Обява

Свий
Няма добавени обяви.

Доломитите - една лятна алпийска приказка.

Свий
X
 
  • Филтър
  • Час
  • Покажи
Изчисти всичко
нови мнения

  • #16
    Продължихме пътя си. Още един красив кадър от този участък.



    Макар и да нямаше табела, тази серпентина се води началото на Кортина.



    Няколко думи за прочутия зимен курорт.

    КОРТИНА Д'АМПЕЦЦО е може би най-известния от няколкото световни ски-курорта на територията на Доломитите. Представлява градче с население около 7 000 жители, което през зимния сезон става повече от 40 000.
    В околностите на Кортина има организирани много ски писти и съоръжения, както и множество хотели и ресторанти. С течение на времето курорта се е наложил като място, където се събират хора от хай-лайфа.
    В Кортина традиционно всяка зима, обикновено през декември, се провежда кръг от световната купа по алпийски ски, а през февруари 2021 г. ще приеме световното първенство. Точните дати на провеждането му са 08.02. - 21.02.2021 г. Градчето е било домакин на зимните олимпйски игри през 1956 г. и ще бъде съдомакин (заедно с Милано) на тези през 2026 г.
    Общата дължина на ски пистите в района край Кортина е 115 км. Обслужват ги 34 лифтови съоръжения.


    Настоящата публикация е с дата 07.02.2021 г, което означава, че световното първенство по ски алпйски дисциплини започва утре. Логото на Кортина



    Кадъра, който показваше началото на Кортина е красив пейзаж, но никак не ми прилича на вход на населено място. Следващият е по-подходящ за това.



    Бях успял да резервирам хотел на десетина км южно от Кортина, защото цените в самото градче бяха над 500 евро за нощувка, а и с паркирането имаше проблем. Посещението на самия курорт щеше да ни отнеме доста време в мотане и паркиране, затова по принцип бях решил да разгледаме Кортина от колата по време на двете преминавания през нея. Няколко кадъра от трасето, което преминава през градчето в посока север - юг.







    Последно редактирано от zippel; 07-02-21, 17:59.
    Ако някой от компанията мълчи, причините може да са две : Или няма какво да каже или няма на кого да го каже.

    Коментар


    • #17
      Благодаря за пътеписа.
      Мечтая отново да се върна там при Доломитите.
      Човешко е да се греши... Но това че грешиш, още не означава, че си станал ЧОВЕК!

      "Когато някой не може да направи нещо, поради недостатък на сили, той вини за това случая."

      Коментар


      • #18
        А това е южният изход от Кортина.



        От това, което видях мога да кажа, че решението ми беше правилно. Градче като градче. Чисто, спретнато и подредено както приляга на алпийски курорт, но нищо повече. Е, не успяхме да влезем във фирмените магазини на водещите световни дизайнерски марки, но в крайна сметка щяхме само да гледаме. Сигурен съм, че същите стоки, които предлагат в тези магазини могат да се купят много по-изгодно в дизайнеркси аутлет край пътя, каквито в Италия има много. Но има хора, които смятат, че друго е да си ги купиш в самата Кортина. Особено ако има кой да те види и да знае, че си ги купил точно оттам...Предпочитах да си починем и да се насладим на спокойна вечеря в околностите.
        По време на преминаването през Кортина поне успях да видя едно Ферари. Беше черно, което за мен беше малко необичайно.
        Както и очаквах, край пътя в тези 10 км до хотела и от двете страни имаше доста хотелчета и къщи, но в никакъв случай не може да се говори за прекомерна застройка. Сградите не са толкова нагъсто, ниски са и всичко изглежда много приятно.







        С това програмата за днешния ден прилючи. Ето и следата.


        Ако някой от компанията мълчи, причините може да са две : Или няма какво да каже или няма на кого да го каже.

        Коментар


        • #19
          Последната серия беше много кратка. Къде е продължението?
          Човешко е да се греши... Но това че грешиш, още не означава, че си станал ЧОВЕК!

