Кентърбърийски разказ

[Asteri]

От доста време ме човъркаше едно мъгляво любопитство да видя що за място е това, Кентърбъри. Нещо катедрала, нещо пилигрими, вече 1500 години се стича народ натам. Самият Чосър не е стигнал до Кентърбъри. Седял си е в къщи и си е измислял историйки. Поетичния му талант е бил така високо ценен, че в един момент кралят го дарява с " галон вино всеки ден, докато е жив". Нищо чудно че не е стигнал далеч
На мен като няма кой да ми подарява вино, си го правя сам. И докато чакам да ферментира, стигнах и до Кентърбъри.




Любопитни факти: Чосъровите "Кентърбърийски разкази" са писани два века преди Шекспир. Представляват весели историйки които няколко пилигрима си разменят по дългия път към града. Кончетата им тропкали леко, с достойнство, като аристократ на парад. Ама не съвсем бавно, щото все пак трябва да стигнат града преди залез слънце, иначе ще им хлопнат портите пред носа. Този специфичен конски ход бил наречен "Кентърбърийски ход", сега съкратено "кантер" (лек галоп).
Днес пилигримите идват по магистралата, по красивия мост над Темза. Галопът продължава да е лек, защото в края на моста събират парса и всички се влачат неохотно. Поне задръстванията намаляха откакто махнаха будките за стотинки. Сега само ти снимат номера и ако искаш плащай, ако не искаш - то си цъка глобички автоматично. Всичко тихо, кротко, безгрижно. Миналата година са глобили 2млн безгрижни шофьори, по 70 кинта и отгоре. Тихо, кротко се търкалят жълтици към хазната.



Нататък е окръг Кент, чието название все ме кара да си мечтая за цигари. Всъщност се води голям производител плодове. Примерно хмел, от който се произвежда любимият ми плодов сок, бира...
До Кентърбъри се стига и с влак от Лондон (за около час с бързия от гара Св.Панкрас, или за час и половина с бавния от Виктория). Знаете ли че: първата карта за влак (сезонен билет) в света е издадена именно в Кентърбъри, през 1834г.
Нарочно или не, просеката над асфалта беше оформена като готически прозорец в катедрала. И да, от тоя храсталак отстрани стърчат клечки и лявото ми огледало е като да са го драли мечки. Явно мотоциклетите затова карат по централната линия на пътя, да не си драскат лактите...




Този пилигрим е дошъл с Харли:




Нареждаме се в колона, все туристи, покрай градски стени:



И порта има:




Сивичко, сивичко, изведнъж всичко избухва в цветове. Парк някакъв.Ама няма спиране, първо, защото няма къде, и второ, защото трябва най-напред да си паркираме бохчите в къщата за гости, където съм обещал да се веснем по обяд:



Основното предимство в сравнение с хотел е, че в къща за гости обикновено предлагат готвена закуска на сутринта (яйца, боб, бекон, наденица). На второ място в класацията е отсядането в старовремска кръчма - освен старинната обстановка по стаите, предимство естествено е, че вечерта може да слезеш до бара направо по пантофи. Пак един такъв домашен уют, минусът е, че понякога нямат паркинг.
Разопаковам само най-важната част от багажа - карта с набелязаните забележителности. Градчето е миниатюрно, но с картата се пести време.



И айде обратно към градската стена, до която зеленее още един парк:





Стената е римска, много сандали са я тъпкали, здрава работа, но не била много от полза. Като пристигнал Уилям Завоевателя, градът се предал доброволно. Опасявайки се че Кентърбъри ще повтори същото с всеки мераклия-завоевател, Уилям усилил стените с камък.





Хълмчето е тамън за гледката:



... към огромното катедралище :



Паметникът долу е на местен полк пешаци - съществува вече 400 години за което време е набрал над сто военни отличия за битки буквално по целия свят: от Карибите през Южна Африка до Бирма, Египет, къде ли не.









