Из Сицилия с Pentax.

[Йордан Йорданов]

От: Из Сицилия с Pentax.

Благодаря за споделеното. И аз чакам с нетърпение продължението.

[Радослав Стефанов]

От: Из Сицилия с Pentax.

Невероятен фотопис, Злати! Благодаря, че ни заведе и нас там!

[zzlatev]

От: Из Сицилия с Pentax.

Остават още 3 епизода, като поредния е почти готов. Очаквйто скоро историята за възкачването ми на Етна

[zzlatev]

От: Из Сицилия с Pentax.

Дойде момента и за Епизод 3. За мен като геолог най-желан и чакан се оказа четвъртия ден от нашия престой, когато по план трябваше да се възкачим максимално високо по склоновете на Етна. Този исполин, висок 3340 метра, възправя снага над залива на Катания на източното крайбрежие на острова. Катания и втория по големина град на Сицилия и в миналото неведнъж е бил в опасност заради капризния и понякога сприхав нрав на Етна. Известните с портокаловата си горички поля покрай града нееднократно са били заливани от пламтящата лава или посипвани с гореща пепел. Но именно благодарение на това почвата е така плодородна и реколтата от знаменитите портокали така обилна. За съжаление стигнахме горе в лошо време, лифта не работеше и решихме да посветим този ден на разглеждане на Таормина и прословутот ждрело на река Алкантара. За Таормина знаете вече от Епизод 2, но споменатото ждрело е просто едно малко чудо. Но всичко по реда си. След обиколката на пълните с народ и горещи улици на Таормина потеглихме навътре в острова по една живописна долина. Стара жп линия минаваше ту от ляво, ту от дясно на пътя, редуваха се малки селца и плодни градини. В един момент нашия любезен домакин и гид Алберто спря колата в нещо, което на мен ми заприлича на голяма градина с маслини, превърната в паркинг. Оствихме возилото и чинно се наредихме на малката опашка за вход, взехме си билетчета и влязохме в ограденото пространство, предварително облечени с джапаки и бански. И попаднахме в рая, от 40 градуса жега се озовахме в сенките на добре поддържана ботаническа градина с над 200 вида различни растения. Маршрута първо тръгва по горния край на ждрелото, където са обособбени панорамни площадки с гледки към пенещата се в ниското вода,


а пред различните групи растения има табелки, които обясняват кое какво е и защо си струва да го видиш. Гигантски търстики, цъфнали олеандри, кактуси и всякакви дървета, цветя и храсти бяха поникнали или насадени тук.



Растенията обаче не бяха гвоздея на този мини природен парк. Самото ждрело е тясна цепнатина в базалтови скали, резултата от древно изригване на могъщата Етна, река Алкантара и по-специално бистрите и и студени води също са плод на вулкана, извират високо по склоновете му и трупат вода от снежните преспи по склона му. Дори и август реката беше пълноводна. Ние се върнахме почти до входа на ботаническатат градина и оттам по стръмни над 1000 стъпала надолу се озовахме до бистрите води на Алкантара. Тук реката излизаще от теснината и се разливаше нашироко, образувайки плитко русло с каменисти плажчета острани. И тия плажове бяха почернели от хора, израза „гъз до гъз” тук придоби реални измерения.

С Алберто оставихме нашите спътнички да приседнат в гъмжилото, а ние геройски се хвърлихме в буквално ледените води и заплувахме навътре в ждрелото срешу течението. Гледките след всеки завой спираха дъха. Отвесните стени, зеленикавата вода, косо падащите слънчеви лъчи създаваха уникална феерия.

Невероятните базалтови стени, напукани правилно като колони на гигантски орган, радваха още повече геоложкото ми сърце.

На места огладени от водата, другаде по-ръбати, те придаваха на високите до 50 метра стени на теснината уникален вид, като кожа на гигантско древно влечуго.


Широката на места едвам до 2 метра скална цепка с реката на дъното допълваше това усещане, все едно влизахме директно в тъмната паст на люспестия звяр.


