"Марш на скок" през Будапеща, Виена, Пасау, Залцбург и Любляна

[Alexr]

От: "Марш на скок" през Будапеща, Виена, Пасау, Залцбург и Любляна

С любопитство чакам продължението.

Номера с батерията на фотоапарата го знаем! Затова обикновено в моето семейство сме с 2 фотоапарата и резервни батерии. Е пак ми се е случи да остана без снимки и то точно в Храдчани. А между Виена и Линц има много красиви неща за виждане. Като това: http://www.stiftmelk.at/

[sto101]

От: "Марш на скок" през Будапеща, Виена, Пасау, Залцбург и Любляна

Време е да опиша третия ден от пътуването.
Хотела в Линц, беше най-луксозния, в който спахме, а същевременно беше май най-евтин. Беше май 4 звезди, доста комфортен, на брега на Дунав. Неудобството му беше, че е в покрайнините на града. Сега цени не зная, и не питам, но така чух жените да коментират. Те се занимаваха с резервации на хотели, така че нямам данни. Ако някой се интересува ще ги попитам. На сутринта доста колоездачи потеглиха по алеята на Дунав. Екипирани разбира се, че предстоеше дъжд. Бяха организирани много добре. Вземат им багажа с бус, а те си карат само с малки чантички за най-необходимото.За съжаление през този ден нямам много снимки. Ще започна обаче с една сублимна ситуация. Изправени на ръба между живота и смъртта ни се случи това:



Аз снимам от колата. Движим се след БМВ-то



а на среща камион А -а-а сега де!



ха познайте как се разминахме.Нямя да ви държа в напрежение. Макар, че в такива случай Ники Кънчев би казал "Верния отговор ще научити веднага след рекламите по Нова". Аз обаче веднага публикувам отговора:



ами да-а-а, возят си го камиона.



Та, след като се разминахме на косъм със смърта , продължаваме пътя си към ПасауТа тук някъде като се започна с дъжда, не спря три седмици. Както гледате по новините, големи наводнения са сега там. Позволих си да сваля няколки снимки от интернет на Пасау три седмици след нашето посещение.









О-о-х не са хубави тези неща, ама природата ни показва кой командва.Аз малко попътувах с влак из Германия докато останалите се разхождаха в Пасау. В Германия имат една такава опция, че може да си вземеш билет за 22 евро и с него да пътуваш от 9 сутринта до 3 през ноща, колкото си искаш в рамките на една провинция. Взех си един за Бавария и се метнах на влак. Минах през Регенсбург, Нюрнберг и други малки и незнайни градчета. Попътувах из провинцията и зяпах. Няма много снимки, че от влака не стават добре. Все пак ще сложа няколко снимки от гарите и района около тях.









А влаковете бяха страхотни. Чисти, безшумни и возят много плавно. Постоянно съобщават следваща гара, даже от коя страна ще се отвори вратата.
Страхотно пътешествие си направих.



Вижте само какъв е селският стадион. После защо немците имат страхотен напредък във футбола. Че то в София няма такива игрища където да се съберат хората да поритат.


Извинявам се зе следващите снимки от влака, че са с лошо качество, на са правени в движение.



Другото което ми направи впечетление са страшно много слънчеви колектори. Масово покривите са с такива, но и много имаше по нивите. Цели полета са покрити със слънчеви батерии.



Ето и малко вечерни снимки на една гара в малко градче докато чаках влака за да се прибера в Пасау.







а тук една некачествена, но пък се получи интересно заиграване със светлината.



Късно вечерта се прибрах в Пасау. Другата част от групата бяха ходили да слушат орган, снимали устието на трите реки и обикаляли из Пасау, но все в дъжд. Ще ви направя представяне на снимките от другото семейство, където ще има и снимки от Пасау, но след като свърша с моята гледна точка от пътуването. Така че, като приключа снимките от пътуването по дни, ще пусна и по дни снимките от апарата на другото семейство. Просто се заредете с търпение.Така приключи и третият ден от нашето пътуване.

[sto101]

От: "Марш на скок" през Будапеща, Виена, Пасау, Залцбург и Любляна

Продължаваме с ден четвърти (11.05.2013г - събота).

Днес по график пътуваме до Залцбург, разглеждаме града, после до аутлет мола (за който жените събраха инфо още от България) и от там към Алпите, където в района на Флахау имаме нощувка.