Градът е голям колкото Казанлък, но си нямат рози. Местните дори се майтапят че тук никой не градинарства, защото в момента в който забодеш лопата в двора, моменталически се появяват археолози. Отдолу са пластове и пластове история.
Нови къщи :





Изненадващо, в самия център на града, някъде до катедралата, има цяла ябълкова градина . Вътре растат сортове с подобаващи названия, като "Църковния хорист" и "Десетте божи заповеди". Впоследствие се оказа че сме прехвърчали на около два метра от входа, някъде в момента когато започнах да осъзнавам че два дни са малко за да се нарадва човек на всичко...
Центърът е какафония :









По една тясна уличка гледам насред туристите се мотат две необичайни фигури, в средновековни дрехи. Пробвах да ги последвам за снимка, но не успях да се промъкна достатъчно бързо през тълпата. Шмугнаха се в някаква сгада, която се оказа Музеят на "Кентърбърийските разкази" (canterburytales.org.uk). За 11 лири се гледат сценки с восъчни фигури, костюмирани актьори разказват случки и т.н театрални неща. Не остана време... Планирах да влезем в Музея на масоните, но не минахме покрай него и забравих...
Това е рекламният изглед на града, 500-годишната "Къща на тъкачите" :





Вътре е ресторант с готина тераса до реката, но нямаше къде да стъпиш, камо ли да седнеш:



В менюто се предлага и пакет "обяд плюс возене с лодка", но нямаше указан маршрут. А по реката возят няколко компании, по различно трасе. Пък и вече бях запланирал 45 минути с "Canterbury RIver Tours". Цените са наполовината на тези в Кембридж и Оксфорд, някакви си 11 лири на калпак (има и семеен билет с който за 27 лири се качват двама възрастни и две деца). Списъците с желаещи се пълнят бързо и се чака, та имаше време да се разтъпчем по главната улица.
За наргиле нямаше време:



В края на главната улица вече 700г стои Западната порта. За дълговечието спомага и табела, щедро обещаваща 25 лири награда за информация ако някой види вандал да уврежда портата ( в отговор вандалите я бяха нашарили със спрей)



От тази страна портата не изглежда особено масивна. В подножието й се плацикат водни кокошки:



От другата страна е парадния изглед:



Като минахме обратно покрай глашатаите за лодките се оказа че има отказали се и ще се вредим за по-ранния час. Гидът поведе групичката ни към реката по разни тесни пролуки измежду сградите:

[Asteri]

От: Кентърбърийски разказ

...и под самодоволния поглед на хората успяли да се настанят в ресторантчето:




През средновековието на това място е имало и стол за наказания с който са топвали дребни нарушители в реката за назидание. Примерно търговци-измамници, но също и свадливи жени които "опяват" по цял ден Сега над кейчето стърчи театрален макет:



Покрай брега е "олющена романтика":



Всичко вади телефони и почва едно цъкане:



Лодкарят-гид беше много артистичен, както и "декора" отзад:



Опитах да цъкна интересен кадър с бълбукащата около веслата вода, но всеки път като насочих апарата, лодкарят спираше да гребе и така и не се получи бълбукаща снимка:



Промъквахме се под разни мостчета, които се снишаваха все повече и повече:







Най-ниските мостчета се минават по интересен начин - лодкаря вдига краци и бута лодката като "ходи" по тавана (стана много набързо и фотото не успя да се фокусира) :



Сградата в дъното се води Болница/Hospital, но в старите времена думата е значела "гостоприемно място", а не място за лечение - преди 900г е била е хотел за пилигрими. През последните 400г дава подслон на бедни възрастни граждани. В момента мястото се поддържа от францисканския орден:



По-нататък е францисканско абатство. Наричали са ги просто Грейфрайърс, т.е. "сивите братя", по цвета на дрехите. Средновековни религиозни дразги прогонват францисканците, които се връщат тук чак през 2003г. Като слезем на брега ще отскочим пеша натам.



Подминаваме и бивша доминиканска обител, Блакфрайърс или "черните братя". Разликата между "брат" и "монах" е, че "братята" не си стоят в манастира, а хойкат надлъж и на шир да дават акъл.