А когато телата ни посвикнаха със студената вода, нещата станаха направо приятни и чисто физически, на сянка и хлад, скрити от пека и жегата. Всичко, което успях да наснимам в този уникален скално-воден свят е благодарения на невероятния Pentax WG-3, предоставен за ползване на Форума от фирма Вип Трейдинг. В тия студени води, често под тях, удрян в камъните, той си беше съвсем на място. Може да прецените сами, снимките естествено са правени само и единствено с него. С нежелание излязох от теснината и ледените води и се гмурнах в гъстата тълпа на плиткото. Покрай нас премина група с неопрени, каски, специални обувки и спасителни жилетки, които с много труд повториха това, дето ние с Алберто, а и други смелчаци, направихме преди малко по бански гащета и боси. Но за всеки влак си има пътници, а аз вече си мислех как ще се изкачим по хилядате стъпала, по които слязохме преди час от ръба на ждрелото. Но о чудо, оказа се, че на 100 метра встрани има асансьор, съвсем истински и голям, който ни изведе от омайния хлад на Алкантара без усилие. Взехме си колата от градината паркинг и потеглихме към подножието на Етна.

[zzlatev]

От: Из Сицилия с Pentax.

Продължаваме с Епизод 3. Решихме с цел пестене на време да спим на високо по снагата на исполина, в хижа Сапиенца, откъдето на другия ден с лифта да погелми нагоре. Започнахме нашето изкачване от китното градче Николози. То е началото на така наречения Южен път на Етна, който завършва на 1900 метра надморска височина при хижа Сапиенца. Има и северен път и съответно хижа, но оттам нещата са по-сложни като достъп, защото за разлика от юг там няма лифт, който да спестява часовете безрадостно ходене в черната пепел. Нощта пред изкачването изкарахме във въпросната хижа Сапиенца, която всъщност си беше комфортен планински хотел със всички удобства и съответната солена цена от 96 евро за двойна стая. В ранната утрин на следващия ден, не без помощта на нашия приятел Алберто и енергичните му действия се сдобихме с нужните комбинирани билети за лифта и за джиповете( които въобще не бяха джипове, но затова после) които извеждаха туристите до 2920 метра надморска височина. Заедно с невъобразимо гъмжило от многоезични туристи и ние се натъпкахме в кабинките на лифта и поехме нагоре. От 1900 метра надморска височина лифта ни изкачи до 2500 метра почти неусетно. През мръсните стъкла на кабинката успяхме да зърнем прословутите цветя на Етна. Жълтите, лилавите и оранжевите туфи бяха позагубили цвят заради августовския пек, но все пак невероятния килим върху черните склонове е феерична гледка. Покрай лифта се виждаха и ски влековете, които през зимата явно бяха фокус на ски туристите. Цялата тази инфраструктура явно дразни Етна и периодично вулкана се отърсва от нея. Последния път е било през 2002 година, когато огнените потоци са стигнали почти до хижа Сапиенца. Местната туристическа индустрия в подобна ситуация не се панира, а впряга мощни булдозери, които предварително копаят легло, по което лавата да тече встрани от инфраструктурата, доколкото е възможно това. Етна е непресъхващ извор на приходи и хората се грижат всячески това да не спира, въпреки че за моя вкус нещата са твърде пренаселени и комерсиализирани. Всъщност доста по опасни за хората си изригванията от страничните кратери на Етна, защото те са по-ниско и лавата от тях по лесно може да стигне населени места и да причини сериозни проблеми. Главния конус изригва рядко, въпреки че пуши непрестанно , и е толкова високо, че оттам проблеми не идват.До.ните снимки са са бая зуум


Накрая на лифта се озовахме вече доста височко, на 2500 метра и изцяло в приказния ландшафт на вулкана. Черните склонове от пепел и лава изглеждаха сюрреалистично на фона на синьото небе. През този пейзаж нагоре се виеше пътя, по който трябваше да продължим с джиповете. Които се оказаха не джипове, а изцяло преоборудвани Унимози, които реално си бяха един големи офроуд рейсове, курсиращи нагоре и надолу и пренасящи невъобразимия поток от мераклии да покорят Етна.

Сред тях блестяха няколко нови камиона Ивеко, които явно бяха израз на патриотичната нагласа на сицилианци.

Цялата тая флота беше явно на една и съща фирма, която стопанисваше и лифта и се грижеше за всичко в района. Натоварихме се и ние в един Унимог и поехме нагоре. Тия Унимози наистина бяха страхотни. Шофьорската кабина беше интегрирана директно в каросерията с меки връзки и аз веднага съзрях невероятния потенциал на това возило като прекрасен офроуд кемпер размер ХХL. Пътят, по който се движехме, леко ме разочарова. Реално офроуд нямаше, всъщност всяка българска Жигула не би се затруднила тук.

Въпреки лесния терен тук имаше добре организирана спасителна служба, разчитаща освен на авариен Унимог и на добре изпитани и доказали се автомобили Ленд Ровър.

