Tweet
Ти лично на колко лодки си бил шкипер, на колко си се возил, в какво време си бил ?
Натрупай опит и тогава мисли за покупка. Какво е това бързане не разбирам.
Натрупай опит и тогава мисли за покупка. Какво е това бързане не разбирам.
-
-
Купи я като ти харесва,така се учи всичкоTOYOTA SEQUOIA ‘11
W140 S420 '99Коментар
-
Викаш, като се научи да плува ще му пуснат и водата в басейнаПървоначално публикуван от BENZBOSS Преглед на мнение
Чужбина - това е митът за задгробния живот. Който попадне там, не се връща.
Из "Златния телец"Коментар
-
Венцо, к'во става, изгубихте се, да не изЕтохте "наденицата", бре?ЪХ: "Парите си похарчих за пури, пиене и жени, а останалите ги профуках"Коментар
-
Трябва да седна да кача малко снимки. Средата на Септември, между 2те наводнения в Гърция направихме едно плаване по Спорадите.
Тия дни ще пиша.Коментар
-
Таз годишното плаване за малко да ни се размине. 2 седмици преди датата, дъждовете удавиха района на Тесалия и Волос.
Постоянно следях новините и социалните мрежи за състоянието там.
Магистралата я отвориха в деня на нашето тръгване натам.
Предната вечер отскочих набързо до Метро.
Пътя до там беше спокоен, на границата сравнително бързо минахме около 20-30 мин.
По магистралата след Лариса се виждаха последствията от наводненията. Овощни градини, обработваема земя, фотоволтаични полета бяха превърнати в огромни блата.
Когато стигнахме Волос, заварихме град потънал в кал, пясък и наноси. Прахоляка който се вдига и силното слънце придаваше един жълт цвят на всичко.
Сякаш бяхме в Багдат , а не в гръцки крайморски град.
След като разтоварихме багажа, трябваше да паркираме някъде колите. Моята я зарязах някъде нагоре в квартала до пристанището. Доста кофти гледка.
Хората и бизнеса бавно се връщаха към нормалният ритъм. Всеки се опитваше да мие и почисти пред неговият магазин или вход, но то просто е адски много кал.
Лодката като никога беше готова по-рано и след стандартното приемане можеше да тръгнем.
Първа спирка - Орей на остров Евиа. Преди 3 години когато пак бяхме в този район ми хареса ,че е доста обикновено и спокойно пристанище с 2-3 кръчми и малко магазини.
Сега се оказа, че вече са се развили. Има работещи терминали за ток и вода, доста повече заведения, магазини.
Ние се изстреляхме в първата кръчма.
Коментар
-
На сутринта набързо кафета, закуски и да потегляме ,че следващата спирка ни е Скопелос , а до там си е цял ден бръмчане.
Малко след това и първи удар.
Веднага последва филетиране и мариноване със сол, зехтин и лимон и в хладилника.
Следваше цял ден бири и коктейли. Само една малка скумриика се хвана до края на деня и тя бързо отиде при дорадото.
Привечер вече започна да раздухва от север когато пристигнахме в Скопелос и бързо пристанахме. Вечерта доста сериозно раздуха, а и прогнозата беше да следващият ден да е също доста силна.
Ама решихме да го мислим на другият ден.
Преди вечерната проверка на някоя таверна, грабнах фотото и тръгнах нагоре по уличките.
Време беше за дежурният спор - коя таверна..
Разбира се избрахме тази с живата свирка.
Там вече е отиграно менюто и сценария - ядене, пиене и с допиване на лодката.
През нощта раздуха доста силно. Цяла нощ вятъра свиреше във вантите на мачтите.
Коментар
-
На сутринта, вятъра продължаваше да е все така силен, а морето бурно.
Сега вече и небето се беше сбръчкало и изглеждаше като да завали. Прогнозата също беше кофти за следващите 24ч.
Затова реших(ме) ,че да си останем в пристанището и да вземем коли под наем и да разгледаме острова.
Взехме някакви разбрицани фиатки и газ към параклиса на Мама миа.
Дори се качихме до горе.
Горе, пълна скръб. Екзалтирани англичани, всякакви инфлуенсърки снимащи се на всеки ъгъл..
Разгледахме набързо и прехваленото село Глоса. Нищо интересно.
И слязохме в Лоутраки да ядем , а и аз да разгледам пристанището дали може да се закотвим там. Нещо не ми хареса. Много тясно и нисък вълнолом.
Ранният следобед като блесна едно слънце, вятъра намаля , а от южната страна абсолютно утихна и аз се вкиснах.. Утрепахме един ден с глупости.
Сетих се за филма "Черна котка, бял котарак" с тая изядена количка.
На прибиране се видя ,че времето и от северната страна се е оправило.
На следващата сутрин рано рано се изстреляхме към южната част на острова с план за повече заливи и къпане.
По някое време към 16:00 им казах на екипажа, че трябва да се ориентираме към пристанището, за да има спокойно къде да спрем в Нео Клима.
Има малко мрънкане и претенции, но все пак отидохме.
