Доломитите - една лятна алпийска приказка.

[zippel]

Тъкмо да публикувам следващия ппост и виждам, че отново няма връзка с ftp-то, т.е. снимките не се виждат. Обикновено трае 2-3 дни. Ще почакаме.

[zippel]

Връзката с FTP-то е възстановена, така че продължавам.

Минаваме през село Дигонера



След това пътя навлезе в по-труден терен, имаше и няколко тунела.



На това кръстовище пътят ни за крайната цел за днес бе наляво, но не можеше да напуснем Доломитите без да видим най-високата им част, затова завихме надясно.



Бяхме слезли на около 1100 м и в следващите 7 км трябваше да се качим до над 1400 м.

Отново заваля и доста се смрачи, затова кадри от този участък ще покажа на връщане, а сега ще поясня къде всъщност отивахме. Целта беше една местност, която се казва Малга Чапела. Тя се намира в подножието на "кралицата на Доломитите" - Мармолада.

МАРМОЛАДА е планиниски масив, образуван от няколко близки върха, 4 от които трихилядници и включва най-високата точка на Доломитите - ПУНТА ПЕНЯ (3343 м). Изпъкналостта на масива е 2131 м. От северната му страна се намира единствения голям ледник в Доломитите, който е разположен сравнително плоско. Освен Пунта Пеня в масива има още 10 трихилядника, от които най-популярни са ПУНТА РОККА (3309 м), ПУНТА ОБРЕТТА (3230 м), ГРАН ВЕРНЕЛ (3210 м) и ПИЗ СЕРАУТА (3035 м).
В подножието на Мармолада има кабинков лифт, който тръгва от местността МАЛГА ЧАПЕЛА и през две междинни станции на 2350 м и 2950 м и се качва на ниво 3265 м почти на втория по височина връх от Мармолада и трети в Доломитите - ПУНТА РОККА (3309 м). При втората междинна станция СЕРАУТА има популярен ресторант на самообслужване с панорамни прозорци, където човек може да обядва на височина 25 м над Мусала, а на крайната станция има панорамна тераса с 360 градуса гледки към планината.

Това е най-горната станция на лифта



Освен главната атракция, описана по-горе, има и туристически пътеки, но те не са толкова много както на някои от показаните досега масиви. Хижите също са по-малко. Може да се споменат КОНТРИН (2016 м)



и ФАЛИЕР (2074 м)



и освен това един бивак - МАРКО ДАЛ БИАНКО, направен от почти подръчни материали в подножието на Пунта Пеня



Има и една неугледна частна сграда с гръмкото име КАПАННА ПУНТА ПЕНЯ, разположена също в подножието на първенеца, която не знам кой и с каква цел е построил.

[zippel]

Освен чрез описаното лифтово съоръжение до Мармолада може да се стигне по още три начина : от север, от езеро Федая на кота 2053 м (което всъщност е и язовир) през едноименния проход и по ледника. В началото на ледника има хижа с неговото име - ГИАЧЧАЙО (2700 м)



Този маршрут е най-лесния за пешия турист. Ето как изглежда Мармолада от север.



Другата възможност е от южната страна, където обаче е само за хора с алпинистки умения.



Третият начин е от запад, по популярната "Виа Феррата ди Мармолада". Кадър от тази пътека.



И поглед към масива от запад. Добре се виждат езерото Федая и ледника.

[zippel]

Беше ясно, че няма да можем да отидем до високото. Причината бе фактора време и в двете си значения - това на часовника и това на небето. Но поне да видим обстановката при началната станция на лифта. Това пред нас е Малга Чапела, а масивът насреща - Мармолада.



Имаше доста народ, но не чак толкова, че да не намерим място за колата.



За късмет дъждът точно в този момент спря, така че половинчасовият престой бе приятен. Три снимки от мястото. Третата е самата станция на лифта.







Разходихме се малко, отбихме се в магазина за сувенири и обратно в колата. Последен поглед към Малга Чапела. Небето вече се беше изчистило и слънцето светеше.



Напускаме последната планинска атракция за тази екскурзия.

[zippel]

Следват обешаните кадри от обратния път. Първо няколко непосредствено след Малга Чапела, на височина 1700-1800 м.









Интересно по каква причина стопанина на тази малка вила е решил да я "курдиса" на единичната скала на 3 м от земята.

[zippel]

Веднага след излизане от горските райони започват да се редуват села с много по-малки и по-големи хотели.







