Обява

Свий
Няма добавени обяви.

Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

Свий
Това е залепена тема.
X
X
 
  • Филтър
  • Час
  • Покажи
Изчисти всичко
нови мнения

  • От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

    Никога не съм бъркал минимум и бронз, щото от сички простотии тая ми се виждаше най-голяма, и най-вече, трудно контролируема.

    ... но за сметка на това имах достъп до заря, която като се разкостеше имаше доста материал, като имах и рула с цигарена хартия която вършеше перфектна работа.
    ОМ602->Tremec T5WC->Borg Warner 4408E 1:1/2.48:1->DANA30/103.4in/DANA44->29"AT

    Коментар


    • От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

      Време е за пироманска тема за пораснали момчета.
      В духа на темата коментираната смес си е трудна за контролиране и употреба, както преди, така и сега. Идва от непознаване на процеса и затова има толкова много щети. Най ми харесва приготвянето на килограми, както и сушене на котлона.
      Класиката си беше калиев перманганат и запалване. Тогава продаваха кибрит "Буря".
      А тръба за фунийки стои и сега в ъгъла-около 0,8м дълга, фи около 9...по точност не се дава на въздушната пушка. И не "жената днес", панаирни списания имаше бол-най-доброто!
      Последно редактирано от chrichri; 15-12-17, 20:43.

      Коментар


      • От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

        Първоначално публикуван от chrichri Преглед на мнение
        Време е пироманска тема за пораснали момчета.
        В духа на темата коментираната смес си е трудна за контролиране и употреба, както преди, така и сега. Идва от непознаване на процеса и затова има толкова много щети. Най ми харесва приготвянето на килограми, както и сушене на котлона.
        Класиката си беше калиев перманганат и запалване. Тогава продаваха кибрит "Буря".
        А тръба за фунийки стои и сега в ъгъла-около 0,8м дълга, фи около 9...по точност не се дава на въздушната пушка. И не "жената днес", панаирни списания имаше бол-най-доброто!
        Колега тя рецептата се предаваше от поколение на поколение.... На принципа абе бате е гледал как става... А количествата понякога наистина бяха внушителни особенно около нова година. Всичко зависеше кой колко е успял да купи открадне бартероса или измуфти... Абе господ ни е опазил, на племенника не му дават сега да пипа хамстера за да не го охапе.... А е на 7 години...
        0-

        Коментар


        • От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

          Първоначално публикуван от icos Преглед на мнение
          Няма искри в процеса, тая адска смес детонира просто от динамичния удар. Ама и аз не го знаех навремето ...и слава богу. Щеше да ме е много страФФ
          "Стабилни бомбички" правехме така - половината пълнеж е бронз, другата половина миниум, сипват се едно до друго, БЕЗ да се смесват. Слагат се два болта / гайки, може и кремък + задължително нещо метално, твърдеше се, че тези предмети дават искра, увива се здраво и при хвърляне се цели силен удар в твърда повърхност (асфалт, бетон, стена някаква). Иначе, ако тръгнеш да ги бъркаш, гърмеше още при бъркането, камо ли да успееш да увиеш бомбичката.
          "An appeaser is one who feeds a crocodile, hoping it will eat him last." Winston Churchill

          Коментар


          • От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

            Първоначално публикуван от icos Преглед на мнение
            Няма искри в процеса, тая адска смес детонира просто от динамичния удар.
            Това е истината! Другото са празни приказки.

            Коментар


            • От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

              Тоя калиев перманганат за кво, ние не сме го ползвали?

              Иначе по едно време правехме едни други пукалки - два големи болта с гайка, навиват се един срещу друг, а по средата се натъпква барут. Стягат се максимално и на единия болт се връзва един найлонов плик като парашут. Хвърля се нагоре, парашута се отваря за да изправи болтовете вертикално и при удара в асфалта това нещо гърми.

              А за вдигане на кутии някой спомена ли?
              Всеки трети е шести

              Коментар


              • От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

                Карбита беше лесно достъпен - отново от строежите - почти безпроблемно можеше да се снабдиш.

