода и я напръсквам с левокорт. След последните съкращения нямаме лекар в поделението. Докладвам на командира за инцидента и му предлагам колегата да тръгне при първа възможност за града, за да му сложат инжекция за тетанус. Командира нарежда да намеря някой дошъл с кола на работа и да ги изпращам във военна болница. Изпращам свободния от караула да търси транспорт. След малко идва с един колега, обяснявам му ситуацията и тръгват за града. И с това приключих. 13:50. Автобуса от транспортния батальон идва. Здрависвам се с колегата, питам го дали машината е наред и може ли спокойно да пътува. С тия Чавдари човек никога не знае….Според него всичко е изправно и ще може даже и да се върне автобуса. Докладвам на командира. 14:00. Звъня за общ строй. Поделение, равнииис. Мирноо. Групата, заминаваща за Бургас се отделя на единия фланг. Командира дава разпореждания и започват да товарят въоръжението, оборудването и личния багаж за заминаване. В 14:10 потеглят. Прибирам се в дежурна стая. Звъня на оперативния дежурен в щаба. Докладвам за начало на придвижването на групата към Бургас, числеността на заминаващите, оръжието и материалното осигуряване. Затварям телефона. Отварям пакетче 3 в 1, сипвам в алуминиевото канче и наливам вода. Отварям прозореца и паля цигара. Пия кафе. Дали казах на помощника за пепелника….все още е пълен с фасове. 15:00. Звъня на оперативния дежурен в щаба. Докладвам за разхода на личния състав, мероприятията и мястото за провеждане на занятия за утрешния ден. Аман от доклади. Хващам книгата. 15:30. Телефона. Обажда ми се началника на отдел въоръжение от щаба. –Изпрати ли месечния анализ за разхода на боеприпаси в София….полковника се обади, че не го е получил още. –Господин майор, изпратил съм го в заповядания срок, за получаването не съм отговорен. –Сигурен ли си, че си го изпратил? –Убеден съм, господин майор, ако искате да ви продиктувам изходящия номер…-Не, няма нужда, щом си го пратил всичко е наред, ще го получат значи. Жив и здрав…Затварям. Отивам в деловодството. –Колежке, едно писмо, от началото на месеца, дали е заминало за София ? Сумтене и ровене по папките…-Заминало е, колега, ето Ви изходящия номер и датата на заминаване. –Благодаря, от щаба питаха…Трябваше да се убедя, че е изпратено. 15:45. Звъня на звънеца. Подсещам колегите, че е края на работния ден и автобуса тръгва в 16:00 часа за града. Ако някой се замота, след това трябва да се обажда да идват да го вземат с кола. Или да остане да спи в поделението. По коридорите започват да се разхождат по халати отиващи и връщащи се от банята. Появяват се облечени с цивилни дрехи. Предават ключове от канцеларии. Автобуса спира на плаца и шофъора носи пътния лист за подпис. Разписвам и му пожелавам лек път. 16:00. Поделение, равниииииис. Мирнооооо. Командира пожелава приятна почивка и всички се качват в автобуса. Часовия на портала взема за почест, автобуса излиза от портата, бариерата се спуска. Заминаха. Излизам и правя една разходка из района. Всички врати и прозорци са затворени и заключени, навсякъде, където трябва е запечатано. Все още е горещо вън. Проверявам постовете. Момчетата са налице и по местата си. Казвам им да се крият по сенките, за да не ги боли глава. Прибирам се в стаята, тръшвам се на стола, хвърлям бегъл поглед към мониторите и се зачитам отново. 17:30. Обаждат ми се от Бургас. Пристигнали са благополучно. Слава богу, засега всичко е наред. Докладвам на оперативния в щаба. 18:00. Отварям вратата на стаята за почивка на наряда, поглеждам към леглото.Усещам взаимно привличане. Казвам на помощника, че ще дремна малко и ако има нещо да ме събуди. Тръшвам се на леглото и заспивам. 