За щастие дойде пак време да се поскита малко по света. Тази година решихме да поемем в северна посока за разлика от последните няколко, когато все се мотахме по южни дестинации. След миналогодишното пътешествие до Близкия изток с високите градуси чак лака на колата прегоря на места и решихме малко да я разходим на дъжд и вятър за разнообразие. И така Шотландия ни зовеше. От доста време ни се ходи по тези места и дойде време да тръгваме натам. Очакваше се да пътуваме из по-уредени европейски земи на фона на миналогодишните хаотични граници с безкрайни процедури, на които си повисяхме бая време. Така планирането беше по-лесно и бях подготвил стройна програма за изпълнение, в която бяха замесени 5 ферибота и 8-9 хил. километра за 16 дена, но всичко по реда си.
По традиция се изстреляхме в петък след работа в топла юнска вечер с идеята да стигнем до Унгария и за следващия ден да не ни бавят граници. Всичко вървеше добре, минахме Белград и за първи път видяхме новото им околовръстно, строено с китайска намеса. Няма как да си кривя душата, изглеждаше доста добре издържано. На границата с Унгария обаче нещо зациклихме. Имаше шепа коли, но от унгарска страна нещата се бавеха. Чакахме по 15-20 мин, за да се премести една кола. Пълен абсурд. Все едно минаваш някоя руска граница. Отвисяхме с часове и наваксаното време бързо се стопи. Вместо в късна вечер, пристигнахме посред нощ сред едни ниви край град Сегед, където сме нощували доста пъти през годините. Въпреки късния час, наредихме трапеза и се отдадохме на почивка и размисли за предстоящото пътешествия, което тъкмо започваше!
Ден 1
Умерено ранно ставане, закуска и газ в северозападна посока. Целта за деня беше да стигнем до Германия и да минем поне една част от нея. Минахме бързо покрай Будапеща. Изглеждаше сякаш градът още спеше. На границата с Австрия асфалтираха и имаше лека колона, но като цяло минахме бързо. Австрия се изниза и влязохме в Германия, където доскоро върлуваха наводнения в района. Дунава беше създала сериозни неприятности в околността. И сега дъждът се канеше да ни поизкъпе. Изсипа се бая количество и вече се чудехме как ще разпъваме палатките, тъй като времето за лагеруване наближаваше. В крайна сметка извадихме късмет, тъй като малко след Нюрнберг и малко преди да се стъмни нагазихме в една житна нива добре скрита от главния път и нагласихме лагера на доста уютно местенце. Разпънахме и тента за всеки случай (проектирана и изработена от Сашо специално за закрепяне към таванни багажници), за да не ни изгони дъждът по палатките точно когато седнем да вечеряме. Получи се приятна и спокойна вечер.
![Натиснете снимката за да я уголемите
Име:20240609_065143 [1600x1200].jpg
Прегледи:445
Размер:541.0 КБ
ID:6977077](filedata/fetch?id=6977077&d=1729580639)
Ден 2
Продължихме към Франция. Немските пътища не изменяха на стила си и вечно бяха в ремонт или поне аз все така ги улучвах, но това е начинът да са в добро състояние. Чакаха ни около 1000 км за деня, за да успеем да стигнем до провинция Бретан във Франция, където щяхме да гостуваме на стар приятел французин, с който се запознахме в Исландия преди 8 години. Карахме цял ден без да разглеждаме нищо освен това, което ни предлагаше гледката от прозорците на колата. Заобикаляйки Париж движението стана доста натоварено. Беше неделя и всички се прибираха отнякъде. С радост се отдалечихме от френската столица и продължихме към град Рен. На 30 км от Рен отбихме и влязохме в едно село, което много наподобяваше обезлюдено родопско село с разрушени къщи и липса на обитатели. За нас беше добре дошло и набързо се вмъкнахме между една изоставена къща и малко блато, където имаше място за лагера. Беше хладно и предполагам това ни спаси от легиона комари, който несъмнено живееше край блатото. Мястото си го биваше. От вътрешността на помещенията в полуразрушената къща се подаваха старинни предмети, конски седла и всякакви други пособия от едно отдавна отминало време. Някои биха определили мястото като малко призрачно за нощувка, но на нас ни допадна. Спретнахме чудна трапеза, сготвихме леща на газовия котлон и после доволни налазихме палатките.