Станах сутринта рано, въпреки че легнах последен. Исках да разгледам в района. Взех фотоапарата и тихо се измъкнах. Навън беше хладно, облачно и дори малко мъгливо. Никак не е подходящо за снимки, но поне не валеше. Хотела беше в покрайнините на града, нещо като квартал на Пасау с къщички, дворчета, имаше дори мебелна фабрика и дъскорезница. Като цяло прави впечатление, че на доста места в селца и градчета си има по някакъв цех или малко предприятие в което да работят местните. Тава, което в България го имаше до преди 20 години и се погуби. Както и да е, да не се отплесваме от темата, че то политиката има да си я бистрим цял ден.

Ето го и нашето хотелче. С една хубава градина, сред зеленина, чудесно място на високото. Най вероятно не са го залели пороите.







Имаше дори и алея за велосипедисти. Видях на една табела за колоездачите, че Дунавската алея е на 900 метра на долу. Аз тръгнах да поогледам района. На около хубави къщички с дворчета, полянки, имаше и блокчета дори. Ето малко снимки за до придобиете и вие представа. Нищо особено но все пак спретнато, чисто и организирано.













Все пак и тук се топлят на дърва. Мислех че не ползват там дърва, че те Германците нали все за чистота мислят и си викам може и да е забранено на дърва, да не замърсяват въздуха, но пък сигурно си имат камина хората, то нали това е кефа да си в къща, камина, романтика ...



а имаше и готини блокчета



Ето това беше една дъскорезница, а до нея имаше и мебелна фабрика.



Започна и да попръсква. Побързах да се прибирам, че се бях отдалечил. Щракнах още една снимка и обратно. То докато се върна, направо си заваля и станах вир вода. Хареса ми една барачка. Гледай как и една барака за инструменти, или косачката или кой знае какво държи човека там, но си я стегнал, боядисал, че чак и цветя. Е-е-е, викам си, не изисква чак толкова средства човек да си направи мястото за живеене приветливо, но в България естетиката е на заден план.



Имаше и интересни превозни средства, като тази триколка



А тази класика. Как си се грижат и си ги поддържат... Евала!



Като се прибрах до хотела имах комична ситуация. Оказа се че вратата не може да се отвори отвън. Ние бяхме в една къща до хотела, която е с такава брава която се отваря само от вътре. Аз естествено не съм взел ключове. Пообиколих хотела, но не зная коя е нашата стая да хвърля камъче, а то и вали-и... Тогава разбира човек колко сме свикнали с тези телефони и като ги няма е проблем. Наложи се да постоя 10-тина минути мокър пред вратата докато излезна един възрастен човек и аз се вмъкнах в къщичката.
Закуската в хотела беше 3 евро на човек (толкова и за деца) и ние си платихме, защото за тази сума какво ли би хапнал човек в Германия ако си го купува от магазин, а тук на шведска маса си похапнахме доста добре.
Имаше доста хора в хотела, повечето бяха пак ентусиасти на колелета. Екипирани с хубави дрехи против дъжд, дъждобрани, ръкавици и хайде на колелетата. Имаше хора на по около 40 години но си има и над 60 годишни, които си карат с кеф по хубавите алеи. Страхотни условия за пътешествия с велосипеди имат хората.
След като похапнахме, потеглихме за Залцбург. Трябваше да намерим газ станция и след питане тук, там и малко късмет успяхме да намерим един Шел. Всъщност преди това намерихме една газ станция на самообслужване но беше с някакви карти и нямаше как да заредим там. Аз предвидливо съм си купил от София един накрайник за немски стандарт на зареждане. Слагам накрайника, завивам гайката на пистолета, натискам спусъка, но не. пак развивам, пак завивам не става. Извикахме бензинджийката и тя ни показа, че след като инсталираме пистолета, трябва да натиснем един бутон и чак тогава спусъка.

Потеглихме. Продължаваше да вали. Провинцията е страхотна.











Постави се искане за тоалетна от задните редове така че спряхме на една бинзиностанцийка. Тъкмо беше и спряло да вали, та не беше лоша идея да се поразтъпчем. Ключ за тоалетната вземаш от бензиностанцията срещу 50 цента и излизаш навън където е тоалетната. Балканският гений веднага прозря как може да прецакаме системата и така 7 човека минаха с тези 50 цента. Докато чакам да се изреди цялата кавалкада, щракнах няколко фотоса.

Това е бензиностанцията. Беше някакъв ден на майката или жената. Имаше много цветя.


