Дойде дългоочакваният момент да сбъдна една мечта.При предишните обиколки по Алпите се движих основно по асфалтираните пътища.Разглеждайки различни сайтове се спрях на два,в които има подробна информация за високите и трудни алпийски пътища.Речено,сторено.Набелязах си маршрута,постегнах ГВ,турих някой лев в джоба и започнах пътешествието.
Всичко започна така......
С тираджийско каране прекосявам три държави.Прескачам тегавите хиляда километра
през Сърбия,Хърватия и Словения защото нищо интересно няма,освен пълната проверка на багажа и колата на влизане в Словения.Явно съмнителен се видях на границарите,но след като видях,че май си нямат работа и си запълват свободното време с мен,и че дълго ще ме проверяват,прошепнах на старшията им,че съм им колега.Бяха много огорчени,че не съм им казал това в началото и съжаляваха за загубеното време.Освен литър ракия и 5-6 кутии цигари,нищо друго акцизно не носех.За това нямах никакви притеснения,но бавенето ме дразнеше.Пристигам по тъмно в Триест.На околовръстното намирам една бензиностанция с тир паркинг и се установявам за нощувка.
По първи петли правя сутрешния тоалет,кафе,цигара,бърза закуска и потеглям към първата спирка за деня град Палманова.
Историята на града датира от 1593 година,като от самото начало е било предвизена да е град-крепост,който да усили границата и да предотврати навлизането на турците.Формата му представлява идеална звезда с девет лъча,като при нападението над един от тях,хората от другите два съседни да могат да помагат.
В града може да се влезе през три порти,в което се убедих лично.
Шест главни улици водят към площада.
Стените на града гарантират три нива на защита и са проектирани така,че оръдията да имат по-голям ъгъл на обхват.
Площадът е в идеалния център на града и е проектиран така,че панорамата от 360 градуса създава илюзията за гледане в една точка.
С две думи прекрасно проектиране и архитектура.В продължение на 200 години са се водили битки между различни владетели,за да се придобие контрол над града.През 1797 година града е завладян от австрийците,а през 1805 година там са се настанили французите.През 1814 година градът бил върнат на Хабсбургите.
Река Таглиаменто/плетена река/ с дължина около 180 километра,течаща от Алпите към Адриатическо море бе втората спирка за деня.
През лятото водата се отдръпва и се оголва каменистото дъно,като на места ширината е над 50 метра.Наносите образуват препядствия от дървета и клони.На много места водата се движи по различни ръкави като се обрадуват островчета.Дълбочината е не повече от половин метър.Речното корито не е с еднородна плътност и големина на камъните,което създава донълнителни трудности.При неправилно подбрано трасе затъването в чакъла е много лесно.На два пъти изпитах това усещане,което ме накара да бъда по-разумен.Тук офроудърите италианци си правят страхотни състезания,като едно от тях е 100 километрово трасе,което включва каране по реката и около бреговете.Когато водата се отдръпне по двата бряга,които в общи линии не са стръмни,но с много дупки,се образуват големи пространства с вода и кал.Дърветата и храсталаците в тези залети пространства,създават прекрасни условия за заигравки.Тук е мястото да благодаря на Стоян Дефендера за подкартерната защита,която изяде доста бой по камънаците,но не мръдна.
Вечерта паркирах до едно малко езерце с изглед към Сан Симеоне и Монте Феста,които бяха предвидени за утрешния ден.
https://youtu.be/gnoAnIatyog
Коментар