Tweet
29.03.2010 рано сутринта вързахме чантите на моторите и търгнахме към сборния пункт ОМВто на околовръстното при Бояна. Пристигайки, забелязахме, че Мони и Владо са вече там. Зареждат моторите. Нареждаме се и ние. Пием кафе, а дълъг път ни чака.
Резервации за фериботи и хотели, обаче няма, така че никой не е твърде притеснен.
Участници в пътуването: аз, Гергана, Мони и Владо.
Трасе: София - Игуменица (Гърция)- Бари (Италия) - Месина (Сицилия) - Валета (Малта).
При моят и Герганин стаж от има- няма 2000 километра на мотоциклет, предстоящото пътуване е истинско предизвикателство. То събирането на багажа беше такова, понеже сме свикнали, че на джипа дълга база, всичко зад предните седалки е място за багаж...
Пътуването до Игуменица не беше нещо особено, освен, че с Гергана започнахме да намираме кусури на любителската си екипировка, а в някои случаи и липсваща такава.
Пристигаме на Игуменица, купуваме билети за ферибота в 8:00 (в последствие разбрахме, че са ни попрецакали с цената, но майната му) и сядаме в едно ресторантче на главната да се насладим на прословутата гръцка морска кухня. Мони и Владо си бяха поръчали фантастично приготвен октопод. Не пропускайте това ядене в Гърция - заслужава си.
Време е за качване. Фериботна линия Venturis. Казват ни, че връзването на моторите си е наш проблем, но след лек скандал ги връзват.
Горе общото помещение вече е окупирано от турци, тираджии и тям подобни. Ние си мислехме, че миришем, ама това беше смрад...
Настаняваме се в мизерната каютка, мокетът събрал слоеве генетичен материал, чорапите залепват направо. Чаршафите, обаче - чисти.
Наспиваме се.
Сутрин, дълго кафе, слизаме на Бари.
Малко след пристанището не виждаме чакащите ни Мони и Владо и продължаваме по GPS-а, след малко с леко препсуване Мони ни догонва. Днешната цел е Сицилия.
Плащанията на пътни такси за мотористи било отврат. Не съм го съобразявал до момента, минавайки с колата през такива места.
Караме при ужасен вятър със сменяща се посока. Трябва ми цялото платно, за да мога да карам, защото при някой по- силни пориви се отмествам с половин метър встрани. Куца рабата. Ама фън.
В РеджоДиКалабрия пак разкъсваме групата и се почват едни телефони и обяснения къде е пристанището. Благодарение на нашето мотане изпускаме ферибота за Сицилия. Качваме се на следващия след половин час висене на супер ветровитото пристанище.
В Сицилия сме. Вече се мръква. Гергана мрази да кара на фарове. Слагаме я втора в групата, за да се чувства по- спокойно. Пристигаме в ....... Решаваме, че след два дни езда и мизерия заслужаваме нещо хубаво. Настаняваме се в Шератон и излизаме да търсим рибен ресторант. Затворен е. Отиваме да ядем PASTA в местна кръчма пълна с местни семейства - добро предзнаменувание.
Напоръчваме спегети и пици като за световно. Белисима, магнифико, инкредибиле са думите, които ми се щурат из главата докато ям. Май в България ще мине доста време преди да си поръчам пица или камо ли спагети.
Сутринта чудесна закуска с костюмарите, които ни гледат с лека завист и омраза. Взимаме си по кафе и излизаме на огрятата от сутрешното слънце тераса пред ресторанта, с гледка към морето. Дзен.
Изкарваме моторите и се почва, масла, багаж и т.н.
Днешната цел - Етна.
Пристигаме в градчето Кастелмола.
Вече сме се загубили, намерили, единият мотор изпуснат при маневриране, но накрая намираме страхтона Villa, на високото. Гледката от стаята е към... Етна. Величествено.
Следва безкраен опит да намерим кръчма в близките села, пред която да можем да паркираме моторите. Писва ни, връщаме се в хотела, оставяме моторите и отиваме в някаква кръчма на 10 минути пеша. Менюто е с картинки, което според професионалното мнение на Владо не е много добре. Абе не беше като кръчмата от предната вечер определено, но ставаше.
Прибираме се в хотела, пием по чай в лобито. Оказва се, че в цената се включва интернет, хайде по стаите, преглед на пощите и спане.