Семпли, предимно 3-звездни и както се вижда, няма нито един мастодонт тип "Слънчев бряг" или "Банско". Три, максимум четири етажа на 150-200 м2 на етаж. Всъщност за да бъдем точни мастодонтите ги има и на много места извън БГ, при това доста по-лъскави от споменатите. Типичен пример е средиземноморското крайбрежие край Анталия. Там повечето хотели са 5-звездни и огромни. Чудя се на туристите, които отсядат в тях, но това не е темата.

Още два красиви пейзажа от спускането





Не знам как да си "внесем" този зелен цвят на поляните и в нашите планини. Те изглеждат така само през май-юни. После малко или много пожълтяват.

Вече сме на познатото кръстовище и този път се насочваме на изток.

[zippel]

Минаваме през селата Савинер и Каприле. Това преминаване заслужава видео. Ето го.

Красота, нали. След Каприле завихме наляво. Бяхме на височина 1000 м, но предстоеше още едно изкачване до 1750 м.
Поехме по долината на река Фиорентина. Планината продължаваше.



Предстоеше да минем по моста, който се вижда вляво.



Едно интересно място от дефилето на споменатата река.



Сградата от следващия кадър не е хотел, а вероятно фермерска къща. Това, обаче не й пречи да изглежда като от рекламна брошура



Последваха няколко серпентини.





След тях се откри гледка към най-източните високи масиви на Доломитите.

[s_s1]

Вече ставам банален, но много красоти, много.

[zippel]

Последваха няколко села с туристическа насоченост, но не свързани с близостта на Мармолада, а по-скоро бяха местни планински курорти. Първото е Селва.





Следващото е Коста. Долната снимка не е от рекламна брошура а реален кадър от регистратора. Както и всички други. Просто това вижда човек. който се движи по пътя.



Следващите три - Бернарт, Санта Фоска и Пескул, бяха така навързани, че не беше ясно къде свършва едно и къде започва друго.







Последва участък без населени места. Отклонение за един от популярните в района планински къмпинги - Кадоре.

[zippel]

Предстоеше да минем през още един високопланински проход - СТАУЛАНЦА. Той разделя последните два трихилядни насива от маршрута ни : Монте Пелмо и Монте Чиветта. По няколко думи за тях.

МОНТЕ ПЕЛМО е сравнително малък и компактен. Двете му най-високи точки са една до друга. Едноименният първенец е с кота 3168 м, а на по-малкият му "брат" МОНТЕ ПЕЛМЕТТО не достигат 10 м за бъде и той трихилядник. Изкачването му става само при хубаво време и то от опитни катерачи. Най-лесният маршрут е от източната страна с отправна точка хижа АЛБА МАРИЯ.

Общ вид на масива Монте Пелмо гледан от север.



и самият трихилядник в близък план



А това е споменатата отправна точка - хижа Алба Мария де Лука (1947 м).



На една скала от западния склон на Монте Пелмо може да се види нещо, което никой не би очаквал на подобно място. Това са следи от три динозавъра, кото са се запазили повече от 220 млн. години. На мен ми се вижда невероятно, но публикациите на тази тема са сериозни, така че не става дума за реклама на измислена туристическа атракция. За съжаление мястото е трудно достъпно за обикновения турист, както впрочем и целия масив Пелмо. Ето как изглеждат следите.



На югозапад от Монте Пелмо е разположен другият споменат трихиляден масив - МОНТЕ ЧИВЕТТА. Представлява скална стена с дължина 6 км и изпъкналост 1000 м. В средата на стената се намира едноименният първенец (3220 м). Северозападното лице на тази стена се смята за един от символите на Доломитите.

Ето как изглежда целият масив, гледан от Пиз Бое



И основната стена в по-едър план



По стената се открояват следните върхове (отляво надясно, т.е. от север на юг) : Торре Колдаи (2600 м), Торре д'Алеге (2649 м), Торре ди Валгранде (2715 м), Пунта Чиветта (2892 м), Монте Чиветта (3220 м), Пиккола Чиветта (3207 м), Чима делле Бусазе (2894 м) и Монте Молацетта (2727 м).

