Швейцария ли?...

[chris_vicom]

От: Швейцария ли?...

Продължавай! Довърши пътеписа, че е много интересен!

[Alexr]

От: Швейцария ли?...

Пътуването Ви е като разходка из приказна страна.
Номера със стръмните проходи - ами в Алпите смятат 15% наклон на пътя за нормален. Аз самият го научих това по трудния начин - минавайки в един ден през 3 (три) прохода с подобен наклон - Тауерн пасс, Катцберг пасс и Лойбл пасс/Подлюбель пътувайки от Залцбург към Любляна не по магистралата. И на трите прохода обаче още в началото имаше знак забраняващ минаването с ремаркета и табела показваща колко километра ще е стръмно. Странно ако швейцарците не са поставили такива. Иначе наблюдението ми беше, че всички, които не бързаха да стигнат минаваха през проходите. Просто гледките отсрани са омагьосващи и от всякъде компенсират изтритото феродо.

С нетърпения чакам останалите разкази и снимки от пътуването Ви. Пожелавам Ви още много такива пътувания.

[Beduin]

От: Швейцария ли?...

Разбира се, че имаше знак за 15% наклон, но нямах база за сравнение и не знаех това много ли е, малко ли е. Освен това имаше знак, забраняващ преминаването на превозни средства с тегло надвишаващо 35(тридесет и пет) тона. Това беше много успокоително. После се чудех, как ще минат от тук 35т.

Продължаваме...

На сутринта дъждът спира и от всички долини се вдига мъгла, която увисва между езерата и върховете. Това създава особен чар. Плащам къмпинга(95 фр. за две нощувки с ток) и потегляме към Цюрих, като пътьом ще минем през Люцерн. По пътя за Цюрих преминаваме през сравнително нисък проход(Brünigpass - 1007м.). На едно място пътят изкачвайки се, минава под изрязана скала и точно там алпинистите правят нещо и са спрели движението за няколко минути. Няма как – спираме. Сравнявайки наклона на пътя с този от прохода Новена, предполагам, че е с около 10% подем. Надявам се, че ще потеглим, ако не – алпинистите ще бутат. Пускат движението. С много газ, много съединител и никакво жалене на колата потегляме бавно. Асфалтът е мокър и ускоряването е много плавно – иначе предницата буксува. Сега си давам сметка какво би станало, ако беше мокър асфалта на високопланинския проход. Когато започва спускането попадаме на страхотно място за фотопауза. Правим безброй снимки – мястото е изключително. В ниското е езерото Lungern и характерно за Швейцария селище. Наоколо са хълмове със сочни ливади, преминаващи в обрасли с гори склонове и завършващи с величествени върхове. Като се включат и облачетата мъгла след нощния дъжд, и водопадите, реките и езерата…





Денят е делничен и както се очакваше – нямаме място с караваната в Люцерн. Влизаме в натоварените булеварди на града, стигаме до центъра, завиваме обратно и излизаме без да спираме. Няма как. Виждаме през стъклото покрития дървен мост и това е.


Пътят до Цюрих минава покрай множество езера – до всяко има селище. Местата са кое от кое по-хубави, но не можем да оставаме навсякъде.В Цюрих влизаме в къмпинг Seebucht (47 20' 09" N, 08 32' 26" E) на брега на езерото, на 5 км. от центъра. На рецепцията, като разбират, че сме за една нощувка и ни настаняват на един чакълест паркинг. Къмпингът е скъп(70 франка с ток за една вечер), душовете са с жетони, а колата трябва да стои на паркинг извън къмпинга. Вечерно време заключват бариерата. На всичко отгоре, ако искам да платя с карта, ще ми вземат допълнителна такса. Този къмпинг няма да ни е от любимите. Всъщност идвайки в страната-люлка на банковото дело, мислех, че ще мога да плащам всичко с карта. Оказа се, че на много места не приемат плащане с карта, а на други – взимат такса. Настаняваме се - и към Цюрих. Градът доста напомня на Женева – езеро, фонтани в езерото, цветен часовник, парк покрай езерото.




Една част от града е разположена по плавните склонове около езерото.







