По стъпките на Алековия Бай Ганьо - Из Европа и назад

[Валери Недялков]

21 януари.

Закусваме и се отправяме към стария център и пристанището.









За начало снимаме Централният
пазар Атарасанас (Mercado Central de Atarazanas)
Едно време сградата е била корабостроителница, от там и името й.
Има великолепен витраж над входа и пъстър покрив с цветни плочки.







Следва Катедаралата Ла Манкита ("La Manquita"). Строежът
на катедралата започва през 1487г., а е заършена едва през 1782. Вместо предвидените две
кули, остава само с една, заради което е известна в Испания като Ла Манкита (La Manquita),
което означава едноръка.

[Валери Недялков]

Наблизо е и замъка Алкасаба (Alcazaba).
Построен е от маврите 700г.пр.Хр..Това е най-добре запазената алкасаба (на арабски означава цитадела) в Испания.
Построена е на хълм в центъра на града, с изглед към пристанището, и се състои от две крепостни стени,
като вътрешната е осеяна с отбранителни кули. Има отлична видимост към пристанището и е била
наблюдателница срещу пиратски набези. От крепостните стени се откриват невероятни гледки
към града. През Кулата на Христос стигаш до Парад, който е озеленен.



В непосредствена близост до входа се намират останки от римски театър,
построен през 1-ви век преди новата ера, по времето на император
Октавиан Август.

В най-високото заграждение, защитено от Torre del Homenaje и Puerta de los
Cuartos de Granada, е Паласио с patios de los Surtidores, los Naranjos и La
Alberca.













Следва изкачване до Кастило де Гибралфаро.








Температурата гони 20° и изкачването с раници и якета не е от най
приятните. Но гледката отгоре си заслужава:
Арена за корида (Plaza de toros de La Malagueta)Построена през 1874 г., арената
впечатлява с големината и архитектурата си – днес побира до 9 000 души.



Снимаме и катедралата, пристанището с фара, приказни градини с фонтани.













Кастило де Гибралфаро датира от началото на XIV век когато строежът и е започнат
от Юсеф I от Гранада върху стари финикийски останки и фар, което определя и името на крепостта
- Гибралфаро (Скалата на фара) Двете крепости са свързани от пътеката Корача -
всъщност, това е „топла връзка“ между двете кперости, оградена от
зигзагообразни стени. Тези две укрепени сгради в XI - XIV век. формират
най-мощната отбранителната система в цяла мавританска Испания.























На входа на крепостта има военно- исторически музей.

[Валери Недялков]

Пристанището, Крайбрежната алея с палми, яхти, високи сгради и в средата – търговския център Muelle Uno за любителите
на шопинга. Освен магазини, тук ще намерите и доста заведения.
Снимаме център Помпиду, напомнящ кораб с кабина от разноцветен витраж.
























После достигаме огромна фрегата, опашката да я посетят е близо 200 души.



Гърми фламенко, а група местни ентусиастки правят самодейно шоу.

Намираме заведение за обяд, и се разхлаждаме с по няколко бири. Поръчвам
салата, която вместо риба тон, този път съдържа скариди и свинско, което се оказва корабче.
Филийка, полята със сос и малко парченце месо с набучена на клечка шунка за платно. Вальо
гледа гладно и пробва друго от менюто, което този път покрива очакванията му.

Време е да потегляме за летището. Хващаме влак по линията С1 и минаваме проверките.
Запълваме времето с цъкане на телефоните и се разхлаждаме с лимонова бира.
В София ни очаква студ от минус 14°, но в душите си носим спомени от топлата Андалусия с портокалови дръвчета и
усмихнати, отзивчиви хора.

[Валери Недялков]

Това беше от това богато на впечатления, романтика и много топли спомени приключение.

[bochkata]

Благодаря!

[Валери Недялков]

Удоволствието от споделянето на такива преживявания е несравнимо.
Радвам се,че ти е харесал пътеписа.