В масива Чиветта има няколко хижи, като основните са :

северно от първенеца хижа КОЛДАИ (2132 м)



в западната основа на стената хижа ТИССИ (2262 м)



и в самото подножие на върха - хижа ТОРРАНИ (2984 м)

[гоше]

Благодарности за споделеното!
Ако ми позволи авторът, ще добавя само няколко щрихи в допълнение на казаното/писаното от него. В провинция Trentino - Alto Adige/Sud Tirol освен немски и италиански, се използва и езикът "ladin", но в много по-малка степен.
Бяхме няколко пъти в различни долини на Доломитите за по 7-8 дни и от личен опит мога да споделя, че общественият транспорт е организиран (почти) перфектно. До (почти) всички подходи и забележителности има редовни автобусни линии и човек много добре може да си планира еднодневни преходи, ако е настанен в долината. Картите за транспорта са с прилична цена, а някои хотели или къщи за гости ги дават безплатно, ако престоят е над 5-6 дни.
Така че ако не ви се пътува с кола по ден-два в посока, самолет до (най-често) Бергамо и с влак или бус за няколко часа сте в която и да е част на Доломитите.
За изкушените по планинарство и склонни да си носят кръста, разбирай раницата , препоръчвам т.н alta via - висок път. Това са маршрути с различна продължителност и сложност. Започват от Alta via 1 do Alta via 6 ако не се лъжа. Минават през най-красивите места на Доломитите, спи се предимно по хижи и продължителноста е от около седмица до около10-12дни.
Още един път благодаря на автора за интересния фоторазказ!

[zippel]

За ладинския език съм пояснил в пост №35 от тази тема, просто не си го видял.
Относно допълненията : По принцип стремежа ми е пътеписът да служи и като пътеводител, така че всяка допълнителна информация, която би била полезна за читателя е добре дошла.

[zippel]

Нашето изкачване продължи с няколко серпентини, след които насреща се появи Монте Пелмо.



След още няколко завоя пътят достигна билото на прохода Стауланца, през който се движехме. Височината бе 1771 м. Имаше доста коли край пътя, както и нещо като хижа.



Започна спускане и няколко километра по-късно стигнахме до туристическия комплекс Палафавера, където има и къмпинг. Той е на височина 1500 м.



Времето се смрачи и това не позволяваше да се види добре последния трихилядник по пътя, но на следващия кадър се вижда част от Монте Чиветта.



По пътя надолу също имаше серпентини.



След тях отново навлязохме в населени места, също с туристическа ориентация.

[zippel]

През целия планински път не срещнахме нито една бензиностанция, но може и да е имало без да я видим. Карах още със словенски дизел, но нямаше как, трябваше да сложа малко, затова се отбихме ето тук.



На бензиностанцията нямаше жива душа. При входа на близката сграда някакъв човек метеше отпред. Погледна ни, но никак не реагира и продължи да си чисти. Спрях при колонката, взех накрайника, където пишеше дизел, но нищо не потече. След известно разглеждане и четене, разбрах за какво става дума. Предполагам, че ще е интересно и полезно за мнозина да разберат как се зарежда на такава бензиностанция. Погледнете следващия кадър.



На първата колонка се виждат трите накрайника за различните видове гориво. Втората колонка представлява автомат и на нея няма монтирани помпи. Има подробни инструкции на италиански и английски какво трябва да се направи. Доколкото си спомням, първата стъпка в алгоритъма бе да посочиш номера на помпата. Втората да посочиш сумата на покупката, а третата да пъхнеш банкнотите в съответния слот. Не обърнах внимание, но вероятно има и опция за плащане с карта. Накрая автоматът даде някакъв знак, одидох при маркуча сложих го в гърлото на резервоара и стиснах дръжката. Слава богу, потече и като отмери заявеното и платено количество помпата спря сама. Вярно, борбата с колонката ни отне поне 10 минути, но следващия път няма да са повече от две. Ако се случи да зареждам отново в Италия де. . .
Селото, където се случи това се казваше Пианаз. Два кадъра от него





Още малко алпийска зеленина



и следващото село - Фузине.



Покрай зелените поляни тук-там се виждаха окосени места, кото имаха жълт отенък.



На някои места дори по мостовете имаше саксии с цветя.

[zippel]

Поредната зелена поляна с накацали къщи по нея.



Трудно ми беше да преценя какви са. Ако бяха фермерски, би трябвало да са по-нарядко. Гъстотата им по-скоро предполагаше да са къщи за гости, но пък бяха десетки и то във всяко село, през което минавахме.

Това вече е градчето Форно ди Золдо.







И по това дефиле имаше тунели.



Следващият тунел е в края на езерото Понтесеи, което е от дясната страна, но не може да се види от пътя.

[zippel]

Последва един безинтересен участък по долината на някаква река, в който макар и височината да бе доста под 1000 м, теренът не бе лек, а пътя тесен и с много завои.



Не липсваха и места с по-спокоен терен и зелени поляни, но бяха рядкост.



На едно по-широко място имаше мотел с ресторант и паркинг за десетина коли.



След това трудният терен пролължи.





Тясната долина свърши на едно кръгово кръстовище при село Иние.