Демоничната отпуска на Евлампи Груев

[gotin75]

До: Демоничната отпуска на Евлампи Груев

А наздраве

[Кольо]

До: Демоничната отпуска на Евлампи Груев

Като сте отворили приказка за бира нека ви покажа нещо.

1. Бирата НИКОГА не оставя дъската на тоалетната вдигната.
2. Бирата издържа повече от седем секунди.
3. Бирата не очаква да сготвите вечеря, когато не сте гладни.
4. Бирата не очаква да седнете на мокрото петно, което е оставила.
5. Бирата не й пука когато отивате на пазар.
6. Бирата няма нищо против когато майка ви идва на гости.
7. Не може да забременеете от бира.
8. Бирата няма да обича спортната си кола повече от вас.
9. Бирата не иска да излиза сама с други бири.
10. Бирата не ви се ядосва.
11. Бирата не харчи парите си по списания като Плейбой.
12. Бирата не превключва каналите на телевизора.
13. Бирата не трябва да спи на отворен прозорец.
14. Бирата не хърка.
15. Бирата не ви прекъсва като говорите.
16. На бирата не й пука, ако не можете да намерите карбуратора на колата.
17. Бирата не смята черните кожени бикини за секси.
18. Бирата не се оригва и не изпуска газове.
19. Лесно се намира хубава бира.
20. Бирата не се цупи.
21. Бирата няма майка.
22. Бирата няма приятели, които ще изпият вашата бира.
23. Бирата не ви крещи, когато одраскате колата.
24. Бирата не ревнува, когато се наслаждавате на друга бира.
25. Бирата не се сърди, ако сложите някой и друг килограм.
26. Бирата е налице всеки ден от месеца.
27. Бирата не иска деца.
28. Бирата не смята, че поезията е странно нещо.
29. Бирата не е готова преди вие да сте готова.
30. Ако бирата свърши преди вас то вие може да си вземете още една.
31. Бирата е приятна на вкус.
32. Бирата не ви кара да си вземете душ.
33. Бирата никога не кани приятели в къщи без да се обади предварително.
34. Живота на бирата не се върти около футбола.
35. Бирата никога не се подиграва на новия ви тоалет.
36. Бирата не се нуждае от бръснене.
37. Не необходимо да пускате на бирата да победи.
38. Само защото сте вечеряли с бира не значи, че трябва и да спите с нея.
39. Бирата няма лош дъх сутрин.
40. Бирата е щастлива да ви придружи където и да отивате.
41. Бирата никога не изпива последната бира.
42. Бирата никога не разпердушинва вестника преди да сте го прочели.
43. Когато свърши, бирата не се обръща на другата страна да заспи.
44. Бирата няма нищо против, ако я накарате да си сложи презарватив.
45. Бирата никога не е в лошо настроение.
46. Бирата никога не се оплаква от вашето готвене.
47. Студената бира е хубава бира.
48. Бирата не се притеснява когато оплешивява.
49. Бирата не придърпва завивките към себе си.
50. Голямата пълна бира е хубаво нещо.
51. Не е нужно да се смеете на шегите на бирата.
52. Бирата не се сърди когато не сте в настроение за бира.
53. Може да се наслаждавате на бирата и по време на месечния цикъл.
54.Бирата не ви сравнява с майка си.
55.Бирата не се интересува дали сте блондинка или брюнетка.
56.С бирата общуването е по-искрено.
57.Бирата не се хвали, че сте пили от нея.

А бе, то тези сентенции са писани от някоя жена, за жени. а пък ние/ поне аз де))/ сме мъже. Преди време си бях купил една тениска с надпис: "15 причини защо бирата е по-добра от жената", и отдолу бяха тези 15, но в мъжка интерпретация. Много и се кефех, ама вече изгърмя за работна, щото избеля. Пък по въпроса за марките бира-не искам да споря, то няма край, също като въпроса бензиновия или дизеловия двигател е по-добър. Все пак: "На вкус и цвет друзя нет".

[targa]

До: Демоничната отпуска на Евлампи Груев

Това си е малко вулгарно, за което се извинявам. Ако модератора прецени, нека го трие. Иначе е готино.




айде и червената шапчица.....
Червената Шапчица се мъкнеше вкиснато из гората. "Деба, всички намазаха от тая работа с е-бането - мислеше си тя - на всички им дадоха шанса да правят квот' си искат, само аз - не!