20:00. Събуждам се схванат от неудобното легло. Ставам, разкършвам се и влизам в дежурна стая. Помощника гледа телевизия и чопли семки. Докладва, че всичко е наред. Намирам си канчето, изсипвам още едно пакетче 3 в 1 в него и наливам гореща вода от машината. Излизам с кафето навън и паля цигара. Захладняло е малко, духа лек бриз, морето се чува. Наслаждавам се на шума на гората и песента на птичките. Караулното куче, вече отвързано, радостно ми маха с опашка. Влизам в канцеларията си, вадя една консерва русенско варено от шкафа, отварям я и излизам навън. Кучето веднага тръгва след мен. Слагам консервата под едно дърво и му казвам да яде. След това с канчето кафе в ръка тръгвам да обикалям. На постовете момчетата са добре, всичко е наред. Отивам до кухнята и отварям хладилника. Кюфтета с доматен сос. Кроасани, вафли и малки бутилки пепси. Вземам два кроасана и едно пепси. Дъвчейки се замъквам в дежурна стая. Казвам на помощника, че няма да вечерям, да си разделят яденето с караулните и сядам отново с книга в ръка. Чета. Помощника отива да вечеря, след това го пращам да спи. 22:00. Звъня на оперативния. -Докладва дежурния по поделение. Оръжието и боеприпасите на лице. Личния състав от дежурната служба налице. Произшествия няма.Затварям и пускам телевизора. Новини. Половин час слушам за убийства, катастрофи, палежи, терористични атентати, измами, корупция, наркотици и епидемии. Накъде отива този свят. Става ми гадно и спирам тъпата кутия. Пак се зачитам. Пуша в дежурна стая. Забранено е, но пък в извънработно време дежурния е най-старши и определя правилата. Пия кола в канчето и чета. Да го бях измил най-накрая това канче….Дъвча солени бисквитки и чета книжката. Принцове, принцеси, елфи, джуджета, магьосници….01:30. Отварям касата в дежурна стая, оставям пистолета и резервния пълнител вътре. Заключвам. Пускам ключовете в джоба. Казвам на помощника, че отивам да се къпя и се замъквам в канцеларията си. Отварям гардероба, вземам халата и шампоана, вадя от раницата чистото бельо, събличам униформата и я закачам на един пирон. По халат и джапанки, с шампоан в ръка отивам до банята. Пускам душа и се наслаждавам на водата, отмиваща мръсотията от един отишъл си вече ден. Обличам халата, отново в канцеларията слагам чисто бельо и обличам униформата отново. В дежурна стая пак запасвам пистолета на кръста. Последна обиколка из района и проверка на постовете преди сън. Всичко е както трябва да бъде. 02:00. Отварям стаята за почивка и събуждам помощник дежурния. Търкайки сънени от недоспиване очи, става и отива до умивалнята. След това с мокро още лице, сяда на стола пред мониторите. –Ако има проблеми, събуди ме. Лека служба. –Лека нощ. Ми пожелава и аз се тръшвам в неудобното легло….03:20….-Началник, дежурния на Военна полиция иска да разговаря с теб. Надигам се бавно от кревата, нахлузвам кубинките и хващам слушалката. –Дежурния по поделение слушам…-Ало, колега, имате ли при вас матрос Х…Според инструкциите не мога да дам такава информация, без да се убедя на кого точно. –Затворете, колега, ще проверя и ще Ви се обадя. Намирам в указателя телефона на дежурен на Военна полиция и звъня. –Колега, с Вас ли разговарях преди малко. –Да, питах имате ли матрос Х…-Да, имаме такъв военнослужещ по списък на личния състав, какво е станало. –Задържали са го в едно от районните управления. Значи е от вашето поделение. –За какво е задържан? –Не е спрял на подаден сигнал от автопатрул и са го подгонили. Когато са пуснали буркан и сирени е спрял и са го арестували. В колата са били двама, той не е употребил алкохол, но спътникът му е бил видимо пиян и отказал алкохолна проба. –Защо по дяволите полицаите ще искат алкохолна проба от пътник, при положение, че шофьора не е пил? –Не знам, колега, засега нищо не е уточнено, ще Ви звънна допълнително. Дочуване. Замислям се. Пак странни полицейски случки. Обаче трябва да докладвам за инцидента по линия на дежурната служба…Звъня на командира по джиесема. Не вдига. 