До шлюза плуват рибоци, в една педя вода:





През шарения парк вози друга фирма гондолиери, но реших че по-обстойно ще може да се разгледа от брега. Има и една още по-друга фирма, която прави вечерни романтични плавания за двойки, може да си носиш шампанско и да слушаш легенди под звуците на цигулка, ноооо лятото в 20ч вечерта си е още слънчево и просто се губи смисъла...







В църквата сега се помещава кметството на града:









Мястото е обществен парк от средновековието насам, но това дърво не е толкова старо колкото изглежда - само на 200г, ориенталски чинар:







Всичката тая красота предразполага към медитация:

[Asteri]

От: Кентърбърийски разказ

Кентърбърийския замък е на 1000г, но това не впечатлява никого. През 19 век е купен от газова компания и дълго време е бил склад за въглища:



дебелината на стените достига 4м:



Това е короната на едно единствено дърво, стволът се вижда най-вляво, странна работа:



Мястото на бомбардировката от Втората световна се разпознава по наличието на групичка нови сгради. Бомбардировките са в отговор на английските атаки над германските градове през 1942г, които почват да засягат и цивилни райони. За да накарат англичаните да отстъпят, немците почват да рушат историческите градове на Острова. На покрива на катедралата е имало непрекъснато доброволци, които са разчиствали стотици запалителни снаряди пускани от германската авиация.



Бях набелязал за посещение и първата християнска църква в страната, Св.Мартин, но беше извън центъра и не успях да се ориентирам навреме. Вътре е доста подновено, но има една интересна средновековна гравюра на рицар.
Замириса на кебапчета и се отплеснах... Навлязохме в някаква хранително-вкусова територия:






Улиците са опасани с какви ли не ресторантчета. В кръчма "Пръстът на епископа" например има хамбургер "Леле боже!"
На тротоара е "долетяло" и килимче със столчетата:



Неочаквано се оказахме на централния площад:



В кръчма "Стария маслен пазар" за съжаление е не е останало нищо старо...



Насред гъчканицата също така изненадващо се пръква и входът към катедралата. Просто нереално, мозъкът ми не може да изчисли къде точно са набутали това огромно катедралище след като сградите наоколо са сгъчкани една в друга като цаца в консерва. Направо като вход в друго измерение...



В 16ч следобяд на входа все още се бутат туристи. Ние ще се бутаме утре. Днес е само за опознаване на архитектурното (и биреното!) разнообразие на града.



Хотел "Слънце", от 1503г, където е отсядал Дикенс:



Бях набелязал една кръчма за вечеря, но минахме покрай това сочно прасе и се хипнотизирах:



Бяхме единствените клиенти при някакъв брадат пич с интелигентния вид на студент. Сосчета искате ли, ми искаме. Ама говори стомахът, не акъла. Получава се нещо шльокаво, омърляш се до ушите и до лактитe. Пичът тактично се скъта в служебното помещение, та се свинихме на спокойствие:



Поглед към катедралните кули. Тук е седалището на Кентърбърийският архиепископ, владиката на англиканската църква (но не неин глава - глава е кралицата). Първи кентърбърийски архиепископ става св.Августин, през 597г. 9 от първите 10 архиепископа там са направени светци, било е като конвеир.



Християнството идва на Острова още по-рано, заедно с римляните. Минали обаче над сто години преди местните Брити да се уверят в предимствата на новата религия, съдържаща странното правило, че "ако ти зашлевят едната буза, обърни и другата". В този момент Англо-саксонците в Европа потрили доволно ръце и решили че е дошъл удобен момент да прекосят Ламанша. Вече било лесно да убедят Бритите, че ако са те превзели веднъж римляните, трябва да обърнеш и другата буза за да те превземат и англо-саксонците. Инвазията минала по вода, в пряк и в преносен смисъл. Но самите Англо-саксонци далеч не били така податливи на смирение. След цели 200 години неуспешни опити да ги покръстят, се наложило папата да командирова специален пратеник от Рим , на име Августин.
Пратеникът се справил прекрасно със задачата, спрял в най-силното кралство на Острова - Кент. Езическият крал там вече бил женен за християнка и доста толерантен. Августин бързо бил канонизиран за светец. Моментът на това масово похристиянчване се води за начало на Англиканската църква.
От толкова приказки се ожаднява...
Зачетох се в табела, твърдяща че това е най-старата кръчма в града, "Папагалът". Сградата е на 700г. Е, надникнахме:



Вътре е накичено с хмел и мирише на романтика, но всички са се изнесли навън, под звука на чуруликащи синигери:





Предлагат и подходящо наречена бира - "Пръстът на епископа", произвеждана от най-старата пивоварна в страната (местна, кентска). Имат и stout (наподобява Гинес) . Индийското бледо пиво ( I.P.A.) е вид бира, не е от Индия, и винаги е без грешка, независимо от марката. Какво повече му трябва на човек...



Скътахме се в най-дивия кът, на някакви църковни пейки, а наоколо подскачаха червеношийки :



Последващото мотане из улиците ни доведе до сграда, която също изглежда като да е гаврътнала няколко бири....





Тя е на 400г, а наклонът е резултат от опит за ремонт на комина ( Баш Майстора е идвал... ) . Сега се държи от стоманена рамка. Вътре е благотворителна книжарница, която набира суми за бездомни:





Къща от 13 век:



И нещо от шекспирово време:



Градът утихнал:

[Asteri]

От: Кентърбърийски разказ

Към 18ч навалицата пред катедралата се беше разотишла и гледам нещо май се влиза свободно в двора...



Самата катедрала е затворена, но има огромен двор (то цял квартал). Влизаш и изведнъж настава едно манастирско спокойствие:







Стената на катедралата е окичена с фигури на разни мислители, философи и прочее велики хора свързани с църковното дело в страната. Добавени са преди стотина години:



Тук е и сегашната кралица, чиято нова-новеничка стауя се белее на челно място:



Заобиколихме и се оказахме във вътрешния двор, в пасажа за разходки на монасите:



Всеки който е дарил пари за строежа на катедралата е могъл да закачи герба си на тавана в този пасаж. Стотици са :



Сред украсите на тавана е увековечен и портрет на един къдрав мъж - кралски зидар от 14 век и архитект на част от катедралата:



В сгадата се провеждаше някакъв рецитал на хористи и се долавяше лека музичка:





Военен паметник на кралските копиеносци. Отрядът все още се казва така, въпреки че конете са заменени с танкове, а копията са стрелящи.



Тук е най-голямата монашеска аула в страната. Някога в нея са събирали редовно и жителите на града, за да им четат новите закони. Така никой няма извинение че не знае закона.





Стъклописите пък разказват на неграмотните за видни личности и събития:





600-годишния таван, от ирландски орех, все още няма нужда от реставрация:





Катедралата има 300 души персонал, включително реставратори, и 25 каменари, които все още дялкат нови украси. Плюс 600 доброволци...

Зад тази порта е "Стария палат" - резиденция на Кентърбърийскя епископ когато е в града. Сградата е на 10 века и далеч не седи празна - в нея се помещават още два височайши попа. Портата си седеше отворена.



Наоколо е лабиринт от пасажи, и градинки с подправки и старовремски цветя:









Опа, загубихме се... Аааа, изход!

[Asteri]

От: Кентърбърийски разказ

Не било изход. Още сме вътре, в един още по-огромен двор. "Дворът" си беше едно малко село. Има дори указателни табели с посоки, но никоя не показваше "изход"...





Наоколо има много частна територия,





Поне имаше пейка с изглед:





В двора е и "Кралското училище", което твърди че е най-старото действащо в света - води уроци вече 1400 години, основано по времето на Августин. Към учебните стаи води 900-годишно стълбище. Тук е учил Самърсет Моам.