Червената Шапчица се мъкнеше вкиснато из гората. "Деба, всички намазаха от тая работа с е-бането - мислеше си тя - на всички им дадоха шанса да правят квот' си искат, само аз - не! 'Секи път едно и също! Носи Червена Шапчице манджа на дъртата - носи Червената Шапчица; пази се от Вълка - пази се Червената Шапчица. Ама и Вълка к'ъв късмет извади..... По-зле и от мен, мамамудеба, горкото животно! Яж таа дърта вещица всеки път кат' някой разказва приказката; яж, корем да те яде, па после и Червената Шапчица глътни, да му еба майката, че ти е малко оня дрът кукундрел да ти предизвиква киселини; па накрая и ловеца да те изкорми и да те натъпче с камъни..... Бе дееба мама ви дееба, тва приказки за деца ли са бе?! - издивя момичето - е как нема да раснат после садисти, малоумници и всякакви извратеняци? Е те сега ви ебах пичката майчина ви ебах, нема да ви участвам в перверзиите повече нито секунда! Шибна кошницата в земята, смачка с крак шапката си в прахоляка, и се затича.....

Вълка клечеше в храстите край пътеката и се тресеше от нерви. Наближаваше момента онова малкото с кошницата да мине покрай него, и той пак тря'аше да е лукав и страшен. Е, той СИ БЕШЕ лукав и страшен, но по вълчите си работи - от сума години всяко новородено вълче в гората носеше неговите гени ( и тва си беше голям късмет за малките); останалите мъжки вълци нямаха никакъв шанс, и отдавна се бяха замонашили или изпедерастили. Успяваше да открие мръвка дори сред полярна зима, в която най-висшата белтъчна форма на живот стои хибернирана в леда, чакайки шанса си да израсте до амеба, и можеше да избие в сражение армия крокодили. Но в т'ва шибано извращение, в тая "приказка" му се налагаше да лукавства пред едно малко момиченце, което всъщност му беше симпатично, и то главно за да се докопа до баба й. А от дъртата направо му се повръщаше - най-сочното нещо в нея бяха очилата й, и изобщо предизвикваше в него толкова апетит, колкото и останките от селска дворна тоалетна, уцелена с химическа бомба. Но когато си приказен герой, нямаш особено голям избор - правиш, каквото е измислило извратеното съзнание на някой импотентен плешунгер, или недоебана старица (която преди тва е била недоебана мома, после недоебана лелка, и така недоебаването се е превърнало в основна нейна характеристика, докато съвсем естествено и закономерно се е превърнала в старица..... което пък за околните е станало някак изненадващо неусетно - просто един ден откриват, че мустаците и са избелели, а брадичката и се е понакъдрила, но дори и живота им да зависи от това, не могат да си спомнят някога да е била млада) та, правиш, каквото са решили те, проклинаш съдбата, и си налягаш парцалите. И се молиш хората да поумнеят малко, и да спрат да разказват тия дивотии, та да имаш повече време да бъдеш себе си. Или някой да остави нещата да се случват, а не да ги разказва, или най-добре за една огромна, прекрасна, неудържима и скоротечна смъртоносна пандемия. Но междувременно правиш, каквото е казала приказката, а според нея точно сега, за 79795860704943950-милионен път, той трябваше да изскочи на пътеката пред Червената Шапчица, и да почне да лукавства.
-Къде си тръгнала, Червена Шапчице? - изръмжа лукаво той.
-Тръгвай и ше видиш! -изсумтя момичето -Аз в тия извращения повече нема да участвам! Вълкът я гледаше шашнато. "К'во си ме зяпнал като малоумен - продължи Шапчицата, късайки идиотската си рокличка - заеби тия глупости, 'дигай си задника и да вървим. Е там отиваме - посочи надписа на тениската си - GREENPEACE! Или много държиш да изядеш баба ми?" На вълка не му трябваше нито четвърт дума повече. Скочи, метна със зъби момичето на гърба си, и се понесе като снаряд между дърветата.

Ловеца се изтягаше доволно пред коптора си, почесваше се по макарите, и смучеше ракия. Беше се уредил с чудесна служба - никога нищо не правеше, гърмеше зайци, които са измислени за това, надхитряше вълк, който беше обвързан от договора си да не се бие с него, и междувременно поклецваше бабата. Това, разбира се, едва ли беше уточнено в НЕГОВИЯ трудов договор, но правилата в приказката, както се знае, идваха от импотентен плешунгер или стара мома, така че и в двата случая поклецването на бабата щеше да бъде възприето благосклонно, ако някога ШЕФОВЕТЕ научеха за него. Както и да е, беше убедил дъртата, че при тези обстоятелства, с рискуването на живота си за нейното спасяване и т.н., ще е неблагодарно от нейна страна да му откаже малко разпускане.....( Всъщност от доста време обмисляше дали номера ше мине и пред малката, но нещо в погледа й го плашеше, честно казано. Имаше му нещо на тва момиченце. Беше изблъскал поне 7 000 000 злобарки, представяйки си малкото й голо дупенце, но някак си всеки път, като я погледнеше, в главата му неволно, но адски убедително изплуваше друга картинка - как малката му вади очите с лъжичките за сладко на баба си, после му прерязва гърлото с тъп нож. Отново потрепери от видението, и го прогони с голяма глътка ракия. Ракията също беше част от неофициалните благодарности на бабата. "Дали да не взема да ида до там сега - помисли си Ловеца - има време да й ударя една патка, преди да е дошъл оня дзвер. Ъхъ, ше 'зема да тръгвам" Надигна отново бутилката, натика я в джоба си, и се заклатушка нататък.....

