Помощ, жена ми учи испански !

[droba]

Жената от близо 3 месеца ходи два пъти в седмицата на курсове по испански и ме зарязва за 2 часа, рано сабахлян в безмилостните ръце на 1.5 годишната ми дъщеря. Малкият крокодил сутрин се държи като пиян англичанин на шепа екстази. Ако по същото време се е събудило и кучето на комшиите, шансовете жена ми да ме свари жив, значително намялават. Понеже Яна (дъщеря ми ) и кучето са на една възраст ,един акъл и с една и съща диагноза (определена от мен след задълбочени проучвания като най-обикновена шизофрения ) започват дълги разговори през стените с местене в различни стаи на галоп. Аз съм неотлъчно зад говорещия с кучета, понеже все още е слаб шофьор и трудно взима завоите. Това продължава, докато комшиите не се събудят и пребият дребния кокер шпаньол-досадник.Аз за жалост съм от тия, които смятат, че децата не требе да се бият и съвсем убедително се преструвам,че всичко е временно, заслужено и напълно естествено. Нещата следват нормалния си ход и след търчането зад невидимото куче идва мой ред. Воден за ръката, съм принуден да сядам на всякакви места, където тя се навира с лекота. Ако се справя със задачата, ми се връчват стари кредитни карти, лъжици, най-различни по размер кутийки и всякакви таквизи нищо не значещи вещи с който въпреки буйното си въображение не мога да измисля как да си играя. Тая убавина е съпроводена с подскачане във всички посоки, крясъци на радост, които биха убили кокера, който живее в стената за секунди и окуражително замеряне с играчки и памперси. Като се наиграя хубаво идва ред на най-кошмарната част - храненето. Тая работа с храненето винаги ме е озадачавала. Все още псувам тоя, дето е решил,че жената не трябва да кърми първите 15 години. На Крали Марко баща му да не е бил по-прост. Ако си поиска ядене и му дам, обикновенно не яде. Седна ли аз да се храня, идва и си избира неща за които ако майка му разбере ще ме утрепе с голи ръце. Кисели краставици и моркови, лук, лимони, хляб с горчица, сланина, шкембе чорба и все ей такива отбрани детски храни. При отказ се разразява буря в която вероятноста да оцелея е минимална. Нахранвам го с "всички гадости, които прилежно складирам" и го подгонвам за да му сменя памперса. Апартамента е 100 квадрата но дребния успява да отблъсква атаките ми и да сменя бойното поле със завидна лекота. Толкова бързо сменя тактиката, че понякога имам чувството,че водя битка на няколко фронта,с няколко противника. Хубавото е че врагът сутрин почти не яде и бързо губи сили. Обикновенно удържам грандиозна победа и воплите на победените огласят махлата дълго след това. Понякога толкова дълго,че обидения, който живее в стената не издържа и всичко започва от начало. Каквото и да се случи след това не може да ме уплаши, понеже до пристигането на подкреплението остават броени минути. Още с отварянето на входната врата се хвърлям в банята с кълбо, изкъпвам се със студена вода, превързвам раните, намествам счупените крайници и се изнасям на кик-даун, преди жената да е питала защо въпреки забраната пак сме ползвани ядрено оръжие в малкия ни спретнат апартамент .

[izo4x4]

От: Помощ, жена ми учи испански !

Е, герой ли си мислиш, че си? След още 1,5 г. глей къв филм ша е с въпросването и защотването, да не говорим колко ша й е убаво да става каде 6 сабале (щото требело да си ляга рано според майка й)... И да те събути с татииий айде ставаййй, рано е (което е = късно е, врем е и т.н.)...
Иначе си го описал бъш ка требе, похвално

[artefekt]

От: Помощ, жена ми учи испански !

Дааа припомни ми един разказ на Удхаус, за бебетата...
Успех, има няма 20-на години и ще се оправят нещата.

[komisar]

От: Помощ, жена ми учи испански !

...ме зарязва за 2 часа, рано сабахлян в безмилостните ръце на 1.5 годишната ми дъщеря. Малкият крокодил сутрин се държи като ...

А, много хубаво си го описал значи (както винаги де)! А аз да се похваля, че вече отглеждам втори крокодил, на същата възраст като твоя. И за храненето- детските храни са за пред мама.
И за кокер шпаньолите- всичките са си така! Аз затова никога няма да си взема такова куче, и без това вече си имам терариум...