Минаваме по най-скъпата улица – Bahnhofstrasse, която стига до гарата(както показва името й). Виждаме църквата Св. Петър с часовника с най-големия циферблат в Европа. Градът не ни впечатлява с нещо особено, или може би вече ни омръзнаха швейцарските градове. Направи ни неприятно впечатление факта, че швейцарците не пазят чистота, нямат такова възпитание. Хвърлят си боклука където им падне, защото знаят, че някой ще чисти след тях. Това не се връзва с манията им за чист въздух и природа. В градовете им има надраскани графити, колкото в София. Паркът пред двореца в Лозана беше позанемарен, а за градската тоалетна, в която влязохме там, изобщо не ми се говори. Шофьорите си позволяват да карат нахално и хвърлят опаковки през прозореца. Съкращаваме разходката и се връщаме в къмпинга. От тук вечерният изглед към езерото и Цюрих е страхотен. Църквите и високите сгради са осветени, фонтаните – също. Хълмът отсреща е изпъстрен със светлините на къщите. Закъснели лодки се движат по водата. Докато се наслаждаваме на гледката, решаваме утре да потеглим на север - към езерото Бодензее, Констанц и острова Майнау.
На сутринта изпълняваме решението и с известно облекчение отсядаме в немски къмпинг – Litzelstetten(47 42' 42" N, 09 10' 45" E). Това е малък семеен къмпинг на брега на Бодензее, с много приятен собственик. От входната врата на къмпинга започва стръмна алея право надолу и свършва до водата. От двете страни на алеята, на терасите се намират местата за къмпиране. Оглеждам предварително местата и се насочвам към по-близките до входа. Собственикът ме увещава да се разположим на примамливо място в долната част на къмпинга, по-близо до водата. Виждайки, че гледам притеснено наклонената алея, ме уверява, че няма проблем с излизането. Колебая се известно време, но той е много убедителен – настаняваме се на долния парцел. Къмпингът е сравнително евтин, със страхотен изглед към езерото и острова.

[Beduin]

От: Швейцария ли?...

На следващия ден – острова на цветята Майнау(вход за четиримата – 36 евро). Тук изкарваме почти цял ден. Островът е изключителен. Посрещат ни пана от цветя, попадаме сред статуи от цветя, цветни градини, поточета и езера.








Всичко това е примесено с безкрайни алеи, пътечки, дървени украси, пейки, детски кътове(които са интересни и за възрастните). Немците много ги бива да правят такива неща.


Карта на езерото Бодензее от цветя.






На високото има замък и църква. Замъкът и сега се обитава от собствениците на острова. Намираме се в една огромна ботаническа градина с големи паркове, поточета, ефектни водни каскади, редки растения.












Бамбукова гора.


Вкаменено дърво.



Над езерото се рее истински дирижабъл. На острова се намира и голяма Къща на пеперудите. Вътре се разхождаме сред естествена тропическа растителност и летящи пеперуди, които кацат по нас.




Пеперудитее кацат по шарените прически.






Пашкулите, от които излизат пеперудите.














Всичко това е страхотно преживяване за хора от всички възрасти. За този, който не може да го посети: http://www.mainau.de/home.html .
Освен Майнау, интерес представлява и Констанц. Това е красив туристически град, но ще го пропуснем – започваме да съкращаваме пътуването поради ангажименти в България.

[Beduin]

От: Швейцария ли?...

На сутринта се стягаме за пътуване до Инсбрук(Австрия), като отново ще минем през Швейцария. Плащам къмпинга(32,50 евро с ток) и искам съдействие за засилването, за да излезем с караваната нагоре. Стопанинът отново ме убеждава, че няма никакъв проблем. Склонен съм да му повярвам, въпреки, че този баир ме притесняваше всеки път, когато минавах пеша по него. Алеята е от езерото право нагоре. Загрявам двигателя, изхвърлям ненужната вода, дори изключвам хладилника, за да намаля натоварването. Организирам отцепление по цялото трасе и потеглям. Наистина излизам без проблеми. Тогава как ли са изглеждали другите наклони, които преодолявахме?

Остров Майнау. Долу в ниското, до водата е къмпинга.