Бабето кесеше в осмърдяното си легло, и зяпаше тавана. Още беше рано за вълка, за внучката беше още по-рано, така че нямаше защо да бърза да се привежда в човешки вид. Можеше доволно да си лочи бира в лекьосаните чаршафи, да пърди и да плюе по пода. И нямаше нужда да си слага ченето. Пръдна така, че одеалото изплющя като знамето на кавалерийски полк в атака, и се ухили лъчезарно. Двете врабчета на прозореца припаднаха. "Ми що стоите срещу струята - каза им мислено бабишкерата - друг път да знаете, пичка ви лелина!" Сети се кво казваше ловеца в такива случаи - "Тая пушка аз съм я тъпкАл!" - и се ухили още по-доволно. Котката, която беше се засилила да гепи врабчетата, също припадна. "Бе дееба, май с усмивка ги гътам, хъ-хъ-хъ-хъ! Има още лебец в мен, имаааа..... 'ма дали па да не зема да си тура ченето? Още по красива да стана? Тц, нема - реши накрая - естествената красота е най-убава!" "Баш така! - поклати глава Ловеца, който тъкмо влизаше през вратата - па и такова..... ъъъ - смигна й мазно и кимна към хуя си - без чене е по-убаво, хъ-хъ-хъ! Еййй, най-добрата си, еййй! От Козата и Седемте козлета си по добра, хъ-хъ-хъ!
Е, тва си беше долно фукане - всъщност Козата го счупи от шутове, като го сбара да се промъква с набрашнен хуй към кошарката й - но той се опитваше да си създаде ореола на истински плейбой, за да е още по-желан в очите на бабето. А въпросните очи сега го гледаха курвентийски през три сантиметра лупа, с един-единствен ням въпрос, който той разчете абсолютно точно като "Ти ше ръгаш ли, или ше плямпаш?" Ловеца удари глътка ракия, (бабето гаврътна бирата), смъкна си гащите до коленете, и се почна нещо, описването на което се преследва от около 14 закона, включително и тоя за защита на природата.

Към средата на втория тур вратата отлетя с трясък към отсрещната стена, а в рамката се изтъпаниха Вълка и Червената Шапчица, вперили убийствени погледи в тях. Вълкът повърна. За секунди рамката се изпълни с множество маскирани физиономии - ултрадясното крило на GREENPEACE; младежи, за които денят не е започнал, ако не са взривили офис на петролна компания, и не е завършил, ако не са се сбили с полиция, армия и национална гвардия. Неколцина от тях също повърнаха, а неизказаната всеобща идея беше, че опазването на амазонските джунгли може да мине на заден план за известно време, докато извоюват закон, забраняващ гледки като сегашната. Както и да е, закалката си каза думата. Двама от тях облякоха химически защитни екипи, и отмъкнаха Ловеца в неизвестна посока, като му говореха нещо за камъни, корем, и заден вход, а останалите запечатаха херметически къщата на Бабата, доставяйки огромно удоволствие на Вълка. ( Бабата пък, от своя страна, умря там три дни по-късно от глад и кисели бирени пръдни, доставяйки му още по-огромно удоволствие.)
.........................

Червената Шапчица чешеше Вълка зад ушите, и си припомняше събитията. "Thanks, Red Hat - беше и казал водачът на GREENPEACE-групата - или може би Red Hatе? -намигна й. - Има потенциал в тебе, малката, смятай, че вече действаме заедно. А така и така сме тук, да има още нещо да свършим днес?" И тогава тя се сети колко я дразнеше Джак, със смотания си вълшебен фасул, грах, или квото беше там; сети се как копелето й се подиграваше, докато тя мъкнеше плюскане на дъртата, а той се катереше по стъблото на боба чак до облаците, и си крадеше оттам всякакви гъзарийки. "Вълшебен грах, а, копеле? - ухили се зловещо малката - е сега ше видиш аз пък кво вълшебство ше ти изпратя....." Погледна грийн-екстремиста в очите, и невинно каза: "Ми има тук един.....занимава се с Генно Модифицирани Организми"
..................
Никой повече не чу за Джак, но се шушукаше, че вълшебното му бобено зърно било натикано на тъмно, влажно и топло място някъде по самия Джак, където за секунди израстнало още по-огромно от обикновено.

[banjo]

До: Демоничната отпуска на Евлампи Груев

кака Цецка !!!

