2 декември събота.
Искаме да отпразнуваме подобаващо рождения ден на Вальо и избираме да е в
Будапеща. Първоначално прогнозата е за дъжд, после я поизчистват, и променят на ясно,
но студено и ветровито време. Каквото- такова!
Тръгваме в 7 сутринта. Чака ни 760 км преход. Времето е слънчево, около 10°. На
границите е спокойно. След влизането в Унгария, Тони пуска търсене на по-евтина
бензиностанция и отклоняваме десетина километра от магистралата. Вальо плаща
горивото, а ние правим преглед на витрината с бири. Избирам си soproni meggy ale,
която се оказва прекрасна черешова бира 4%. Унгария ни посреща с облаци и ситен
дъжд, който става проливен. С навлизането в Будапеща обаче, дъжда почти спира.
Намираме адреса на апартамента, но с ключовете настава истинска крими загадка. Те са в
някаква кутия, която е под парапета на някакво стълбище наблизо и се отключва с код.
Откриваме блок с 4 стълбища, но не намираме кутия. Тони звъни по телефона на
собственика, но никой не отговаря. Проверяваме и друга къща наблизо, със стълбище и
кутия до вратата, но безрезултатно. Междувременно, Вальо е писал в Букинг и човека е
пратил снимка на кутията. Аз оставам в колата, а мъжете се отправят към една безлюдна
мрачна къща. Светят с фенерчетата на телефоните като истински апаши, приклякват,
ровят нещо ниско долу, и накрая тържествуващо размахват ключа. Следва кратка
обиколка с колата из подземния паркинг, докато открием нашата клетка измежду стотина
паркоместа. Справяме се успешно и с това предизвикателство и получаваме наградата:
огромен топъл апартамент с трапезария, три спални и две бани. Разхвърлям багажа,
докато Тони търси магазин и заведение наблизо.
Избираме Пицария Дон Роберто, коледно украсена, топла и уютна. Пиците са XXXL,
домашно приготвени и много вкусни. Естествено, ги напояваме с бира.
После минаваме през магазин Спар. Тони се зарежда с бира, Вальо си харесва малиново вино,
аз бутилка Токайско вино. Като се прибираме в квартирата, отваряме малиновото, но ни очаква
изненада. То се точи гъсто, и се оказва сироп, а не вино. Пием по един сироп, и хайде по
леглата.
Искаме да отпразнуваме подобаващо рождения ден на Вальо и избираме да е в
Будапеща. Първоначално прогнозата е за дъжд, после я поизчистват, и променят на ясно,
но студено и ветровито време. Каквото- такова!
Тръгваме в 7 сутринта. Чака ни 760 км преход. Времето е слънчево, около 10°. На
границите е спокойно. След влизането в Унгария, Тони пуска търсене на по-евтина
бензиностанция и отклоняваме десетина километра от магистралата. Вальо плаща
горивото, а ние правим преглед на витрината с бири. Избирам си soproni meggy ale,
която се оказва прекрасна черешова бира 4%. Унгария ни посреща с облаци и ситен
дъжд, който става проливен. С навлизането в Будапеща обаче, дъжда почти спира.
Намираме адреса на апартамента, но с ключовете настава истинска крими загадка. Те са в
някаква кутия, която е под парапета на някакво стълбище наблизо и се отключва с код.
Откриваме блок с 4 стълбища, но не намираме кутия. Тони звъни по телефона на
собственика, но никой не отговаря. Проверяваме и друга къща наблизо, със стълбище и
кутия до вратата, но безрезултатно. Междувременно, Вальо е писал в Букинг и човека е
пратил снимка на кутията. Аз оставам в колата, а мъжете се отправят към една безлюдна
мрачна къща. Светят с фенерчетата на телефоните като истински апаши, приклякват,
ровят нещо ниско долу, и накрая тържествуващо размахват ключа. Следва кратка
обиколка с колата из подземния паркинг, докато открием нашата клетка измежду стотина
паркоместа. Справяме се успешно и с това предизвикателство и получаваме наградата:
огромен топъл апартамент с трапезария, три спални и две бани. Разхвърлям багажа,
докато Тони търси магазин и заведение наблизо.
Избираме Пицария Дон Роберто, коледно украсена, топла и уютна. Пиците са XXXL,
домашно приготвени и много вкусни. Естествено, ги напояваме с бира.
После минаваме през магазин Спар. Тони се зарежда с бира, Вальо си харесва малиново вино,
аз бутилка Токайско вино. Като се прибираме в квартирата, отваряме малиновото, но ни очаква
изненада. То се точи гъсто, и се оказва сироп, а не вино. Пием по един сироп, и хайде по
леглата.
Коментар