На тази табелка имаше доста остроумен надпис. С нашия лош немски успяхме да си преведем следното. Вземете на вашата госпожа първо любов после цветя, преди някой друг да го е направил. Стори ни се доста оригинално и се посмяхме, но оставихме на другите мъже да купят цветя за нашите госпожи и госпожици. Щом има такава опция ще спестим малко пари за да има за мола.... ние ще даваме любов. Постъпихме като истински балканци. Булгар, Булгар...



Това е срещу бензиностанцията



А това до бензиностанцията.



След като се пооблекчихме, пак се качихме на колата и снимките отново са в движение.



































Някъде тук пресякохме реката и влезнахме в Австрия







А какво се случи в Австрия ще разберем по-късно, че трябва и да поработваме малко. Иначе няма да има пари за нови пътувания.

[bochkata]

От: "Марш на скок" през Будапеща, Виена, Пасау, Залцбург и Любляна

Снимките от последния пост не се виждат.

[pepihm]

От: "Марш на скок" през Будапеща, Виена, Пасау, Залцбург и Любляна

Няма снимки??????????

[sto101]

От: "Марш на скок" през Будапеща, Виена, Пасау, Залцбург и Любляна

Ами снимките са прикачени. Не зная защо така се получи. Аз обаче вече не мога да коригирам. Ако могат модераторите да ги покажат, ако не да изтрият тази част и да я направя наново.

[sto101]

От: "Марш на скок" през Будапеща, Виена, Пасау, Залцбург и Любляна

Може ли някой модератор да оправи снимките, защото са прикачени, но не се виждат, за да продължа с пътеписа, или поне ми кажете как да ги оправя.

[Alexr]

От: "Марш на скок" през Будапеща, Виена, Пасау, Залцбург и Любляна

Защо не повторите поста от Пасау? На мен ми е много интересно да видя снимките от там. Преди 9 години бях по подобен на Вашия маршрут. Спах в Линц, а след това минах през Пасау. Но аз уцелих едно пътче, което беше по брега на Дунава, през села с калдъръмени улички. Но тъй като гонех Франфурт, се наложи само да мина през града транзит. Уцелих баш центъра. От тогава ми седи като мечта - да го видя.

[sto101]

От: "Марш на скок" през Будапеща, Виена, Пасау, Залцбург и Любляна

Здравейте отново

Измина доста време от последното ми "включване", но просто изчаквах някой от модераторите да оправи снимките или да ми кажат как аз да го направя, но това не се случи. Съжалявам Alexr, че не повтарям описанието си от Пасау, но все още тая надежда, че модераторите ще го оправят. Ако това не се случи в края на пътеписа ще пусна и снимки от Пасау.

Продължавам с разказа си в Австрия и по-точно - пристигаме в Залцбург (събота, 11-май-2013).

Понеже пръскаше дъжд, (макар и слаб, ту започва ту спира), жените решиха че трябва да вземат дъждобрани за децата. Докато влизахме в Залцбург забелязахме едно магазинче тип 1-лев, и спряхме, а жените набързо спазариха дъждобрани за децата. Докато ги чакам на улицата видях доста странна сграда, нещо като предприятие, ама едно такова, голямо и модерна постройка, не е тип хале. Щракнах го.



После снимах и табелата до него, та да мога на спокойствие у дома да си го преведа. Оказа се че това е тяхната топлофикация



Продължаваме към центъра, за да открием паркинг. Плана ни е да оставим колата и да разгледаме центъра. Към обяд да сме тръгнали, за да отидем до мола, който в събота работи до 14 часа.

И така ето го и Залцбург. Снимам от колата първите ни впечатления от града.











Оставихме колата в подземен паркинг, а горе отново ни чакаха онези розово цъфтящи кестени, които бях видял и снимал в Будапеща.



Тръгнахме към центъра, а то едни хубави стари сгради, площадчета, пазарчета, магазинчета. Няма нужда от коментари, просто снимам.





Карат се много колелета по тези географски ширини



Тук реших да се правя на фотограф и да снимам по интересен начин, като хвана образ и в огледалото (горе в дясно на кадъра), но то беше много високо и нещо не ми се получи много добре.



Стигнахме и на площада със златната топка и шаха. Голяма игра направиха нашите с този чадър. То широк, хубав площад, каляски, велосипедисти, а децата тичат, играят, а бе идилия.





А тук хванах един готин кадър с този човек, който рисува замъка.





Ето го и замъка, кацнал гордо на хълма.



Решаваме да се качим до замъка. Принцесите естествено искат да отидем и то задължително с влакчето. Тръгваме нагоре към хълма по една тясна уличка, изпълнена с туристи.