Но първата снежна пряспа която видяхме покрай пътя ме изуми. Снега беше плътно покрит с пепел и невидим отгоре, само отстрани личеше какво има отдолу и мръснобелия цвят подсказваше, че това наистина е пряспа.

Камионите ни стовариха на 2920 метра на място наречено Торе дел Философо. Според легендата древния философ Емпедокъл имал тук кула от която наблюдавал и изучавал вулкана. От тук поехме на разходка из страничните конуси на Етна.

Въпреки мерака ми нагоре не пускаха и надеждата ми да си подобря личния рекорд по изкачена височина увяхнаха и си останах с 2925-те метра на Мусала. Но пейзажа на около компенсираше всичко, черни, сиви, червеникави скали, вулканска пепел, пушещи конуси, черни преспи и всякакви други чудесии направо изпиха неусетно 2 часа време. Трудно ми е да опиша какво видях, затова оставям снимките да говорят.







Върхът на сладоледа за мен беше една малка фумарола под външния pъб на един от стpаничните кpатеpи, от която нежно струеше пушек и яркожълтата околност подсказваше наличието на обилна сяра.

С предварително донесената малка кирка разрових горещите скали и се сдобих с няколко късчета самородна сяра.

Топлината и задушливия мирис бързо ме прогониха оттам и след още 1 час разходка се натоварихме на едно от модерните Ивеко-та и поехме надолу. После лифта, колата и след 2 часа вече бях далече от вулкана, но спомена и една торба различни вулкански скали и минерали дълго ще ми напомнят за чудния свят на Етна, комина на Сицилия.Засега това, предстои Епизод 4, Храмовете на Агридженто.

[suzuki team]

От: Из Сицилия с Pentax.

Не бях виждал тази комбинация-сняг и пепел.Благодаря и за останалите.Давай натам!!!

[zzlatev]

От: Из Сицилия с Pentax.

Епизод 4 е посветен на обиталището на боговете на Южния бряг на Сицилия. Агридженто е древен град, основан от гръцки преселници още пред петстотната година преди новата ера. Новия и съвременен град е високо по склоновете и далече от брега, старите руини са под и встрани от него, на един естествено защитен дълъг рид. Като казвам древен град, не си представяйте белия мрамор на Атинския акропол или Пловдивския амфитеатър. Тук всичко беше в меките жълтеникави и охрести тонове на местния пясъчник, от който е бил въздигнат античния град. И тъй като въпросния камък не е особено устойчив, повечето от храмовете на акропола на върха на дългия рид са доста пострадали, а и човешката ръка не е остана безучастна. Ние влязохме от източната страна и първия храм на пътя ни беше този на Хера, опърничавата жена на самия Гръмовержец Зевс. Нейната обител беше сравнително добре запазане, макар и без покрив, на указателните табели пишеше, че някога този храм е бил реставриран и колоните са били изправяни и сглобявани парче по парче.



От терасате до него се откриваше страхотна гледка, на север към модерния Агридженто на хълма,

на юг към морето, което беше на няколко километра, а на запад към цялото било на споменатия дълъг рид, на който бяха пръснати останките на древния гради по-специално неговата агора. От храма на Хера ние тръгнахме право на запад покрай останките от древни гробници, които по-късно бяха превърнати в християнски катакомби, в които са били погребвани ранносредновековните обитатели.

По пътя ни имаше доста останки, но погледа ни прикова почти изцяло запазения храм на Нике, усмихнатата богиня на Победата. Тя беше победила и времето, благодарение на неочаквани съюзници. Християните си избрали нейния храм за църква и благодарение на това той се запазил през цялото Средноековие и избегнал съдбата на източник на строителен материал, сполетял някои от другите храмове.







Великолепието на тази постройка, въпреки по-скромния и размер, успешно съперничи на Атинския акропол и всъшност изглежда по-земна и достъпна от него. Но Атина може да бъде спокойна, въпреки че ги сравнявам непрекъснато нещата там и в Агридженто са доста различни и реално несравними.Благодарните поколения са запазили между храмовете и къщата на един английски флотски капитан, който реално открил за света този забравен град и инвестирал много в неговото изучаване и възстановяване. На мястото е имало и други къщи, които са разрушени и изнесени, за да се открие и експонира древната археология. И като заговорихме за експониране, за посетителите има изградени пейки, страхотна обиколна алея,

тук-таме сянка под столетни маслинови дървета

и няколко чешми за разхлаждане. А при 38-те градуса и палещото слънце по време на нашата разходка това си беше истинска благодат и не съжалихме за 10 евровите билети. Защото цялата разходка е 2,5 километра в едната посока, а с мотането и връщането това са над 5 километра само около основните храмове и над 3 часа зяпане.След невероятния храм на Нике, основите от храма на Херакъл изглеждаха тъжно със запазените си няколко колони,




а храма на самия цар на богове и хора, Зевс Олимпийски също тънеше в руини. Някогашните колоси, които са крепили покрива, бяха паднали на земята и дължината им в легнало положение само загатваше за някогашното величие на тази постройка.


