"Марш на скок" през Будапеща, Виена, Пасау, Залцбург и Любляна

[sto101]

Решихме да обиколим централна Европа в едно бързо темпо, да си набележим интересни дестинации за в бъдеще, а и децата да видят Европата. Още преди 3 години като посетихме с жена ми Пратера, решихме, че тук трябва да дойдем с детето. То между временно се роди още едно, та трябваше да изчакаме. Ето че голямата вече е на 7, а малката скоро ще навърши 2, та решихме, че е време за път. Малката естествено остава на бабин дом, а голямата идва с нас да отпразнуваме абитюренската (завършването на детската градина). Не можахме да тръгнем по Великденските празници, че учителското ръководство на 20-то училище реши подаването на документи за 20-то СУ в София да е на 7-ми, та тръгнахме на 7-ми май вечерта към 10. То и без това не ни приеха в 20-то, ама какво да се прави, нали човек все се надява...

Освен мен, жената и щерката, групата се допълваше от още едно семейство с две дъщери на 3 и на 7. Та тази тумба от 7 човека се вместихме в нашият ван. Той пък се оказа "разтегателен" и освен нас побра резервната гума (че сме на газ, детска количка за малката, багаж за една седмица и дори 2 стека вода). Лошото беше, че като гледахме прогнозата за времето даваха първите 2-3 дни 26 градуса а останалите 15-16 + дъжд, което наложи носенето и на летни и на по топли дрехи. Както и да е побрахме се. Снабдени с 2 GPS-а и стари карти на Европа от 2008г. потеглихме. Заредихме до горе с гориво на изхода от София (газ и бензин). Естествено децата заспаха още преди да стигнем сръбската граница. Бях чувал много лоши отзиви за пътя да Ниш, но не ми си стори толкова зле. Нормален път. Само дето ме застигнаха едни тирове и ми дишаха във врата. След като се качихме на магистралата пред нас лъсна един Лукойл и заредих с газ, че бутилката ми стига само за 200км. Всъщност доста добре бяха разпределени газ станциите и точно ми наближи да зареждам и хоп - бензиностанция с газ. Второто зареждане беше в Белград, а третото на излизане от Сърбия преди Унгария. Там май заредих на бензиностанция от веригата Мол, и понеже беше до границата беше и по скъпичка. Тука вече развиделяваше, а бе даже си беше светло. Доста равна тази Сърбия, пък и Унгария ми направи впечатление за много равна. Магистралните такси няма да ги пиша, има ги вече на много места във форума. В Унгария си взехме винетка за 15 евро и хайде напред към Будапеща. Пътищата тук са мно-о-ого хубави. За нещастие обаче в този момент малките моми се събудиха и как така изведнъж, ама зверски им се припика. Спирай, спирай!!!! пу да му се не види. А бе задръжте да идем до бензиностанция. Н-е -е-е, спира-а-ай! На мен веднага в главата ми се завъртя една картина с напикани седалки и смрад през целия път, та веднага отбихме и спряхме. Момичетата наизкачаха и се започна едно източвана в полянката до магистралата. Три руси мацки, клекнали и пикаят. Часа е към 7-8 и страхотно движение около нас. Близо сме до Будапеща. Докато малките вдигнат гащите и влезнат в колата и пристига полиция. А-а-а кажете ми как става това. Ама то дали минаха и 2 минути. Спират зад нас, идват като на пожар, въоръжени до зъби и се карат. Успяхме да смотолевим, че е била много екстремна работата и деца, какво да правим. Нахокаха ни и викат а бе на 5 км. има бензиностанция, как не ви е срам. Размина ни се но пак оставихме лош имидж за българина. Ето след 2 минути наистина видяхме табела бензиностанция на 5 км.
А ето и самата магистрала.

ето я и бензиностанцията малко по късно на която спряхме и възрастните да се облекчим и разтъпчем.


