Намерих си ГСМ-късмет

[Stank]

До: Намерих си ГСМ-късмет

Ако често намираш телефони ела моля те да потърсиш и моя , че преди месец го загубих в гората Същия беше - NOKIA
А сега сериозно : Поздравления за постъпката . Дано повече хора постъпват като теб

[gadeff]

До: Намерих си ГСМ-късмет

Точно около Нова година - същата работа. Розов. Скъп, пълен с вода и сняг. Пред кръчмата. Разглобих го да се суши, вадя сим-картата, слагам я на моя, о, чудо работи. Хубаво, ама номерата явно са в апарата. Я, СМС-си. "Мило, много те цункам.." дрън, дрън. Звъня на "милото". Викам "Добър ден". Отсреща "Ъъъъ Марина???" Викам, "Братчет, твойта Марина да не е бас? "
До половин час младежът дойде. "Само един въпрос, братле, руса ли е?" - "ъъъ, руса е..", вика.
После се светнах, ама че съм и аз..., що не проверих, дали милото е само едно....
Сега ме гложат едни съмнения.... дали някой яде бой....

Както и да е, няма и месец по-късно, жена ми си забравила портмонето в съблекалнята на басейна..... Отивам на сутринта - лелката го прибрала, връща го със все пари.... Е, не остана капо...

Всичко се връща.

П.С. Мойта половинка не е блондинка... ама от хлора в басейна явно е изрусяла...

[marin199]

До: Намерих си ГСМ-късмет

Браво!!! Не всички биха го направили. Аз също съм връщал телефонче, но човека го изпусна в дискотеката до мен. Въобще не се обърна де и нямаше шанс да се усети. Веднага го взех и го настигнах, щото до мен на 2ма им светнаха очите

[bobeck]

До: Намерих си ГСМ-късмет

Много добре си напавил колега. Най-важното е, че си направил добро. Но не е без значение и чл.207 от НК. Щото за тоя дето е намерил чуждата вещ е "късмет", но има 7дни срок да върне веща било на този, който я е загубил, било на собственика й, било на орган на властта. За последното се сещам, че преди време имаше проверки в РПУ тата в Сф. Там уж загубен портфейл го предава бдителен и почтен "гражданин". Дежурния го приема, а после смяната прави делчо или си купува храна с парите и т.н. Както и да е, идеята ми беше, че осен че е нормално да върнем намерената вещ, щото за тоя дето я е загубил е кофти, то си спестяваме и проблеми със закона. За един тъп телефон да те мотаят по съдилища си е голямо прецакване, но повечето хора не знаят, че е престъпление. Приемат намирането на веща за късмет.

[gere]

До: Намерих си ГСМ-късмет

Дано повече хора прочетат това. Дано да вземат пример. И дано един ден всички Българи бъдат достойни хора и постъпват както трябва. Поздравления!

[Виктор (V69)]

До: Намерих си ГСМ-късмет

Жив и здрав да си за постъпката си, ама да знаеш че от теб политик нема да стане никога!!!

[Сашо]

До: Намерих си ГСМ-късмет

Достойна постъпка!
Миналата година около коледа, щерката паднала на снега и телефона и изпаднал от джоба. Обажада се и плаче...Тичам в М-тел и спирам изходящите повиквания. Започвам да звъня-дава или свободно или някой приема повикването, но не отговаря...Разгеле по едно време привечер успяхме да се разберем. Намерила го една баба и не знае какво да направи, за да се свържем. Вика елате на еди кой си адрес да си вземете телефона. Отиваме, взехме го, но пари за благодарност не приема. Брях-грехота е с нищо да не и се отблагодарим. Отидохме в магазина и напълнихме една торба с провизии...
В такива моменти ми се връща вярата в доброто и в хората!

[Пенко]

До: Намерих си ГСМ-късмет

Евала за постъпката нямам думи !! Едно момче от моя клас също си намери нокиа и иска 50 лева да я върне и накрая като си биха среща да върне телефона го пребиха и му го зеха... като се замисля си го просеше

[kiki.t]

До: Намерих си ГСМ-късмет

Браво джарта, сега ще видиш че има господ.Няма да паднеш ни веднъж тая година

[cveti]

До: Намерих си ГСМ-късмет

Браво! Така трябва да се направи!

