Обява

Свий
Няма добавени обяви.

Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

Свий
Това е залепена тема.
X
X
 
  • Филтър
  • Час
  • Покажи
Изчисти всичко
нови мнения

  • От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

    Никога не съм бъркал минимум и бронз, щото от сички простотии тая ми се виждаше най-голяма, и най-вече, трудно контролируема.

    ... но за сметка на това имах достъп до заря, която като се разкостеше имаше доста материал, като имах и рула с цигарена хартия която вършеше перфектна работа.
    ОМ602->Tremec T5WC->Borg Warner 4408E 1:1/2.48:1->DANA30/103.4in/DANA44->29"AT

    Коментар


    • От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

      Време е за пироманска тема за пораснали момчета.
      В духа на темата коментираната смес си е трудна за контролиране и употреба, както преди, така и сега. Идва от непознаване на процеса и затова има толкова много щети. Най ми харесва приготвянето на килограми, както и сушене на котлона.
      Класиката си беше калиев перманганат и запалване. Тогава продаваха кибрит "Буря".
      А тръба за фунийки стои и сега в ъгъла-около 0,8м дълга, фи около 9...по точност не се дава на въздушната пушка. И не "жената днес", панаирни списания имаше бол-най-доброто!
      Последно редактирано от chrichri; 15-12-17, 20:43.

      Коментар


      • От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

        Първоначално публикуван от chrichri Преглед на мнение
        Време е пироманска тема за пораснали момчета.
        В духа на темата коментираната смес си е трудна за контролиране и употреба, както преди, така и сега. Идва от непознаване на процеса и затова има толкова много щети. Най ми харесва приготвянето на килограми, както и сушене на котлона.
        Класиката си беше калиев перманганат и запалване. Тогава продаваха кибрит "Буря".
        А тръба за фунийки стои и сега в ъгъла-около 0,8м дълга, фи около 9...по точност не се дава на въздушната пушка. И не "жената днес", панаирни списания имаше бол-най-доброто!
        Колега тя рецептата се предаваше от поколение на поколение.... На принципа абе бате е гледал как става... А количествата понякога наистина бяха внушителни особенно около нова година. Всичко зависеше кой колко е успял да купи открадне бартероса или измуфти... Абе господ ни е опазил, на племенника не му дават сега да пипа хамстера за да не го охапе.... А е на 7 години...
        0-

        Коментар


        • От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

          Първоначално публикуван от icos Преглед на мнение
          Няма искри в процеса, тая адска смес детонира просто от динамичния удар. Ама и аз не го знаех навремето ...и слава богу. Щеше да ме е много страФФ
          "Стабилни бомбички" правехме така - половината пълнеж е бронз, другата половина миниум, сипват се едно до друго, БЕЗ да се смесват. Слагат се два болта / гайки, може и кремък + задължително нещо метално, твърдеше се, че тези предмети дават искра, увива се здраво и при хвърляне се цели силен удар в твърда повърхност (асфалт, бетон, стена някаква). Иначе, ако тръгнеш да ги бъркаш, гърмеше още при бъркането, камо ли да успееш да увиеш бомбичката.
          Има повече самолети на дъното на морето, отколкото подводници в небето. ©

          Коментар


          • От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

            Първоначално публикуван от icos Преглед на мнение
            Няма искри в процеса, тая адска смес детонира просто от динамичния удар.
            Това е истината! Другото са празни приказки.

            Коментар


            • От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

              Тоя калиев перманганат за кво, ние не сме го ползвали?

              Иначе по едно време правехме едни други пукалки - два големи болта с гайка, навиват се един срещу друг, а по средата се натъпква барут. Стягат се максимално и на единия болт се връзва един найлонов плик като парашут. Хвърля се нагоре, парашута се отваря за да изправи болтовете вертикално и при удара в асфалта това нещо гърми.

              А за вдигане на кутии някой спомена ли?
              Всеки трети е шести

              Коментар


              • От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

                Карбита беше лесно достъпен - отново от строежите - почти безпроблемно можеше да се снабдиш.