          "Когато някой не може да направи нещо, поради недостатък на сили, той вини за това случая."

          Коментар


          • zippel
            zippel коментира
            Редактиране на коментар
            Да, някои от порциите са по--кратки. Зависи от времето, с което съм разполагал. След малко ще публикувам една по-дълга.

        • #20
          Ден четвърти : Кортина Д'Ампеццо - Мерано

          Началото на деня бях решил да посветим на природните дадености край Кортина.

          Край курорта има три големи планински масива. За два от тях стана дума предния ден. Това са Монте Кристало от североизточната страна и Сорапис от югоизток. Третият е разположен от западната страна на Кортина и е най-близо до градчето. И той е един от знаковите за Доломитите, при това е по-висок от другите два. Казва се Тофана.

          ТОФАНА е една от най-високите скални групи в Доломитите. Трите му най-високи върха са ТОФАНА ДИ МЕДЗО (3244 м), ТОФАНА ДИ ДЕНТРО (3238 м) и ТОФАНА ДИ РОЗЕС (3225 м). Разположени са близо един до друг и също се виждат от града. Тофана ди Медзо е трети по височина в целите Доломити. Изпъкналостта на масива е около 1400 м. Възможно е изкачването и на трите, като за първите два има устроени по две туристически пътеки от типа Виа Феррата, а за третия - една. Освен тях в околностите на трите върха има множество по-леки маршрути.

          На снимката в средата е Тофана ди Медзо, а отдясно Тофана ди Дентро.



          И една обща снимка на целия масив. На нея най-отляво се вижда и Тофана ди Розес.



          Горната снимка е правена от малката група ФАЛОРИЯ, която не е висока (2123 м), но е може би най-популярния ски център в района на Кортина. Нaмира се в непосредствена близост до Сорапис от северозападната му страна. Ски център Фалория заедно с едноименната хижа :



          Понеже няколко пъти стана дума за планинските маршрути тип "Виа Феррата", които са много популярни в Доломитите, с няколко снимки ще илюстрирам какво представляват. Знам, че макар и малко, такива има и у нас, затова моля тези, които са запознати с тях да ме извинят, пояснението е за останалите.







          От Кортина до подножието на Тофана има три хижи, разположени на около 1-2 часа една от друга. Най-близката е Дука д'Аоста (2098 м)



          Западно от нея е се намира Помедес (2203 м)



          и още по-западно Дибона (2083 м), която е разположена в подножието на Тофана ди Розес.



          На северозапад от Дибона има и четвърта, която пък е в подножието на Тофана ди Медзо. Казва се Джуссани и е доста по-високо - 2580 м.



          Хижа Джуссани е отправна точка за тези, които изкачват първенеца на групата по трудния начин. Казвам така, защото има и лесен, за който ще стане дума в следващия пост.
          Последно редактирано от zippel; 13-02-21, 09:42.
          Ако някой от компанията мълчи, причините може да са две : Или няма какво да каже или няма на кого да го каже.

          Коментар


          • #21
            Първата точка от днешния план според моите очаквания трябваше да е гвоздеят на програмата за цялата екскурзия. Предстоеше да се качим на съоръжението "Фречча нел Чело".

            ФРЕЧЧА НЕЛ ЧЕЛО (в превод "Стрела в небето") е лифтова система, която осигурява качването с помощта на кабинков лифт тип "Гондола" от Кортина Д'Ампеццо до самия най-висок връх на групата Тофана - Тофана ди Медзо (3244 м). Това качване става на три етапа с две междинни станции.

            Етап първи : Кортина (1217 m) - Кол Друше (1778 m). Лифтът изцяло минава през и над гора, междинната станция е разположена в красива местност и има ресторант с панорамна тераса, от която гледките са изключителни. От тази станция тръгват множество писти, предимно от по-леките за спускане.

            Етап втори : Кол Друше (1778 m) - Ра Валес (2475 m). Този участък е най-атрактивния що се отнася до гледките от кабината. Междинната станция е разположена на малко плато и от нея тръгват няколко писти от по-трудните.

