Tweet
Всичко започна съвсем неочаквано.
Един хубав ден в обедната почивка си рекох да мерна какво става във форума. Това по подразбиране е почти всеки ден, е да ма кой да ти се логва, много работа – ама него ден се бях “разработил” та .. И какво виждам – Имате едно лично съобщение!
Ха! Мчи аз не съм от тия дет много ги съобщават .. ма да видим. Влизам и какво да видя: Брата ми (NIKSD) писал. Вика ми: “тука една лодка ще караме от Сан Диего до Китимат, Британска Колумбия. Лодката е Carver 45 Voyager. Виж там, мисли го и ако решиш ... свиркай. Ние тръгваме на 12 ти Юли. “ (съобщетието е писано преди почти месец
).
Значи все пак си е взел бележка брата. Бях му се заканил, че ако мине още веднъж покрай мен и не се обади, ще се налага да се виждаме, ако трябва и с помощта на властите. Колко му е .. един телефон и са го привикали за справка
... щото е съмнителен.
Поглеждам календара ... 12ти Юли !!! Ами сега?? Един бърз СМС .. установява че имам още ден два да се организирам. Правя сметка че ще мога да се метна от Виктория до Порт Харди или поне до Кембъл Ривър. КЕФ!
Работата се оказва доста плаваща до последния момент... в повече от един смисъл. Така или иначе се бях нагласил поне логистична подкрепа да оказвам. Поддържаме връзка с СМС и го гледам на СПОТя кат гладен питон – мишка. В крайна сметка идва деня и се разбираме за час и място. Заколвам прасето, обирам лехата, и с така набавените продукти, както и с некои други неотложни необходимости се строявам на плаца .. кея де.
Мда .. ама аз нали съм изпълнителен .. се появавам 30 мин преди уречения час. СМС – идем след още два часа. На бензинарницата си омещали цистерните и замалко да им набухат бензин наместо нафта - наложило се да зареждат другаде, и два часа отгоре. Хубу, чакам си аз и си щракам некви снимки. Лодки, зеленко .. бе турист направо, в собствения си град.
По едно време стана жега... викам си прасето не само ще заживее нов живот, ами и ще вземе и да кавърдиса. ... абе – ще се оправяме някакси.
По едно време се носи :
Същински Радецки ..няма шега
Eто го Братко, бе!!
Да не си мислите че тук е спрял да се обади на жената?? Тц!
Говори си с митничарите. След 10 мин, вика готови сме. Толкоз. Тукашните митничари са така ... що да те гледат на живо, кат може и по телефона ... а може да ги е страх от вируси. Ми така де, навъдиха се в днешно време едни бацили, не си е работа.
Ето това е митницата .. да ей тва на кея, даже не е и контейнера, да не си помислите. Някъде там отзад е и ако се наложи, някой се домъква.
Брата се курдисва със изтънчен финт на кея да ни натовари. Посрещаме се, как си що си - друго си е на живо да се види човек. Спираме за малко на кея, щото в бързината некой си забравил гайда за пътуването нагоре... откъде, как се минава, особености на плаването, ей такива. Един вид – кат на баня без сапун
....“О-сапунихме”се за норматив и ето ни на път.
Капитана гледа от високо.
Информираме се за некои общи работи .. и се започва една приказка .. е нема такъв кеф! Слънце, хубаво време, готина компания и бирички.
Един хубав ден в обедната почивка си рекох да мерна какво става във форума. Това по подразбиране е почти всеки ден, е да ма кой да ти се логва, много работа – ама него ден се бях “разработил” та .. И какво виждам – Имате едно лично съобщение!
Ха! Мчи аз не съм от тия дет много ги съобщават .. ма да видим. Влизам и какво да видя: Брата ми (NIKSD) писал. Вика ми: “тука една лодка ще караме от Сан Диего до Китимат, Британска Колумбия. Лодката е Carver 45 Voyager. Виж там, мисли го и ако решиш ... свиркай. Ние тръгваме на 12 ти Юли. “ (съобщетието е писано преди почти месец
). Значи все пак си е взел бележка брата. Бях му се заканил, че ако мине още веднъж покрай мен и не се обади, ще се налага да се виждаме, ако трябва и с помощта на властите. Колко му е .. един телефон и са го привикали за справка
... щото е съмнителен. Поглеждам календара ... 12ти Юли !!! Ами сега?? Един бърз СМС .. установява че имам още ден два да се организирам. Правя сметка че ще мога да се метна от Виктория до Порт Харди или поне до Кембъл Ривър. КЕФ!
Работата се оказва доста плаваща до последния момент... в повече от един смисъл. Така или иначе се бях нагласил поне логистична подкрепа да оказвам. Поддържаме връзка с СМС и го гледам на СПОТя кат гладен питон – мишка. В крайна сметка идва деня и се разбираме за час и място. Заколвам прасето, обирам лехата, и с така набавените продукти, както и с некои други неотложни необходимости се строявам на плаца .. кея де.
Мда .. ама аз нали съм изпълнителен .. се появавам 30 мин преди уречения час. СМС – идем след още два часа. На бензинарницата си омещали цистерните и замалко да им набухат бензин наместо нафта - наложило се да зареждат другаде, и два часа отгоре. Хубу, чакам си аз и си щракам некви снимки. Лодки, зеленко .. бе турист направо, в собствения си град.
По едно време стана жега... викам си прасето не само ще заживее нов живот, ами и ще вземе и да кавърдиса. ... абе – ще се оправяме някакси.
По едно време се носи :
Същински Радецки ..няма шега
Eто го Братко, бе!!
Да не си мислите че тук е спрял да се обади на жената?? Тц!
Говори си с митничарите. След 10 мин, вика готови сме. Толкоз. Тукашните митничари са така ... що да те гледат на живо, кат може и по телефона ... а може да ги е страх от вируси. Ми така де, навъдиха се в днешно време едни бацили, не си е работа.
Ето това е митницата .. да ей тва на кея, даже не е и контейнера, да не си помислите. Някъде там отзад е и ако се наложи, някой се домъква.
Брата се курдисва със изтънчен финт на кея да ни натовари. Посрещаме се, как си що си - друго си е на живо да се види човек. Спираме за малко на кея, щото в бързината некой си забравил гайда за пътуването нагоре... откъде, как се минава, особености на плаването, ей такива. Един вид – кат на баня без сапун
....“О-сапунихме”се за норматив и ето ни на път. Капитана гледа от високо.
Информираме се за некои общи работи .. и се започва една приказка .. е нема такъв кеф! Слънце, хубаво време, готина компания и бирички.
Имам тренинг от училищните ми години - "Стискаш зъби да държиш мезето" 
Коментар