[Roninn]

От: Помощ, жена ми учи испански !

Маллллееее аз живея в това измерение от 6 години....на толкова е големия а малкия на 2 години...две момчета.....само че с това уточнение че те са на двата фронта а аз се явявам арбитър който не иска да има нищо общо с войната.....А бе весело трябва да е в една къща....до сега много жертви са паднали и телевизори и лсд монитори и чисто новия ми лаптоп за 2180 лв . и на 3 дни.....купона е пълен....! Миналата седмица влизам в хола и покрай мен прелита новия ми телефон и се разбива на батерий,капаци в другия край в стената, а двамата се чудят защо съм там и им преча...та значи гледали рекламата на ония с тигана как една жена скача от един стол и отлепва една пържола от тиган...само че моите използват скок от масата върху скейборд на който от другия край стои моя гсм.......

[господин никой]

От: Помощ, жена ми учи испански !

droba мога много добре да разбера какво изпитваш... Единственото, което не си описал е как се киха с пълна с пюре/попара/мляко/бисквитки/кифла/луканка/крем супа (и каквото друго се сетиш, а най-вероятно и няма да се сетиш - например хартиени салфетки) уста... Ефекта е ... ... чудя се дали да напиша поразителен или поразяващ . Все ще е вярно

[droba]

От: Помощ, жена ми учи испански !

... Единственото, което не си описал е как се киха с пълна с пюре/попара/мляко/бисквитки/кифла/луканка/крем супа ...

Много неща не съм описал, дори започнах темата със съвсем друга идея но се отплеснах и в крайна сметка ме домързя да разправям на дълго и широко. Всъшност тая сутрин не можахме да се разберем какво и се яде. Накрая и отворих хладилника и я оставих да мисли. Изключително бързо си събра провизии и ги натрупа на масата в хола. Съжалявам,че не сетих да снимам още в началото. Изборът и ме върна 20-30 години назад. Сетих се за сандвичите специална комунистическа разработка,тип - рожден ден. Правеха ги в огромни количества и никога не стигаха. Направих и същите. Тия които се опита да напъха в джоба ми бяха по-малко от изядените, което си е сериозно постижение.

[BENZBOSS]

От: Помощ, жена ми учи испански !

Трябва ти баба като тая дето аз имам - при положение,че имам брат близнак и сестра 18 месеца по-малка от нас и сме били буйни деца / меко казано / майка ми успява да се оправи с малкия ми син на 2 годинки без да и мигне окото.От днес имам и подрьжка по десния фланг - другата баба дойде малко на гости.


И БРЕ КУРОРТЕЕЕЕЕЕ,пием една бира па малкия да реве на баба си,че му е кисело млякото.Тия дни му купувам и телевизор за неговата стая и поне до 10 не искам да му вуждам очите.

[G_P_S]

От: Помощ, жена ми учи испански !