            Етап трети : Ра Валес (2470 m) - Чима ди Тофана (3191 m). Последният участък минава над суров планински терен. Крайната станция на лифта е вкопана в огромна скала за да не стърчи нищо над терена и по този начин да се нарушава природата. Над тази скала се намира самият връх. Често всичко това е обгърнато в облаци, но ако е ясно, има гледка към целите Доломити, каквато малко хора могат да видят. От тази станция няма писти тъй като от всички страни има отвесни скали и спускане със ски е невъзможно.


            Пристигнахме на началната станция достатъчно рано за да намерим място за паркиране. Когато отидох до гишето касиерката с любезна усмивка каза, че лифтът още не работи. Беше 9 ч. и 53 минути. Наистина в 10:00 гишето отвори и бях един от първите, който купи билети. Качихме се на първата гондола. Побираше около 30 души, но не беше пълна.
            Изкачването трае петнадесетина минути, като на двете междинни станции трябва да се слезе от вагона, който се връща обратно и да се качиш на другия за следващия участък. Някои от пътниците могат да останат на междинната станция, други да се качат от нея. Нещо като трамвай с три спирки. Съответно има и различни цени в зависимост от това до коя станция човек пътува, както и отделни за отиване и връщане. Към момента цената за възрастен е 32 евро отиване и връщане до последната станция. Има отстъпки за деца от 7 до 14 г. а за тези под 6 г. е безплатно. Безплатно е и за кучета, но намордникът е задъжителен независимо от породата и големината. Ако нямате такъв, може да си закупите от касата срещу 6 евро.
            В самия вагон има служител с радиостанция, който се грижи за реда във вагона и безопасността на пътниците и отваря и затваря автоматичната врата.

            Време е за порция от мои снимки. Първо началната станция



            Поглед от нея на юг към Чима Амбризола (2715 м)



            Чима Амбризола в по-едър план



            Следващата снимка е от гондолата. Подхода към втората междинна станция Ра Валес.



            Горе се вижда крайната станция. Когато си във вагона и гледаш къде ще те закара след няколко минути не е за вярване. Гледките настрани от трасето в последния участък





            Не знам дали беше нарочно за вдигане на адреналина на пътниците, но малко преди пристигане на последната станция кабината спря и остана да се клати във въздуха на стотина метра от земята. След минута отново тръгна. На част от последния участък, в т.ч. и спирането, успях да направя и клипче


            Последно редактирано от zippel; 14-02-21, 17:09.
            Ако някой от компанията мълчи, причините може да са две : Или няма какво да каже или няма на кого да го каже.

            Коментар


            • s_s1
              s_s1 коментира
              Редактиране на коментар
              На Dol078.jpg и Dol077.jpg се вижда, че има лифтово съоръжение. Логично е да има и писти. Тези снимки във високата част ли са правени?

            • zippel
              zippel коментира
              Редактиране на коментар
              Двете снимки са правени когато тръгнахме от втора междинна станция (Ра Валес) към най-горната. От Ра Валес има писти както надолу, така и нагоре, но донякъде. Самата Тофана ди Медзо е почти отвесна скала и няма писти. Виж клипчето.

          • #22
            Последната станция е на височина 3191 м. След излизане от нея има стълби, които водят до павилион с чай, кафе, супи, сандвичи, бира и както приляга в Италия - вино. Бирата на височина 300 м над Мусала се оказа супер преживяване. Не бях попадал на толкова високо място и нямам опит, но веднага след пристигането почувствах лек замай, после нещата се нормализираха. Може и да не е било от височината.
            Павилионът е на голяма дървена тераса с маси и пейки. Нещата изглеждат така :



            Както се вижда, терасата има изглед в две посоки. Това е гледката на юг.



            Левият от високите масиви в далечината е Монте Пелмо (3168 м), а десният - Монте Чиветта (3220 м). И за двата ще стане дума на връщане, когато минахме край тях.

            А това е гледката на изток. Зад белите облачета се вижда долината, в която е разположено градчето Кортина Д'Ампеццо.



