Голяма издънка направих днес. След като всичко почна толкова добре... Още първи ден, с първото пускане на въдицата зад лодката, хванах една туна. Вярно, малка, но туна.
После, въпреки енергичните ми опити за предупреждение, една лодка мина зад кърмата ми, директно през влакното. И скъса хубавия воблер.
Следващите няколко дни нямаше нищо. Само една рибка опита да се закачи, но безуспешно.
И днес реших да действам решително. Подготвих се за голяма риба. Намотах (по най-тъпия начин) кевларено влакно на макарата. Намотах го върху другото, което не го знам какво е точно, но си вървеше с макарата. Вързах го някак си, като идеята ми беше да реагирам, преди влакното да се размотае до тънкото.
Сложих едновременно и двата ми останали воблера - по-малки няколко метра пред по-големия. Нали съм с една въдица само, пък не си взех и ластици, да пусна да се влачи въже зад лодката по технологията на братята.
Пуснах воблерите на порядъчно разстояние зад лодката - поне 50-60 метра. И се изтипосах на кърмата да пикая, преди да застана на пост до въдицата. И тя удари, ама здраво! Аванса почна да пищи, влакното взе да се размотава на тласъци отначалото и все по-постоянно след това. Докато се загащя и се пресегна да затегна аванса и видях как кевлара свършва и се подава другото влакно. И в тоя момент - тряс! Скъса го, точно преди да затегна аванса.
Тъпа работа. Цял ден ме е яд. Сега отивам да си търся нови воблери и влакно.
Иначе всичко върви добре. Пет ден от плаването ни е, сега сме на Фолегандрос. Много приятен ми се вижда тоя остров, въпреки че е заселен преди 50-60 години май, покрай политически затворници, които са взели да пращат тука.
От Милос останах със смесени чувства, ама мисля, че просто не трябва да се ходи там (пък и навсякъде по Цикладите) през август.
Но както и да е, ще разкажа и някоя и друга снимка ще покажа.
Отворен съм за всякакви критики, оплювания и съвети относно моето пишман-риболовство.
После, въпреки енергичните ми опити за предупреждение, една лодка мина зад кърмата ми, директно през влакното. И скъса хубавия воблер.
Следващите няколко дни нямаше нищо. Само една рибка опита да се закачи, но безуспешно.
И днес реших да действам решително. Подготвих се за голяма риба. Намотах (по най-тъпия начин) кевларено влакно на макарата. Намотах го върху другото, което не го знам какво е точно, но си вървеше с макарата. Вързах го някак си, като идеята ми беше да реагирам, преди влакното да се размотае до тънкото.
Сложих едновременно и двата ми останали воблера - по-малки няколко метра пред по-големия. Нали съм с една въдица само, пък не си взех и ластици, да пусна да се влачи въже зад лодката по технологията на братята.
Пуснах воблерите на порядъчно разстояние зад лодката - поне 50-60 метра. И се изтипосах на кърмата да пикая, преди да застана на пост до въдицата. И тя удари, ама здраво! Аванса почна да пищи, влакното взе да се размотава на тласъци отначалото и все по-постоянно след това. Докато се загащя и се пресегна да затегна аванса и видях как кевлара свършва и се подава другото влакно. И в тоя момент - тряс! Скъса го, точно преди да затегна аванса.
Тъпа работа. Цял ден ме е яд. Сега отивам да си търся нови воблери и влакно.
Иначе всичко върви добре. Пет ден от плаването ни е, сега сме на Фолегандрос. Много приятен ми се вижда тоя остров, въпреки че е заселен преди 50-60 години май, покрай политически затворници, които са взели да пращат тука.
От Милос останах със смесени чувства, ама мисля, че просто не трябва да се ходи там (пък и навсякъде по Цикладите) през август.
Но както и да е, ще разкажа и някоя и друга снимка ще покажа.
Отворен съм за всякакви критики, оплювания и съвети относно моето пишман-риболовство.
Коментар