Искам гол банан да стискам! Така си мислеше кака Цецка докато привършваше сутрешната си закуска от един голям банан и две рошави кивита. Незнайно защо тази мисъл и се въртеше постоянно в главата. Тя бе стара мома не познала мъжка ласка. Стройното и тяло на тюлен никога не бе докосвано, късите и дебели крака никога не бяха заставали в положение victory, а мустаците й бяха буйни и къдрави и по мои съмнения бяха развили своя флора и фауна.
Но всичко си имаше край! На годишния събор тя бе привлякла вниманието на Пешо Тислата от близкото село. Докато кака Цецка обикаляше сергиите и си търсеше да си купи нов сатър се бяха сблъскали покрай една кочина с прасета и за първи път кака Цецка не бе напсувана или наругана. Тислата бе запленен от яките мишци на Цецка, погледа му се плъзна по набитата й снага и се спря на дебелите прасци и щръкналите през дупките на цървулите палци с жълти нокти. Изсумтя одобрително и й каза:
- Ммм кукло..
Цецка, свенливо се врътна и отнесе половин щанд с прясна цаца от миналото лято. Грухна доволно и направи пирует с перфектно приземяване сред екзотичните цитрусови плодове. Физиономията и се спихна кога захапа един лимон, но бързо се окопити, изплю го и си бръкна в носа. Продавачите, късогледи за тази любовна идилия се разврещяха и занареждаха обиди, на които дори руски каруцар от втората световна би завидил. Полетяха хули и обиди, някои извади даже две три вили и погнаха наша кака Цецка из пазара за резил. Екшън весел се разигра. Познатият ни тюлен с лекотата на антилопа заподскача от сергия на сергия. На пазара стана страшна олелия. Търговците бързо се организираха и се прегрупираха в три взвода, от съборените маси направиха временни заграждения и по този начин ограничиха действията на хипопотама ..упс на кака Цецка. Нашата героиня пухтеше и се пенеше като парен локомотив на ръчна спирачка, а потта се лееше по нея и се стичаше в малко поточе, което се виеше по неравностите и се вливаше в малката рекичка край пазарчето. Малко по-надолу започнаха да изплуват риби, трениращи плуване по гръб. Та... Да се върнем при кака Цецка и затварящите обръча търговци. Див вик се възнесе към небесата, когато една злобна бабичка ръчна Цецка по дирника с бастуна си, предвидливо подострен в единия край. Един колец се протегна за я тупне по масивното чело, но бе навреме прихванат, изтеглен рязко, а инициаторът на действието бе надлежно приспан с мощната десница на нашата девойка. Обръча се стесняваше и за всички ни е ясно какъв ужасен край очакваше нашето говедо, ако от нейде не бе пристигнал в бесен галоп наш Пеши. Прескочи загражденията метна едно въже през краката на Цецка и с гръм и трясък мина през блокадата. Цялата спасителна операция щеше да претърпи провал, когато въжето се опъна и коня пребели очи и аха да се гътне, когато каката се отлепи от земята и се засурка в правилната посока.
Тислата не бе особено притеснен, сърцето му лудо подскачаше от любов и току поглеждаше от време на време през рамо да види неговата изгора как се чувства по дирник. А тя милата бе зачекнала две дъски от някоя маса и в движение си бе направила ски и сега слаломираше между храстите и от време на време подскачаше и се опитваше да пърха като пеперуда. Скоковете винаги завършваха с трясък и образуване на кратер. От това пътя на бягството бе заприличал на фронтова линия. Леко препускайки така стигнаха до съседното село. Без много да се мае Тислата подкара коня право към църквата. Спря рязко и дорде слезе да спре Цецка, тя успя да се претърколи през вратата и да обере три реда пейки. Ако не се беше забила в една от колоните като едното нищо щеше да отпере и амвона. С горда крачка наш Пешо навлезе в църквата, предложи кавалерски ръка на каката и като се
понапъна я понавдигна от земята. Бори се известно време и за доказателство на мъжката си сила все пак успя да я изправи. Хвана я през врата с две ръце като някой пехливанин и изръмжа.
- Ти си моя - ухили са мазно, а на Цецка и прималя от щастие.
- Попе, ила тук твойта вяра. Ила ма! По-бързо , докат булката е прясна ва.
Поп Спиридон Глътката се понадигна из зад олтара и с леко клатушкаща се моряшка походка в развълнувано море запристъпи несигурно към двамата влюбени.
- И ся ко? - изплю се попа. - Ша ва женим ли !?
- Давай накратко - понадигна бас Тислата.
Спиридон глътката, затършува из расото и извади едно плоско шишенце.
- Светия дух - поясни той след солиден гълток.
Изсекна се в ръкава си и занарежда:
-Ти ма, съгласна ли си да та клати и да та сползва по всяко време на годината, да та яха като бик крава и кога му се иска да те бъхти с тислата у тъпата чутура.
- ДА!
-Ам ти бре, ша я биеш ли кога ни тъ слуша и ще и косиш ли редовно ливадата.
- ДА!
- Ми .. убу.. можеш да праснеш булката.
Тук завесата пада, защото се Тислата налегна булката още там насред църквата. После три дена ремонт и два месеца боядисване падна .. но така е ! Кат са обичат младите да се вземат!
------------

[Kaskadiora]

От: До: Демоничната отпуска на Евлампи Груев

Кат ми стане скучно, току си ги препрочитам.
Мноо добри.....