![Натиснете снимката за да я уголемите
Име:20240609_215409 [1600x1200].jpg
Прегледи:440
Размер:418.7 КБ
ID:6977073](filedata/fetch?id=6977073&d=1729580639)
Ден 3
Транзитния преход беше приключил и беше време за разглеждане. Близо до нас се намираше градчето Vitre, което се явяваше едно от традиционните за Бретан. В утринната свежест градчето беше спокойно и идеално за разходка, без тълпи от хора. Има си замък в центъра и тесни улички с шарени къщички.
![Натиснете снимката за да я уголемите
Име:20240610_102444 [1600x1200].jpg
Прегледи:438
Размер:424.8 КБ
ID:6977074](filedata/fetch?id=6977074&d=1729580639)
![Натиснете снимката за да я уголемите
Име:20240610_101507 [1600x1200].jpg
Прегледи:441
Размер:456.1 КБ
ID:6977075](filedata/fetch?id=6977075&d=1729580639)
![Натиснете снимката за да я уголемите
Име:IMG_9049 [1600x1200].JPG
Прегледи:438
Размер:462.3 КБ
ID:6977085](filedata/fetch?id=6977085&d=1729580640)
Разходихме се и преди обяд вече бяхме в Рен, където се срещнахме с приятеля французин. Човека живее на 15-ти етаж и гледката от терасата му беше чудесна. Виждаше се целия град чак до околовръстното шосе. Винаги се е получавало много добре, когато някой местен те разхожда из града, показва ти и по-малко познати местенца, разказва ти по някоя история и те води където местните ядат, за да се опита локална храна. Между другото уцелихме протест в града с огромни мащаби. Хиляди хора, главно млади, бяха излезли по улиците, за да протестират срещу резултата от местните избори. Протестът беше мирен, но нашият приятел каза, че в миналото при подобни шествия нещата бързо придобиват обрат и наставало меле. По улиците често се виждаха хора, които изглеждаха като излезли от някое театрално представление – екстравагантно облечени, татуировки, грим и всичко което може да им роди главата, за да са различни. Столицата на Бретан е наистина хубав град, жив, хем голям, хем спокоен за живеене. Привечер опитахме местни гозби с някакъв салам с вкус на обор и ябълков сайдер с вкус на ферментирали чорапи. Усмихнахме се одобрително, ама нашите пържоли с бира са си на светлинни години по-вкусни. В късна вечер се настанихме в къмпинг в покрайнините на града. Мястото беше чисто, зелено и спокойно с всички удобства, които може да са ти необходими в един къмпинг.
![Натиснете снимката за да я уголемите
Име:20240610_165648 [1600x1200].jpg
Прегледи:435
Размер:348.6 КБ
ID:6977091](filedata/fetch?id=6977091&d=1729580639)
![Натиснете снимката за да я уголемите
Име:20240610_165729 [1600x1200].jpg
Прегледи:440
Размер:450.0 КБ
ID:6977076](filedata/fetch?id=6977076&d=1729580639)
![Натиснете снимката за да я уголемите
Име:IMG_9060 [1600x1200].JPG
Прегледи:437
Размер:613.9 КБ
ID:6977083](filedata/fetch?id=6977083&d=1729580639)
Ден 4
Излизайки от палатката ме посрещнаха два заека, които невъзмутимо се разхождаха наоколо, а съседите ни по палатка отсреща се усмихваха дружелюбно. Очертаваше се хубава утрин. Използвахме удобствата, които предлагаше къмпинга и се отправихме към Dinan, който беше друго традиционно градче в Бретан. Фериботът ни от Сен Мало до Портсмут беше вечерта, което даваше добра възможност за разглеждане, а в околността на липсваха възможности. Динан се оказа чудесно местенце, което не е за изпускане. Изкарахме няколко часа там и продължихме към Сен Мало, който ни очарова не по-малко.
