Доломитите - една лятна алпийска приказка.

[zippel]

Малко преди билото спрях на опашка от чакащи коли. Имаше и светофар.



После разбрахме за какво става дума. На едно място пътят беше стеснен поради срутване и течаха ремонтни работи.



Няколко завоя по-късно стигнахме до билото. Точно на него се намира хотел "Мария Флора".



и малко по-нататък туристически център, който е в най-високата точка на прохода - 2218 м.



В далечината се вижда основната атракция тук - масива Сассолунго. Няколко думи за него.

САССОЛУНГО е поредната знакова скална група ,една от най-посещаваните в района около Селла. Немското наименование е ЛАНГКОФЕЛ. И двете означават "Дълъг Камък". Масивът е с формата на подкова, отворена на северозапад. Съдържа осем върха, четири от които са трихилядници : Сассолунго (3181 м), Сассо Леванте (3114 м), Данте ди Мезди (3081 м) и Ил Данте (3000 м). От всичките осем върха само най-високият може да бъде изкачен по пътека, която обаче е много трудна, дори на места са необходими скални клинове. Подходите към масива са два : от северозапад с отправен пункт хижа Виченца и от югоизток с отправен пункт хижа Тони Деметц.

Тъй като ние се намирахме от югоизточната страна на масива, преди да продължа със свои снимки, един поглед към Сассолунго от северозапад



и отправната точка от тази посока - хижа Виченца (2256 м)

[s_s1]

Благодаря за поредната доза откъсване от градската реалност.

[zippel]

Около 1 км след билото има голям туристически комплекс, носещ името на прохода - Пассо Селла. Този километър го показвам в отделно видео и препоръчвам на не го прескачате.

Комплексът се състои от голям хотел, туристически център, няколко ресторантчета и паркинг. Тук се намира и долната станция на кабинков лифт, който води до другата отправна точка - споменатата хижа Тони Деметц (2685 м).



Както се вижда от клипа, ситуацията на паркинга беше доста песимистична. Имаше разпоредители, които пропускаха автомобил само след като някой друг си тръгне. Имаше доста чакащи, та и аз също спрях да си почакам късмета.



Болшинството от хората идващи тук вероятно оставят колите си и тръгват на по-дълга или по-кратка разходка в планината. Е, те могат да си позволят да почакат да се освободи някое място, но ние не можехме, защото още не бяхме преполовили прехода. Пък и това, което искахме - да направим снимки на Сассолунго, можеше да се осъществи и от друго подходящо място, затова тръгнахме обратно.
Тия хора въобще не мислят за туристите, които са пропътували почти 2000 км дотук и искат да обиколят Доломитите и околностите им и да видят всичко интересно в тях, а имат само 4 дни. Друг е въпросът колко такива туристи има въобще.
Както и да е, на тази малка отбивка спряхме да си изпълним задачата.



Всъщност се оказа, че отбивката не е избрана случайно, защото от нея има панорама както към Сассолунго, така и към западните масиви от групата Селла. Ето снимките





Малко по-нататък, при туристическия център, успях да спра за малко за да направя снимка и на обстановката на самото било и още една към склоновете надолу.

[Alexr]

Докато гледах клипа си спомних екскурсоводския майтап "И сега ако се обърнете на дясно ще видите нещо много красиво и няма да видите нищо от красотите в ляво."

[zippel]

Не го знаех този майтап, но в случая беше точно така. Съжалявам, но напоследък ми е малко трудно да наваксвам, следващите епизоди ще закъснеят с няколко дни.

[zippel]

Тъкмо приготвих следващата порция и виждам, че няма връзка с FTP-то, т.е. снимките няма да се виждат. И друг път се е случвало, ще чакаме.

[zippel]

Линковете към FTP са възстановени благодарение на Събин. Така, че продължавам.

Тръгнахме обратно. Няколко кадъра от познатия участък, но този път как изглеждат пейзажите на слизане.







Отново излязохме на познатото кръстовище и продължихме наляво към югозапдния край на Селла.



От това място пътят влиза в подлез за да мине под трасето на ски писта.



Няколко минути по-късно минаваме край хотел "Беллависта". Това място е южния край на западната граница на карето от пътища, ограждащо масива Селла.