Училището се състои от няколко сгради, според учебните предмети. Освен основните дисциплини тук се учи също фехтовка, ветроходство, театър, геология, керамика, политика и икономика... Също като в "Хари Потър", английските класове нямат цифри и букви, а носят имена. Интересно е, че класовете не са равноправни, някои имат специфични привилегии, които, подобно на колежите в Кембридж и Оксфорд, включват разрешение да се тъпче тревата в двора... Разни хора, разни идеали. Школото е частно, въпреки заблуждаващия английски термин "обществено училище". Годишната такса е е около 40хил лири. Държавата ги инспектира редовно и то не само за това дали си учат уроците. Училището отнася хвалби и за това, че учениците им притежават голяма доза "достойнство, увереност и щедър дух". Толкова пионерски звучи...



Една от привилегиите на учащите тук е че най-успелите могат да бъдат избрани за "Учени" които участват в управлението на катедралата още докато са ученици, включително избора на Кентърбърийския архиепископ.



И тук си имат ориенталски чинар:



Поредния военен паметник:



Мотахме се на посоки, заедно с други замръкнали туристи. В един момент се почувствахме съвсем загубени, вървиш, вървиш, няма излизане. Опасявах се че може да хлопнат портите за вечерта и да се налага да спим под някой храст. Подобни места обикновено се затварят "по залез", то си вървеше натам. Но в поредната градинка видях няколко души спокойно да си седят по пейките и се поуспокоих. Като се стъмни, катедралата се осветява интересно, но нямаше как да останем толкова късно - придвижвахме се с park&ride, чиито автобуси приключват към 19ч.





Цветята в градината бяха подбрани в успокояваща синя гама:











Най-после намерихме малък изход. Имаше будка с охрана, но беше празна. По-нататък открих още една 700-годишна порта:



В паркчето пред нея са статуи на първите християнски монарси на Острова. Интересно е, че детайлите на скулптурите са копие на истински археологически находки (накити, меч, дрехи и т.н.).





Гербът на Кентърбъри, ползван още от средновековието, включва три гарги от личния герб на Томас Бекет (виновника за пилигримстването) :





Къщи за бедните на града, от 1900г :



Освен катедралата, св.Августин основава и абатство извън града. Сега не е останало много, защото по някое време един барон ползвал камънака да си строи къща. Очаквах да е насред полето, но си беше оградено и с платен вход. Беше вече затворено.



Забелязах и някакава стърчилка, която се оказа 300-годишна водна помпа, дарена от семейството на крадливия барон :



Обратно в хотелчето, с телевизия и чайче :



И на другия ден, ранобудни из града:



Табела предупреждава че на тази улица е нарушение да се пие алкохол, ако полицай в униформа ви е казал да не го правите. Глобата е 500 кинта. Интересно казано, т.е. полицая не те глобява веднага, само те предупреждава. Ако продължиш да упорстваш, чак тогава глоба.



Катедралните порти най-после се отварят и нахлуваме преди още не са разопаковали стелажа с картичките:

[Asteri]

От: Кентърбърийски разказ

И почва едно кривене на шии...





В мрамор се увековечават дяконите от 820г до днес. Интересни ми бяха имената, в началото звучат като елфи от "Властелинтът на пръстените" - Егелуин, Етелсин, Егелрик... идват французите през 11 век и всичко става Джон, Уилям, Ричард, Роберт. Няма ни един местен, издигат се само връзкари франсета.




Катедралата си е действаща, с три служби на ден. Когато хорът пее няма достъп за туристи до най-хубавата част от сградата, затова е добре да се провери на уебсайта им за съответния ден.



Дължината на катедралата е 157м. Това е само предверието за народа...





Арките са 27м високи.