                Интересно, че в по-късни години, когато учехме заваряне в техникума, имаше някакъв контрол - в смисъл - беше по-лесно да си откраднеш от някой строеж, отколкото от училище.

                Не е било от нямане - техникума беше богат.

                Коментар


                • От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

                  Първоначално публикуван от Veni1 Преглед на мнение
                  Карбита беше лесно достъпен - отново от строежите - почти безпроблемно можеше да се снабдиш.

                  Интересно, че в по-късни години, когато учехме заваряне в техникума, имаше някакъв контрол - в смисъл - беше по-лесно да си откраднеш от някой строеж, отколкото от училище.
                  Вени, карбиД, бе майна...!

                  Коментар


                  • От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

                    Първоначално публикуван от chrichri Преглед на мнение
                    Вени, карбиД, бе майна...!
                    Уф, мани-мани. Това карбида при нас беше колкото искаш, от мината. Преди да вкарат електрическите лампи на миньорите, бяха с карбидни и карбида беше във варели. Що риба сме изтрепали с него. Ама беше отдавна, мнооо съм стар май.
                    יעבור
                    «И това ще мине»

                    Коментар


                    • От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

                      Колеги цялата система беше следната... Взимаш миниума и бронза и ги смесваш внимателно в тенджерата, слагаш на котлона за 2 до 3 минути, после с дървена пръчка разбъркваш бавно докато стане еднакъв цвят. След това в парче вестник слагаш с дървена лъжица колкото си решил от тая смес отгоре слагаш няколко парчета музайка ( тогава я имаше навсякаде) и много внимателно загъваш и я облепваш максимално стегнато с изолирбант. Не е имало случай да гръмнат преди да се ударят в нещо, но и не сме ги разнасяли много, че ако ни хванеха ставаше страшен бои.... Пироманията приключи когато стана трудно снабдяването с един от двата компонента, не помня кое започна да се продава само течно...
                      0-

                      Коментар


                      • От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

                        А бе хубаво сте написали всичко това ама гледайте да не го прочетат наследниците от най-ново поколение,че ще отидат на вятъра педагогическите ви подходи спрямо употребата на съвременната пиротехника.
                        Към тази смес с бронза и калиев перманганат слагахме и сяра та се вдигаше и по-голям пушек.Наред с това и карбита беше доста на мода.Дупка в земята карбит в нея залят с вода и отгоре консервена кутия с отвор на дъното и факла и не знаеш на къде да бягаш,че кутията може да изхвърчи на всякъде.На един приятел му остана белег на бузата от кутията добре,че не му засегна окото.
                        Като понапреднахме с химията правехме нещо с амоняк и йод върху попивателна хартия и след като изсъхнеше получената смес я гърмяхме между пръсти.

                        Коментар


                        • От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

                          Да бе, майна, ама с пълна уста така се казва..

                          Тафе, тафе, бе, лельо!!!

                          Коментар


                          • От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

                            Ние му викахме карабид и го взимахме от двамата братя дето правеха коли на частно на нашата улица. Ако ме не лъже склерозата единия от тях май веднъж си вдигна във въздуха оксижена.
                            Всеки трети е шести

                            Коментар


                            • От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

                              Първоначално публикуван от Skorpion_BG Преглед на мнение
                              Уф, мани-мани. Това карбида при нас беше колкото искаш, от мината. Преди да вкарат електрическите лампи на миньорите, бяха с карбидни и карбида беше във варели. Що риба сме изтрепали с него. Ама беше отдавна, мнооо съм стар май.
                              Ама гадно беше-лесно се краде, ама трудно се съхранява.

                              Коментар


                              • От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

                                Когато строиха язовира при нас заваряваха предимно тръбите с оксижени и заварчиците затапваха една тръба,пускаха ацетилен в нея и през отвор в задната част дето е затапено подаваха огън.Тътен до бога се вдигаше.Ние дечерлугите най-много за това стояхме около тях.

                                Коментар

                                Активност за темата

                                Свий

                                Тук са 2 потребители онлайн. 0 потребители и 2 гости.

                                Най-много потребители онлайн 13,406 в 15:26 на Вчера.

                                Зареждам...
                                X