Имахме информация за един безплатен паркинг. GPS - ите ни заведоха безпогрешно. Паркирахме там и тръгнахме към центъра.

разни сгради по пътя


а този имаше интересен авариен изход, като пързалка



О-о-о-х, сега ако някой ми каже как се уголемяваха снимките...

[sto101]

От: "Марш на скок" през Будапеща, Виена, Пасау, Залцбург и Любляна

А-а-а! Те пък се уголемиха автоматично. Е-е-й до къде е стигнала техниката. Бравос. Утре продължавам!

[sto101]

От: "Марш на скок" през Будапеща, Виена, Пасау, Залцбург и Любляна

Хайде да продължа започнатото дело.
Разхождаме се из Будапеща, а времто ту пече, ту попрепръсква малко, но за кратко и продължаваме напред. Града е хубав и си заслужава да ме се отделят поне 2-3 дена. За съжаление ние разполагоме с 10-тина часа. Вечерта пътуваме за Виена, където сме резервирали нощувка. Затова в едно стегнато темпо се придвижваме из града. Децата търчат напред назад, ние щракаме с апаратите и пак напред.
Ето и малко снимки.
Такива автобуси кръстосваха града и ми си струват доста добър вариант за разглеждане на града. Почти на всеки ъгъл стояха младежи, (понякога и малко мургави), които предлагаха различни пакети с такива градски турове. Разбира се имаше и такива около Дунав, които пък предлагаха "разходка с лодка".






Неприятен момент бяха ремонтите в централната част. Правят метро, ремонтират сгради, улици ...


ето и тук


правят и метро


Тъкмо като отидем след някоя и друга година ще е завършен ремонта.

Стигнахме до Дунав.


Тук е доста приятно, направена е една хубава широка алея с красиви гледки към отсрещния бряг, с много цветя, паметници и пейки, заведения...




Ето гледка от алеята към отсрещния бряг.


Имаше красиви сгради, паметници, градинки


Тези двама младежи ме изкушиха и тайно ги заснех. Имаше явно някаква драма (най-вероятно любовна), защото младажа ридаеше, много му беше тежко и дори да не разбира човек и дума унгарски, в един момент всичко разбираш. Все едно говорят на твоя роден език. Беше като филм.


Продължихме по алеята и стигнахме до стария мост.


Може да се нарече и той "Лъвов мост", като нашия в София.


а ето го и Дунав сниман от моста


ето и снимано през моста от другата страна


Дунав и сградите по поречието


Металните части май "плачат" за боя


Гледките от моста са готини


Вече сме на другия бряг


Дали сме в Буда, дали в Пеща така и не можах да се ориентирам, но то с тази скорост, с която прелитаме из града, не може да се осведомиш много. Зяпаме, архитектура, хора, не забравяме да наглеждаме и децата, че те все се стрелкат на някъде.
Решихме да продължим по реката, да отидем срещу парламента, да го щракнем и после с автобус да се приберем към паркинга, където ни бяха препоръчали и добро място за хапване.


Движим се по алеята и край нас така се силят разни велосипедисти, че едва ударжаме децата да не ги отнесе някой забързан спортист на колело.


Тази кръчмичка ми хареса, но няма време! Изтървам кервана, който си върви напред по маршрута. Някой ден ще се върна да опитам унгарското вино.


А целта е Парламента. Готино бяха нацъфтяли кестените. За първи път виждах кестени да цъфтят розово. Викам се брей и кестените им по хубави на тези Европейци. Снимах ги естествено. За съжаление, (или пък за нацианална гордост), като се върнах в София видях, че и при нас цъфтят розови кестени. Ха-а, този път не им се даваме! Само дето гледката зад кестена няма да е същата, а ще има доста цветни торбички, празни бутилки и опаковки от вафли.


Я да видим и назад какво става. Хубава гледка към моста. Всъщност исках да хвана тази "кабинка" която ми привлече вниманието. Ама и те си драскат където заварят ...


