Tweet
Тая година ми провървя на пътувания. Някои от Вас знаят, че работя за една от най-големите компании на алкохолния пазар, вносител и на водка Финландия. Благодарение на хората, грижещи се за представянето на този блажен северен елексир в България получих възможността заедно с група колеги да посетя Северна Финландия с основна цел да направим Лапландско сафари.
Няма да ви разправям за кошмарния първи ден, в който то София през Мюнхен и Хелзинки стигнахме до село Леви. Само ще Ви кажа, че заради мъгла в Мюнхен не можахме да хванем точната връзщка за Хелзинки, оттам изпуснахме самолета за близкия град Китила и така в 10 вечерта се озовахме в Рованиеми, града на дядо Коледа, разположен на Полярния кръг. От летището ни взе рейс и с над 100 километра в час и с гуми със шипове запрашихме на север, към нашата цел. А тя беше най-хубавата вила за гости в Леви.
Нашия любезен домакин Марко ни посрешна по правилата на финското гостоприемство, а именно с чаша коктейл с водка в ръка.
Марко е един от най-големите познавачи на водката в света, всепризнат коктейл експерт и дегустатор, който без да пие, само по аромата различава руската от украинската водка например.
На другия ден сутринта се поогледахме наоколо( все пак пристигнахме вместо в 6 вечерта, чак в 12.30) и оценихме дискретния северн разкош, в който сме настатнени. Нашия временен дом се оказа най-добрата вила за гости в района( с цена за седмичен наем 5 цифрена сума в евро), правена с вкус, пари и единствената идея да прави живота на почиващите в нея приятен. Всичко беше от естествени материали, доли лишеите по камъните на стената си стояха, но подовото отоплени и големите камини държаха всичко в рамките на над 20 градуса вътре. Ето няколко кадъра къде се озовахме.
Нашите домакини се бяха постарали да имам всичко, от домашните чехли до пълните с бира, други напитки и храна хладилници. Отделно ни глезеха с бъркани яйца за закуска, голяма сауна и естествено божествена водка Финландия на корем във всякакви комбинации и коктейли.
Ето и близките съседи, малко класически и остарели на нашия фон.
Отвън се беше ширнала типичната Лапландка пустош, затрупана със сняг, чаровна и красива по свой студен начин.
Равните бели пространства между дърветата не са поляни, а езера. 6% от територията на странате покрита с тях. Но на нас акъла ни беше не в природните красоти, а в предстоящото. И като казвам Лапландско сафари, то щеше са е точно такова, 60 километра с моторни шейни, малко с еленски шейни и повечко с кучешки впрягове. Но затова по натам, първо ни предстоеше да отидем в Леви и да се екипираме. Извън сезона( а той е зимата и част от пролетта) Леви има 600 постоянни жители, но през сезона посреща бая гости и има до 23 000 души население. Въпреки, че най близкия хълм е едвам 500 метра надаморска височина, има стотици километри ски писти от всякакъв тип. Но за това по натам, с моторните шейни стигнахме до този връх. Ето как изглежда центъра и улиците на Леви, на 100 километра зад Полярния кръг и при топло( според местните) време от -10 градуса почти без вятър.
[img]http://htftp.offroad-bulgaria.com/zz...20Forum/14.jpg[/img]
На последната снимка е един навлек, който всъщност едвам сега осъзнава какъв късмет имаме с времето, защото снежните бури и температури от -20 до към -50 са нормални за това място. Нашите водачи ни казаха, че предния ден е имало снежна буря, но ние сме истински късметлии с това топло, ясно и най-вече тихо време.
Предстоеше ни да се оборудваме с предоставени от фирмата за сафари екипировка, но първо всички минахме през дрегера( това на снимката е жена ми, шофьор от няколко месеца и за пръв път я тестват за алкохол). Не можеш дори да си помислиш да караш, ако дрегера не отчете пълна и точна нула. И това го прави самата фирма за сафари тоя тест. Оказа се, че има защо.
Факт е, че моторните шейни си имат собствени пътища със знаци, кръстовища и полицаи. Пресичат се със шосетата, ски пистите и пътища за ски бягане, имат си твърдо ограничение за скороста от 30 км/ч в населено място и 60 извън него. А тук закона се спазва много строго( както после се и убедихме). Ето и вече оборудванати ни мечкоподобна група, навлечена в полярно оборудване, с каски и ватени гащи.
Ето ги и нашите коне, марка Поларис, модел кой го знае, но мощни, черни и лъскави.
Получихме нужните инструкции, запознахме се с някои нужни знаци с ръце, разбрахме къде е газта и спирачката( пълен автоматик са тия шейни)
и потеглихме. Аз за пръв път карам такова нещо, но вече съм твърд фен. Усещането е страхотно, мощта и скоростта се усещат много повече от кола например, кефа е върховен. Въпреки ограниченията на места дигнах към 90-100 км/ч и адреналина ме удари. Но както си карахме( по обясними причини нямам снимки в движение) колоната рязко спря. И познайте защо - полицейска проверка. И пак всички през дрегера наред. Насред снега и леда, вдън лапландските гори си имаше униформен полицай с пищов, синя моторна шейна и дрегер!