            Далечните масиви отляво надясно са : Кристало, Сорапис и Антелао. Първите два вече описах по-горе, а марштутът ни не минаваше край третия, затова малко инфо за него.

            МОНТЕ АНТЕЛАО е втори по височина в Доломитите. Висок е 3263 м и е наричан "Кралят на Доломитите" по аналогия с "Кралицата на Доломитите" Мармолада. Поради отвесните склонове от всички страни Антелао е достъпен само за алпинисти.

            И понеже е "Крал", редно е да го покажа.



            Връщаме се при Тофана. Това е поглед към долната станция Ра Валес. Добре се виждат прилежащите към нея ски писти, които ще опиша по-подробно в следващия пост..



            На северозапад от терасата в непосредствена близост се издига доминатора на района - самата Тофана ди Медзо (3244 м).



            На терасата има пояснителна табела, на която са написани имената на масивите, които се виждат от това място.



            Ето я и табелата в едър план.

            Последно редактирано от zippel; 16-02-21, 18:01.
            Ако някой от компанията мълчи, причините може да са две : Или няма какво да каже или няма на кого да го каже.

            Коментар


            • #23
              Предполагам на живо е много по-красиво отколкото на снимките.
              Благодаря за споделените преживявания!
              RAV 4
              F650GS

              Коментар


              • zippel
                zippel коментира
                Редактиране на коментар
                Много красиво. Особено за човек, който за пръв път попада на подобно място. В следващия пост ще покажа красотите от другата страна. Там видимостта беше по-добра.

            • #24
              Стълбата зад павилиона извежда на пътека, която води до две места. Едното е самият връх, а другото - заградена с парапет малка скална площадка, от която пък се откриват гледките на северозапад и североизток.



              Близките масиви са от групата Тофана, а край тези в далечината предстоеше да минем днешния ден и два дни по-късно, тогава ще ги представя.

              Под площадката има малко езеро, а край него ледници.



              И тук имаше табела с информация за гледката от тази страна



              Площадката е разположена буквално срещу втората Тофана - Ди Дентро



              До самия връх се отива много лесно, но ние не го сторихме, защото нямаше време. По време на прехода до площадката и обратно бях включил GPS-а на телефона и следях височината. В определен момент видях изписана цифрата 3260 м, но не беше вярно. Базирайки се на това, което знаех, в най-високата част на този преход сме били на около 3225 м. По принцип GPS в телефона дава височината с точност между 10 и 20 м но зависи от много обстоятелства.
              След около час престой в облаците тръгнахме обратно. Кратко клипче от спускането към Ра Валес.



              На връщане слязохме на тази междинна станция за 15-тина минути, колкото бе интервала между курсовете на гондолата. Макар и по-ниско, и оттук си имаше красиви гледки, особено в североизточната посока.



              Следва една неизрязана панорама. Тя е комбинация от три снимки, но не съм я изрязал в правоъгълник за да се видят пистите в района край Ра Валес. Единият лифт е от станцията нагоре до подножието на Тофана ди Медзо. Той се вижда и на една от по-предните снимки. Дълъг е около 1 км. Това е посока запад. Вляво от него има един по-къс, пак нагоре, който е в посока югозапад, но не е в обхвата на снимката. Вижда се добре на горното клипче.Вдясно има още един с дължина 1 км, който е надолу в посока север. Пистите, които тези лифтове обслужват са около 5-6 км, сини и червени, има и една черна. Ски районът при Ра Валес не е най-наситеният с писти край Кортина, но е втори по височина (2400-2600 м). Първият е Стауниес в Монте Кристало, където черната писта от горната станция на гондолата при хижа Лоренци, за която стана дума по-горе, тръгва от 2919 м. Обяснявам всичко това за да отговоря по-изчерпателно на въпроса, който ми зададе колегата s_s1 в коментара си преди два поста.



              Направихме малко лични снимки и се качихме на следващата гондола. Още в началото на пътя успях да направя снимка на долината и Кортина, този път по-отблизо и без бяло облаче по средата.