И ето стигнахме и до Парламента. Красива сграда, няма спор. Но то да ви кажа доста красиви сгради има в Будапеща. Тази безспорно е върха. Хайде щрак


А отзад зад мен една красива църквичка. Естествено щракнах и нея. А то и едно синьо небе ... Кеф за фотографа.


Тук децата се размрънкаха и поседнахме на сладолед.



Целта (Парламента) е достигната. Тръгваме назад към набелязаната спирка, от където ще хванем автобус за към паркинга. По пътя ето това:

Кефят ме западняците как и от ненужни и стари вещи правят красота.

Ето от тук хванахме автобус. Този тунел беше доста готин.


Докато чакаме да щракна някоя и друга снимчица.


А ето какво превозно средство профуча край мен, ама докато го мерна и едва го хванах малко в "гръб"


От тук на автобуса. Трудно се ориентирахме от къде да си вземем билети, но след 3-4 питания се установи, че от шофьора може да се вземе. Каква беше цената не помня. Направихме и една бърза разходка с автобус. Ето ни до парка, който граничи с нашият паркинг. Доста слънчево стана и поогладняхме, та на бързо преминахме през площда с паметника, който също не разбрах на какво е. Дилемата е или снимаш или пък ходиш и четеш. То и с унгарския ми е трудно де
Все пак да опиша. Слезнахме на голям площад с един внушителен паметник в дъното, след него парка. От двете страни на площада красиви сгради. Ето няколко снимки. Децата естествено започнаха едно катерене по паметника, една игра, но имаше и други та не се притеснявах, че някой ще се кара.


Голям си е паметника


Сградата в ляво


сградата в дясно


а отзад в парка ми привлече вниманието едно езерце с този замък




Много е трудно обаче да открия добра позиция за снимане. Все някакви стълбове, бетони и други загрозяващи елементи.


От тук направо в кръчмата. Бяха ни я препоръчали и наистина си заслужаваше. Жалко, че не я снимах. Имаше доста чежденци, и дори цели групи. Докато хапвахме дойде една група от около 15-тина руснака, после една група от около 10-тина човека на колела. Хапнахме и гулаш и шницел и различни супи, салати. Малко е лют гулаша, но на мен ми хареса. Децата обаче не бяха възхитени. Хляба беше доста хубав. Имаше и вкусни ребърца м-м, ето ги


Като понапълнихме коремите и поотпочинахме, се оказа, че имаме сили и за разходка в парка. Идеята беше децата да потърчат по катерушките. Парка беше направен много добре. Имаше си зони за кучета, зони за спортуване, футболно игрище, зони за деца с катерушки. Ние естествено отидохме в зоната с катерушките. Децата бяха на седмото небе.






Сле това на колата и към Виена. Е да ама не. Жените като видяха едни табели "Теско" и естествено последва отбивка. Децата заспаха още на 2-рата минута, а ние отбихме на един търговски център с много магазини и жените веднага хлътнаха вътре. Ние останахме при децата. Междувременно разпитахме за газ, че вече доста време бяхме на бензин. Оказа се, че на близо има и заредихме. Това беше една от най скъпите газ станции, дали заради трънския курс, дали заради друго но си е факт. Кредитните карти са в мола при жените, така че трябваше да плащаме в евро. Ако не се лъжа ни излезна 25 евро за 20 литра. За сравнение и в Австрия и в Германия не сме плащали повече от 15-16 евро за същото количество, долу горе и в Сърбия така, заради комисионните при ченджа.


На влизане в Австрия ми направиха впичатление страшо много ветро генератори. Стотици, да не казвам хиляди.


И така по тъмно пристигнахме във Виена. Настанихме се и мъжете с децата хапваме, а жените хукнаха на нощна разходка във Виена. Аз нямам снимки от нощна Виена защото бързо, бързо заспах.

А какво видяхме в този така обичан от мен град ще научите след празниците (24-май).

