Tweet
След таверната, разузнаването докладва, че след разговор с местен рибар, следващият ден също ще е крив за плаване - южен вятър с пориви над 25+ възела.
Както е казал - тука е така - 3 дни духа от юг, 1 от север и после тишина. Така и стана.
Стана ясно, че следващият ден го пишем почивен, та пак свършихме леда за питиетата към 03:00.
На следващият ден имаше забавление с дингито.
Като цяло се очерваваше скучен ден, обаче към 13:00-14:00 започнаха да прииждат различни лодки и къде с по-уплашен екипаж, къде по-опитни. Но силният вятър правеше приставането забавно, стига да не ти се налага на теб.
Или стига да не решат да пристават до твоята лодка.
Помагахме на всички дето идваха. Имаше едни англичани с чартърна лодка - мъж и жена на около 60-65.. директно се удариха в съседната яхта, после в кея.. а при повторното излизане, че котвата им изпусна се хвърлиха върху веригата на съседите.
В пред инфарктно състояние все пак успяха да пристанат и да ги вързахме здраво.. донесоха бири и бяха безкрайно благодарни и уплашени.
След тях един румънец , но той със собствена лодка и нямаше драма.
Взеха някаква група от 3-4 лодки немски младежи около 20-25 годишни. И те се оправиха без много помощ.
Привечер както предрече местния рибар , вятъра го обърна от север.
Вечерта пак показахме на немците как се празнува. Те си угасиха музиката и утихнаха към 21:00-22:00 , а ние тогава отворихме бара.
На следващата сутрин северният вятър продължаваше да жули, но вече започна да пада.
Имаше остатъчна вълна която не беше приятна, но пък имахме около час да подминем носа на острова и да се скрием от южната страна.
По едно време вълните бяха метър-метър и половина но идваха от към кърмата. Екипажа рязко утихна
След половин час съвсем умря вятъра и морете стана като тепсия. Спряхме в един залив за риболов, ядене, къпане..
По някое време се отправихме към Нео Клима. Приятно място, но кръчми няма. И туристи няма.
Вечерта се разписахме и с една баракуда.
На сутринта обаче видях проблем.. тоя тъп капак беше спраскан. Така и не разбрахме кога е станало.
Много ме е яд. Беше ясно, че ще се караме със собственика.
След Нео Клима поехме към Орей на остров Евия. Същевременно вятър нямаше абсолютно никакъв.
Орей се оказа наистина страхотно място. Понеже е далеч за туристите с автомобили, а с лодки не са толкова много, е останало много автентично.
А и цените бяха много по прилични.
Имаше и екшън с елемент на комедия като приставахме.
Немски пенсионери с някакво яхтичка взеха да крещят да се махаме и да не спираме до тях .. поне на 2 метра да сме били..
Нашата лодка беше на около метър и бях пратил момчетата да пазят с фендерите ако все пак ни снесе натам, но нямаше драма.
Немеца обаче бесен.. крещи, вика.. плеснал през ръцете един от нашите, че посегнал към вантите му, за всеки случай. Просто .. изненадата и факта че е възрастен човек, го спаси от хубав бой.
Докато гледах напред да не стане фал със стареца, отзад немкинята видях че се разправя с другите и ни развръзва швартовите въжетата от клита.
Били сме ги хвърлили върху техните.. А още не бяхме спрели лодката. След малко крясъци немците явно се уплашиха и дадоха заден..
Ние си спряхме лодката, оправихме въжетата и се отдалечихме на около метър и половина от тия.
Мисля ,че тази нощ, дълго ще я помнят.. Не мисля, че са спали изобщо, защото към 6 сутринта (малко след като последните от нашите си легнаха) запалиха двигателя и изчезнаха.
Най-накрая хубава таверна. Малко сервитьорката ни забрави поръчката, но бързо се разбрахме.
По някое време станахме и поехме посока Волос.
Бях се разбрал със собственика да дойде вечерта да си види капака. А и да подаде правилните въжета от мъртвата котва.
Настана разправия. Искаше 400 евра за тоя капак. Сега.. ясно, че сме го счупили, но и самият капак не беше цвете. Отдолу е дран от голи болтове с години, целият е в пукнатини, а и не беше добре захванат.
Още като се качихме видях, че мърда от към пантите, но не предполагах че така ще се счупи. След много разправии стана ясно, че няма да поемем вината на 100%. Разбрахме се, че ще му дам 300.
Абе крива ситуация.
За последна вечер се качихме до едно много красиво село - Макриница, от където се разкрива страхотна гледка към залива на Волос.
И таверната беше ТОП !
На следващата сутрин, кафета, багажа и айде към Софето.
Та това беше. Дълго чакана почивка, но леко разочароваща. Може би времето не беше подходящо или нагласата, не знам. Ще го мислим по-натам.