Тук се намира и начална станция на един от многобройните ски лифтове в района.

[zippel]

Преди два дни минахме по цялата северна граница на карето. Това беше прохода Гардена. Днес минахме и по част от западната - прохода Селла. От това място маршрута ни тръгваше по южната - прохода Пордои, който свързва Канацея с град Арабба.
ПАССО ПОРДОИ е най-високия проход в Доломитите. Котата на билото му е 2239 м.
Отново започна сериозно изкачване. Не че бяхме слезли кой знае колко ниско, защото хотелът е на около 1900 м, но все пак имаше на наваксаме около 350 м.



И още едно място, където трасето на пътя пресича ски писта без да има конфликт.



Растителността в тези райони явно е малко по-различна от тази в нашите ланини. Доколкото си спомням в Рила и Пирин горите свършват някъде на около 1800 м и до 2000 м има само клек. А на 2100 м остават само поляните. Долния кадър е на височчина около 2070 м и както се вижда все още си има гора.



Въпреки планинските условия пътят бе в идеално състояние и се пътуваше лесно, дори приятно. Трафикът също си го биваше. На тази серпентина направо си беше навалица.



Все пак височината си казва думата и гората започна да оредява. Минаваме край хотелите "Гарни Гонзага" и "Пордои"



Един кадър веднага след тях.



Видя се в пълната си светлина и върхът, на който е кръстен прохода - САС ПОРДОИ (2950 м).

[zippel]

Последва поредица от няколко серпентини



след което излязохме на билото на повече от 2200 м височина. Тук вече дървета нямаше.



Стигнахме до най-високата точка от прохода. Табелата показва височината й : 2239 м.



На това място има ресторант, кафе, туристически център, магазинчета със сувенири и големи паркинги от двете страни на пътя.

Преди 2 дни, когато бяхме в североизточния край на Селла, описах подробно защо този район се нарича "Рая на скиорите". Сега, когато сме в югозападния край е редно да кажа, че освен ски писти, в скалната група има и много туристически пътеки за любители на планнинските разходки. Те основно са около два от нейните върхове. Този, в подножието на който бяхме е Сассо Пордои.

САССО ПОРДОИ (2950 м) не е най-високият връх в групата Селла, но е масово посещаван от любителите на планината. Причината е наличието на кабинков лифт (гондола) до хижа Мария, която е разположена на 2888 м, на 40 м от върха. Поради формата си е наричан още "Терасата на Доломитите". Горната станция на лифта се намира на скално плато, от което има видимост във всички посоки.

Изглед към Сассо Пордои от долната станция на лифта.



А така изглежда самата тераса. Масивът насреща е познатия вече Сассолунго.



Поглед отгоре към началната станция. Добре се вижда пътя и туристическия център на билото на прохода. Огромният масив в далечината е Мармолада, за която ще стане дума по-късно.

[zippel]

Вторият посещаван връх е Пиз Бое.

ПИЗ БОЕ е първенеца на Селла и е единственият й трихилядник. Височината му е 3152 м. Намира се в южната част на скалната група. За разлика от повечето върхове в Доломитите, Пиз Бое е доста заоблен и има пирамидална форма. Смята се, че е един от най-лесно достъпните трихилядници, затова през лятото е посещаван от много туристи. И понеже се намира в сърцето на Доломитите, при добра видимост от него могат да се видят почти всички забележителни масиви в планината : на север Пуез, на североизток Тофана и Кристало, на изток Сорапис, на югоизток Пелмо и Чиветта, на юг Мармолада, на югозапад Катиначчо и на запад Сассолунго.

Ето как изглежда Пиз Бое



Както се вижда, на самия връх има малка хижа, която се казва Капанна Фасса и се води на същата височина - 3152 м. Изглежда малко необичайно.



До Пиз Бое се стига по няколко начина. Най-лесният е от прохода Пордои със споменатия по-горе лифт и оттам пеша през хижа Форчелла Пордои (2848 м).



Другата възможност е от северна страна с отправна точка хижа Бое (2871 м)



Третата е откъм източната страна от хижа Франц Костнер (2500 м)



Има и един маршрут тип Виа феррата, който минава през местността Валон.