По пътя естествено има и вещица. Нали сме в приказка, трябва да има и приказни герои. Децата естествено спонсорираха вещицата, а тя ни позволи да я снимаме.



Щом сме в приказка и има замък, трябва да има и принцеси. Ето една къде си е оставила роклята



Ето ни вече във влакчето, пътуваме към замъка.



Какво има в замъка ще разберете след малко. Сега ще спра, за да видя дали се качиха снимките, че да не е напразно цялата работа.

[Alexr]

От: "Марш на скок" през Будапеща, Виена, Пасау, Залцбург и Любляна

Благодаря за "включването"! А Залцбург е наистина удивителен град.

[sto101]

От: "Марш на скок" през Будапеща, Виена, Пасау, Залцбург и Любляна

Добре-е виждат се снимките. Продължавам. Та-а, качихме се в замъка.

Горе имаше хубаво заведение, с чудесна панорамна гледка, но дали защото е събота или защото вали, то не работеше.





Замъка е внушителен, с високи стени, кули,... а бе замък



Ето и панорамни кадри на Залцбург снимани от от замъка







Ето и влакчетата, които сноват нагоре-надолу.



Ето ни вече във вътрешния двор на замъка. Трябва да ви кажа, че е доста трудно да се снима така замъка. Обикновено е пълно с хора. Много често ми се налага да изчаквам за да остане без хора или поне да са по-малко. Събота е, и е нормално да има много туристи. Все пак дъжда беше поизплашил малко някои, та успявах да заснема кадри с по-малко навалица.



Място за отдих



А ето и гледката, която се вижда през решетката. (Пак опит за фотографско оригиналничене от моя страна)



Замъка беше доста интересен. В първата част попаднахме в приказната част на замъка. Кукли.



е-е, то и нашето моме, поиска да опита да води куклите разбира се.



а ето ги и куклите, или поне страшните



Имаше телевизори, които излъчваха откъси от куклени постановки, имаше макети на каляски, приказни герои и др. Имаше и Крал и Кралица с дупки на мястотото на лицето, където може да си сложите вашата глава, като застанете зад тях. Забавно беше. Там си побъбрих и с един младеж Българин, които се оказа, че живее в Австрия.







Естествено всеки уважаващ себе си замък има и оръдия.



Вижте дебелината на стените



Разбира се, че трябва и да си попийват хората там. Не зная дали ви е известно, но Австрия е добре развита винарска държава.



Харесаха ми вратите в замъка. Поснимах някои от тях. То да ви кажа докато гледаш да не загубиш децата, които се стрелкат насам натам, мъкнеш багажи, чадъри се дезорганизираш. Не успява човек да разгледа всичко спокойно и да се отдаде на снимане, но явно пак ще ходим.









Ето и един макет на зъмъка.



Тук погледнах през едно прозорче и ми хареса гледката, та ето и едно щракване през прозореца.



Пак интересен вход



Бях се залисал и разглеждах военната експозиция. В този момент до мен щракна светкавица и ми припомни, че и аз имам фотоапарат та щракнах няколлко кадъра и във военно историческата част на музея.



Погледнете какви униформи са имали хората. Още тогава сме били светлинни години назад.





Съжалявам за отблясъците от стъклото, но прецених, че въпреки лошото качество е интересно да ги покажа.















Продължавам и към другите помещения. Трябва да си призная, че на моменти децата тотално ги изгубвах от поглед и изобщо нямах идея къде са. Дано тава да не го види жена ми, че пак ще ме хока - "Ще ги изгубиш някой ден"



Вижте каква камина само.





Продължавам да вървя от стая в стая и да щракам.



Докато чакам дамския състав да се изреди през тоалетната, ми привлече вниманието една брава. Щрак!



Излизаме на двора.





Тук децата отново взеха да търчат из двора, а жена ми припира да тръгваме надолу към града, че ще затвори мола.



Вече на излизане от замъка, изчаках да се обезлюди и да снимам, но една леля, си седи и не мърда. Зяпа си нещо тя, а аз кипя от вътре и разни нецензурни думи се въртят в главата ми. Чакам, чакам, вдигнал съм фотоапарата и си викам, хайде тръгвай, тръгвай, .... Чувам как група туристи наближават и скоро ще ми влязат в кадъра. Е снимам, няма вече как. Викам си, така пък лелята, ще ми служи за "мащабиране" на снимката. Всяко зло за добро. То и в далечината се мотат разни хорица.



Вече се изнасяме надолу.



Още някоя и друга панорамна снимка, преди да се качим на влакчето.