докато чаках да провери и мен, се огледах и наоколо се виждаше ето това
Докато си чаках, мина и един местен рокер с червен кон
а после дойде и моя ред за проверка, вижда се как надувам дрегера
Ето и нашата колона, тук имитираме движение и позираме за снимки
Оказа се, че по-бързите шофьори сме се събрали отпред и често спирахме да изчакваме групата, но това не беше проблем. Удоволствието от карнето на моторна шейна е наистина голямо, а равните терени предлагах възможности за наистина спортно каране. Лека-полека му хванах цаката, взех да балансирам с тяло и да давам рязко газ, абе направо пощуряхме като малки деца от кеф. Забравих да си гледам часовника и когато спряхме до едни елени с шейни, се зачудих какво ще правим тук. А то се оказа, че минаваме на 4х4, или иначе казано на еленски впряг. Паркирахме и се прехвърлихме към елените, които се оказаха доста дребни животни, големи коклкото малко магаре. Те са изключително кротки животни. Натовариха ни по двама в шейничките върху кожата и пуснаха елените да ни возят сами, без юзди, по утъпкан и добре познат на тях маршрут от коло 500 метра. седиш и се возиш, гледаш наоколо или към дупето на елена и се кефиш.
Докато 4-ма от групата се возехме, останалите си опитаха късмета в един неразбран от мен спорт, а именно риболовство. Първо пробиваш почти половин метър лед и после подръпваш малката въдичка с надежда някоя дълбоко заспала риба да се пробуд и да клъвне. Да ама не, кой е будала да излиза изпод леда в тоя студ. Дойде и нашия ред да се пробваме.
Естествено не хванахме нищо, но нашите водачи ни настаниха в една къщичка с открит огън в средата и ни сервираха топла и вкусна супа от сьомгово филе и картофи. Похапнахме, стоплихме се и се упътихме към моторните шейни, за да продължим към кучетата.
След десетина километра каране стигнахме кучешката ферма. Строихме се всред неистов лай и шум и започнаха пак да ни обучавт. Оказва се, че кучетат имат нужда само от спирачка. Иначе сами тичат и им е кеф да го правят. А спирачката трябва яко да се натиска и да се балансира в завоите. Ето тук една крехка на вид девойка показва кое как е.
Оказа се, че хич не е трудно, само при изкачване подтичвах след шейната. А 5 броя рошльовци без проблем теглиха мен и жена ми( към 150 кила) доста бързо по пъртината. Нямам много снимки, че ръцете ми бяха заети, но ето една как изглежда всичко от моя ъгъл, на водач. И една която наистина ме показва в движение с впряга, истински юконски герой.
Засега толкоз, утре продължавам с разказа.
Няма да ви разправям за кошмарния първи ден, в който то София през Мюнхен и Хелзинки стигнахме до село Леви. Само ще Ви кажа, че заради мъгла в Мюнхен не можахме да хванем точната връзщка за Хелзинки, оттам изпуснахме самолета за близкия град Китила и така в 10 вечерта се озовахме в Рованиеми, града на дядо Коледа, разположен на Полярния кръг. От летището ни взе рейс и с над 100 километра в час и с гуми със шипове запрашихме на север, към нашата цел. А тя беше най-хубавата вила за гости в Леви.
Нашия любезен домакин Марко ни посрешна по правилата на финското гостоприемство, а именно с чаша коктейл с водка в ръка.
Марко е един от най-големите познавачи на водката в света, всепризнат коктейл експерт и дегустатор, който без да пие, само по аромата различава руската от украинската водка например.
На другия ден сутринта се поогледахме наоколо( все пак пристигнахме вместо в 6 вечерта, чак в 12.30) и оценихме дискретния северн разкош, в който сме настатнени. Нашия временен дом се оказа най-добрата вила за гости в района( с цена за седмичен наем 5 цифрена сума в евро), правена с вкус, пари и единствената идея да прави живота на почиващите в нея приятен. Всичко беше от естествени материали, доли лишеите по камъните на стената си стояха, но подовото отоплени и големите камини държаха всичко в рамките на над 20 градуса вътре. Ето няколко кадъра къде се озовахме.
Нашите домакини се бяха постарали да имам всичко, от домашните чехли до пълните с бира, други напитки и храна хладилници. Отделно ни глезеха с бъркани яйца за закуска, голяма сауна и естествено божествена водка Финландия на корем във всякакви комбинации и коктейли.
Ето и близките съседи, малко класически и остарели на нашия фон.
Отвън се беше ширнала типичната Лапландка пустош, затрупана със сняг, чаровна и красива по свой студен начин.
Равните бели пространства между дърветата не са поляни, а езера. 6% от територията на странате покрита с тях. Но на нас акъла ни беше не в природните красоти, а в предстоящото. И като казвам Лапландско сафари, то щеше са е точно такова, 60 километра с моторни шейни, малко с еленски шейни и повечко с кучешки впрягове. Но затова по натам, първо ни предстоеше да отидем в Леви и да се екипираме. Извън сезона( а той е зимата и част от пролетта) Леви има 600 постоянни жители, но през сезона посреща бая гости и има до 23 000 души население. Въпреки, че най близкия хълм е едвам 500 метра надаморска височина, има стотици километри ски писти от всякакъв тип. Но за това по натам, с моторните шейни стигнахме до този връх. Ето как изглежда центъра и улиците на Леви, на 100 километра зад Полярния кръг и при топло( според местните) време от -10 градуса почти без вятър.