[zippel]

Връщаме се на билото. Очаквах, че на това място ще има доста туристи, но това, което видях си беше направо стълпотворение. Паркингите и от двете страни бяха запълнени с коли и най-вече с мотори. Бяха стотици. Едно кратко клипче ще ви покаже обстановката и като природа и като присъствие на туристи.

Не успяхме да намерим място за паркиране, но намеренията ни бяха само да направим снимки и да си вземем някакви сувенири, а това ставаше и без паркиране. Спрях зад две паркирали коли и се заех със снимките, а другите отидоха за сувенири.
Пассо Пордои - изглед на север



и изглед на запад



Нямаше и половин час и продължихме по маршрута си. Малко след основния имаше още един туристически център, този вече и с няколко малки хотела.



Пътя продължи по прохода Пордои, но вече надолу.



Поредния подлез, изграден заради ски трасета.

[zippel]

Хотел "Ристоро Лецуо" на фона на масивите от Селла.



Когато човек гледа тази природа последното нещо, което би му дошло на ум е война. Факт е обаче, че на около 1 км зад хотела на зелените поляни, на височина около 2300 м има мемориален комплекс на загинали през Първата св. война германски войници. Разбира се, не ходихме до него, само го показвам.



Серпентина след серпентина слизането продължаваше



Един поглед и в обратната посока



На пътя има много места за спиране. На едно от тях направих снимка на основния масив на Селла за последен път.



Продължихме надолу. Едно 34-секундно клипче на две последователни серпентини

[zippel]

Със спускането започнаха да се появяват и дървета. На това място вече сме под 1900 м.



Някои от ски пистите през летния сезон се ползват от любители на планинското колоездене. Ето един пример



Един от 450-те лифта на Dolomiti Super Ski



Автобуса доста ни забави по серпентините, но нямаше как.





И вече сме на входа на един от най-популярните курортни центрова в района - градчето Арабба.



С това свършва и прохода Пордои. Всъщност Арабба е югоизточния край на карето около Селла така, както Канацеи е югозападния, а Корвара, където бяхме преди два дни е североизточния. На северозападния край няма населено място, за такъв се приема пресечната точка на северната и западната граница, т.е. проходите Гардена и Селла.
Общо през двата дни минахме и по трите граници. Остана само източната, която е между Корвара и Арабба. Там се минава през прохода Камполонго, който е най-ниския (1875 м), но не ни беше в плана.

[zippel]

Междувременно заваля, което в планината е нещо обичайно. Въпреки влошената видимост, покзавам няколко кадъра от преминаването през Арабба.







и същите три кадъра от Гугъл, при по-слънчева обстановка.

[zippel]

Продължихме на изток. Вече бяхме слезли на 1600 м и отново се появи гора.



Минахме последователно през селищата Алфауро и Ренац.





Заради мрачното време последните два кадъра показвам и от нета





Малко след Ренац на GPS картата имаше някакъв пряк път до следващото място, но не беше много ясно що за път е и дали въобще го има. Все пак реших да проверим и се отбихме.

[zippel]

Според табелата село Руац беше на по-малко от километър и ако не ставаше с този шорткът, щяхме да се върнем.
Селото беше разположено в долината и се състоеше от точно седем сгради, буквално навряни една до друга - четири къши и три стопански постройки. Къщите бяха съвсем семпли, но масивни и сравнително големи. Прекият път не ставаше, но поне видяхме какво представлява една махала в тази част на Алпите, А и какво представлява пътят до нея - верно, тесен, но асфалт без нито една дупка. Не липсваше дори и табелата за "населеното място" и то на два езика.





Обратно на главния и продължихме на изток. Продължаваше да е мрачно и да вали. Жалко, защото минавахме през красив участък





Освен махали край пътя имаше и села от съвсем градски тип. Следващите кадри са от общинския център Пиеве, чието население в около 1500 жители..

[zippel]

От този крайпътен ресторант последва спускане с десетина серпентини.



Междувременно дъждът спря, което ми позволява да покажа няколко красиви кадъра от този участък без да ги дублирам със снимки от Гугъл.









Както се вижда, настилката по второстепенния път беше също така перфектна както и по главния. Спускането свърши при този мост, където пресякохме реката, по чиято долина продължава трасето на пътя.