03:30 е. Сигурно спи. Звъня пак. Затваря телефона. Звъня. Този път вдига. –Ало, господин капитан, дежурния е. Да Ви докладвам за инцидент….-Добре, дръж ме в течение. Служебния телефон. Оперативния по щаб. –Докладва дежурния по поделение. От Военна полиция ме уведомиха, че в едно районно управление е задържан наш военнослужещ. Същият не е спрял на подаден сигнал от автопатрул и е започнало преследване. След пускане на лампи и сирени е спрял и е арестуван. Имате ли телефон на районното управление. –Да, момент колега. Запишете телефона. Дръжте ме в течение.Затварям. Звъня. Дежурния на районното. –Колега, дежурния на n-ското поделение съм. По информация от Военна полиция един военнослужещ от нашето поделение е задържан от ваш патрул. Моля да ми обясните причините за задържането и състоянието на колегата. –Да, имаме двама задържани, единия е военен, а другия цивилен гражданин. Цивилния е видимо пиян. Не са спрели на подаден сигнал и са започнали да бягат с колата. Автомобила е собственост на колегата Ви, сега уточняваме кой е шофирал. –Какво означава това, автомобила е на колегата, той не е пил, когато сте спрели накрая колата кой е бил зад волана? –Колегата Ви, но имаме съмнения, че може другият да е карал. –По каква логика, господин полицай, при положение, че има кола, книжка и не е пил, защо ще даде на другия да кара? –А защо не са спрели за проверка? –Възможно ли е Вашите хора да не са били до патрулката, на неосветено место, или просто да не ги е видял? –Уточняваме в момента, ще Ви уведомим чрез органите на Военна полиция. –Лека вечер. 04:00. Звъни телефона. Оперативния. –Някакви новини за инцидента? –Уточняват още. –Дръжте ме в течение. Канчето. Правя кафе. Слагам и едно пакетче нес. Спи ми се ужасно. Не се ли наспах…от 02:00 до 03:20 съм спал час и нещо. Явно не съм. Лошото е, че и утре няма да се наспя…трябва да правя на сина ми колата. Гадост. Паля цигара. Втората кутия е наполовина. Много пуша май. Дали са вредни. Не знам, но леко почва да ме боли глава. От стреса или от цигарите. Ще питам един познат лекар. 04:30. Звъня на арестувания колега по джиесема. Изключен е. Явно са му го взели, но преди това е успял да го изключи. Нормално, никой не иска да му ровят в контактите разни любопитковци. Засега никакви вести отникъде. Паля цигара и пуша нервно. Паля втора. В кутията цигарите рязко намаляват. Чакам. 05:00. Звъня на дежурния в районното. –Нещо ново с колегата? –А, ние ги пуснахме преди малко. Няма да повдигаме обвинения. Колегата Ви е карал. Не видял автопатрула. Видял някой да маха на пътя, уплашил се и дал газ. Когато отзад пуснали лампите и сирените спрял. Другият даже не знае какво се е случило. Извиняваме се. –Благодаря за информацията. Затварям. Звъня на оперативния. –Докладва дежурния по поделение. Пуснали са ги. Няма обвинения. Няма да докладваме по оперативна линия за инцидент. –Разбрах, колега. Лека служба. Затварям. И на него не му е лесно. Сума ти хартия трябва да изпише, ако се наложи да се докладва по оперативна линия в София. А доклада е в след малко. Звъня на Военна полиция. Повтарям процедурата с доклада. И техния дежурен си отдъхва и ми благодари. Затварям. Звъня на командира по джиесема. Доклад. И това приключи. 05:30. Телефона. Набирам номера на оперативния в щаба. -Докладва дежурния по поделение. През изминалото денонощие произшествия и аварии няма. Оръжието, боеприпасите и личния състав от наряда е налице. Няма ли край това дежурство. Задрямвам на бюрото. 