На входа на пристанището се лашка една лодка цялата в шарени знамена и се мотае, приближих да питам, ще пристават ли или да влизаме ние. Все пак е малко вътре.
Казаха да влизаме.
Акостирах си и имаше доста свободни места и докато още се мотая по палубата се показа върволица от лодки прииждащи.
Оказа се някаква флотилия с английски туристи. Така си плават организирано 20тина лодки. За нула време задръстиха всичко.
Добре ,че интуицията ме накара да се набутаме по-рано. Инак трябваше още 3-4 часа докато се върнем пак в главното пристанище на Скопелос.
Времето беше разкошно за снимки
Но пък риболова беше пълно капо.
Кръчмите бяха омръзнали вече, а и тази в Нео Клима не е нищо особено.
Ние ядене и пиене на борда имаше много, затова си останахме там да поотметнем малко провизии.
На следващата сутрин скочих до пекарната за хляб и закуски.
Набързо взех и едно фрапе, което се оказа огромна грешка с кофти последствия, но това след малко.
Последно редактирано от Венци- малкия; 09-10-23, 14:17.Коментар
-
Повъртяхме малко пред единият фар, където ни препоръчаха да тролим за някоя рибка, но уви.. не било писано.
От там поехме отново към залива с параклиса на Мама миа, да видим през спокойно време как е.
Нищо общо с предния ден.
Обаче водата не беше много чиста. Все пак добре беше разбъркало дъното.
Доста лодки пристигнаха. Помотахме се и потеглихме посока Скиатос.
От доста време има тиха война между местните и туристите с наети лодки. Местните са окупирали кея с техните лодки за дневни разходки на туристи и ако вземеш ,че им спреш на мястото настават скандали.
Същото като да спреш на мястото пред блока на бай Пешо.
Отделно самият остров е тотално превърнат в атракцион без да има нищо общо с Гърция. Но все пак не е чак толкова лошо. Ако приемеш, че си на "лунапарк за англичани , китайци и американци".
Аз поне реших да пробвам. Наместих се по-близо до фериботите и се оказа печелившо. Местните бяха в далечният край. Има и един голям понтон, но имаше информация, че е разрушен след наводненията. Оказа че не е.
Докато се мотаем и цъкаме бирички, помогнахме на още няколко яхти да се настанят до нас и се сместихме. Всички шкипери с недоверие питаха.. "Местните правят ли проблеми.."
Една бърза разходка из градчето докато стане време за таверна.
Общо взето, навалица и хиляди барове и заведения.
Привечер тръгнахме да търсим подходяща таверна, обаче там просто няма такава каквато искаме.
Обикновена със хартиените покривки 5 вида прости , но вкусни ястия и узо.
Е там е за западняци. Хапнахме в някакво място. Вярно беше хубаво, ама не това което търсехме.
Обратно на лодката и по обикновената програма.
Е да, но само за екипажа.
На мен рязко ми стана лошо, започнах едно повръщане и диария цяла нощ.
На следващият ден бях на парцал. Едвам си седях на краката.
Като връщам лентата назад единственият проблем виждам във въпросното фрапе което си взех от Нео Клима.
Бармана ми го направи с чешмяна вода, но тогава изобщо не се сетих ,че може да има проблеми след като 2-3 седмици бяха с наводнения и т.н.
Коментар
-
Сутринта като малко все пак събрах сили, вдигнахме котва и газ посока Орей където бяхме първата нощ. От там е най-добре за последния тигел преди Волос.
Малко след излизане от залива на Скиатос удари едно тунаки.
Завъртяхме един кръг и удари 2ро. И така отново и 3то и 4то.
И решихме, че няма смисъл повече там да въртим, пък и цял ден плаване има до Орей.
Аз легнах долу и оставих момчетата цял ден да се оправят сами. Изобщо не бях в състояние да карам.
Пристанахме привечер, всичко беше точно.
Момчетата намериха таверна в която да им сготвят рибата и не пропуснаха да ми изпратят снимка. Докато аз "пазех" кенефа.
Гадове...
А аз :
изкарах 3 дена на солети и вода.
На сутринта леко, леко поехме към Волос.
В залива на Волос след наводненията плуват във водата адски много боклуци и е доста мръсно.
Търсихме място за къпане някой залив, но нещо не бяхме впечатлени.
Към 5 следобяд пристанахме във Волос и дойде собственика да издам лодката и на следващата сутрин да може да тръгнем към 8-9 сутринта.
Като се пооправихме, отидохме за колите. Пълна скръб.
Искахме да вечеряме в село Макреница , което е на върха на планината.
Оказа , че пътя просто го няма. Всичко беше изровено от водата. Огромни канари са търкаляни.
Малките пресъхнали вадички , сега бяха станали 10 метрови урви.
По някакви странични пътища все пак се качихме. В селото нищо не работеше.
А пътя на места беше просто просек направен с фадрома.
Пълен ужас. Инфраструктура просто не беше останала.
Хапнахме - т.е. те ядоха, аз бързо тичах до лодката след 2 хапки.
На сутринта кой от къде е..
Най-кошмарната ми екскурзия в Гърция. 3 дни на вода и солети и -2 кг.
Коментар
Коментар