                Интересно, че в по-късни години, когато учехме заваряне в техникума, имаше някакъв контрол - в смисъл - беше по-лесно да си откраднеш от някой строеж, отколкото от училище.

                Не е било от нямане - техникума беше богат.

                Коментар


                • От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

                  Първоначално публикуван от Veni1 Преглед на мнение
                  Карбита беше лесно достъпен - отново от строежите - почти безпроблемно можеше да се снабдиш.

                  Интересно, че в по-късни години, когато учехме заваряне в техникума, имаше някакъв контрол - в смисъл - беше по-лесно да си откраднеш от някой строеж, отколкото от училище.
                  Вени, карбиД, бе майна...!

                  Коментар


                  • От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

                    Първоначално публикуван от chrichri Преглед на мнение
                    Вени, карбиД, бе майна...!
                    Уф, мани-мани. Това карбида при нас беше колкото искаш, от мината. Преди да вкарат електрическите лампи на миньорите, бяха с карбидни и карбида беше във варели. Що риба сме изтрепали с него. Ама беше отдавна, мнооо съм стар май.
                    יעבור
                    «И това ще мине»

                    Коментар


                    • От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

                      Колеги цялата система беше следната... Взимаш миниума и бронза и ги смесваш внимателно в тенджерата, слагаш на котлона за 2 до 3 минути, после с дървена пръчка разбъркваш бавно докато стане еднакъв цвят. След това в парче вестник слагаш с дървена лъжица колкото си решил от тая смес отгоре слагаш няколко парчета музайка ( тогава я имаше навсякаде) и много внимателно загъваш и я облепваш максимално стегнато с изолирбант. Не е имало случай да гръмнат преди да се ударят в нещо, но и не сме ги разнасяли много, че ако ни хванеха ставаше страшен бои.... Пироманията приключи когато стана трудно снабдяването с един от двата компонента, не помня кое започна да се продава само течно...
                      0-

                      Коментар


                      • От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

                        А бе хубаво сте написали всичко това ама гледайте да не го прочетат наследниците от най-ново поколение,че ще отидат на вятъра педагогическите ви подходи спрямо употребата на съвременната пиротехника.
                        Към тази смес с бронза и калиев перманганат слагахме и сяра та се вдигаше и по-голям пушек.Наред с това и карбита беше доста на мода.Дупка в земята карбит в нея залят с вода и отгоре консервена кутия с отвор на дъното и факла и не знаеш на къде да бягаш,че кутията може да изхвърчи на всякъде.На един приятел му остана белег на бузата от кутията добре,че не му засегна окото.
                        Като понапреднахме с химията правехме нещо с амоняк и йод върху попивателна хартия и след като изсъхнеше получената смес я гърмяхме между пръсти.

                        Коментар


                        • От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

                          Да бе, майна, ама с пълна уста така се казва..

                          Тафе, тафе, бе, лельо!!!

                          Коментар


                          • От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

                            Ние му викахме карабид и го взимахме от двамата братя дето правеха коли на частно на нашата улица. Ако ме не лъже склерозата единия от тях май веднъж си вдигна във въздуха оксижена.
                            Всеки трети е шести

                            Коментар


                            • От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

                              Първоначално публикуван от Skorpion_BG Преглед на мнение
                              Уф, мани-мани. Това карбида при нас беше колкото искаш, от мината. Преди да вкарат електрическите лампи на миньорите, бяха с карбидни и карбида беше във варели. Що риба сме изтрепали с него. Ама беше отдавна, мнооо съм стар май.
                              Ама гадно беше-лесно се краде, ама трудно се съхранява.

                              Коментар


                              • От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

                                Когато строиха язовира при нас заваряваха предимно тръбите с оксижени и заварчиците затапваха една тръба,пускаха ацетилен в нея и през отвор в задната част дето е затапено подаваха огън.Тътен до бога се вдигаше.Ние дечерлугите най-много за това стояхме около тях.

                                Коментар

                                Активност за темата

                                Свий

                                В момента има 1 потребители онлайн. 0 потребители и 1 гости.

                                Най-много потребители онлайн 8,787 в 17:37 на 21-06-23.

                                Зареждам...
                                X