![Натиснете снимката за да я уголемите
Име:20240611_112131 [1600x1200].jpg
Прегледи:432
Размер:484.9 КБ
ID:6977078](filedata/fetch?id=6977078&d=1729580639)
![Натиснете снимката за да я уголемите
Име:20240611_114526 [1600x1200].jpg
Прегледи:438
Размер:544.5 КБ
ID:6977079](filedata/fetch?id=6977079&d=1729580639)
![Натиснете снимката за да я уголемите
Име:20240611_125401 [1600x1200].jpg
Прегледи:432
Размер:646.0 КБ
ID:6977086](filedata/fetch?id=6977086&d=1729580640)
![Натиснете снимката за да я уголемите
Име:IMG_9071 [1600x1200].JPG
Прегледи:443
Размер:486.3 КБ
ID:6977084](filedata/fetch?id=6977084&d=1729580640)
Крепостен град край брега на океана няма как да не предложи страхотни гледки. Имаше доста точки, в които просто да си седиш и да попиваш заобикалящия те пейзаж. Времето се изнизва неусетно на такива места и в един момент установихме, че трябва да се позабързаме, за да не закъснеем за ферибота до Великобритания. На граничния пункт на пристанището имаше изненада. Не те пускат да се качиш с лична карта, а само с паспорти. Ние като по случайност всички си ги носехме, но беше напълно реална перспективата да трябва да сменяме маршрута, заради тази дребна подробност. Настанихме се удобно, изпихме по една бира на фона на отплаващия ферибот и залязващото слънце и задрямахме по удобните фериботни седалки. Утрото трябваше да ни посрещне край бреговете на южна Великобритания.
![Натиснете снимката за да я уголемите
Име:20240611_170101 [1600x1200].jpg
Прегледи:433
Размер:318.0 КБ
ID:6977080](filedata/fetch?id=6977080&d=1729580639)
![Натиснете снимката за да я уголемите
Име:20240611_172208 [1600x1200].jpg
Прегледи:434
Размер:379.9 КБ
ID:6977082](filedata/fetch?id=6977082&d=1729580639)
![Натиснете снимката за да я уголемите
Име:IMG_9107 [1600x1200].JPG
Прегледи:434
Размер:403.6 КБ
ID:6977087](filedata/fetch?id=6977087&d=1729580640)
![Натиснете снимката за да я уголемите
Име:IMG_9102 [1600x1200].JPG
Прегледи:433
Размер:388.2 КБ
ID:6977088](filedata/fetch?id=6977088&d=1729580640)
![Натиснете снимката за да я уголемите
Име:20240611_214431 [1600x1200].jpg
Прегледи:433
Размер:229.7 КБ
ID:6977081](filedata/fetch?id=6977081&d=1729580639)
Следва продължение...
По традиция се изстреляхме в петък след работа в топла юнска вечер с идеята да стигнем до Унгария и за следващия ден да не ни бавят граници. Всичко вървеше добре, минахме Белград и за първи път видяхме новото им околовръстно, строено с китайска намеса. Няма как да си кривя душата, изглеждаше доста добре издържано. На границата с Унгария обаче нещо зациклихме. Имаше шепа коли, но от унгарска страна нещата се бавеха. Чакахме по 15-20 мин, за да се премести една кола. Пълен абсурд. Все едно минаваш някоя руска граница. Отвисяхме с часове и наваксаното време бързо се стопи. Вместо в късна вечер, пристигнахме посред нощ сред едни ниви край град Сегед, където сме нощували доста пъти през годините. Въпреки късния час, наредихме трапеза и се отдадохме на почивка и размисли за предстоящото пътешествия, което тъкмо започваше!
Ден 1
Умерено ранно ставане, закуска и газ в северозападна посока. Целта за деня беше да стигнем до Германия и да минем поне една част от нея. Минахме бързо покрай Будапеща. Изглеждаше сякаш градът още спеше. На границата с Австрия асфалтираха и имаше лека колона, но като цяло минахме бързо. Австрия се изниза и влязохме в Германия, където доскоро върлуваха наводнения в района. Дунава беше създала сериозни неприятности в околността. И сега дъждът се канеше да ни поизкъпе. Изсипа се бая количество и вече се чудехме как ще разпъваме палатките, тъй като времето за лагеруване наближаваше. В крайна сметка извадихме късмет, тъй като малко след Нюрнберг и малко преди да се стъмни нагазихме в една житна нива добре скрита от главния път и нагласихме лагера на доста уютно местенце. Разпънахме и тента за всеки случай (проектирана и изработена от Сашо специално за закрепяне към таванни багажници), за да не ни изгони дъждът по палатките точно когато седнем да вечеряме. Получи се приятна и спокойна вечер.