[jenia7812]

От: Демоничната отпуска на Евлампи Груев

Бях ги забравила. Сега доста се посмях.

[simeon40]

От: Демоничната отпуска на Евлампи Груев

Ква я мислихме, а тя ква стана.....


Тва една доста просташка история, която вече няма давност. Работех в голяма фирма, по-точно в шоу-рума на фирмата. Всичко си вървеше по мед и масло, докато шефа не назначи една секретарка. То да беше секретарка, всичко щеше да си е точно, а то едно пиче, подивехме.... Лошо се отрази на работата, цел ден гледахме, като прецицали телета, то не беха поли с цепки, ниски талий, голи гърбове...., ами мани и другото тая порно звезда, като седнеше, земе да се криви и кълчи, та си губехме ума. А като заговори – едни мъркания, усмивки, мигли...Абе уникална беше.

След работа с двама колеги сядахме в едно кръчме срещу шоу рума и в жегите помпахме бирички. Последния месец темата беше само една – Ани. Щом седнехме неусетно разговара тръгваше към нея, кой кво ще и направи, за кво става, за кво не става. То тя за всичко ставаше...
Гаджето ми един ден беше при мене и вечерта ме поразпита, ква е тая вашта секретарка, от къде е, що така на кур гледа? Викам незнам, неква глупачка...

Та летеше си времето във шеги и във закачки, ние се напъваме, тя държи инкяр. То беха оферти за кафета, обеди, вечери, ама тц...

Изведнъж обаче филма стана друг. Един колега отиде на почивка в Турция, от там си донесе страшен сувенир.... Некво човече, статуетка от Ефес, символ на плодородието. Педя човек – лакет хуй. Та с тая дървена фигурка голям смях беше, тия турчоляци, деба как го беха изделкали, баш си уй. Голем, гладък, малко крив....

Работното време ни беше до пет часа, пиеме си бирички в кръчмето и кво да видиме – към осем Аниту излиза от шоу-рума. Ай сиктир тая кво е правила досега? Сигурно е забравила нещо и се е върнала. На другия ден звъниме в СОТа, излиза, че до осем е стояла. Влезнахаме в един сериал, седиме си вечер не говориме и тримата зяпаме, кога ще остане пак до късно. Наблюденията ни се се увенчаха с успех, четвъртък остана пак до осем. Излезнаха въпроси, що четвъртък, що по-едно и също време?
Камен, тоя със сувенера ни фърли и в едни други схеми, като обяви, че в петък сутринта статуетката миришела на сапун!!??
Оборометирите на фантазийте ни влезнаха в червеното. На пръв поглед излизаше, че тая, малката мръсница остава след работа и и си играе с Ефесчо, както го бяхме кръстили...
Следващия четвъртък преди да си тръгнеме душихме Ефесчо и тримата, даже му сложихме една малка чертичка със сребърен маркер.
В петък, естествено бяхме час и половина по-рано на работа. И подозренията се оправдаха. Чертичката беше изтрита, е Ефесчо миришеше на сапун!
До към дванайсе имитирхме търговско събрание, обсъждахме, смеехме се, от само себе си се роди пъкления план на който аз ставах основна фигура.
Та плана сигурно няма да ви изненада – аз трябваше да се скрия и да видя за кво става въпрос.
До изпълненито имахме една седмица, но се сбъскахме с доста трудности. Местата подходящи за прикриване, нямаха добра видимост и обратно. Другия проблем беше, че както и да съм се скрил, тя щом излезеше ще активира алармата и аз като се размърдам ще дойдат сотаджийте. Вариант беше и задния изход, но не намирахме ключ от него, по-скоро намерихме ключа, но се оказа, че е сменен патрона.
Имаше и безумни предложения да ме заключат в гардеробче и да стоя цяла нощ....
Разсъждавахме логично и смятахме, че тя преди да се отдаде на Ефесчо, ще хвърли едно око насам-натам... Варианта с гардеробчетата не струваше поради факта, че отвътре не се отключва и са така разположени, че има частична видимост.
Но накрая го измислихме така – отпрахме гърба на средното гардеробче и замъкнахме цялата композиция при вратата на задния изход. Така и вратата отпред щеше да е заключена . А аз имах на разположение обема на гардеробчето плюс нишата при врата, която щях да използвам за да избутам накрая гардеробите и да тичам към алармата.
Местенето стана в понеделник, не си спомням под какъв предлог, пратихме Аниту за пици и тествахме.
Нов проблем пролуката в горния край на вратата не вършеше работа, защото темето ми опираше в тавана и очите ми не достигаха нивото на пролуката. Камен го реши тоя проблем на другия ден, проби една дупка до ключалката и каза ебал съм го и гардероба....
Настъпи деня на мисията, към обяд обявих, че отивам на среща с клиенти и си тръгнах, отидох в къщи, преоблякох се, обух маратонки. Отидох в едно кафе зад офиса, Камен дойде с джигитален фотоапарт, махнахме всякви звуци, нагласихме настройките, аз си спрях вибрата и звука не телефона. Малко почнах да се притеснявам, но Камен ме успокои, вика кво толко, ако стане издънка ше кажеш, че е шега. Викам му добре и отидох да се изпикая, че ше има да висим бая в тая кутийка. Като се върнах Камен вика аре да ходиме, пратили са я някъде.
Та ето ме в мойта килия. Малко май подранихме, към три нещо влезнах и към четри вече ме фанаха нервите. Аниту я нямаше още, Камен ми даде цигара през дупката, мушкаше филтъра, аз си дърпах и духах пак през дупката. Уговорката ни беше да се чакаме после на кръчмето.....
Към четри и половина Аниту дойде, всички взеха да се разотиват. В пет и десет тя стана от компютъра, чух токчетат до входната врата, заключи и се върна. Седна на компа с гръб към мене, почна да реди пасеанси, по едно време си бръкна под блузата отзад и си разкопча сутиена, явно нещо я стягаше. През няколко минути телефона ми светеше, ония идиоти питаха кво става. Аз не си направих труда да отговарям, щото просто нищо не ставаше. Направих няколко пробни снимки – ставаха чудесни.
Времето течеше и нищо не се случваше, вече бях убеден, че всичко е плод на наште фантазий и момичето убива време.
Но търпението се възнагради, звънна и телефона, кратък разговор - „да, да, да, чакам те”, ебаси, дишането ми се учести, усетех потта как се стича по ребрата ми. След десет минути получих смс, една дума – „ШЕФА” . Така беше написано с главни букви. Е те са си еба пичката майчина, шефа ли идва бе? Докато се чудех дали да им искам обяснение, отговора дойде сам. Токчета прекосиха шоу-рума, вратата се отвори, затвори, заключи и вече чувах до болка познатия глас на Шефа....
Какво ли не бих дал да имам ключ от врата зад мене, да отключа и да изхвърча с двеста, в ква простотия влезнах не е истина. Прибрах фотоапарата в джоба, само тва ми треаше да снимам Шефа....
Спотаих се и се молех всичко да приключи благополучно. Гаджето ми звъня, естествено, че нямаше как да отговоря в този момент, после ми написа смс, некъв сълзлив – за нашта връзка, къде съм, що не отговарям, после още един, че ако не и отговоря ще е края. Пратих и едно сърце, не можех да цъкам повече....