06:00. Носят ми закуската. Сандвичи и сок. Дъвча по навик, а не защото съм гладен. А и не знам кога ще мога да ям пак. Свободния караулен се мотае наоколо, мете и мие дежурна стая, изхвърля кошчето. После започва да мие коридора с една огромна самоделна стирка. Трябва да е изсъхнал докато пристигне автобуса. Приключвам със закуската и отивам да си мия зъбите. Отново сипвам пакетче 3 в 1 в алуминиевото канче и заливам с вода. Пак не го измих. Все някога ще го измия. Излизам на плаца да пуша, за да се проветри дежурната стая. Вадя джиесема от джоба и се обаждам на колегата, когото бяха арестували. Вдига. –Наборе, прибра ли се. –Да, у дома съм, ти пък откъде знаеш? –Цяла нощ ме занимаваха, Военна полиция, оперативния дежурен, командира. Лягай да спиш, ще кажа на началника ти да ти пише един ден отпуска, ще докладвам на командира. Цяла нощ не си спал, не те искам на работа. –Да, така май е най-добре. Извинявай за главоболията, нямах вина. –Лягай, не го мисли. Утре ще го мислиш. Затварям. Допивам кафето и занасям канчето в канцеларията. После ще го мия. Може би. 07:30. Лъскам си обувките на машината, излизам навън, слагам шапката и се приготвям да посрещна командира. Автобуса влиза през портала, караулния застава мирно. Слиза командира. –Господин капитан, по време на дежурството произшествия няма. Подава ми ръка, усмихва се. Началник, казах на онова момче да не идва на работа, цяла нощ е висял в районното. У тях си е. Ще му пишат един ден отпуска. –Добре, нали все пак всичко е наред. Влизам в дежурна стая. Започвам да раздавам ключовете от канцелариите, колегите започват да си обличат униформите и да се събират отвън. Завиждам им колко свежи и отпочинали изглеждат. 08:00. Строявайте се. Началника на щаба командва от десния фланг. Аз се нареждам на левия. -Поделение, равнииииис. За среща по фронта, мирнооо. Команира се приближава, козирува. -Свободно. Добро утро. Застава на десния фланг. Сега е мой ред. –Поделение, равниииис. За знамето, мирнооо. Химна. С маршова стъпка излиза началника на караула и вдига знамето. –Свободно. Тръгвам към дежурна стая. Новият дежурен ме чака. Подавам му тетрадките и ключовете. Започва да брои. Пише в книгите. След това излиза за развод на наряда. Чакам в дежурна стая. Телефона звъни. Мазен глас. –Добро утро, аз съм едикойси, ВКР-то. Някакви произшествия по време на дежурството Ви. –Няма произшествия, всичко е нормално. –Лек ден Ви желая. 08:15. Телефона. Звъня на оперативния. –Докладва дежурния по поделение. Начало на занятията в поделението и на съвместните занятия в база Бургас. Затварям. Развода е свършил, чакам новия дежурен пред канцеларията на командира. Слагам шапката. Колегата идва и чука на вратата. „ДА” се чува отвътре. Влизаме. Козируваме. Колегата рапортува. -Господин капитан, дежурството по поделение приех. Всичко в наличност и изправност. Забележки нямам. Правя крачка напред. -Господин капитан, дежурството по поделение сдадох. Командира разписва книгата за сдаване и приемане на дежурството, пожелава ми приятна почивка, а на новия дежурен лек наряд. -Разрешете да напусна. Излизам. Отново в дежурна стая. Свалям пистолета от кръста, разлентовам патроните и ги подавам на новия дежурен. Приятен ден и лека почивка ми пожелава. Благодаря. Най сетне свърши дежурството. Отивам си в канцеларията. Свалям униформата, вземам халата и шампоана и по джапанки се запътвам към банята. Седя под душа и се чудя какво ли ме чака у дома. Намъквам се в халата и се затътрям до канцеларията. 