Минаваме през Швейцария. Изхарчваме последните франкове за гориво. Цената на пропан-бутана е от 0,91 до 1,15 франка за литър и може да обезсмисли използването му. Почти навсякъде използват немския стандарт за зареждане. Влизаме в Австрия – 7,90 евро за винетка. Движим се по долина и пътуването е леко и бързо. Минаваме през тунела Arlberg(такса 8,50 евро). Тунелът е с дължина 14 км. Вътре има участъци, които са абсолютно прави и с дължина около 5 км.(или повече). Много е интересно – тунелът се губи някъде в далечината. Движението е двупосочно, натоварено е и вентилацията не се справя много добре. Когато идва TIR срещу нас, създава въздушно течение в тунела и започва да ни спира; щом се разминем – ни изхвърля напред. Без особени проблеми стигаме до столицата на Тирол – Инсбрук. Освен, че е ски център, не знаехме друго. Къмпингите тук са в изобилие. Отминаваме града и избирам един произволен – къмпинг Schloß(„шлос” означава замък, 47 17' 14" N, 11 34' 20" E). Досега сме били в около 35 къмпинга в чужбина. Този е безспорен фаворит: голям, с тревни парцели, достатъчно дървета, перфектна чистота в санитарните възли. Самите санитарни възли са достатъчно големи. Човекът от рецепцията знае какво е BG на колата(това е съвсем сериозно – много хора ни питаха какъв е този номер). Посреща ни с много добър английски(което е рядкост сред немскоговорящите). Знае, че София ни е столица. Като се регистрираме, заявявам че ще ползваме ток. Казва ни, че няма да ни таксува тока – това е бонус. Благодаря му(нощуването ни излиза 26,60 евро). Намираме се на 19 км. от центъра на Инсбрук. Отиваме да разгледаме града. Паркираме до реката и влизаме в стария град. Попадаме на нещо изключително. Пред двореца, в началото на централната улица, на голяма маса е седнал краля със семейството си и цялата си свита. Пред него и пред събралия се народ, изнасят представление танцьори, акробати, фокусници, гълтачи на огън, певци. Свири оркестър от четири-пет души със стари автентични инструменти. Всички са облечени с тиролски носии от средновековието. Шутът снове около краля и се закача със всички. Стражата е застанала между свитата и простолюдието. Всичко е абсолютно автентично. Идва ред и на боевете. Пред краля излизат двама рицари. Истински метални брони и шлемове. Истински мечове. Започва сериозен дуел. Дрънчат железа. Бойците показват завидна сила и ловкост. Народът вика и ги подкрепя. Единият рицар ефектно е повален. Водещият спира схватката и обявява постижението. Народът вика. Започват втори рунд. Раздават се много удари с тежките мечове. Накрая единият побеждава. Всички го поздравяваме с викове. Доста е притъмняло и не снимаме. Дори да беше светло, не мога да извадя апарата – та аз съм в средновековието. Представлението свършва и краля, заедно със свитата си тръгва сред поданиците си по главната улица, придружен от музикантите. Оформя се шествие. След тях е простолюдието, което подкрепя краля си. Всичко е толкова истинско. Вече решихме – оставаме още един ден. Вечерната разходка затвърждава впечатлението ни, че Инсбрук е много приятен град. По нещо напомня на Залцбург, но е по-голям.
На сутринта отивам на рецепцията, за да платя за още един ден: „Няма проблеми – утре ще платите”. Добре. Отиваме отново в Инсбрук. Мотаем се из стария град.





















Зазяпваме се по разните магазинчета за сувенири. Тук виждаме неща, които ги няма другаде. Както казах, сме в столицата на Тирол, а в Тирол има какво да се види. Изпускаме работното време на фабриката-музей на камбаните. Тук от векове се произвеждат камбани. В музея могат да се проследят всички етапи на производството. За съжаление разглеждаме само снимките(Повече на http://www.grassmayr.at/ ).
Времето се разваля и се прибираме в къмпинга.

[Beduin]

От: Швейцария ли?...

На следващия ден тръгваме за Залцбург. Отивам на рецепцията да си платя втората нощувка, и тук е върховната изненада. Човекът ми казва: Дай 10 евро. Сигурно съм гледал много тъпо, защото повтори: Дай 10 евро и няма проблеми. Питам го сигурен ли е – Да, няма проблеми. Вярно, че вече сме в ненатоварения сезон, но такива отстъпки при толкова хубав къмпинг.... Казвам му, че ще похваля къмпинга във всички форуми. Това е най-добрия къмпинг: http://www.schlosscamping.com/english/ .