[bochkata]

От: "Марш на скок" през Будапеща, Виена, Пасау, Залцбург и Любляна

С нетърпение чакам продължението!

[Nik Nikolov]

От: "Марш на скок" през Будапеща, Виена, Пасау, Залцбург и Любляна

Браво. Хубаво е още когато правиш снимките в главата ти да върви, това което искаш да разкажеш впоследствие.
И аз чакам продължението.

[sto101]

От: "Марш на скок" през Будапеща, Виена, Пасау, Залцбург и Любляна

Така е, ама като си с малки деца и сме пътували цяла нощ, доста са ни мътни главите, но мисля, че ще се получи добро представяне на нашето препускане из Европа.

[Alexr]

От: "Марш на скок" през Будапеща, Виена, Пасау, Залцбург и Любляна

Представянето е отлично!
За съжаление съдбата на шофьора е да заспива пръв, като се пристигне. Другите могат да си подремнат по време на движение. Затова пък шофьора не изпуска гледките по време на пътя.

Чакам продължението!

[Pancho77]

От: "Марш на скок" през Будапеща, Виена, Пасау, Залцбург и Любляна

Готино пътуване, а какъв е вана?
И аз имам един ван Рено Еспейс,по-точно гранд Еспейс и се изкушавам да поканя и някое друго семейство за да пътуваме заедно.( ние сме 4 ма ),..ако другото семейство е с едно дете ставаме седем... но все си мисля, че няма да остане за багажа място.

[Faca]

От: "Марш на скок" през Будапеща, Виена, Пасау, Залцбург и Любляна

Браво! И пак никой не се обади ... можеше да ви покажа места които ги няма на туристическите карти

[alexalex69]

От: "Марш на скок" през Будапеща, Виена, Пасау, Залцбург и Любляна

Браво! И пак никой не се обади ... можеше да ви покажа места които ги няма на туристическите карти

Понеже средата на юли ще минавам през Виена и за първи път ще влизам в града може да имаш възможноста да поправиш грешката която е направил колегата . Ще търся къмпинг или място където да мога да оставя ремарке и да спя на покривна палатка . Ще се радвам да ми помогнеш да разреша този проблем. И благодаря на колегата пътеписа му ще ми бъде много полезен .

[Faca]

От: "Марш на скок" през Будапеща, Виена, Пасау, Залцбург и Любляна

Звънни един телефон , ако не съм си заминал за родината (към 13.7) с удоволствие ще ти покажа всичко което искаш да видиш.
За къмпингите ще пусна информация в моята тема тук за Виена.

[alexalex69]

От: "Марш на скок" през Будапеща, Виена, Пасау, Залцбург и Любляна

Звънни един телефон , ако не съм си заминал за родината (към 13.7) с удоволствие ще ти покажа всичко което искаш да видиш.
За къмпингите ще пусна информация в моята тема тук за Виена.

Явно ще се разминем . На 20 ,07 ще трябва да съм се прибрал в Германия . Ще бъда благодарен за къмпингите.

[sto101]

От: "Марш на скок" през Будапеща, Виена, Пасау, Залцбург и Любляна

Здравейте отново.

Благодаря на колегата "Faca" за готовността да помогне. Чел съм някои от темите му с интерес и съм с най-добри пожелания към него. Не се обадих защото бяхме наистина в галоп, а и програмата беше ясна - Пратера заради децата, Шонбрун заради другото семейство, пък и децата да потичат из парка, както и бърз обход около кметството, парламента, сградите "близнаци", двореца на хабсбургите, хапваме джоланчета и отпътуваме. Освен това не ми е удобно да притеснявам хората ей така без причина. Ако бяхме за по-дълго, тогава можеше да те потърсим за съвет къде и какво интересно да видим. Благодаря все пак.