              И тъй, като последния участък от спускането си има специфична красота, различна от високопланинските пейзажи досега, и тук кратко клипче.



              По пътя към паркинга се обърнахме към Тофана за довиждане.

              Последно редактирано от zippel; 19-02-21, 07:59.
              Ако някой от компанията мълчи, причините може да са две : Или няма какво да каже или няма на кого да го каже.

              Коментар


              • #25
                Останах напълно удовлетворен от преживяното, защото никога не бях виждал подобни пейзажи на живо.
                В половиния ден, който оставаше, беше предвидено да прекосим Доломитите от изток на запад като по пътя трябваше да видим много забележителни места, но без да спираме за дълго. Днешния ден бе последния от изгубените записи на регистратора, но пък се очакваше маршрутът да бъда най-живописен, затова ще илюстрирам пътуването както предния ден. Целта е читателя все пак да има представа за трасето.
                Северозападният изход от Кортина представлява път, от двете страни на който има същите хотели, каквито и в центъра на градчето. Дори обстановката тук, съчeтана със зелените поляни край тях някак си повече ми хареса.







                Вече сме извън Кортина. На табелата отдясно обаче може да се види колко хотела още има напред.



                Един интересен момент от пътя.



                Тук предположих, че скалата отляво е оставена за направи пътя още по-живописен, макар че и без нея си е такъв.




                Ако някой от компанията мълчи, причините може да са две : Или няма какво да каже или няма на кого да го каже.

                Коментар


                • #26
                  Извън скалните участъци от двете страни на пътя имаше гъсти иглолистни гори.





                  Стигнахме до един от големите хотели в този участък - "Аржентина". Зад него се намира ски район с около 60 км писти и петнадестина лифтови съоръжения, едно от които тръгва от хотела.



                  От това място поехме в посока запад. През цялото време по пътя виждах един знак, който не знаех какво означава. Когато човек пътува и шофира, за да осмисли написаното на непознат знак трябва специално да спре, което естествено никой не прави, защото пътните знаци не са замислени с цел спиране (с изключение на СТОП разбира се). Но с помощта на Гугъл успях да анализирам знака и сега при следващо пътуване в Италия (дай боже) в движение ще мога да разбера за какво става дума. И споделям това в пътеписа за да бъде от полза на читателя.
                  Видът на знака показва, че е от информационен тип. На първата снимка е лицето на знака в посока изток-запад. В средата с бели букви на син фон е написана следващата характерна точка в тази посока и отстоянието до нея. В случая това е кръстовище, от което на юг започва същинската част от прохода Фалцарего. Също с бели букви на син фон долу вляво е номерът на пътя /в случая SR 48/, а вдясно с черни на бял фон е регионът, за който става дума (в случая Доломити). Най-горе с черни букви на бял фон е километража от началото на този път (в случая 116). До този извод стигнах защото на предния знак числото беше 117. Предполагам че началото на път SR 48 е отклонението от магистралата Бреннеро, за която ще стане дума по-нататък и километража нараства от запад на изток.
                  На втората снимка е лицето на знака в обратната посока (запад-изток). В средата се указва, че следващата точка е Кортина д'Ампеццо и до нея има 6 км. Всички останали надписи са същите, както и трябва да бъде.
                  С други думи това е километричен знак с малко повече информация на него.



                  И за илюстрация на казаното същият знак от двете страни един километър по-нататък.

                  Последно редактирано от zippel; 23-02-21, 19:48.
                  Ако някой от компанията мълчи, причините може да са две : Или няма какво да каже или няма на кого да го каже.

                  Коментар


                  • #27
                    Чакам с нетърпение още
                    LZ1LRE, Range Rover 300Tdi
                    www.ADV-Bulgaria.com

                    Коментар


                    • #28
                      Такива места край пътя има доста често.



                      А гората ставаше все по-гъста и по-тъмнозелена. Котата е около 1650 м.



                      Ето и една крайпътна църква.