09:00. Обличам си цивилни дрехи, вземам раницата и я мятам на гръб. В една торба съм натикал дрехи за пране. Излизам от портала и отключвам колата. Хвърлям багажа вътре, качвам се и паля. Изчаквам да загрее малко, форсирам за да превключи на газ и потеглям. Часовия на бариерата ми отдава чест. Кимвам и давам газ. Гора. Разклон. Село. Карам бавно, в този час все още има деца, които отиват на училище. Селото свършва и давам газ. 80. Вече съм на магистралата. 100. Паля цигара. На моста намалявам скоростта, в края има камери. 50. Завивам по околовръстното. Подкарвам към крайните квартали. 09:30. На паркинга пред блока спирам, слизам и оглеждам колата на сина ми. Отпред отляво е подпряна с нацепени за печката дърва от мазето. Не мога да преценя щетите така. Паркирам джипа и се качвам у дома. Събличам се и влизам в банята. Къпя се дълго. Излизам, правя кафе и пуша. Пускам компютъра и гледам устройството на предното окачване. 10:00. Навлякъл някакви стари къси панталони и моряшка фланелка слизам пред блока. Отключвам колата и вадя кутията с инструменти. После отивам при колата на хлапето. Пътна помощ са я изсипали на най-огряното от слънце място на най-горното ниво на паркинга. Той е на четири нива, като най-долното е пред входа на блока. След 2 минути вече съм вир вода. Разглобявам. Според плана ми, до обяд трябва да съм разглобил окачването, да съм отделил повредените части и да отида да купя нови. Жена ми е оставила пари у дома на бюрото. 300 лева. Толкова намерила. Трябва да ми стигнат. Свалям гумата. Здрава е. И джантата също. Продължавам разглобяването. Спирачния диск е строшен на две части. Свалям спирачния апарат и вадя диска. Май имам два такива на терасата. Някога ми се видяха поизтънели и сложих нови. Сега ще свършат чудесна работа. Полуоската е излязла от скоростната кутия и по асфалта има масло. Сигурно е изтекло и на мястото на инцидента.Избърсвам внимателно полуоската и я натиквам обратно на местото и. Щраква. Това е добре. Шарнира на долния носач е изкъртен и планката му е изкривена. Предпазната ламарина зад спирачния диск е скъсана и смачкана. Хвърлям я настрани. Калника е откъртен отдолу, но ще може да се завари. Поне на първо време. Обаче други поражения няма. Все пак трябва да огледам носача. Повдигам на крик. Струва ми се нестабилна. За всеки случай вземам и крика от джипа и слагам и него. Така е по-добре. Звъня у дома по джиесема и събуждам малкия. Донася ми един кашон и чаша кафе. Скъсвам кашона и го постилам под колата. Подсвирквам си и се натиквам да извадя носача. Боря се с болтовете на тампона, после и с болта на носача. Пръскам болтовете със спрей. Късам биалетката на стабилизиращата щанга, не мога да я развия. Ще купя нова. Вадя носача най-накрая. Оглеждам гумените тампони. Здрави са, няма да се сменят. Измъквам се изпод автомобила, сядам на бордюра, паля цигара и отпивам кафе. Поредното. Оглеждам внимателно макферсона и останалото от окачването. Изглежда добре. Усмихвам се. С малко повече късмет до довечера ще е готова. Оставям хлапето да пази инструментите и се качвам с носача на терасата. Намирам спирачните дискове в един шкаф. Изглеждат не по-зле от строшения. Намирам надписа върху тях и измервам допустимата дебелина с шублера. Идеални са. Вземам дрелката и внимателно разпробивам нитовете. Избивам ги, после вадя шарнира. Много е смлян. Но носача не е мръднал. Идеално.. За всеки случай слизам долу, лягам под колата и налагам огледално върху другия носач. Съвпадат идеално. Чудесно. За последно оглеждам дали ще ми трябва още нещо. Събирам инструментите в кутията и ги слагам на местото им в джипа. Вземам счупената биалетка и носача, слагам ги в една торба. Товаря и нея. 14:30. Избърсвам си ръцете с един парцал, паля и тръгвам към магазина. По пътя пуша. Спирам, слизам от колата и вземам торбата с мен. В магазина вадя и показвам какво точно ми трябва. Продавача кима с глава на въпроса ми има ли частите. Подава ми две кутии. Отварям едната. Биалетка комплект с тампоните. Идеално. В другата има шарнир комплект с болтове за закрепване. Пасва перфектно в носача. Купувам и два литра диференциално масло. 