Поддръжката на катедралата струва 18000 лири ....на ден. Входната такса за туристи е 12лири, но билетите за вход покриват само 1/3 от нуждните средства. Няма никакви пари от държавата и нито от самата Английска Църква. От време на време малко средства им дава фондацията по поддръжка на историческите сгради. Самата катедрала върти и малко "бизнес" - има конферентен център, дава сгради под наем, и естествено, сувенирния магазин. През няколко десетилетия се подема по една благотворителна кампания, последната трае вече 10г и са събрали 20млн лири (от необходимите 30млн) за реставрация на сградата и на исторически книги от архива. А в архива има неща като първо издание на Шекспир и копие на Магна Харта. Първата клауза на хартата дава свобода на църквата и копието е правено специално за Кентърбъри.
Архивите пазят и документ подписан от самия Уилям Завоевател. Подписът представлява само едно кръстче, и то доста криволичещо, от което историците заключават че най-вероятно великият завоевател не е могъл да чете и пише...




Купелът е на 300г. Пуританите са го чупили, след което е събиран отново и лепен. Сега си се ползва за кръщанета. Над него виси орнаменталния капак, който се вдига и сваля с макара:



Доста от пилигримите са били неграмотни и вместо на хартия, важните неща са пресъздавани чрез стъклописи - библейски събития, исторически личности, "чудеса" случили се на святото място и т.н. Общо стъкларията покрива 1200 кв.м. Най-старият стъклопис е на 800г.
Стъклопис от 1174г:











Органът е почти нов, някакви си стотина години, но е почнал да губи ноти и е спрян за реставрация. Общо тръбите са 6000 като голяма част са вградени в покрива. В момента върви кампания "осиновете си една тръба!" в опит за събирне на 4 млн лири. Хубавото в английската система за дарения е че обикновено получавате нещо в замяна. Примерно при "осиновяване на тръба" (минимум 50 лири) получавате лично писмо от дякона, покана за концерта с подновения орган през 2020г и почетно вписване в "Книгата на спонсорите".



Катедрата и тя млада, столетница :







В дъното се отива към сградата на хористите:



Ако това изглежда високо, след него има още по-високо - 76м кула:









Градено, надграждано, насам, натам, вертикален лабиринт...







Покрай стените са гробници на архиепископи:



Мястото на което преди 900г е убит Томас Бекет - съсечен с мечове от четирима ентусиазирани рицари:

[Asteri]

От: Кентърбърийски разказ

Бекет е интересна личност със здрави принципи. Издига се до финансов министър, след това става и църковен глава като Кентърбърийски архиепископ. Настоява църквата да е независима и по-влиятелна от краля. В отговор, кралят пък настоява Бекет да се стане една глава по-нисък...
Оказва се обаче, че Бекет има огромно количество последователи които пристигат в Кентърбъри на поклонение. Дори започват да виждат "чудеса" и Бекет набързо е канонизиран за светец. Катедралата забогатява неимоверно от продажба на дребни сувенири и приемане на големи дарения.
Днес реплики на пилигримските значки могат да се купят от сувенирното магазинче, на цени между 8 и 15 лири...
https://www.cathedral-enterprises.co...ilgrims-Tokens
Копие на пилигримска шапка и значки от посетени светилища:



Входа към хоровата зала. Преградата разделя територията ползвана от народа и територията ползвана от монасите:







Първоначално тази част е била със заоблените форми на базилика, готиката още не била е измислена. После малко са омешали стиловете :





Пейките за хористите и за височайши гости са от дикенсово време:



Тук седят хористите, седят си и разни библийки, песнопойки, тефтерчета:





На всяка възглавничка е извезано името на седящия:



Голяма тъмница беше на това място. Тия дърворезби едва се виждат на живо:



Това е пъпът на катедралата, с трона за архиепископа, гробниците на Бекет и на един крал... (Столчетата са заради концерт)















В криптата са и най-старите християнски стенописи в страната, от 12 век (забранено e да се снима). През средновековието залата е била затапена със стена, която поддържа кулата отгоре, така стенописите се запазват идеално до наше време. Едва през 1950г правят ремонт и откриват доста запазени стенописи. Все още има рисунки, оставени зазидани за следващите поколения, които тепърва ще трябва да набират средства за консервацията им. Гидът ни разказа как неотдавна група канадски ученици много се трогнали от тази история и обещали да събират пари за стенописите. Интересно е как една държава пълна с толкова много богати хора разчита на дечурлига от другата страна на планетата да си отделят от закуските за да събират парса.