Жената от близо 3 месеца ходи два пъти в седмицата на курсове по испански и ме зарязва за 2 часа, рано сабахлян в безмилостните ръце на 1.5 годишната ми дъщеря. Малкият крокодил сутрин се държи като пиян англичанин на шепа екстази. Ако по същото време се е събудило и кучето на комшиите, шансовете жена ми да ме свари жив, значително намялават. Понеже Яна (дъщеря ми ) и кучето са на една възраст ,един акъл и с една и съща диагноза (определена от мен след задълбочени проучвания като най-обикновена шизофрения ) започват дълги разговори през стените с местене в различни стаи на галоп. Аз съм неотлъчно зад говорещия с кучета, понеже все още е слаб шофьор и трудно взима завоите. Това продължава, докато комшиите не се събудят и пребият дребния кокер шпаньол-досадник.Аз за жалост съм от тия, които смятат, че децата не требе да се бият и съвсем убедително се преструвам,че всичко е временно, заслужено и напълно естествено. Нещата следват нормалния си ход и след търчането зад невидимото куче идва мой ред. Воден за ръката, съм принуден да сядам на всякакви места, където тя се навира с лекота. Ако се справя със задачата, ми се връчват стари кредитни карти, лъжици, най-различни по размер кутийки и всякакви таквизи нищо не значещи вещи с който въпреки буйното си въображение не мога да измисля как да си играя. Тая убавина е съпроводена с подскачане във всички посоки, крясъци на радост, които биха убили кокера, който живее в стената за секунди и окуражително замеряне с играчки и памперси. Като се наиграя хубаво идва ред на най-кошмарната част - храненето. Тая работа с храненето винаги ме е озадачавала. Все още псувам тоя, дето е решил,че жената не трябва да кърми първите 15 години. На Крали Марко баща му да не е бил по-прост. Ако си поиска ядене и му дам, обикновенно не яде. Седна ли аз да се храня, идва и си избира неща за които ако майка му разбере ще ме утрепе с голи ръце. Кисели краставици и моркови, лук, лимони, хляб с горчица, сланина, шкембе чорба и все ей такива отбрани детски храни. При отказ се разразява буря в която вероятноста да оцелея е минимална. Нахранвам го с "всички гадости, които прилежно складирам" и го подгонвам за да му сменя памперса. Апартамента е 100 квадрата но дребния успява да отблъсква атаките ми и да сменя бойното поле със завидна лекота. Толкова бързо сменя тактиката, че понякога имам чувството,че водя битка на няколко фронта,с няколко противника. Хубавото е че врагът сутрин почти не яде и бързо губи сили. Обикновенно удържам грандиозна победа и воплите на победените огласят махлата дълго след това. Понякога толкова дълго,че обидения, който живее в стената не издържа и всичко започва от начало. Каквото и да се случи след това не може да ме уплаши, понеже до пристигането на подкреплението остават броени минути. Още с отварянето на входната врата се хвърлям в банята с кълбо, изкъпвам се със студена вода, превързвам раните, намествам счупените крайници и се изнасям на кик-даун, преди жената да е питала защо въпреки забраната пак сме ползвани ядрено оръжие в малкия ни спретнат апартамент .

Това е само началото братче. Не се оплаквай,а се радвай,защото ако знаеш какво те чака от тук нататък.............................

[Тихомир]

От: Помощ, жена ми учи испански !

Дробе, братче, това е едно от нещата, които ще помниш докато си жив. Радвай се, че имаш възможността да го изпиташ и да даде Бог многократно! Да е жива и здрава малката принцеса, а и татко й за да й угажда!

[ПЛАМЕН ТЕНЕВ]

От: Помощ, жена ми учи испански !

Много смешно.
1,6 турбо инжекцион зареден със шкембе чорба...тук имаме интересно бъдеще.
Колкото до кокера, вземи си пит-бул. Гарантирана тишина. (майтап)

[droba]

От: Помощ, жена ми учи испански !

Благодаря за добрите думи, да ви се връща
Идеята за бабата я дъвчем от половин година но тва си е нож с 2 остриета,че и повече. Бабата е животно специално и си сака специална потдръжка. Години 10 ми трябваха да науча жената да не чисти и подрежда, където не и е работа. Още толкова да не ми се бърка като готвя. Дърт съм вече да дресирам още една. Тая битка ще я изгубя най-позорно и дресираният ще съм аз. Не мойм се опрай с 3 жени ни с приказки, ни с бой. Малката наскоро беше с 38 градуса температура и беше като памук. Ако мога да потдържам бабата и майката перманенто на тия градуси може и да устискам фронта. Инък взимам дъщерята под мишница, развивам вентила на газовата печка и излизаме на разходка

[REGULATOR]

От: Помощ, жена ми учи испански !

Да беше наел преводач!!!.Курсове по испански-те ти сега курсове! А това с бабата-сакън,немой!

п.п Менюто на детето е трепач!!

[sparkybg]

От: Помощ, жена ми учи испански !

Хих! Мойта ходи на танци. При което нашия крокодил 20-ина минути след излизането рони крокодилски сълзи, и се чува до към 3 етажа нагоре и надолу, и отказва да чува въобще. Та, оставям го да се нареве, а той после сам си измисля какво точно му се прави. А след час и половина като си дойде жената се разминаваме с бясна скорост на вратата, щото на мен ми се пуши та знае ли се.

Тия дребните ще ни видят сметката, ще знаеш!

[misho60]

От: Помощ, жена ми учи испански !

Така не съм се смял от мнооого време.......сигурно щото мойта не ходеше на никакви курсове.......то и кви ли курсове имаше в ония години де