По високите пътища на Алпите 2019.

[Радо 57]

Дойде дългоочакваният момент да сбъдна една мечта.При предишните обиколки по Алпите се движих основно по асфалтираните пътища.Разглеждайки различни сайтове се спрях на два,в които има подробна информация за високите и трудни алпийски пътища.Речено,сторено.Набелязах си маршрута,постегнах ГВ,турих някой лев в джоба и започнах пътешествието.
Всичко започна така......


С тираджийско каране прекосявам три държави.Прескачам тегавите хиляда километра


през Сърбия,Хърватия и Словения защото нищо интересно няма,освен пълната проверка на багажа и колата на влизане в Словения.Явно съмнителен се видях на границарите,но след като видях,че май си нямат работа и си запълват свободното време с мен,и че дълго ще ме проверяват,прошепнах на старшията им,че съм им колега.Бяха много огорчени,че не съм им казал това в началото и съжаляваха за загубеното време.Освен литър ракия и 5-6 кутии цигари,нищо друго акцизно не носех.За това нямах никакви притеснения,но бавенето ме дразнеше.Пристигам по тъмно в Триест.На околовръстното намирам една бензиностанция с тир паркинг и се установявам за нощувка.

По първи петли правя сутрешния тоалет,кафе,цигара,бърза закуска и потеглям към първата спирка за деня град Палманова.
Историята на града датира от 1593 година,като от самото начало е било предвизена да е град-крепост,който да усили границата и да предотврати навлизането на турците.Формата му представлява идеална звезда с девет лъча,като при нападението над един от тях,хората от другите два съседни да могат да помагат.



В града може да се влезе през три порти,в което се убедих лично.





Шест главни улици водят към площада.

Стените на града гарантират три нива на защита и са проектирани така,че оръдията да имат по-голям ъгъл на обхват.





Площадът е в идеалния център на града и е проектиран така,че панорамата от 360 градуса създава илюзията за гледане в една точка.









С две думи прекрасно проектиране и архитектура.В продължение на 200 години са се водили битки между различни владетели,за да се придобие контрол над града.През 1797 година града е завладян от австрийците,а през 1805 година там са се настанили французите.През 1814 година градът бил върнат на Хабсбургите.

Река Таглиаменто/плетена река/ с дължина около 180 километра,течаща от Алпите към Адриатическо море бе втората спирка за деня.





През лятото водата се отдръпва и се оголва каменистото дъно,като на места ширината е над 50 метра.Наносите образуват препядствия от дървета и клони.На много места водата се движи по различни ръкави като се обрадуват островчета.Дълбочината е не повече от половин метър.Речното корито не е с еднородна плътност и големина на камъните,което създава донълнителни трудности.При неправилно подбрано трасе затъването в чакъла е много лесно.На два пъти изпитах това усещане,което ме накара да бъда по-разумен.Тук офроудърите италианци си правят страхотни състезания,като едно от тях е 100 километрово трасе,което включва каране по реката и около бреговете.Когато водата се отдръпне по двата бряга,които в общи линии не са стръмни,но с много дупки,се образуват големи пространства с вода и кал.Дърветата и храсталаците в тези залети пространства,създават прекрасни условия за заигравки.Тук е мястото да благодаря на Стоян Дефендера за подкартерната защита,която изяде доста бой по камънаците,но не мръдна.
Вечерта паркирах до едно малко езерце с изглед към Сан Симеоне и Монте Феста,които бяха предвидени за утрешния ден.



https://youtu.be/gnoAnIatyog

[Радо 57]

Спах добре,с изключение на няколко италиански комара,които искаха да си пийнат българска кръвчица,но благодарение на варненския репелент мераците им се изпариха.За днес бях предвидил изкачването на Monte San Simeone и Monte Festsа.



Пътят San Simeone е с асфалтова настилка и много "фиби".От върха се разкрива красива панорама към Таглиаменто,Бордано и Интернеппо.Предпочитам да ставами да карам в зори,когато наплива на велосипедисти и мотористи по пътя е по-малък.









От високото ясно се вижда Таглиаменто с многото разливи,островчета и горички около реката.Предния ден карах по тия места.









На най-високата част на San Simeone има множество вилички,които се използват през почивните дни.



Тази част от пътешествието бе по-скоро асфалтово-туристическа,без никакви проблеми.Предстоеше истинското офроуд приключение до Monte Festa.Пътят изцяло каменист с много стръмни места и завои.Преминава се и през няколко тунела,издълбани в самите скали.Част от пътя е затворен за достъп на МПС,но с божията благословия и малко късмет успях да се изкача до самия връх.Там е изградено и защитно съоражение,при което през първата световна война са се водили епични битки.