[img]http://htftp.offroad-bulgaria.com/zz...20Forum/14.jpg[/img]
На последната снимка е един навлек, който всъщност едвам сега осъзнава какъв късмет имаме с времето, защото снежните бури и температури от -20 до към -50 са нормални за това място. Нашите водачи ни казаха, че предния ден е имало снежна буря, но ние сме истински късметлии с това топло, ясно и най-вече тихо време.
Предстоеше ни да се оборудваме с предоставени от фирмата за сафари екипировка, но първо всички минахме през дрегера( това на снимката е жена ми, шофьор от няколко месеца и за пръв път я тестват за алкохол). Не можеш дори да си помислиш да караш, ако дрегера не отчете пълна и точна нула. И това го прави самата фирма за сафари тоя тест. Оказа се, че има защо.
Факт е, че моторните шейни си имат собствени пътища със знаци, кръстовища и полицаи. Пресичат се със шосетата, ски пистите и пътища за ски бягане, имат си твърдо ограничение за скороста от 30 км/ч в населено място и 60 извън него. А тук закона се спазва много строго( както после се и убедихме). Ето и вече оборудванати ни мечкоподобна група, навлечена в полярно оборудване, с каски и ватени гащи.
Ето ги и нашите коне, марка Поларис, модел кой го знае, но мощни, черни и лъскави.
Получихме нужните инструкции, запознахме се с някои нужни знаци с ръце, разбрахме къде е газта и спирачката( пълен автоматик са тия шейни)
и потеглихме. Аз за пръв път карам такова нещо, но вече съм твърд фен. Усещането е страхотно, мощта и скоростта се усещат много повече от кола например, кефа е върховен. Въпреки ограниченията на места дигнах към 90-100 км/ч и адреналина ме удари. Но както си карахме( по обясними причини нямам снимки в движение) колоната рязко спря. И познайте защо - полицейска проверка. И пак всички през дрегера наред. Насред снега и леда, вдън лапландските гори си имаше униформен полицай с пищов, синя моторна шейна и дрегер!
докато чаках да провери и мен, се огледах и наоколо се виждаше ето това
Докато си чаках, мина и един местен рокер с червен кон
а после дойде и моя ред за проверка, вижда се как надувам дрегера
Ето и нашата колона, тук имитираме движение и позираме за снимки
Оказа се, че по-бързите шофьори сме се събрали отпред и често спирахме да изчакваме групата, но това не беше проблем. Удоволствието от карнето на моторна шейна е наистина голямо, а равните терени предлагах възможности за наистина спортно каране. Лека-полека му хванах цаката, взех да балансирам с тяло и да давам рязко газ, абе направо пощуряхме като малки деца от кеф. Забравих да си гледам часовника и когато спряхме до едни елени с шейни, се зачудих какво ще правим тук. А то се оказа, че минаваме на 4х4, или иначе казано на еленски впряг. Паркирахме и се прехвърлихме към елените, които се оказаха доста дребни животни, големи коклкото малко магаре. Те са изключително кротки животни. Натовариха ни по двама в шейничките върху кожата и пуснаха елените да ни возят сами, без юзди, по утъпкан и добре познат на тях маршрут от коло 500 метра. седиш и се возиш, гледаш наоколо или към дупето на елена и се кефиш.
Докато 4-ма от групата се возехме, останалите си опитаха късмета в един неразбран от мен спорт, а именно риболовство. Първо пробиваш почти половин метър лед и после подръпваш малката въдичка с надежда някоя дълбоко заспала риба да се пробуд и да клъвне. Да ама не, кой е будала да излиза изпод леда в тоя студ. Дойде и нашия ред да се пробваме.
Естествено не хванахме нищо, но нашите водачи ни настаниха в една къщичка с открит огън в средата и ни сервираха топла и вкусна супа от сьомгово филе и картофи. Похапнахме, стоплихме се и се упътихме към моторните шейни, за да продължим към кучетата.
След десетина километра каране стигнахме кучешката ферма. Строихме се всред неистов лай и шум и започнаха пак да ни обучавт. Оказва се, че кучетат имат нужда само от спирачка. Иначе сами тичат и им е кеф да го правят. А спирачката трябва яко да се натиска и да се балансира в завоите. Ето тук една крехка на вид девойка показва кое как е.
Оказа се, че хич не е трудно, само при изкачване подтичвах след шейната. А 5 броя рошльовци без проблем теглиха мен и жена ми( към 150 кила) доста бързо по пъртината. Нямам много снимки, че ръцете ми бяха заети, но ето една как изглежда всичко от моя ъгъл, на водач. И една която наистина ме показва в движение с впряга, истински юконски герой.
Засега толкоз, утре продължавам с разказа.
Коментар