Към колегата „Pancho77” който питаше за вана. Не се притеснявай, ако намериш сродна душа, приятел или друго семейство не му мислете. Предимства - в колата е по-забавно, помагате си с карти, информация, шофиране, съвети … Освен това и за децата е много по-забавно. Недостатъка разбира се е теснотийката, но не е такава болка. Ние сме с Мицубиши Грандис, който не е от най-големите ванове. Дори напротив, по скоро е едно по-голямо комби. Чакай да намеря има ли го на снимка.

Ето го тук вана. Стягаме се сутринта да отпътуваме от Алпите, но за тях по-късно. Сега само вана.




Та колата е с доста малък багажник и щом ние се побрахме, значи не е проблем. Нали споменах и за детската количка и резервната гума в багажника. Гранд Еспейса е по-голям, така че не му мислете. Така и гориво и такси и винетки ви излизат по-евтино, а и купона е по-хубав.

[sto101]

От: "Марш на скок" през Будапеща, Виена, Пасау, Залцбург и Любляна

Хайде да продължим разказа си, вече от Виена.

Сутринта станах рано, защото и първи си бях легнал. Излязох из квартала да се поразтъпча. Беше много приятна, хладна утрин. Много рядко срещах хора по улицата. То и коли нямаше много. Току край мен профуча една полицейска кола, но не беше със сирена или лампи. От среща видях как проблясва светкавица. Е да-а! Имаше си някаква сива кутия, сложена на земята около метър висока и си беше камера. Интересното е, че май го снима в гръб. Поне така ми се стори.

Прибрах се в хотела и като заговорих с рецепционистката разбрах, че е някакъв празник. Много не разпитвах какъв точно, но може и да е религиозен. Колегата „Faca” може да поясни. Беше 9-ти май, четвъртък, та може да е било и деня на Европа. Както и да е. Тази вест малко обърка плановете ни. Мислехме да минем през Мария Хилфнер щрасе на шопинг (поне жените мислеха така), но явно няма да стане. Това което ме притесни е, че и на Пратера ще е лудница. И така си беше.

Когато се излюпиха мацките, слезнахме на закуска. Децата много се забавляваха защото имаше на рецепцията едно куче от породата Френски булдог. Казваше се Пикси. Много готино и симпатично куче. То стоически удържа мачканията на трите русалки. Ние обсъдихме плана за деня, хапнахме и потеглихме. Спазарихме се и с рецепционистката да опразним стаите, но да оставим колата до 17часа на паркинга им, и тя се съгласи. Беше младо русо момиче с татуировки и обици където се сетиш, но страшно готина и разбрана. Аз нямам някакви предразсъдъци, но за тези, които имат да кажа, че въпреки пънкарски, рокерски или както искате го наречете вид, момичето беше много сериозно и отзивчиво. Влизаше в интернет да провери за всичко което я питам, а тя не знае в момента. Затвърди се мнението ми, че австрийците са готини хора.

Хотела не беше далеч от центъра. Ето го и него.


Взехме си еднодневни карти за градски транспорт и напред към центъра.

Тази катедрала ми хареса. Имам снимки тук и от предното ни пътуване.


Тръгнахме по "ринга" и хоп ето го и университета. Снимах го, че нали голямата ще учи тук. Като отиде след 10-12 години да видим разликата



Следва кметството. Страхотна сграда е. Тези, които са ходили знаят. Мен много ми харесва, че има хубаво паркче отпред с цветя, алеи, фонтани, стари дървета и страхотни полянки.


Продължаваме напред към парламента. Покрай нас минават файтони и малката все вика снимай ме, снимай ме... Тя харесва много кончета и мисля, че остана доволна от разходката във Виена.



Естествено културата при западняците не е паднала от небето. Имат и предпоставки за това. Имат си сложени торбички и кошчета за да могат стопаните на кучета да съберат изпражненията на любимците си. Тук ние като отидем в градинка и редовно се прибираме с л...а по подметките. Там има глоба за тези неща.