Пътят до самия форт е стръмен и доста тесен.По едно време се чудех дали ще има място,на което да обърна,но когато наближих самото съоражение се откри малка площадка,на която с няколко маневри обърнах посоката.

https://youtu.be/rUqWQtGoR0M

Следващият етап от пътешествието включваше Monte Zoufplan и Panoramica Delle Vette.

[Радо 57]

Офроуд пътешествието ми продължава.Поемам северно от Тоlmezzo,посока Cercivento.Идеята ми да се кача до Monte Zoufplan.





След върха обаче има обаче забранителен знак и не можах да стигна до Lago Zoufplan.Поех към следващото място Panoramica.Това е панорамен път по южния склон на Алпите между градовете Ravascletto и Comeglinas.


























https://youtu.be/GSaMzdXoCWE

https://youtu.be/s3EwNhyU1ns

[jordanov sv]

Прекрасно, довечера ще изгледам и клипчетата!
Има една страхотна книга - "Татарската пустиня" - винаги съм си представял района на разказа точно така... И може би някога и аз ще ги посетя тия места.
Благодаря!

[Радо 57]

Вървях все на запад и предизвикалствата се увеличаваха.Няколко пъти съм минавал покрай езерато Sauris,но така и не се случиха нещата,за да мина по билния път.Тази година реших най-после да опитам.Като изходна точка избрах Mione,а крайна точка Sauris Di Sotto,т.е. от изток на запад.И без това се движих към западните Алпи.
Долу в ниското се вижда Mione.



Вече съм набрал височина и се движа по билния път.















От Mione до Casera Losa и Casera Pieltinis е сравнително равен,с малки изкачвания и слизания.Малко преди Casera Gerona пътят се рязделя.Единият е на юг към езерото,а другият на север към високото.Северния път е по-стръмен и по-труден.Тъй като основата на пътя са дребни камъни,при по-големи изкачвания е възможно пребоксуване и окопаване.Все още не бе разгара на лятото и честите валежи свличат настилката,като се образуват купчинки камъни.На доста места пътя бе оголен до твърда почва,но на места имаше наноси от камъни.На първа бавна,с малко газ преминавах тези участъци.Не бе рядкост наноси да се образуват и на самите завои.Към Casera Lelma и Casera Palaboma изкачванията са най-стръмни,а завоите най-тесни.ГВ е с АСК и определена трудност изпитват при стръмните спускания.Макар и на първа бавна така се засилваши,че част от спусканията изкарах на спирачка.














Определено минаването през тази част на Алпите си заслужава.Има много места за почивка и нощувка,водата е в изобилие.Има и доста места за заигравки,но ГВ е в стоков вид и не ми се рискуваше.А и най-интересното предстоеше.Макар преминаването да ми отне около 2 часа,спокойно може да се отдели един ден за каране,защото терена и пътищата позволяват кръгови маршрути.

https://youtu.be/52NTp0-xmts

[bochkata]

Прекрасно!

Чакам продължението!

[jordanov sv]

Брях, страхотия! Супер пътешествие!
Към Монте Феста, освен всичко друго съм смаян от безкрайните кубици подпорни стени, а няма жива душа наоколо... Това е строено от пленници и затворници вероятно..
По Панорамика - виждат се едни правоъгълни капаци или плочи? имат ли някакво предназначение?

[Радо 57]

Нощувах на една височина над Белуно.Пропускам тия километри защото нищо интересно нямаше.Движих се по третокласни асфалтирани пътища сред гори и храсталаци.Преминах през множество селца и махали.Крайната ми цел бе Monte Pasubio и Strada 52 Gallerie от Posina до паркинга на мемориала.Имах намерение да мина и по самия път Pasubio.Надвечер пристигнах на паркинга.Имаше време да се кача и до върха,но ако бях предприел тази стъпка щях да се върно късно вечерта.Все пак исках не само да вървя,но и да се насладя на самото изкачване.Предстоеше ми да мина през 52-те галерии.
Утрото дойде и аз се отправих на пешеходното пътешествие.















Докато преминавах през една от галериите,нещо блесна в краката ми.Инстинктивно се отдръпнах на зад.Оказа,че това е надпис от проектор,задействан с фото клетка.



Интересно ми беше как са копани галериите.Преминавайки през една от тях видях тези следи.Най вероятно са използвани цилиндрични метални свредла или нещо подобно.Но явно голяма бъхтене и било.







Следваше най-красивата част от маршрута.Едно продължително,на места стръмно изкачване.Слънцето взе да напича,но в галериите бе хладно,а в някои даже и влажно.











