Стоунхендж и скални коне

[Asteri]

Всъщност тръгнахме за Стоунхендж, но така се получи че го видяхме последен. Имахме да вършим и малко "бизнес" през деня, така че нямаше време да се посветим на места, които отнемат време. Просто мацнахме с фулмастер няколко любопитни места отбелязани на хартиената пътна карта и потеглихме.


Първата отбивка сме набелязали на час и половина от Лондон, горе-долу времето за което сутрешното кафе преминава през храносмилателната система и спирката е по необходимост ) Поради голямото разстояние няма начин изцяло да избягаме от големите пътища, където гледката е монотонна, но все пак се мяркат цветенца:



Недалеч от Оксфорд отиваме да видим "Белият кон", един изсечен върху хълм силует от бял варовик. Конят е дълъг 110м, датиращ от праисторически времена. Оказва се обаче че от земята фигурата едвам се забелязва:



За сравнение, изглед от високо, в уикипедия:
http://tinyurl.com/bsx5ah2
Фигурата казват била на 3000г, по някое време е имало и монети с този образ. Варовиковите линии са почиствани през няколко години за да се виждат добре. Всъщност идеята че това е "кон" е от последните два века, самото място отдавна е наименовано "Драконовият хълм".
Мястото обаче си го бива за раздвижване на крайниците, така че с минимално разочарование хвърляме око на гледката. Усещането е почти като да си Гъливер при лилипутите:




Учтива табелката напомня че тук пасат овце и да си държим кучетата на каишка, моля и благодаря.


Овце няма, но в тревата си гукат влюбени на средна възраст (с куче на каишка).






Само делтапланеристите успяват да уловят пълноценно гледката:


Ние обаче имаме набелязан маршрут за деня и дерзаем нататък, освен това почва да ръми и е по-добре да сме някъде "вътре", т.е. в колата. Минаваме през села със сламени покриви (от камъш), и фасади с ружи:





На този каменен монумент (за загиналите в първата световна), металният кръст в средата му всъщност е меч.






Къмпинга ни струва колкото две бири, и опъваме палатка на стратегическо място, близо до тоалетните и с добра гледка към всички останали. Доста от къмпингуващите обаче са пенсионери и не се случва нищо забележително ) Душовете са почти като в домашна обстановка (не ми хрумна да снимам), само дето водата тече само 15сек и трябва да натискаш бутона непрекъснато. След това трябвало и сам да си измиеш душ-кабинката (има кофа и парцал), но ние като не сме свикнали и забравяме да го направим... (шшшштт... )

[Asteri]

От: Стоунхендж и скални коне

Привечер навлизаме в "курорт от градски тип" на име Уестън-супер-Меър. Грандиозно звучащото име просто значи "Уестън на морето", защото англичаните не са много изобретателни с имената и има десетки Уестъни, от които този е морският.
Нещо обаче пестят бюджета за ток и още не са запалили лампите. Уж средата на юли, ама било "извън сезона". За пиков сезон броят само едни шест седмици когато учениците са лятна ваканция.




В залива има някаква пътека насред водата, по която отчитаме да минем по-късно.


Това е морето, но не точно, по-скоро е огромен залив, който дели Англия от Уелс. На отсрещният бряг, който едва се мярка, е столицата на Уелс, гр.Кардиф. Островчетата помежду не са обитаеми, но са природен резерват и могат да се посещават с корабче.




Отливът ни задържа погледа с лунния си пейзаж, освен че наоколо е тихо и е почти като на друга планета:








Бумът на английските курорти е през 19в (викторианската епоха) и от тогава насам вървят към затихване. Особено пък и напоследък с евтините самолетни билети народът масово летува по света. По местното крайбрежие с умиление продължават да се връщат предимно пенсионери.




Ентусиаст с металотърсач си пробва късмета.


Съзерцаването на залеза може и от автомобил, за колегите които се чувстват неразделни от волана )


Кошници с цветя и програмата на бирен фестивал, все пак има някакъв живот ) Стена огражда и голям фестивала на пясъчните скулптури на плажа - някой егоистично е измислил за това пък да се плаща...