80W90, според аутодата такова е в скоростната кутия. Плащам . 70 лева. Обратно в джипа и се понасям към паркинга пред блока. Разтоварвам частите, вадя кутията с инструменти. Клякам да я оставя и в този момент усещам болка в коленете. Поглеждам и виждам, че краката ми са целите червени. И не само краката. Изгорял съм като полякиня на плажа. Ужас. Вадя шише с медицински спирт от багажника на джипа и разтривам изгорелите крака. Облекчава ме временно. 15:30. Нямам време, трябва да сглобявам и да я закарам да заварят долната страна на калника. Слагам шарнира в носача и завивам болтовете. Притягам. Стърчат малко повече според мен. Звъня на хлапето да слезе. Качвам се у дома, на терасата пускам шлайфа. Отрязвам ги по малко. Слизам пак на паркинга. Краката ме болят, лактите ми и те са изгорели. После ще ги мисля, сега имам работа. Навирам се пак под колата и слагам носача. Завивам болтовете един по един. Измъквам се, натиквам макферсона и завивам гайката на шарнира. Сега спирачния диск, апарата. Затягам. Слагам колелото. Пращам малкия да ми донесе легена от терасата. Натиквам го под скоростната кутия. Свалям картера на кутия. Изтича нещо като масло в легена. Оставям го да се оттече. Забърсвам картера и намазвам леко със силикон. Добре, че винаги имам такива полезни неща в джипа. Избърсвам местото на картера и го слагам. Затягам болтовете. Излизам изпод автомобила и развивам пробката на кутията. Закрепям една фунийка с маркуче на разширителния съд и натиквам маркучето в отвора на пробката. Започвам да наливам масло във фунийката. На литър и половина започва леко да капе. Надигам с крика да събере още малко. От много глава не боли. После вадя маркучето и завивам предварително избърсаната пробка. Хвърлям тубичката с остатъка в багажника на седана. Оглеждам всичко отново. Вадя дървените цепеници и единия крик. После пускам и другия. 18:30. Започвам да прибирам инструментите. Толкова са много, че ако не ги подредя, не мога да затворя кутията. Избърсвам всеки един поотделно и го поставям на местото му. Прибирам кутията. Събирам потрошените части и мръсните парцали и ги изхвърлям в казана до паркинга. Избърсвам си ръцете, паля джипа и го паркирам на местото му пред входа. Заключвам го. След това се изкачвам на последното ниво и се качвам в седана. Паля и потеглям. Трябва да го изпробвам, преди да позволя на сина ми да го подкара отново. Обаждам се на моя познат, който има заваръчен апарат. Чака ме. След 15 минути съм там. Цъка с език, удря два три чука на калника и включва цеото. Прави един шев на долната страна и пак удря с чука. Готово е, остава да почерпиш. Знам, че пие само коняк. Слънчев бряг. От едно време си е така. Вадя бутилка с коняк и двулитрова кока-кола от багажника и му ги подавам. Стискаме си ръцете. Усмихва се, махва ми с ръка и затваря гаража. Потеглям. Паркирам седана пред входа и най-накрая се качвам у дома. Събличам парцалите и ги хвърлям за пране. Влизам в банята. Кожата ме боли от допира на водата, стискам зъби и се мия. Обличам халата, изсушавам се и се намазвам със спирт целия. 20:00. Наливам си едно уиски и пускам компютъра. Да видим какво пише във форума. За джиповете, мързеливите държавни служители, за тъпите военни, за гадните комунисти, некадърните политици, за финансовата криза….Наздраве. Сещам се, че имам да връщам едни пари...Утре ще му мисля.