Разходката ни завърши до храма на близнаците Кастор и Полукс, от който беше останал само един ъгъл с четири колони.


Починахме малко на сянка, намокрихме се на поредната чешма и с натежали от жегата глави и крака поехме обратно на изток към другия край на храмовия комплекс и колата на 2,5 километра от нас. Жегата беше ужасна и тоя ден съпругата ми освен че почти си докара слънчев удар, придоби и разкошния цвят на прясно сварен рак. Който смята да ходи в древния Агридженто, особено през лятото, да носи допълнително вода, че от чешмите е блудкава и задължително шапка. Засега от мене това, скоро чакайте и последния Епизод 5, посветен на град Палермо, столицата на Сицилия.

[Майкъл]

От: Из Сицилия с Pentax.

Страхотен пътепис.
Щом е за Италия и особено за Сицилия, се разтапям от кеф.
Идва ми да врътна ключа на колата и да тръгна веднага натам.
Благодаря...

[dembito]

От: Из Сицилия с Pentax.

След толкова добре разказано не знам как и аз да пиша за Сицилия, но все пак реших да споделя и моето пътешествие на кратко ( то бе организирана екскурзия с една туристическа фирма ), а след няколко дни ще кача и няколко снимки.

Отпътувахме от София към Игуменица сутринта.Нощно пътуване с ферибот от Игуменица за Бари. Пристиганахме в Бари сутринта и се отправихме за Сицилия през областите Пулия и Калабрия – завладяващият и неподправен италиански юг със стръмните си крайбрежни скали и хълмове с портокалови и лимонови горички, с каменните праисторически трули и закътаните селца… Следобед отново на ферибот от Вила Сан Джовани за град Месина. Пристиганахме в Сицилия – старата „Тринакрия”, закрепила се на върха на Ботуша, между Европа и Африка, между Античността и Съвремието, възпята по особено романтичен начин в песента Sicilia Antica “…между морето и земята си родена ти- земя на любовта. Древна Сицилия на моето сърце, колко богатства си запазила ти…” Отправихме се за Палермо по северното Сицилианско крайбрежие. Вечерта опитахме от известната им паста с доматен сос. На следващия ден се отправихме към Монреале – малко сицилианско градче, заемащо високия хълм в покрайнините на Палермо, известно с красивата си Катедрала от XIIIвек, съхранила уникални мозаечни стенописи, които пресъздават сцени от Стария и Новия Завет. След това се върнахме отново в Палермо- столицата на Сицилия, древногръцкият Panormus, хаотичен и шумен, отдал се на следобедната си сиеста. Невероятна смесица от норманска, ориенталска и барокова архитектура. Тук посетихме Двореца на Норманите с известната Галерия Палатина, Йезуитската църква, Парламента и площад Виктория, Катедралата – сграда в стил Сицилиански барок, площад Белини и площад Претория. Тази вечер опитахме паста с морски дарове и някаква тяхна риба.
На следващия ден се отправихме към Долината на храмовете край Агридженто, наследник на стария Акрагас, за който Пиндар казва: ”най-красивият град на смъртните”. Разглеждахме Храма на Хера, Храма на Конкордия , Храма на Зевс, строен от картагенски пленници през 480 г. пр.н.е., Следобед отпътувахме за Сиракуза – пътуване в миналото, когато значимостта на този древногръцки мегаполис се е равнявала на тази на Рим и Атина. Тук бе следващата ни нощувка.
В Сиракуза посетихме Археологическия комплекс който е най-големият древногръцки амфитеатър, Пещерата на въжарите или още наречена Ухото на Дионис. Разглеждане на остров Ортиджа – сърцето на стария град - Храма на Аполон, Катедралата с вградените колони от храма на Атина, фонтана Аретуза. Следобед се отправихме към Катаня – на брега на Йонийско море, вторият по големина град в Сицилия, предлага изобилие от слънце, вулканични камъни и история. Там се качихме на едно туристическо влакче и разглеждахме централния площад с Фонтана на Слона, символ на града и Катедралата „Св.Агата”, театъра Белини. След обяд отпътувахме за Таормина – най-известният Сицилиански курорт, обгърнат в зеленина и цветя, посещавано от Вилхелм II и Ротшилд, от Брамс и Вагнер, от Мопасан, Дюма и Оскар Уайлд. Настаниха ни в хотел в курорта Летояни в района на Таормина. На сутринта се отправихме към Етна – най- високият и активен вулкан в Европа – висок 3323 м. с около 30 кратера. Изкачване на височина над 1900м. – на малкия кратер Силвестри. След това разгледахме и Теормина с красивите малки улички и катедралата. На следващия ден се отправихме към Помпей. Разглеждахме руините на разкрития град – изпепелен през 79 г. при изригването на вулката Везувий. Видяхме добре запазени храмове, театър, одеон , аристократични помпейски къщи, но също и много магазинчета, занаятчийници, дори публичен дом. Отпътувахме за хотел в района на Соренто. Там хотелчетата са много интересни. Ако например си вземеш стая на 2 етаж отиваш 2 етажа на долу, защото резепциите са на партера, а етажите са на долу, в скалите. На сутринта към остров Капри, любимо място за отдих на Жаклин Кенеди и Мария Калас, Тони Къртис и София Лорен. Ухаещ на ароматни билки, с портокаловите и лимоновите горички, с феерията на средиземноморските цветя и с кристалните води на Тиренско море. Разглеждахме площад Умберто, едно от най - оживените и романтични места, градините на император Августи отпътувахме за Бари около обяд, за малко да изпуснем ферибота за Игуменица, но все пак успяхме в последната секунда. Нощен преход с ферибота и рано сутринта към 5.00 бяхме в Игуменица и продължихме за България. И това беше .