Аниту направи чай на шефа, тя пи капучино или мляко, говореха си тихо, тя се смееше. Бяха седнали на ъгъла на заседателната маса, наведени един към друг, на три метра от мене....
Шефа беше към педесетака, но запазен, то от тия чайове....
По едно време нещата тръгнаха в правилна посока...... Той и дигна блузата и почна да я целува по циците...
Деба и съдбата, бех се настроил за неква мастурбация да гледам, а то живо порно с Шефа, нещо не ме кефеше ситуацията, ама кво да права, като съм в тъмна кутия с една дупка, ща не ща ше гледам. То като се почна свирки-мирки, той я лиза, после легна по гръб на заседателната, а тя отгоре скача, язди като луда....
После никой не ми верваше, че не ми стана кура, ама наистина в некъв стрес бех...
Помислих си по едно време да снимам, щото програмата по учебник – сменяваха стойки, ритми, пълно разнообразие....
От тук натам следват само шокови ситуаций. Аз три години работя в тая фирма, тва го казвам не за друго, ами като звънна телефона на Шефа знаех по мелодията, че е жена му......
От разговора разбрах, че ситуацията е напечена, шефа лъжеше нещо.... Потвърждение за напеченото положение дойде под формата но смс с главни букви – „ШЕФКАТА”
Тука с риск да стана циничен ще кажа няколко подробности – докато той говореше по телефона х*я му падна, Аниту взе Ефесчо и отиде в тоалетната, като се върна го беше измила....

Поредния шок – шефа каза на Ани, че колата му е отпред , а жена му чака до нея и че той възнамерява да излезе през задната врата!!!!! Ани му отговори, че аз и Камен сме търсили ключ, но не сме го намерили.... Отговора му ме доведе до саморазпад – ключа бил в него!!!!!
Край, просто това беше края, ако тоя тапир възнамерява да излезе през вратата, която е зад гърба ми...... Нема такава свинщина.
Първи вариант - да напиша на Камен да разкара шефката. Да, но как ще кажеме на шефа, че е чисто? Не става. Втори вариант - да дърпам гардеробчетата, така че да не може да ги отмести....
Докато мислех трескаво тия двамата не си губеха времето, Аниту се разчепи на бюрото и Ефесчо се скри, после пак се почнаха....