Това е последната 52-ра галерия.След нея за около има няма 5 минути се стига до хижата.






Слънцето вече пече яко.Имах намерение да се кача до мемориала,но като видях,че ще трябва да вървя поне още час два по тия камънаци без никаква сянка,промених решението си.

На слизане към паркинга.








На доста места имаше пътеки/байпас/ чрез които се слизаше директно на долу,като по този начин се елиминира чакълирания път.Намираха се и диви горси плодове,които в тая жега свършиха добра работа.





За съжаление пътищата,подходящи за офроуд бяха затворени за обществено ползване или чрез бариери или със знаци.



Военния път 52 галерии е строен през Първата световна война и е дълъг 6555 метра, от които 2280 метра са разделени на 52 тунела, изкопани от скалата, като всеки тунел е номериран и се характеризира с конкретно име. Минималната ширина 2,20 метра първоначално е била предназначена да позволи транзита на две мулета с багажа им.Впечатляващият тунел 20 е издълбан от скална кула и за да се преодолее разликата във височината, се завърта около себе си като тирбушон. На излизане от 47-та е най-високата точка на пътя 2 000 м.Работата започва на 6 февруари 1917 г. и е завършена през ноември 1917 г.
Следващата дeстинация бе Passo Maniva.

https://youtu.be/_180M0CIS_s

[Радо 57]

Вече съм в западните Алпи.Планувал съм като първо изкачване езерото Gabiet северозападно от Gressoney La Triniti с опция да стигна до Corno del Camosio-3024м.







На тази отбвка си заредих запасите със студена вода,хапнах на две на три и поех към набелязаната цел.









Там в далечината,където се вижда снега е крайната ми точка.В налото пътят е изкопан от дъждовете,на места все още има кални участъци,но с набиране на височина пътната настилка се стабилизира/основата е чакълеста/.







Достигнах до тази височина и всичко бе до тук.Отново пътят бе затворен на обществен достъп.От време на време минаваше по някой пикап,но бяха от фирмите поддържащи ски съораженията.Стоях до забранителния знак,изпуших няколко цигарки с надеждата,че нещо може да се направи.Една чичка с пикап мина и се спря до мен.Опита се да му обясня,че ми се иска да стигна до най-високата точка на пътя,но той махайки с ръце ми обясни,че не може.Само коли на строителните фирми можели да минават,и че ако ме хванат горе ще ме глобят.Не ми се рискуваше.Все пак това не бе най-високия път в Алпите.




След Gressoney La Triniti се отправих към Grenne,като смятах да пресека планината от изток на запад през Sitte и да се спусна към Frachey.От там през Brusson,Conoz до Breaul Cervina.Но отново бариера и забранителен знак ме отказаха да мина по този път.Тук нещата бяха много по-спокойни.Нямаше никакво движение и можех спокойно да мина,но бше силно пладне и вероятността да срещна неподходящите хора ме възпря.Реших да не рискувам и да се концентрирам върху изкачването на Bontadini lift.

https://youtu.be/ZfhqDMMJshw

[Радо 57]

В ранния след обед пристигнах в Breaul Cervina.Спрях на паркинга до началната лифтова станция за последни приготовления.За мое съжаление обаче времето започна да се разваля.Появиха се черни облаци,заваля дъжд,а горе на високото се разви голяма гръмотевична буря.Помислих си,че изкачването ще се провали.Нямах никаква представа колко време ще мине докато времето се пооправи.Гърмя,трещя,задуха силен вятър и разпръсна малко облаците.Мъглата стана по-рядка и видимостта се подобри.Реших да не чакам и да тръжвам,пък каквото стане.За изкачването избрах южния път,защото е по-каменист и нямаше да има толкова кал.Това е и класическия път за изкачване,предпочитан от повечето пътешественици.Минава се покрай LagoGoillet и Cime Blanche.На Plan Maison има разклонение.Единият път поема нагоре към върха,а другия към Breaul Cervina.














В далечината се вижда Матернхорн.






До тази лифтова санция изкачването е безпроблемно.


Започва най-трудната част.По принцип няма ясно оформен път.Ски пистите са нещото,по което се извършва изкачването.В резултат на дъжда и снега скалната масе се свлича и се променя топографията в района.Ако се позва GPS трак от предна година има голяма вероятност пътя вече да не е на същото място.За мое щастие тази година в района имаше строителни работи и тежките машини бяха оформили до някъде пътя.Е,имаше и малко лутане докато се намери подходящо място за минаване,но това прави изкачването вълнуващо.В последната част изкачването е доста стръмно.Почти през целия сезон настилката е мокра и хлъзгава.Напречни отводнителни канали създаваха допълнителна трудност.Извадих голям късмет,че нямаше големи свличания на къмъни и до най-горната част се изкачих без проблемно.