Военен мемориал:



хранилище за мощи:

[Asteri]

От: Кентърбърийски разказ

архиепископи:











Дори 400г след убийството му, популярността на Бекет все още била заплаха за кралската власт. Гробът му е разрушен по заповед на Хенри VIII, който го обявява за "предател на своя крал". Естествено, това дава възможност кралят да конфискува и огромното количество златото и скъпоценности от гробницата. Сред камънаците е и голям рубин, дарен от френския крал - сега е част от кралската колекция изложена в лондонския Тауър.
Днес в памет на Бекет стои само неголяма свещ, като мемориал и за хората които несправедливо страдат заради своите убеждения. До нея е цитатът: "За да спечели злото просто е необходимо добрите хора да не вършат нищо. "



Поглед назад, и скромния каменен трон за архиепископа:



В съседство са гробниците на Черния Принц и на крал Хенри IV, от 14-15век.
Черния принц изглежда съвсем черен...





Светкавицата разкрива...



Стъклопис с Черния принц в средата. Не се знае дали прякорът е истински или измислен по-късно от историците, нито защо. Води се голям пълководец и е печелил важни битки в "Стогодишната война" с французите. Искал е да бъде погребан в криптата, но местните толкова са го уважавали, че поставили гробницата му в най-почитаното място на катедралата, до Бекет. В един закътан пасаж близо до гробницата могат да се видят неговите истински доспехи (над самата гробница са окачени реплики).



В нишите са индивидуални параклиси на архиепископи:











Гробницата на Хенри IV , от 1413г. Това е първия крал чийто майчин език е английски. Бил е почитател на Бекет и е пожелал да бъде погребан до него вместо в Уестминстърското абатство в Лондон.







По едно време се наложи да търсим WC, за което се излиза отвън на двора и се ходи чак до друга сграда. Ръмя дъжд и се наквасихме, разстоянието е доста. Някъде наоколо е и оригиналното монашеско WC със седалки за 55 души в едно помещение. Още преди 900г е било с течаща вода. И докато за народа къпането е считано за излишен лукс, монасите е трябвало да се къпят всяка сутрин преди закуска.






военен мемориал издигнат от оцелелите членове на полка:



След като нахранихме душата, време е да се погрижим и за стомаха. Четири часа по-късно най-после се добираме до маса и ... "Обядът на орача":



Масонския музей подобаващо се беше покрил в тайнство, и вместо в него направихме една лежерна разходка из "Музея на културното наследство". Самият музей е музеен експонат - с дъбов таван оцелял непокътнат 600г. Тук са яли и спали монаси, насъбрани около голямо огнище в средата. Комин няма, пушекът е предпазвал гредите от гризящи насекоми, и е излизал през стрехите.




Вътре колекцията е разнообразна, включващи неща от праисторическо време, средновековни оръжия, старовремски домашни вещи, и дори експонати за популярни детски тв герои.


римски ключове :



викингски нож:



джобен слънчев часовник от 10-ти век, помагащ на монасите да се ориентират кога е време за трите основни молитви за деня. В сувенирния магазин продават реплики по 70 кинта:

[Asteri]

От: Кентърбърийски разказ

ключове от катедралата:



Средновековния печат на града. Първоначално едната страна е изобразявала убийството на Бекет, но Кромуел нарежда да бъде заменено с герб:



детска плочка за учене на азбуката отпреди 500г:



400-годишни стенни рисунки от частен дом. Стената е запазена при разрушаването на стара сграда в града и дарена на музея:



ръчна пожарна отпреди 300г:



Велосипед с дървени колела. Ох....