Знаех, че е въпрос на минути всичко да се разкрие. Нов смс - явно шефката не е тъпа, заела била позиция с колата така, че да вижда и предния и задния вход. Извода е един, аз изгарям след няколко минути, а след още няколко и шефа.

Решението, което взех изплува от само себе си – да кажа на шефа за опасноста, която го грози и по тоя начин да получа индулгенция за воайорството ми.....
Малко се успокоих, изгледах края на филма, Аниту – викове, пъшкане, Шефа – сумтя и той, като нерез....
Изчаках ги да се облекат и усетих момента в които трябваше да действам. Почуках силно на вратата на шкафа..... Волтова дъга незнам какво е, но си представям, че ефекта от нея е някъв подобен. Шефа се изпъна, като струна с некъв гимнастически скок, а Аниту изпищя истерично, и рязко отскочи от невидимата заплаха и се удари в бюрото.
В следващите секунди настана тишина, Шефа извика силно „Кой е там?”, аз се прокашлях и се предсатавих......
Въпроси, отговори, въпроси, отговори.... Аниту циври и ме гледа злобно, шефа тцъка с език, аз мълча гузно....
Както и да е моя план е в сила. А именно – от задния вход излизаме аз и Аниту, като любовници, виждаме колата на Шефката и отиваме при нея, мрънкаме некви щуротий, казваме, че шефа е с некви приятели и че просто си е оставил колата пред офиса. Изчакваме я да се разкара и звъниме на Шефа да се спасява.

Речено-сторено. С шефа избутахме гардеробите, взех ключа и с Аниту излизаме......

На тия дни им се вика тройно критични..... Или за моя случай не са измислени наименования....Може би - петорно критични. Излизаме ние с Аниту хванати за ръка и до колата на шефката виждам още една кола – на гаджето ми.
Тя седеше вътре с тъмни очила, които незнам за кво и бяха, като и през тях усетих оня поглед за масово поразяване....
Конете знам, че се парализират от ток, а аз се парализирах от поглед, дет се вика с поглед ме парализира. Някак си далечно чух паленето на двигателя, свиренето на гумите.....
Отидохме при шефката. Айде са нов филм - „Твойта приятелка ли беше? Ама вие що не се земете? Я елате да седнеме някъде да се успокойте....”
Ебаси майката, кво седане, кво успокояване. Ама при шефката нема тва-онова, завлече ни в кръчмето пред шоу-рума....
Камен и другите като ни видеха и минаха от 3D в 2D, сплескаха се....
Изнесоха се за секунди с едни погледи, като гупи.
Шефката и Аниту плямпат възбудено, шефката ше черпи, поръчвам водка и отивам в кенефа. Разговор едно – „Шефе, чисто е”. Разговор две – „Мило, аз.....” - червена слушалка. Разговор три – „Камене, ква я мислихме, тя ква стана....”

Връщам се на масата и поръчвам втора водка, след пет минути Шефа пристига с такси и слиза точно пред кръчмето. Шефката му разказва случката, той кима разбиращо.
След малко ме дръпна навън и ми каза – „от утре си командировка, един месец, на Слънчев бряг, на разноски на фирмата, взимай си гаджето и да и се извиниш от мое име....”

[valdivladi]

От: Демоничната отпуска на Евлампи Груев

Колега, поне кажи от къде си го взел, че така изглежда все едно е твое дело.....

[banjo]

От: Демоничната отпуска на Евлампи Груев

Изкопано от фейсбук


Къркаляшка


Живял някога един мъж. Жена му била псилютна скочубра, керкенез и шаврантия и куха Ф главата кат казан. Един ден на нашият човек тотално му изтрещЕла инсталацията, щото да не е лесно да се живее с такова чудо-вище и отишъл право при съдията:


-Г-н, съдия, искам да се резведа! Не мога повече да спя с тая жена!


-Айде ся претенции... Целият град може да спи, той не могъл- казал съдията и го изпратил да си ходи по живо, по здраво с един шут, щот зарад него не могъл да отиде на солариум.


Прибрал се човека в къщи-гледа жената я нЕма, само една бележка закована с пирон на хладилника: „Фанах гората с комшията. Не ме тАрси повече!”. Гледа нашия и не вЕрва на очите си. Гледа и пак не вЕрва. А-ха да каже нещо и купка долу на земята. Тамън се свЕсти, погледне пак бележката и аре пак долу. НокаЛт. И така.17 пъти. Ма тва от радост и вълнения де.


-Разгеле! Най-после ми се разкарА от главата, деебатвойтомаманеграмотнодееба!- успял да каже мъжа, щото накрая се успокоил вече и останал сам да се грижи за дъщеря си, ама първо отишъл в кръчмата да се напрай на паве. От щастие нали.