На първа бавна с малко газ пристигнах до най-високата точка в Алпите,отворена за МПС.





















Изкачването и спускането са вълнуващи.Усещането,че се намираш на най-високия алпийски път е невероятно.Постигнах една мечта,която дълго очаквах да реализирам.Следващите изкачвания просто бледнееха пред спомена за Bontadini.

https://youtu.be/BSR6IAewfU0

[Радо 57]

Днес съм във Франция.Първата спирка е fort Redoute ruinee-2350m.До форта може да се стигне по два пътя-източен и западен.Пробвах първо по източния,но някъде около 2000 м. н.в. имаше стръмно изкачване с големи коловози от дъждовете.Имаше и купчинки камъни,които бяха непреодолими за стоковата ГВ.Отново се спуснах в ниското и пробвах да се кача по западния път.Там положението беше по-добро и успях да се кача до форта.



































https://youtu.be/Bpn1B_kYU8U

[Борислав Бонев]

Много, много ми харесва пътеписа! Чета с голям интерес, а клиповете са ...просто уникални! Имам и въпрос, ако си информиран - има ли проблем в Италия, ако пътувам с лифтнат джип, с булбар (не стоков) , с доста по-големи колела от тези на стоковия джип?

[Радо 57]

Продължавам пътешествието във френските Алпи.Glacier du Varet-2 883m. е следващото предизвикателство.Старта на това изкачване е от курорта Arc 2000.Почивен ден е и много французи са излезли на разходка.Трудно се провирам сред туристите,които озадачено гледат на къде е тръгнал този с джипката.В края на изкачването е много стръмно и на няколко места пробуксувах.Добре,че не беше валяло и основата на пътя бе твърда,независимо от многото чакалък.Снимки от това изкачване нямам,защото не ми се спираше на стръмнината.Не знаех дали изобщо ще мога да потегля.Имах намерението като сляза в курорта по пистите да стигна до Grand col - 2 939m в същия масив.Имаше обаче бариера,коята бе вдигната,но на нея имаше забранителен знак.Имаше някаква вероятност да атакувам височината от южната част на масиваот към La Chendri,но щом на Arc 2000 имаше бариера и знак,то с голяма вероятност и там щеше да има.Не можах да се кача на най-високата точка в този масив,но здраве да е.Поне има видео.

https://youtu.be/flz5WS_f-kI

https://www.youtube.com/watch?v=T4VIRUbFoQI

За тази вечер толкова.Утре ще карам към Val Thorens и Col de Caron 2 996m.

[Радо 57]

Утрото дойде и поех към Val Thorens.Имах намерението да пресака масива от север на юг е да слезна в Orele.Наближавайки Val Thores велосипедистите ставаха все повече и нещо ми подсказа,че нещо не е наред.Когато стигнах в градчето установих,че има състезание и се пропускат само участниците.По този начин достъпа до ски пистите за мен се оказа невъзможен.Наложи се да стартирам изкачването от Orele.Това ми отне доста път и време и вече надвечер бях в подножието на масива.Времето обаче се влоши,заваля силен дъжд,облаци покриха върховете.Наложи се да нощувам на Plan Bouchet.




На разсъмване ме събуди рев на двигател.Видях,че няколко французи с Пежо 306 искат на и те да се качат до върха.Силния дъжд обаче беше направил вади и свлякъл камънак,което правеше минаването с лека кола невъзможно.Имах някакви притеснения,че горе нещата можеха да са по-сложни,но очакванията ми не се оправдаха.









В долечина долу се вижда Val Thores.


Спуснах се към градчето с надеждата,че ще заобиколя блокадите и ще изкача и останалите върхове в масива.Но напразно.Полицията беще поставила на пистите тежка техника,бариери и каменни блокове.Явно се опасяваха,че от юг може да се влезе в града.













Поуката е,през почивните дни да не се плануват изкацвания.Или ще е пълно с туристи или ще има някакво мелоприятие.

https://youtu.be/zULun-QBo8k

[Радо 57]

Продължавам пътешествието във Франция.За днес към предвидил изкачването на Col du Jandri 3165m.



Това изкачване бе кратко,т.к. още на Col des Gourses 2565m имаше вдигната бариера,но със събранителен знак.Доста се чудих дали да продължа към върха,но беше почивен ден и вероятността да срещна туристи и велосипедисти бе голяма.По това време и контролните органи са на линия.През делничните дни се движат строителни машини и можех някак си да остана незабелязан в калабалъка.



https://youtu.be/an-_UlAWW40