Tweet
Така се случи,че този август прекарах една чудесна седмица в обикаляна на чудната Сицилия, понякога далеч от утъпканите туристически пътища и за мой късмет с местен водач, близък човек, в чиито дом всъщност гостувахме. Сицилия е остров на контрастите с прекрасно море, високи планини и запазане архитектура от стари времена. Искам да споделя и с Вас какво видях и какво успях да заснема със предоставения на Форума от фирма Вип Трейдинг фотоапарат Pentax WG 3. Няма да мога да разкажа всичко наведнъж, затова сега стартирам с Епизод 1 – малко познатата и рядко посещавана Централна Сицилия.
Районите на Сицилия се познават много лесно по едно нещо – земеделските култури. Източна Сицилия е дома на портокалите, южните и западните райони са доминирани от лозя, а централната част на острова е дом на уникалната твърда пшеница, основна суровина за висококачествената италианска паста. Тази уникална култура се отглежда на хълмисти терени, често изглеждащи невъзможни за достъп на машини със стръмни наклони и пресечени от дълбоки долове.
Оказва се, че въпреки това тук се работи машинно, като тракторите и комбайните използват специални системи от допълнителни колела и противотежести за работа в на моменти почти отвесните терени. И не случайно се полагат такива усилия, твърдата пшеница се изкупува на високи цени от големите компании, произвеждащи спагети и друга паста. В Сицилия 95% от реколтата се изкупува от Барила, добре позната и у нас компания, лидер в продажбите на висококачествена паста. На тази уникална земеделска култура има дори посветен специален летен фестивал, ознаменуващ прибирането на реколтата. За съжаление ние подранихме и видяхме само подготовката и украсите за него в старинния град Ганджи.
Релефа в Централна Сицилия е планински, като най-високия връх в планината Мадоние е малко над 1900 метра надморска височина
Из този ландшафт, по върховете на хълмовете са се настанили старнини градчета с хилядолетна история. Наш дом тази една седмица беше Алимена, а наши домакини семейство ЛаРоса, собственици на прекрасна 400 годишна фамилна къща. Алимена, както е типично тук, е изградена от камък, с тесни улички и малка катедрала на центъра.
Понякога стените на къщите са над метър дебели, допълнително скрепени със метални шини и анкери, които навън завършват с красиви глави от ковано желязо. Имат кокетни балкончета и всяка домакиня се старае да ги украси с възможно най-пъстрите и гъсти цветя. Водопровода върви по външните стени на къщите, меките зими не налагат никакви допълнителни изолации или грижа за тръбите. Наблизо до Алимена, кацнал на един хълм като куп от захар, е древния Ганджи, стар градец с уникална архитектура.
Едната страна на хълма е отвесна и къщите са накацали една върху друга по полегатия друг склон. Полегат е условно казано, по моя преценка наклона е над 30 градуса.
Ганджи е кандидат да бъде избран за част от Световното културно наследство към Юнеско. Има 2 църкви, едната е по-малко бароково бижу.
Голамата градска катедрала не е толкова привлекателна, но крие нещо доста зловещо в криптата си. В голямо и светло помещение са наредини изправени и облечени в официални църковни одежди всички свещенници, служили в нея. Това не е майтап, има над 100 изсушени и мумифицирани тела, като между тях и посетителите няма дори стъклена витрина. Дори мойте здрави нерви леко се опънаха от гледката и бързичко се изнесох навън. За съжаление на това място снимането беше забранено, така че светите мумии не могат да бъдат показани тук. Нашия домакин и гид Алберто ми обясни, че това било един вид висша почит към светите мъртъвци и по този начин им се засвидетелствали обич и след смърта им. Не знам, аз съм привърженик на традиционните източно- православни ценности и погребването на мъртвите в земята и тази обич ми се видя малко в повече. Пред катедралата е другя символ на Ганджи – фонтана с Лъва, койт се оказа доста скромен по своята архитектура.
За да успокоим страстите, седнахме в бара на центъра и му ударихме по един традиционен Шприц коктейл- Кампари или Аперол със газирано вино и сода – една доста освежаваща комбинация. Следващата ни спирка беше Петралия Сопрана и тук изпитах едно голямо разочарование. До този градец се намира една от най-големите подземни мини за добив на кристална каменна сол в Европа и геоложкото ми сърце беше разбито от вестта, че въпреки известни протекции няма начин за достъп на външни лица под земята. Благодарение на Алберто все пак се сдобих с един 2-килограмов кристал, който сега краси витрините на Минераложкия музей на Софийския университет. Разходихме се из не по-малко красивия от Ганджи Петралия Сопрана, полюбувахме се на старите и новопостроени в стар стил къщи( с цени стотици хиляди евро).
Посетихме и местния туристически-информационен център, където ни дадоха куп листовки с информация за природния парк Мадоние и неговите чудеса. За съжаление времето, с което разплагахме, не позволяваше и палинински разходки, но това ще остане за следващия път.