Резервации за фериботи и хотели, обаче няма, така че никой не е твърде притеснен.
Участници в пътуването: аз, Гергана, Мони и Владо.
Трасе: София - Игуменица (Гърция)- Бари (Италия) - Месина (Сицилия) - Валета (Малта).
При моят и Герганин стаж от има- няма 2000 километра на мотоциклет, предстоящото пътуване е истинско предизвикателство. То събирането на багажа беше такова, понеже сме свикнали, че на джипа дълга база, всичко зад предните седалки е място за багаж...
Пътуването до Игуменица не беше нещо особено, освен, че с Гергана започнахме да намираме кусури на любителската си екипировка, а в някои случаи и липсваща такава.
Пристигаме на Игуменица, купуваме билети за ферибота в 8:00 (в последствие разбрахме, че са ни попрецакали с цената, но майната му) и сядаме в едно ресторантче на главната да се насладим на прословутата гръцка морска кухня. Мони и Владо си бяха поръчали фантастично приготвен октопод. Не пропускайте това ядене в Гърция - заслужава си.
Време е за качване. Фериботна линия Venturis. Казват ни, че връзването на моторите си е наш проблем, но след лек скандал ги връзват.
Горе общото помещение вече е окупирано от турци, тираджии и тям подобни. Ние си мислехме, че миришем, ама това беше смрад...
Настаняваме се в мизерната каютка, мокетът събрал слоеве генетичен материал, чорапите залепват направо. Чаршафите, обаче - чисти.
Наспиваме се.
Сутрин, дълго кафе, слизаме на Бари.
Малко след пристанището не виждаме чакащите ни Мони и Владо и продължаваме по GPS-а, след малко с леко препсуване Мони ни догонва. Днешната цел е Сицилия.
Плащанията на пътни такси за мотористи било отврат. Не съм го съобразявал до момента, минавайки с колата през такива места.
Караме при ужасен вятър със сменяща се посока. Трябва ми цялото платно, за да мога да карам, защото при някой по- силни пориви се отмествам с половин метър встрани. Куца рабата. Ама фън.
В РеджоДиКалабрия пак разкъсваме групата и се почват едни телефони и обяснения къде е пристанището. Благодарение на нашето мотане изпускаме ферибота за Сицилия. Качваме се на следващия след половин час висене на супер ветровитото пристанище.
В Сицилия сме. Вече се мръква. Гергана мрази да кара на фарове. Слагаме я втора в групата, за да се чувства по- спокойно. Пристигаме в ....... Решаваме, че след два дни езда и мизерия заслужаваме нещо хубаво. Настаняваме се в Шератон и излизаме да търсим рибен ресторант. Затворен е. Отиваме да ядем PASTA в местна кръчма пълна с местни семейства - добро предзнаменувание.
Напоръчваме спегети и пици като за световно. Белисима, магнифико, инкредибиле са думите, които ми се щурат из главата докато ям. Май в България ще мине доста време преди да си поръчам пица или камо ли спагети.
Сутринта чудесна закуска с костюмарите, които ни гледат с лека завист и омраза. Взимаме си по кафе и излизаме на огрятата от сутрешното слънце тераса пред ресторанта, с гледка към морето. Дзен.
Изкарваме моторите и се почва, масла, багаж и т.н.
Днешната цел - Етна.
Пристигаме в градчето Кастелмола.
Вече сме се загубили, намерили, единият мотор изпуснат при маневриране, но накрая намираме страхтона Villa, на високото. Гледката от стаята е към... Етна. Величествено.
Следва безкраен опит да намерим кръчма в близките села, пред която да можем да паркираме моторите. Писва ни, връщаме се в хотела, оставяме моторите и отиваме в някаква кръчма на 10 минути пеша. Менюто е с картинки, което според професионалното мнение на Владо не е много добре. Абе не беше като кръчмата от предната вечер определено, но ставаше.
Прибираме се в хотела, пием по чай в лобито. Оказва се, че в цената се включва интернет, хайде по стаите, преглед на пощите и спане.
следва...
В последствие се оказа, че предната ми гума е била на една атмосфера, но това мен и Росси не може да ни притесни 
))
/. Браво и на Мони за жестокия маршрут из Сицилия.И сега малко критика: - Защо след като от понеделник сте в България,чак сега пишете и пускате снимки 
. Чакаме с нетърпение останалият разказ.
Коментар