Това е тунела, който всъщност минава през стената на замъка. Вижда се раздвоението на линията, където ще се разминем с изкачващото се влакче.



Това са панорамни снимки от слизащото влакче







Вече сме долу, на площада







Придвижваме се към колата, но по друг маршрут. Тогава покрай нас минават духови музиканти. Явно има някакъв празник.





Ето и хубав площад с фонтан



имаше и сцена







Естествено има и цветя, и паметници, и Моцарт, и хубави сгради...





Криви и тесни улички



Метнахме се на колата, зададохме координати "Аутлет - мола" и го намерихме. Часът обаче вече беше към 1. Мола е доста голям, наистина много красив и сега съжалявам, че не го снимах. От вътре беше с цветя и малко ретро стил, а бе красив си беше. Жена ми се втурна вътре, но в крайна сметка успя единствено да купи за мен едни къси панталонки и една тениска. Така ми харесва да се ходи на мол. Щом пазаруват за мен, не е зле. Времето не стигна на жена ми, за да напазарува и за себе си, така че ..., който намазал, намазал.

Аз през това време се вмъкнах в един спортен магазин. Там имаше една страхотна пързалка и децата пощуряха. Такива викове се носеха, че не е за разправяне. Те продавачите ги чуват, че говорят на чужд език и не им правят забележка (осъзнават, че ще останат неразбрани). Аз естествено се правя, че ни ги познавам и не съм с тях.

Харесах си една страхотна тениска за колоездене, от тези дишащи материи, надупчена, мой размер и намалена от 70 и няколко евро на 20. Хукнах да търся жена ми за да взема пари, че аз не си взех портфейл, ама докато я намеря и се върна с парите, виждам че децата изгонени пред вратата и магазина затворен. Пу да му се невиди. Хвана ме яд, че и още ме е яд ама, какво да се прави.

Децата бяха гладни. Пред мола открихме едно голямо "М" и децата веднага креснаха - искам макдоналдс. Е хайде, накупихме сандвичи, картофи и разни неща за пиене и тръгнахме към Алпите, където имаме запазена нощувка.

Естествено пак вали. Все пак ще сложа няколко снимки. То големи красоти тези Алпи. Сега като ги питам децата какво ви хареса най-много от екскурзията - на първо място Пратера със забавленията и на второ Алпите. Мислех, че замъците ще са на по-предно място но не.

То Алпите наистина са красиви. Ние не случихме време, но въпреки това си заслужава да се посетят (поне от тези, които обичат природни красоти).

Ето и малко снимки от колата.



Тук спряхме за малко да оправим чистачките. Аз като подготвях колата за път взех, че се престарах. Купих нови чистачки и те хората любезно ми ги смениха. Само че явно не са ги сложили добре и започнаха да дерат по стъклото. След спиране на тази бензиностанция, проблема бе решен. Ето и снимки от там, с информация за цената на горивото (на магистрала)







Започнаха и едни тунели...



В този се виждат и вентилаторите горе. Има и указателни табели.



А времето все така лошо. Вали!







Минаваме покрай разни замъци



Ето пристигаме във Флахау. В този курорт ще нощуваме.





Малко се полутахме докато си намерим хотела, но бързо го открихме. Едни зелени поляни, вело алеи, къщи накацали по склоновете, ох, ох ох ...

Нали беше събота и се затруднихме с намирането на храна. Стопанина на хотела ни каза, че може да вземем яйца и мляко от бензиностанцията. Шаш! Яйца от бензиностанция!?! На третата бензиностанция наистина открихме. Беше вече тъмно. Взехме яйца, вино, мляко, и не помня още какво, а-а да бира ... а бе напазарувахме.

Жените приготвиха омлети с бекон и кашкавал, отворихме си вино, а децата щурееха и не спираха да търчат из целия апартамент.

Забравих да напиша, че си направих сауна и парна баня, докато жените приготвят вечерята. А-а бе Рай.

Очаквайте скоро и снимки от това място.

[sto101]

От: "Марш на скок" през Будапеща, Виена, Пасау, Залцбург и Любляна

Това вече е безобразие. По няколко пъти качвам едни и същи снимки. Ето сега пак не ги е прикачило.

Искам да информирам всички четящи тази тема, че няма да продължа пътеписа си.

Смятам, че да ви разкажа за това пътуване не е загубено време, но то се превърна наистина в пропиляно при положение, че се налага да правя едно и също нещо няколко пъти.

Моля за извинение, но нямам нерви да продължа.