                      Горе на високото се виждаха добре първите две Тофани - Ди Медзо (средната) и Ди Дентро (вътрешната). От този участък на пътя пък най-добре се вижда третата - Ди Розес (розовата). Заради розовия отенък на скалния масив.



                      Отклонението наляво при следващия завой извежда до голям паркинг, при който се намира долната станция на седалков лифт.



                      Горната станция на лифта е разположена на 2255 м в подножието на малък и относително нисък скален масив, но с много интересна форма. Групата се нарича ЧИНКУЕ ТОРРИ (5-те кули) и е много посещавана от туристи. Всяка от кулите си има име. Най-високата е Гранде (2361 м). Ето как изглежда групата


                      Ако някой от компанията мълчи, причините може да са две : Или няма какво да каже или няма на кого да го каже.

                      Коментар


                      • #29
                        Когато минахте покрай хотел Аржентина беше ли достроена сградата до него?

                        Натиснете снимката за да я уголемите  Име:Заснемане.JPG Прегледи:0 Размер:114.5 КБ ID:6713636
                        Човешко е да се греши... Но това че грешиш, още не означава, че си станал ЧОВЕК!

                        "Когато някой не може да направи нещо, поради недостатък на сили, той вини за това случая."

                        Коментар


                        • zippel
                          zippel коментира
                          Редактиране на коментар
                          Със сигурност не, зашото разказа е от август 2018 г. а снимката, която показваш е правена година по--късно. Но ме заинтригува и видях, че сградата е била в почти същото състояние още през 2015 г., което ме кара да си мисля, че или инвестицията е непремерена или строежът е спрян по някакви други причини. По-скоро е второто, защото оставащото за довършване не е много и едва ли причините са финансови. Не знам, само разсъждавам.

                      • #30
                        След няколко километра насреща се появи друг скален масив - Лагацуой, за който ще стане дума след малко.



                        Още по-нататък гората пооредява и се минава през местността Галина. Излишно е да споменавам, че наоколо е пълно със ски писти.



                        Няколко км след Галина се стига до споменатото кръстовище, което е най-високата точка от прохода Фалцарего. Котата е 2110 м. На мястото има хотел и търговски обекти.



                        Проходът Фалцарего продължава направо, а надясно започва друг проход - Валпарола, по който предстоеше да минем. На това място има и кабинков лифт, който се качва до планинския масив ЛАГАЦУОЙ. Той пък е част от групата ФАНЕС.

                        Планинската група ФАНЕС има издължена форма, ориентирана в посока север-юг. Разположена е западно от Тофана. Основната част съдържа няколко почти трихилядника : Фанес ди Медзо (2989 м), Фанес Суд (2980 м), Фанес Норд (2969 м), Монте Кавалло (2912 м), Скотони (2874 м). В южната й част се намира масивът ЛАГАЦУОЙ с двата основни върха Лагацуой Гранде ( 2835 м) , и Лагазуои Пиколо (2778 м). Кабинков лифт (гондола) качва до Пиколо, където има едноименна хижа на почти същата височина. Лифтът е построен през 1963 г. и капацитета на гондолата е 25 души. От хижата до върха е около 500 м по билото. Освен, че е ски център, Лагацуой е известен и с това, че е музей на открито, в който има останали много ровове и тунели, представлявали част от минния фронт между Италия и Австро-унгария през Първата св. война. Мините са имали за цел да взривят подходящ скален масив, който да се стовари върху определено населено място.

                        Безумията на войната са безгранични. Лагацуой Гранде не се вижда от пътя, затова Пиколо в близък план



                        Долната станция на лифта е при самия път и нашият маршрут мина точно зад нея.


                        Ако някой от компанията мълчи, причините може да са две : Или няма какво да каже или няма на кого да го каже.

                        Коментар

                        Активност за темата

                        Свий

                        В момента има 1 потребители онлайн. 0 потребители и 1 гости.

                        Най-много потребители онлайн 8,787 в 16:37 на 21-06-23.

                        Зареждам...
                        X