Скоро, е те тоя същия будала се оженил повторно. Да го питаш защо- и той не знае. Мани това, ми новата му жена била баш като първата. Ма, поне била красива. Е, красива, красива....Кат Мик Джагър красива. Освен това тя домъкнала със себе си и двете си дъщери, които си били лика прилика кат две капки мастика. В смисъл били близначки. С 2 години разлика. Едната се казвала Белолебедка, понеже имала лебедова шия. В смисъл толкова крива, не толкова дълга, а другата дъщеря се казвала Червеновинопийка.


Още от първият ден мащехата и двете й дъщери започнали да се ебават със заварената девойка. Криели й водката, крадяли й от цигарите и й пиели от коняка. Ама нашето момиче се отворило каква е хаЛвата и взело да си спи с бутилките. Та от там почнали да му викат Къркаляшка.


Един ден царският син организирал джамбуре и поканил на него всички девойки. Сестрите на Къркаляшка много се зарадвали и веднага започнали да се приготвят. Ама коя как се облече и застане пред огледалото, то се трОшело моменталически, щот толкоз „красота” нЕмало в целото млечен път. И така 17 пъти Къркаляша сменяла огледала докато сестрите й се приготвили за джамбурето. Накрая те яхнали метлите и заминАли.


-Ай сиктир! 17 пъти ще им сменям огледалата, деебаигрозотиитедееба! Да ме беха взели и мене, ама...Уй! Поне наистина уй да било, ми то...- ревнала Къркаляшка, седнала на двора и си отворила една бутилка водка. За утеха. Ама по едно време чула некакъв шум от към лехата с домати „Тъпото мащеха пак се опитва да ми крадне от водката... Их беее, не се научИ. И бележки слагАх. И предупреждения писахАх. И табели слагАх. И ток по табелите пускАх. Не става...” мислела си Къркаляшка и тръгнала по посока на стъпкита като за всеки случай проверила пълнителя на
АК-то си. И точно в тоя момент нещо я треснАло право в главата. 12 мин. кома. Свестила се по едно време Къркаляшка и гледа неква жена облечена кат пиле стои пред нея.


-Ай стиа, бе! Бахти и яката водка....


-Не е от водката ма, патка с патка. Аз съм фафла, ъъъъъъ фауна, тва фея де. Ама нещо телепорта ми засича напоследък, щото ЧЕЗ ми отрезаха тока и ся се мъча тука с един амулет 2 to all skills. Дошла съм да те изпращам на джангъра, щото сичко орева. Бегай ся да донесеш три домата, една краставица и бутилка ракия.


- Е как домати, бе?! Не требеше ли тиква да е?


- Доматите и краставицата са да си направя шопска салата за ракията ма, уфца. Паяка дигна бентлито на наказателен паркинг и требе да одиш с голфа на Червената Барета. Има музика, ама нЕма климатик.


- Ма, виж ме как изглеждам. Не мога да отивам с тея дрехи...- ревнала пак Къркаляшка, а фафлата, твааа феята „лееекичко” я докоснала с вълшебната щанга по главата и дрехите на момичето моменталически се превърнали в рокля на „ДончУ и Драгана”. След това фантата, твааа феята й дала и едни стъклени пантофки да обуе и й казала:


-Аре ма, пача- готова си. Само гледай да се прибереш преди 12, щото Червената Барета ще ходи на лов за вълци и ще й требе колата, а роклята требе да я връщам на Евг. Минч, че утре и той е на е-Бал.


Метнала се Къркаляшка на голфа и газ към купона. А там като се появила на вратата и всички барабар с продуцента, твааа принца- припаднали. Толкоз фотошоп, твааа красота не били виждали. Докато били в несвяст Къркаляшка естествено свила 5-6 телефона и 4 чЕсовника. Къде ги скрила приказката мълчи, щото по роклята и всъщност нямало джобове... Кат се свестили хората джамбурето продължило по обичайния си начин за „Вселена Пайнер Куб”. А принца се флюбил в Къркаляшка от девети поглед, щото имал 10 диоптъра късогледство и после цела вечер не я оста?
?ил да играе кючек с друг. А от толкоз гюбеци Къркаляшка съвсем забравила какво й казала феята. Изведнъж чула как чЕсовника почнал да отброява 12, скочила и уа! Бегалеята! Докато тичала едната й пантофка паднала на стълбите. Принцът я вдигнал и побързал да настигне девойката, ама тя се била изпарила вече. Гледа принца пантофката и не вЕрва. Пак гледа и пак не вЕрва.


- Ебасимамата, ква е па тая пантофка, бе... 43-ти номер?!?!


Ама любоФта кьорава.10 диоптъра нали. След няколко дни PR-а на принца обявил, че той ще се ожени за тази девойка, на която стъклената пантофка стане по мярка. И няколко царедворци започнали да обикалят от къща на къща с пантофката кат алтави. Ама уй!


И докато всички в царството чакали добрият финал станало ясно, че на финал са Челси и Арсенал, а пантофката се оказала на Дидие Дрогба...