Стигнахме и до парламента. Тук е твърде бяло и стерилно, но пък е величествено. Карате да се чувстваш малък, а закона голям. Може би това е символиката. Както и да е. Ето и снимки





Продължаваме по ринга, покрай двореца и стигаме до сградите близнаци. Едната е природонаучен музей и много ни се искаше да влезем, но няма време. Другия път задължително.





Тук младежи облечени в дворцови дрехи ни канят на опера, но нали няма време...., продължаваме и се вмъкваме в двореца.



Тук има един музей на пеперудата. Интересен е.



ето му го входа



а ето и таксите за влизане за тези, които се интересуват



Госпожите седнаха на кафе тук



а аз щракнах няколко кадъра наоколо











А хората си поседнали, полегнали ... и пълен ралакс. А и времето си бише чудесно. Около 23 - 25 градуса



Продължихме разходката си









Тук един аристократ с аристократичната си кола. Щрак!



Разхождаме се покрай двореца



Имаше доста такива екземпляри, движещи си на две гуми. Сигурно ги дават под наем. А нашите все по каляските и по кончетата зяпат.



Тук хванах готин кадър. Поне на мен ми харесва.



Още няколко снимки от двора на двореца









Излезнахме от двореца и тръгнахме към Шонбрун. Видяхме на картата какво да хванем и хайде към спирката.



По пътя, преди да влезем в подлеза мернах един готин Мерцедес.



Децата се размрънкаха, че са гладни. В подлеза имаше макдоналдс, така че позаситихме им коремчетата.

Ето го и Шонбрун.





Имаше и някакъв концерт на класическа музика. Цял оркестър огласяваше двора. Страхотно усещане. Тръгнахме да разглеждаме градините.







Ето с това явно режат дървата да изглеждат равни като стена



Хубави и подържани алеи и градини. Децата веднага ревнаха - искам боса, и разбира се получиха разрешение. Стъпването по тревата обаче е забранено и не им беше много приятно по алеите насипани със ситни камъчета, но те си потичаха боси.



На много места имаше катерички и децата много им си радваха.





В този момент настъпи най-голямото нещастие на туриста. Свърши ми батерията на фотоапарата. Така, че други снимки от Виена няма. Всъщност има, но аз нямам. Ще помоля другото семейство да ми дадат от техните. Още една причина да пътувате комплект с други.

Със снимките до тук, но разказа продължава.

След като се помотахме из Шонбрун, се качихме на метрото и хайде към заветният Пратер. Там както и предположих истински ужас. Нали е почивен ден и не можеш да се разминеш. Ние така планувахме разходката че да сме делничен ден във Виена, но уви...

Бяхме се пазарили с децата, че имат право на 3 желания. Те естествено искаха от всички, но в крайна сметка добре се позабавляваха и естествено надхвърлихме с доста първоначалните 3. Все пак хубаво е да има мярка. За тези, които отиват с деца! Посетете Пратера! Децата ще са много щастливи. Междувременно мъжът от другото семейство докара колата (че стана 17 часа) и паркира на платен паркинг до Пратера, което както се сещате в днешния ден също не беше лесно. Към 19 часа отидохме в ресторантчето с джоланчетата, което се намира в самият парк. Намирането на маса за 7 се оказа трудна задача в днешния ден, но любезните келнери помогнаха. Тук е ясно. Джоланчета, бира, вурстчета, салати, .... а бе кеф.
Привечер потеглихме за Линц, където беше резервирана следващата ни закуска. Пристигнахме по тъмно естествено. По пътя се виждаха осветени катедрали и замъци и горчиво съжалявах, че не е светло, ама нали ще ходим пак

Та така завърши и днешното пътешествие. Предстои още, ама-а .... в дъжд.

[pepihm]

От: "Марш на скок" през Будапеща, Виена, Пасау, Залцбург и Любляна

Чудесен пътепис,минах по същият маршрут преди 3г и ми е приятно да си спомня за преживяното,сега все едно пак съм там!!!!!