пишеща машина:



През 1838г популярният вестник "Сън" е изглеждал така, за коронацията на кралица Виктория:



Писмо до Германия, щамповано "Не може да се достави (вражеска държава) Да се върне на подателя"



Ютия която се включва във фасунга на лампата вместо в контакт:



Лична карта от Втората световна. Регистрацията е била задължителна, който не се регистрира няма как да си получи рационите храна. Преброители са минавали от врата на врата да събират данни и да пишат картите на място, и са се подписвали отзад. Инструкциите за гражданите съдържат съвети като : "помогнете на преброителя да напише вашата карта красиво като му предоставите маса". В днешно време паспорта се праща и получава по пощата.



По време на следвоенната купонна система, седмичния рацион за един възрастен се е състоял от : 1 яйце, 5 лъжици маргарин и още толкова мас, 120г кашкавал, 4 резена пушени гърди, половин бурканче портокалов мармалад. Звучи зле, но са имали още по 400г телешко и 120г риба, цял пакет захар, както и неограничено количество зеленчук, брашно, мляко на прах, яйца на прах, и кубчета бульон. Впоследствие това поколение хора се оказват най-здрави!

[Asteri]

От: Кентърбърийски разказ

Домашно противобомбено убежище (за хора чиято градина не е достатъчно голяма за да побере голямото убежище.) Произведени са над половин милион. Могат да се ползват и като маса за ядене:




Голямото убежище е изглеждало така, но се е вкопавало в земята:




Противогаз за бебе:




Музеят държи и един от ранните парни локомотиви на Робърт Стивънсън, "Непобедим". Движел се е преди 200г (от Кентърбъри до крайбрежието) и е наречен на мотото на града. Дизайнът му минава през още една степен на усъвършенстване преди да се стигне до съвременните локомотиви. Шофьорът стои прав, с лявата ръка задейства стартовия лост, с дясната - скоростта, а с крак превключва педала за предна или задна скорост:





В този момент установих че са останали 10 минути от предплатеното ни време за паркиране. И спринт...
...към Грейфрайърс. От францисканския манастир е оцелял единствено малък параклис, строен когато Св. Франциск е бил още жив (13 век). Предполага се че оригиналното предназначение на сградата е било къща за гости. Вътре са турнали едно кандило, иначе друго църковно няма. Веднъж седмично обаче си има служба. Скромно, съвсем по францискански.
Вътре седяха няколко баби-уреднички, които се зачудиха закъде сме се забързали и трябваше да обяснявам. Извинението за паркинга обаче явно им изглеждаше доста далечно, някаква светска суета... Беше ми едновременно конфузно и смешно, а бабите ме гледаха с леко съжаление. Наоколо цари някакво грандиозно и непоклатимо спокойствие. Наснимах текста с обясненията вътре, да си го чета вкъщи, и се изнизахме:





Сивите монаси дошли от Италия, само петима, боси и бедни, както подобава на тяхното учение. Никакъв проблем. Градската управа веднага чинно им построила параклис край реката, а самите монаси се настанили в колиби от кал и слама. От това елементарно начало францисканците сръчно покорили цялата страна, започвайки от стратегическите центрове на управление (Лондон), обучение( Оксфорд) и религията (Кентърбъри). След съвсем кратко време дори поставили свой Кентърбърийски Архиепископ. Тиха вода, ама дълбока.




Както повечето исторически сгради, и тази по някое време е била затвор, както личи от тази "бронирана" с пирони врата. Вътре има и малко "графити" дълбани в тухлите от скучаещите затворени.




Полянката в двора:




И малко кентски овес, за бира, и за край:







Благодаря за вниманието!

[chrichri]

От: Кентърбърийски разказ

"...Благодаря за вниманието!..."
Беше удоволствие.

[trapper]

От: Кентърбърийски разказ

Браво, имаш талант!

[alexalex69]

От: Кентърбърийски разказ

Благодаря !

[Стоян Боюков-Sariones]

От: Кентърбърийски разказ

Много готино. Благодаря!

[dimichos]

От: Кентърбърийски разказ

Благодаря! Все едно бях там