Преди да стигнем в Залцбург, пътьом ще разгледаме солните мини около него. Те са на немска територия, но не знаем къде точно. Насочват ни към град Bad Reichenhall, където ще ни упътят. Лесно стигаме до града, но няма никакво упътване. Събота следобяд е и туристическата информация не работи. Има брошури на самообслужване, но в тях не става дума за солни мини. Питаме някои от малкото продавачи – нищо не знаят(или не можем да се разберем). Продължаваме към Залцбург и се настаняваме в къмпинг Aigen (47 46' 47'' N, 13 05' 27'' E). Тук питаме на рецепцията, веднага ни упътват и ни дават брошури за две от солните мини. Избираме едната и след 30-тина километра сме на паркинга й(47 38' 22" N, 13 00' 56" E). Мината е от другата страна на реката(вход за четиримата 41 евро). Обличат ни със специални гащиризони и с влакче влизаме в галериите.


Добива на сол не е като добив на въглища или руда. Солта е разтворима и се извлича с вода. Скалната маса освен сол съдържа различни елементи, които я оцветяват в хубави цветове. Разглеждаме съоръженията, използвани в мината, минаваме от зала в зала, два пъти се спускаме по дървени пързалки(доста бързи са), стигаме до подземно езеро. Тук ни чака голям сал, с който ни превозват до другия бряг.


По време на пътуването гледаме светлинно и музикално шоу. Всичко това си заслужава да се види ( http://www.salzzeitreise.de/ ).
Лошото време го водим със себе си. Когато вали, в къмпинг Aigen става голяма кал. На следващия ден плащаме нощувката(23,50 евро без ток) и потегляме към Виена. Неделя е. В Австрия е проблемно пазаруването в събота след обяд и в неделя. Това важи и за газта – ще преминем страната на бензин. Във Виена отсядаме в любимия ни къмпинг Wien Süd. Оказва се, че след два дни го затварят(работи до 31 август). Тук вече е свършил сезонът. Въпреки това цената не е намалена, дори е увеличена спрямо предишните години и токът се плаща допълнително(общо 38,10 евро). Разхождаме се в квартали, в които не сме били досега, не пропускаме центъра, но вече се чувстваме уморени.


Катедралата Св. Стефан след почистването.






Двореца Хофбург


"Дантелената катедрала" след реставрацията


Дъждовното време също допринася за спадането на ентусиазма.
На следващия ден – Сегед(Унгария). Винетка - 1530 форинта(ако се плати в евро излиза по-скъпо). Двата къмпинга в града вече са затворили. Насочват ни към къмпинг Natours край града. В топло време този къмпинг може да не се хареса на някого. Потегляме натам, но преди него попадаме на друг къмпинг (46 16' 18'' N, 20 01' 20'' E). Къмпингът е добър, но времето е лошо. Нощувката ни е 5760 форинта без ток.
На сутринта – пътуване през Сърбия до София. През повечето време вятърът е страничен, но се търпи. Преминаваме Калотина и децата запяват химна. Това е най-хубавият момент от пътуването. Къде е сега Алеко с неговия въпрос: „Швейцария ли?...”. Отговорът е ясен. Но има нещо друго: в контекста на въпроса става дума за гледките в Алпите. Ако ни попитат „Алпите ли?”... Е, от тогава е изминало много време, нещата са се променили. Не можем да си кривим душата: Алпите са си Алпите.


Десетина дни след прибирането ни, разглобявам главините на караваната, измивам лагерите и подменям смазката с „Литол 24”. Със шкурка свалям горния слой на накладките и караваната е готова за нови пътувания. Накъде ли?

[Georgi_G]

От: Швейцария ли?...

Поздравления и благодарности човече,
Желая още много пътувания по красиви места!

[Layer]

От: Швейцария ли?...

Страхотно го разказваш пътеписа.
Благодаря.

[Иво Василев]

От: Швейцария ли?...

Много интересно разказано. Благодаря за споделянето.

[Beduin]

От: Швейцария ли?...

Ако представлява интерес, мога да пусна и други пътеписи. Вече пет години пътуваме с каравана из Европа. За две от пътуванията, обаче, няма да има снимки, но ще има подробни обяснения.

[Yaro]

От: Швейцария ли?...

Ако представлява интерес, мога да пусна и други пътеписи. Вече пет години пътуваме с каравана из Европа. За две от пътуванията, обаче, няма да има снимки, но ще има подробни обяснения.

Какво чакаш?
Почвай ги.

[drago varvar]

От: Швейцария ли?...

.... и караваната е готова за нови пътувания. Накъде ли?

Отдавна не бях чел толкова хубав пътепис, а що се отнася до дестинацията, винаги има на къде.

[plaskom]

От: Швейцария ли?...

Благодаря за споделеното! Много хубав пътепис...