Както е казал - тука е така - 3 дни духа от юг, 1 от север и после тишина. Така и стана.
Стана ясно, че следващият ден го пишем почивен, та пак свършихме леда за питиетата към 03:00.
На следващият ден имаше забавление с дингито.
Като цяло се очерваваше скучен ден, обаче към 13:00-14:00 започнаха да прииждат различни лодки и къде с по-уплашен екипаж, къде по-опитни. Но силният вятър правеше приставането забавно, стига да не ти се налага на теб.
Или стига да не решат да пристават до твоята лодка.
Помагахме на всички дето идваха. Имаше едни англичани с чартърна лодка - мъж и жена на около 60-65.. директно се удариха в съседната яхта, после в кея.. а при повторното излизане, че котвата им изпусна се хвърлиха върху веригата на съседите.
В пред инфарктно състояние все пак успяха да пристанат и да ги вързахме здраво.. донесоха бири и бяха безкрайно благодарни и уплашени.
След тях един румънец , но той със собствена лодка и нямаше драма.
Взеха някаква група от 3-4 лодки немски младежи около 20-25 годишни. И те се оправиха без много помощ.
Привечер както предрече местния рибар , вятъра го обърна от север.
Вечерта пак показахме на немците как се празнува. Те си угасиха музиката и утихнаха към 21:00-22:00 , а ние тогава отворихме бара.
На следващата сутрин северният вятър продължаваше да жули, но вече започна да пада.
Имаше остатъчна вълна която не беше приятна, но пък имахме около час да подминем носа на острова и да се скрием от южната страна.
По едно време вълните бяха метър-метър и половина но идваха от към кърмата. Екипажа рязко утихна
След половин час съвсем умря вятъра и морете стана като тепсия. Спряхме в един залив за риболов, ядене, къпане..
По някое време се отправихме към Нео Клима. Приятно място, но кръчми няма. И туристи няма.
Вечерта се разписахме и с една баракуда.
На сутринта обаче видях проблем.. тоя тъп капак беше спраскан. Така и не разбрахме кога е станало.
Много ме е яд. Беше ясно, че ще се караме със собственика.
След Нео Клима поехме към Орей на остров Евия. Същевременно вятър нямаше абсолютно никакъв.
Орей се оказа наистина страхотно място. Понеже е далеч за туристите с автомобили, а с лодки не са толкова много, е останало много автентично.
А и цените бяха много по прилични.
Имаше и екшън с елемент на комедия като приставахме.
Немски пенсионери с някакво яхтичка взеха да крещят да се махаме и да не спираме до тях .. поне на 2 метра да сме били..
Нашата лодка беше на около метър и бях пратил момчетата да пазят с фендерите ако все пак ни снесе натам, но нямаше драма.
Немеца обаче бесен.. крещи, вика.. плеснал през ръцете един от нашите, че посегнал към вантите му, за всеки случай. Просто .. изненадата и факта че е възрастен човек, го спаси от хубав бой.
Докато гледах напред да не стане фал със стареца, отзад немкинята видях че се разправя с другите и ни развръзва швартовите въжетата от клита.
Били сме ги хвърлили върху техните.. А още не бяхме спрели лодката. След малко крясъци немците явно се уплашиха и дадоха заден..
Ние си спряхме лодката, оправихме въжетата и се отдалечихме на около метър и половина от тия.
Мисля ,че тази нощ, дълго ще я помнят.. Не мисля, че са спали изобщо, защото към 6 сутринта (малко след като последните от нашите си легнаха) запалиха двигателя и изчезнаха.
Най-накрая хубава таверна. Малко сервитьорката ни забрави поръчката, но бързо се разбрахме.
По някое време станахме и поехме посока Волос.
Бях се разбрал със собственика да дойде вечерта да си види капака. А и да подаде правилните въжета от мъртвата котва.
Настана разправия. Искаше 400 евра за тоя капак. Сега.. ясно, че сме го счупили, но и самият капак не беше цвете. Отдолу е дран от голи болтове с години, целият е в пукнатини, а и не беше добре захванат.
Още като се качихме видях, че мърда от към пантите, но не предполагах че така ще се счупи. След много разправии стана ясно, че няма да поемем вината на 100%. Разбрахме се, че ще му дам 300.
Абе крива ситуация.
За последна вечер се качихме до едно много красиво село - Макриница, от където се разкрива страхотна гледка към залива на Волос.
И таверната беше ТОП !
На следващата сутрин, кафета, багажа и айде към Софето.
Та това беше. Дълго чакана почивка, но леко разочароваща. Може би времето не беше подходящо или нагласата, не знам. Ще го мислим по-натам.
.
Коментар