Само за уточнение, както и у нас, в Сицилия няма добре организиран обществен междуградски транспорт, и заради това всички тези разходки осъществихме с кола под наем. За съжалени с доста висока на фона на останалата част от Европа и дори Италия цена. Но отличната пътна мрежа с магистралите до всички важни градове даваха бърз достъп навсякъде.Това е засега от мен в Епизод 1, очаквайте скоро включване с Епизод 2 – Крайбрежните перли –Чефалу и Таормина.
Районите на Сицилия се познават много лесно по едно нещо – земеделските култури. Източна Сицилия е дома на портокалите, южните и западните райони са доминирани от лозя, а централната част на острова е дом на уникалната твърда пшеница, основна суровина за висококачествената италианска паста. Тази уникална култура се отглежда на хълмисти терени, често изглеждащи невъзможни за достъп на машини със стръмни наклони и пресечени от дълбоки долове.
Оказва се, че въпреки това тук се работи машинно, като тракторите и комбайните използват специални системи от допълнителни колела и противотежести за работа в на моменти почти отвесните терени. И не случайно се полагат такива усилия, твърдата пшеница се изкупува на високи цени от големите компании, произвеждащи спагети и друга паста. В Сицилия 95% от реколтата се изкупува от Барила, добре позната и у нас компания, лидер в продажбите на висококачествена паста. На тази уникална земеделска култура има дори посветен специален летен фестивал, ознаменуващ прибирането на реколтата. За съжаление ние подранихме и видяхме само подготовката и украсите за него в старинния град Ганджи.
Релефа в Централна Сицилия е планински, като най-високия връх в планината Мадоние е малко над 1900 метра надморска височина
Из този ландшафт, по върховете на хълмовете са се настанили старнини градчета с хилядолетна история. Наш дом тази една седмица беше Алимена, а наши домакини семейство ЛаРоса, собственици на прекрасна 400 годишна фамилна къща. Алимена, както е типично тук, е изградена от камък, с тесни улички и малка катедрала на центъра.
Понякога стените на къщите са над метър дебели, допълнително скрепени със метални шини и анкери, които навън завършват с красиви глави от ковано желязо. Имат кокетни балкончета и всяка домакиня се старае да ги украси с възможно най-пъстрите и гъсти цветя. Водопровода върви по външните стени на къщите, меките зими не налагат никакви допълнителни изолации или грижа за тръбите. Наблизо до Алимена, кацнал на един хълм като куп от захар, е древния Ганджи, стар градец с уникална архитектура.
Едната страна на хълма е отвесна и къщите са накацали една върху друга по полегатия друг склон. Полегат е условно казано, по моя преценка наклона е над 30 градуса.
Ганджи е кандидат да бъде избран за част от Световното културно наследство към Юнеско. Има 2 църкви, едната е по-малко бароково бижу.
Голамата градска катедрала не е толкова привлекателна, но крие нещо доста зловещо в криптата си. В голямо и светло помещение са наредини изправени и облечени в официални църковни одежди всички свещенници, служили в нея. Това не е майтап, има над 100 изсушени и мумифицирани тела, като между тях и посетителите няма дори стъклена витрина. Дори мойте здрави нерви леко се опънаха от гледката и бързичко се изнесох навън. За съжаление на това място снимането беше забранено, така че светите мумии не могат да бъдат показани тук. Нашия домакин и гид Алберто ми обясни, че това било един вид висша почит към светите мъртъвци и по този начин им се засвидетелствали обич и след смърта им. Не знам, аз съм привърженик на традиционните източно- православни ценности и погребването на мъртвите в земята и тази обич ми се видя малко в повече. Пред катедралата е другя символ на Ганджи – фонтана с Лъва, койт се оказа доста скромен по своята архитектура.
За да успокоим страстите, седнахме в бара на центъра и му ударихме по един традиционен Шприц коктейл- Кампари или Аперол със газирано вино и сода – една доста освежаваща комбинация. Следващата ни спирка беше Петралия Сопрана и тук изпитах едно голямо разочарование. До този градец се намира една от най-големите подземни мини за добив на кристална каменна сол в Европа и геоложкото ми сърце беше разбито от вестта, че въпреки известни протекции няма начин за достъп на външни лица под земята. Благодарение на Алберто все пак се сдобих с един 2-килограмов кристал, който сега краси витрините на Минераложкия музей на Софийския университет. Разходихме се из не по-малко красивия от Ганджи Петралия Сопрана, полюбувахме се на старите и новопостроени в стар стил къщи( с цени стотици хиляди евро).
Посетихме и местния туристически-информационен център, където ни дадоха куп листовки с информация за природния парк Мадоние и неговите чудеса. За съжаление времето, с което разплагахме, не позволяваше и палинински разходки, но това ще остане за следващия път.
Само за уточнение, както и у нас, в Сицилия няма добре организиран обществен междуградски транспорт, и заради това всички тези разходки осъществихме с кола под наем. За съжалени с доста висока на фона на останалата част от Европа и дори Италия цена. Но отличната пътна мрежа с магистралите до всички важни градове даваха бърз достъп навсякъде.Това е засега от мен в Епизод 1, очаквайте скоро включване с Епизод 2 – Крайбрежните перли –Чефалу и Таормина.
.
))
но се разминах на косъм от това пътуване. Чакам с нетърпение още снимки.
Коментар