[bgrali]

От: Из Сицилия с Pentax.

Благодаря за пътеписа и снимките от места, които наистина заслужава да се видят.
Но на едната снимка забелязах нещо много интересно за нас.

Отвън кокетно и оградено с оградка с цветя въпреки гигантските си камбанарии и размер на фона на заобикалащите я сгради, а отвътре....Всред бароковия интериор се крие униклана мозаечна иконопис на Исус в чисто Византийски стил.
[ATTACH=CONFIG]625922[/ATTACH]
Това си има и обяснението, преди в Сицилия да се настанят Арабите и след падането на Западната Римска империя острова е бил провинция на Източната – Византийска империя. Та оттам и толкова приличащите на тези в Света София в Истанбул стенописи.

Не знам доколко общо има с Византия, защото от двете страни горе на снимката пише Серафим на кирилица. Горе малко надясно от средата има и друг надпис, който на мене ми прилича на херувим, също на кирилица.
Не знам как да си обясня тези надписи. Всички знаем, че българи са живели доста далеко от сегашните ни граници, но чак Сицилия?
Първото, което ми хрумна, бяха богомилите. Но не знам дали те биха изписвали църкви, а и от малкото информация, която имам, са живели основно в северна Италия.

Снимката е уникална и дано да я види някой, който да може да даде смислено обяснение за българските надписи на нея.

[Майкъл]

От: Из Сицилия с Pentax.

Когато посетих тази катедрала, цялата беше в скеле. Правеха и основен ремонт и почистване.
Независимо от ремонта, беше отворена за посещение.
Присламчих се до една руска група и чух екскурзовода им да казва,
че византийците направили малък жест на руснаците, които приели по това време православието.
Затова има надписи на кирилица.

Понеже не съм сигурен, че правилно съм разбрал руския разказвач, не твърдя категорично, че това е историческата истина.

[zzlatev]

От: Из Сицилия с Pentax.

Това е последния засега, 5-ти епизод от моята Сицилийска сага, посветен на град Палермо, столицата на острова. Трудно ми е да разказвам за него, тъй като бяхме само за половин ден и обиколихме само центъра и част от главните забележителности, но все пак ето какво видях. Града прави впечатление още на влизане с две неща – мръсотия и шофьорски бабаитлък. За кореняк софиянец като мене това не би трябвало да е нещо забележително, но се оказа че и в двете насоки Палермо бие София – по-мръсен е и шофьорите са по-отвратителни. Ето това вече ме втрещи, явно и в Европа има по-зле от нас. В историческия център на града се влиза през една декоративна порта, която някога е била част от стената, пазила го от нашествия. Има страхотни статуи и сега през нея непрекъснато се лее поток от автомобили.