А сега да пусна една обява, ако намерите черна раница Samsonite в района на Дианабад - наша е! Сестра ми се прибира на обяд от училище, мота се, спа. Сеща се сега да погледне уроците за утре и почва търсене къде ми е раницата?! Обърна всичко. После реши, че сме я скрили. После започна да звъни на приятелки, абе аз с раница ли бях или не бях. Имаше ли Гюро глава или нямаше..?!

п.п.Не е руса!

[trajal]

До: Намерих си ГСМ-късмет

Евала. Благородна постъпка.

[Кольо]

До: Намерих си ГСМ-късмет

Най-първо-Браво, така постъпват истинските хора.
Аз съм връщал портфейл с 200-300 лева, изпадна от една кола, която се движеше пред мен, докато спра да го взема, и оня замина напред. Вкъщи на спокойствие, го разгледах, и разбрах, че е на мой стар познат, играли сме заедно като деца, но не сме се виждали от 20 години. Човекът работи като международен шофьор, и вътре бяха адреси, ШЕЛ карти за гориво, и доста полезни нему документи. Свързах се, казах адреса, и след 15 минути Ежтим беше при мен. Как ли не ми благодари, на следващия ден щял да пътува, и като видял, че му няма портфейла щял да откачи...
Сега имам един приятел повече, а това е много по-ценно от някакви пари. С други думи-Любовта, която получаваш е най-малко равна на тази която раздаваш.

[vokel]

До: Намерих си ГСМ-късмет

Добре си постъпил.Браво.

[alex_markov]

До: Намерих си ГСМ-късмет

Бряво!
Изчетох доста коментари и се замислих, а всъщност Някой от вас би ли направил друго, на негово място? Не ми отговаряйте - замислете се! Намираш телефон има телефони, защо да не се обадиш? А и какво друго да правиш? Виж ако беше намерил ракията и беше отишъл в районното да я предаде да и търсят собственика, щеше да е доста по-странно
Пак браво!

[Фани]

До: Намерих си ГСМ-късмет

Направи добро и го хвърли зад гърба си (т.е. забрави го) казват!
Радвам се на хора като колегата, така постъпваме и ние, така учим и децата си, мисля, че това е правилното отношение и поведение към подобни случаи.
И от мен една случка (от многото), защото хората за които ще разкажа, не искаха да им благодаря по какъвто и да е начин, едва приеха дори да ги почерпя. Иска ми се сега да прочетат това и да видят, че още не са забравени, макар и след толкова години. Имах навика, като спра с колата да зареждам или по друг повод, каквото държа в ръце - чанта, портмоне, телефон, да го оставям на покрива на колата. После естествено го забравях и тръгвах - така съм смачквала и губила доста неща. Един ден отивах да платя капаро за мебели, не малка сума, сложена в чантичка, барабар с личната ми карта, шоф. книжка, разни лични и семейни документи и пр. И правя същия номер... След няколко километра се усетих и на пожар се върнах на бензиностанцията, питах, търсихме, но уви - никой нищо не видял, не разбрал и - няма чанта. Почудих се, почудих, какво да правя - да почвам да ровя по кофите за боклук с надежда да намеря документите, но дали са захвърлени тук... пък поех към най-близкото РПУ. Влизам там, обяснявам, много притеснена, за какво става дума, а дежурния ми вика: Как се казвате? Фани ... ли? Аз недоумявам, откъде пък ми знае името, а той: Елате с мен! И ме води към една стая, вътре двама души и един униформен нещо говорят, разглеждат, пишат. Поглежда ме полицаят и пита: име, какво се е случило, как изглеждаше и какво имаше в чантата, колко бяха парите... Казвам каквото помня, че е имало, а той: Имате голям късмет - ето тези хора са карали след вас, видели са, че нещо пада от колата и са го прибрали, заповядайте. И всичко беше намясто, толкова се зарадвах, че загубих говор и картина.
Оказа се, че зад мен са карали тогавашния шеф на ГЗ-Пловдив с негов служител, категорично ми отказаха да им дам пари, едва ги слоних да ги почерпя с кафе и сок, поне за да се запознаем.
Децата бяха с мен през цялото време и това беше отличен пример и за тях.
След това и те са намирали разни работи (документи, телефони, портмоне), и сами ме караха да търсим собственика и да предадем намереното.