Ден 2
Продължихме към Франция. Немските пътища не изменяха на стила си и вечно бяха в ремонт или поне аз все така ги улучвах, но това е начинът да са в добро състояние. Чакаха ни около 1000 км за деня, за да успеем да стигнем до провинция Бретан във Франция, където щяхме да гостуваме на стар приятел французин, с който се запознахме в Исландия преди 8 години. Карахме цял ден без да разглеждаме нищо освен това, което ни предлагаше гледката от прозорците на колата. Заобикаляйки Париж движението стана доста натоварено. Беше неделя и всички се прибираха отнякъде. С радост се отдалечихме от френската столица и продължихме към град Рен. На 30 км от Рен отбихме и влязохме в едно село, което много наподобяваше обезлюдено родопско село с разрушени къщи и липса на обитатели. За нас беше добре дошло и набързо се вмъкнахме между една изоставена къща и малко блато, където имаше място за лагера. Беше хладно и предполагам това ни спаси от легиона комари, който несъмнено живееше край блатото. Мястото си го биваше. От вътрешността на помещенията в полуразрушената къща се подаваха старинни предмети, конски седла и всякакви други пособия от едно отдавна отминало време. Някои биха определили мястото като малко призрачно за нощувка, но на нас ни допадна. Спретнахме чудна трапеза, сготвихме леща на газовия котлон и после доволни налазихме палатките.
Ден 3
Транзитния преход беше приключил и беше време за разглеждане. Близо до нас се намираше градчето Vitre, което се явяваше едно от традиционните за Бретан. В утринната свежест градчето беше спокойно и идеално за разходка, без тълпи от хора. Има си замък в центъра и тесни улички с шарени къщички.
Разходихме се и преди обяд вече бяхме в Рен, където се срещнахме с приятеля французин. Човека живее на 15-ти етаж и гледката от терасата му беше чудесна. Виждаше се целия град чак до околовръстното шосе. Винаги се е получавало много добре, когато някой местен те разхожда из града, показва ти и по-малко познати местенца, разказва ти по някоя история и те води където местните ядат, за да се опита локална храна. Между другото уцелихме протест в града с огромни мащаби. Хиляди хора, главно млади, бяха излезли по улиците, за да протестират срещу резултата от местните избори. Протестът беше мирен, но нашият приятел каза, че в миналото при подобни шествия нещата бързо придобиват обрат и наставало меле. По улиците често се виждаха хора, които изглеждаха като излезли от някое театрално представление – екстравагантно облечени, татуировки, грим и всичко което може да им роди главата, за да са различни. Столицата на Бретан е наистина хубав град, жив, хем голям, хем спокоен за живеене. Привечер опитахме местни гозби с някакъв салам с вкус на обор и ябълков сайдер с вкус на ферментирали чорапи. Усмихнахме се одобрително, ама нашите пържоли с бира са си на светлинни години по-вкусни. В късна вечер се настанихме в къмпинг в покрайнините на града. Мястото беше чисто, зелено и спокойно с всички удобства, които може да са ти необходими в един къмпинг.
Ден 4
Излизайки от палатката ме посрещнаха два заека, които невъзмутимо се разхождаха наоколо, а съседите ни по палатка отсреща се усмихваха дружелюбно. Очертаваше се хубава утрин. Използвахме удобствата, които предлагаше къмпинга и се отправихме към Dinan, който беше друго традиционно градче в Бретан. Фериботът ни от Сен Мало до Портсмут беше вечерта, което даваше добра възможност за разглеждане, а в околността на липсваха възможности. Динан се оказа чудесно местенце, което не е за изпускане. Изкарахме няколко часа там и продължихме към Сен Мало, който ни очарова не по-малко.
Крепостен град край брега на океана няма как да не предложи страхотни гледки. Имаше доста точки, в които просто да си седиш и да попиваш заобикалящия те пейзаж. Времето се изнизва неусетно на такива места и в един момент установихме, че трябва да се позабързаме, за да не закъснеем за ферибота до Великобритания. На граничния пункт на пристанището имаше изненада. Не те пускат да се качиш с лична карта, а само с паспорти. Ние като по случайност всички си ги носехме, но беше напълно реална перспективата да трябва да сменяме маршрута, заради тази дребна подробност. Настанихме се удобно, изпихме по една бира на фона на отплаващия ферибот и залязващото слънце и задрямахме по удобните фериботни седалки. Утрото трябваше да ни посрещне край бреговете на южна Великобритания.
Следва продължение...
Коментар