[Кольо]

До: Един ден на...

Ти колко време го писа това бе?
Изчетох го цялото, и си викам, че аз не мога да изтърпя да пиша толкова дълго.
Кажи каква марка е колата на сина...

[bodo]

До: Един ден на...

Опел Кадет 1,4 1991 година....старата ми кола. Студент е, няма пари да си купи...и да я прави. Обаче пък да я чупи равен няма. Бордюрите му пречат. Все още се чуди защо са ги сложили....
ПП. Много бързо пиша. Тече ми мисълта просто...

[Кольо]

До: Един ден на...

Толкова букви аз има да ги чукам с два пръста около седмица
Иначе и моята мисла тече бързо, толкова бързо, че докато напиша една-две думи забравям какво съм искал да напиша
Иначе ми беше интересно, благодаря.

Един съвет-когато сина ти удари колата, го накарай да е с теб по време на ремонта. Така хем ще внимава повече в бъдеще-да не присъства на чанча, хем ще се научи малко на монтьорлък...

[bodo]

До: Един ден на...

Ходи на някаква практика сега. А и на работа ходи на Златните. Иначе ще го опъна поне гайкаджийската работа да върши. Не е лошо хлапе, ама още не се е научил да кара. Не помня какъв съм бил на 19...сигурно като него. Тогава не беше толкова натоварено движението, толкова нервен живота...Какво ли би казал дядо ми за неговото време.

[Злой]

До: Един ден на...

Респект. Добре е написано. Имаш дарба. Определенно

[bodo]

До: Един ден на...

Чак пък дарба. Просто съм написал истината. Е, не всеки ден е така. Има и по-интересни. Ама май няма да мога да пиша за тях.....

[Злой]

До: Един ден на...

Чак пък дарба. Просто съм написал истината. Е, не всеки ден е така. Има и по-интересни. Ама май няма да мога да пиша за тях.....

Значи ще разправяш устно....... На по бира..... С езопов език, ако трябва...... Ако имаш желание, де...... То не задължително за служба, може и за други неща да си поговориме.....

[bodo]

До: Един ден на...

Значи ще разправяш устно....... На по бира..... С езопов език, ако трябва...... Ако имаш желание, де...... То не задължително за служба, може и за други неща да си поговориме.....

Няма проблеми. До понеделник съм свободен. Ако хлапето не ми намери пак работа още утре Като направя рекапитулация, май по-евтино ще ми излезе изобщо да не ходи на работа, поне няма да има оправдание. От друга страна пък, практиката определя рутината. Значи, трябва да шофира, за да се научи. Аз от 18 годишен не съм слезнал от кола, обаче пък винаги съм си ремонтирал сам колите. А и нямам много произшествия, само две катастрофи, леки. Май ще го оставя да си троши колата, дано поне не си строши главата. Завиждам на тези с малките деца....
ПП. Някой ако не го мързи, може да напише един разказ за своя един ден. Аз обичам да чета....
ППП. След като си прочел всичко, не би трябвало да се учудваш защо понякога изпушвам...бушона ми прегаря. И започвам да се смея, когато жената ме попита вечер "от какво пък си чак толкова уморен, службата ти не е тежка..."

[Slick]

До: Един ден на...

Благодаря ти за това, че сподели част от живота си с нас. Дори и само един ден
Хубаво или лошо - това е.

На мен ми беше много интересно - аз едва ли бих могъл да опиша деня си така.

Поздрави!

[Малкия Румба]

До: Един ден на...

Браво Бодо!

[GECATA]

До: Един ден на...

БРАВО, много добре написано!

[бат Димо]

До: Един ден на...

Респект! Страхотно е написано!!!

[jenia7812]

До: Един ден на...

И аз благодаря.Изчетох го на един дъх.