Паркирането в Палермо е също по-зле от София и с мъка намерихме едно местенце на тяхната Синя зона до театъра.

Той самия е една наистина красива постройка, но за мен по-очарователни се оказаха страничните улички, пълни с малки заведения и магазинчета, където реално кипеше живота на града.



Попаднахме на едно такова кьошенце, дето се бяха групирали производители на каскети и шалове. Да, имаше специални магазини само за тези два артикула, като каскетите бяха основния бизнес. От там купихме по някой бъдещ скъп спомен и продължихме разходката до следващото място за пазар – страхотен магазин за ръчно правена керамика, където също оставихме малко от изтъняващия ни евров запас. Но сицилийската керамика си струва – красива и специфична. Сега тъщата е горд притежател на уникална жълто-оранжева паница, пардон – салатиера, от там. Седнахме и в най-култовото кафе-ресторант на острова и си похапнахме от уникалнато аранчино. Това е нещо наистина вкусно и характерно само за Сицилия – сварен и после запържен на топка ориз, който в средата има различен пълнеж, а отвън златиста панировка. Формата и цвета пунтират плода на аранчото – портокала и затова и името им е арначино – портокалче. Вкусна работа, че и засищаща, аз едвам изяждам две накуп.Като се заситихме, продължихме разходката до Операта, която се оказа в стачка. Заради липса на пари не плащали на оркестъра, пък те в знак на протест опнали едно бяло платно на фасадата да се оплакват.


За съжаление и това нещо ми е познато от вкъщи, нещо аналогиите взеха да се натрапват много. Затова директно прескачам на бижуто на Палермо – старата катедрала. Притисната от сградите, но с китно площадче отпред, сградата е впечатляваща.

Вътре интериора е бароков, с интеpесни мозайки

но в един ъгъл старинни саркофази от червен порфир правят впечатление.


В тях почиват останките на трима нормански крале и на една кралица – Катерина Арагонска. Някъде около хилядната година след Христа Норманските рицари нападат тогава арабския остров и го завземат за християнската вяра. Предводителя им Робер ІІ с благословията на папата става Крал на Апулия и Сицилия. По-късно неговия род се сродява с Арагонската династия от Испания и дълго и щастливо управлява острова и го брани от всякави нашествия. Норманския меч е страшно оръжие в силна ръка, а самите нормани са преки потомци на древните викинги – ония свирепи войни с рогата по шлемовета. Така че са успели да се отърват от всеки досадник, погледнал с лошо око на красивия и богат остров. Потмоците не са се посвенили и на един екран гледах кратък филм от отварянето на тия саркофази и изучаването на останките, правено преди няколко години. Видях и един прекрасен образец на споменатите мечове, метър и половина желязо, сложено на гърдите на краля. Корави хора са били тия рицари.Разгледах и съкровишницата зад олтара, където силно впечатление ми направиха разните свети мощи в сребърен обков( в случая касти от ръката на светеца),

но най-красивата вещ беще нещо като шапка, която е украсявала главата на спомената Катерина.

Под катедрала има дълбока и тъмна крипта, в която също има доста красиво дялани саркофази на епископи и благородници от ранното Средновековие,

но аз си бах взел билетче за друго – разходка по покрива на катедралата. Струваше си, гледките към града и сградите долу са красиви.



Но августовското слънце също не прощава и след като се полюбувах на града и кулите на катедралата, се смъкнах от покрива на хлад вътре. Спътниците ми се бяха оттегчили да ме чакат и след като се зазяпахме за минута в красивата резбована порта на храма,
потеглихме към по-земните неща, а имено сладолед и кафе.
Толкова за Палермо, това успях да видя и това и сподлям с вас. Толкова и за Сицилия, но аз така или иначе пак ще се примъкна там, че Сиракуза, Марсала и Еолийските острови ме чакат непосетени, така че се нядавам това да не е последния Епизод от моя разказ. Но продължението ще е най-рано догодина, така че поне в краткосрочен план това е, благодаря за интереса и добрите думи.

[dembito]

От: Из Сицилия с Pentax.

Малко снимки и от мен ( любителски ).

[suzuki team]

От: Из Сицилия с Pentax.

Давай Злати,не ни жали!Можем още да поеммем!

[zzlatev]

От: Из Сицилия с Pentax.

И тая тема ще си има продължение от 21 до 28 декември ще съм пак гост на слънчева Сицилия с новия ми Пентакс К-50. Обещавам още разкази и снимки, ще пробвам да стигна до Еолийските острови и вулкана Стромболи, който непрекъснато изригва.