Tweet
Oт дете искам да имам такъв грамофон. За мен това е емблематичен предмет за 20-ти век, който бележи началото на масовата меломания и звукозаписната индустрия. Предишните опити с восъчни цилиндри са пършиви, немасови и ненадеждни. Когато бай Емил Берлинер получава факс, че използването на шеллаков диск, вместо барабан, е доста по-умно и по-лесно, нещата се случват - вече голяма част от хората могат да си позволят да се наслаждават на музика, без да имат жив оркестър в къщата. Отприщва се вълна на производство, като освен известните тогава (някои - и сега) марки, грамофони почват да се сглобяват и на доста интересни места, например велосипедни цехове, които зимата така и така нямат клиенти, съответно - и работа. Лошото е, че последните 70-80 години не ги карат ъъъ... слушат много
и да се намери такъв действащ уред нито е лесно, нито - евтино.
Дори и в момента се произвеждат реплики на тези грамофони, повечето от които са пълна скръб - правят се някъде в Индия и Китай, изглеждат/звучат ужасяващо - всичко е изпълнено с некачествени отливки от гаден алуминий и ЦАМ, всичко части са гъзоръко запоени една към друга, дървото е евтино, механизмът е нефелен... По принцип този вид грамофони не вадят точно Dolby Digital звук, но азиатските реплики звучат като Нокия, хвърлена на дъното на поцинкована кофа, т.е. стана ясно, че Не Щем реплика.
След сравнително редовното следене на сайтове, аукциони и пазари, ми изпадна на доста приемлива цена това:
Oт снимките е видно, че се налагаше сериозна реставрация. Дървената кутия се беше изкривила и разлепила от влага, някой чичак беше ковал пирони (!?!?!?) по нея и са били провеждани неуспешни опити за слепване с туткал... Наложи се да я разглобя напълно, да изчистя всяка една сглобка от прах, туткал, пирони и т.н. и да залепя всичко наново.
Оказа се, че това не е чак толкова лесна работа... Горният капак, който се състои от 3 успоредно слепени дъсчици, беше нагрят с пАра и стоя затиснат 1 месец между 2 маховика и дърводелска стяга, за да се изправи. Налагаше се да импровизирам по всякакви начини, за слепване на долната рамка, а както и за стягането на залепените заедно основа и горен капак:
В крайна сметка се получи доста добре - няма абсолютно никакви фуги, геометрията е отлична (всеки елемент беше предварително белязан, с цел да се избегне размяната на компоненти).
От изходните снимки по-горе се вижда, че задната скоба и звуковата тръба са кородирали, а после мазани със златен бронз за печка
. КиснАха две седмици в преобразувател на ръжда, след което отидоха за никелиране:
Механиката е елементарна - барабан с плоска спирална пружина, задържащ механизъм, няколко зъбни двойки и центробежен регулатор. Шпинделчето има набито текстолитово зъбно колело, с цел понижаване на шума при работа.
Тук искам да изкажа голямата си благодарност на Станьо - sek.1! Механиката се нуждаеше от сериозен ремонт, най-вече - шпинделчето, което се оказа, че е скъсано. Станьо го навари и престърга, а чрез натискане със супорта, успяхме да изправим изкривената шийка на едно от валчетата. Изобщо, Станьо може да ремонтира всякаква техника - от Завода за заводи, до часовников механизъм за грамофон
.
Ето го крайният резултат:
Малко видео:
и да се намери такъв действащ уред нито е лесно, нито - евтино. Дори и в момента се произвеждат реплики на тези грамофони, повечето от които са пълна скръб - правят се някъде в Индия и Китай, изглеждат/звучат ужасяващо - всичко е изпълнено с некачествени отливки от гаден алуминий и ЦАМ, всичко части са гъзоръко запоени една към друга, дървото е евтино, механизмът е нефелен... По принцип този вид грамофони не вадят точно Dolby Digital звук, но азиатските реплики звучат като Нокия, хвърлена на дъното на поцинкована кофа, т.е. стана ясно, че Не Щем реплика.
След сравнително редовното следене на сайтове, аукциони и пазари, ми изпадна на доста приемлива цена това:
Oт снимките е видно, че се налагаше сериозна реставрация. Дървената кутия се беше изкривила и разлепила от влага, някой чичак беше ковал пирони (!?!?!?) по нея и са били провеждани неуспешни опити за слепване с туткал... Наложи се да я разглобя напълно, да изчистя всяка една сглобка от прах, туткал, пирони и т.н. и да залепя всичко наново.
Оказа се, че това не е чак толкова лесна работа... Горният капак, който се състои от 3 успоредно слепени дъсчици, беше нагрят с пАра и стоя затиснат 1 месец между 2 маховика и дърводелска стяга, за да се изправи. Налагаше се да импровизирам по всякакви начини, за слепване на долната рамка, а както и за стягането на залепените заедно основа и горен капак:
В крайна сметка се получи доста добре - няма абсолютно никакви фуги, геометрията е отлична (всеки елемент беше предварително белязан, с цел да се избегне размяната на компоненти).
От изходните снимки по-горе се вижда, че задната скоба и звуковата тръба са кородирали, а после мазани със златен бронз за печка
. КиснАха две седмици в преобразувател на ръжда, след което отидоха за никелиране:Механиката е елементарна - барабан с плоска спирална пружина, задържащ механизъм, няколко зъбни двойки и центробежен регулатор. Шпинделчето има набито текстолитово зъбно колело, с цел понижаване на шума при работа.
Тук искам да изкажа голямата си благодарност на Станьо - sek.1! Механиката се нуждаеше от сериозен ремонт, най-вече - шпинделчето, което се оказа, че е скъсано. Станьо го навари и престърга, а чрез натискане със супорта, успяхме да изправим изкривената шийка на едно от валчетата. Изобщо, Станьо може да ремонтира всякаква техника - от Завода за заводи, до часовников механизъм за грамофон
. Ето го крайният резултат:
Малко видео:
Коментар