Ветропоказател и една истинска гарга, доволно захапала парче пържен картоф съвсем като типичен турист


Още една носталгия по миналото, класически плажни столове. Вече почти не се намират, струват към 90лири единия, а дори не са ги навързали с верига (оптимисти ) ). Цените са по-евтини от черноморските )




стандартният артистичен момент със залез )




Насред градчето има ей такава структура, в която се помещава нещо като информационен център, а може и да е център за телепортация до Марс )




градчетата по принцип са незабележителни, а като затворят и магазините - още повече:




Изборът на ресторантчета по брега е богат, но лесно се спряхме на тази къщурка, от 1774г.Ресторантчето е най-старото в града, било е вила на свещеник. В менюто отбелязват че готвят "средиземноморски стил" и предлагат нелоша мусака (която англичаните дразнещо произнасят мусАка). Има и "meze", което си е точно това. Имаше и интересни рибки като риба-меч, но нещо ценоразписа ни спря )




Миниатюрния бар вътре, със задушевна атмосфера на джентълменски клуб )




Ние обаче похапнахме традиционни неща на свеж въздух отвън, като мешана скара с местен привкус, и цаца (малко е щото се води предястие). На море без цаца не може . Грахът май е повсеместно задължителен. От пресни зеленчуци не разбират много, дори доматите ги предлагат печени )




Навън най-после бяха пуснали няколко лампички, но хайде, така е по-романтично )

[Ангел Иванов/sereco1/]

От: Стоунхендж и скални коне

Еи накараме да е почуствам носталгично,работих в Англия известно време и ми липсват тези моменти!

[Asteri]

От: Стоунхендж и скални коне

По междуградския път тук разумно са разрешили да се вижда гледката, но времето нещо се опитва да ни я развали ) На платното се виждат едни "чавки", която маркировка помага на водачите да спазват дистанция - трябва да си на две "чавки" зад колата пред теб. Този тип маркировка не се среща често, местните имат утвърдени навици да се закотвят на еднакво разстояние един зад друг и да карат все едно са на круз контрол )


Табели ни известяват какво сме пропуснали да видим, като наприпер пещерите и прохода Чедър. Освен като място за праисторически находки (тук е намерен и най-старият заселник на Острова), пещерите са и място за правене на кашкавал. Сиренето Чедър се прави поне от 12-ти век насам и е любимо на англичаните. Причина за масовия вкус вероятно е фактът, че след втората световна война, когато се въвеждат купони за храна, поради недостиг на мляко производството на сирене със закон се ограничава до само един вид, т.н. "Държавен чедър". С което почти се усищожава продукцията на останалите видове сирена в страната.




Вместо към пещери и проходи, ние се придържаме към плоския терен. Всичко е засято със зърнени култури, основно пшеница за хляб и овес за бира



След което сме "добре дошли в окръг Девън", известен с две неща: хълмчета с окраска "на кръпки" и гъста сметана.




И понеже асфалтът им е твърде гладък, а двигателите на колите твърде безшумни ( ), имат специална маркировка от едни жълти ивици, които са хем леко неравни и нарочно подрусват, хем така направени че да създават тътнещ шум. Слагат ги на места, където е нужно шофьорът да бъде изваден от онази полудрямка в която неизбежно изпадаш при дълъг път Ми като си нямат дупки хората, това измислили за повишаване на концентрацията




Вероятно поради липсата на ТКЗС, ивици плет делят земята на парцели, непроменяни от векове. Изгледът е по-важен от практическата страна на нещата и удобството при обработване на земята остава на заден план.


До хоризонта са овце, овце и още овце... Овчарите карат АТВ-та но имат и едни готини кучета, които перфектно се справят със събирането на овцете. Интересно е че овче сирене не правят, само стрижат за вълна. Много голям пропуск! )




Междуселския път по хълма, който свързва непретенциозно наименовани села: Парченце, Отнеси-вода, Плюш, Голямо Дърво, Изгряващо Слънце. На някои места дори не са се постарали кой знае колко с наименуването, например има село "Магазин", село "Улица", село "Нови Сгради", село "Училищната къща", а има още села "Четири Алеи", "Пет Алеи" и "Дванайсет глави". Някои са и доста странни, като село "Камилска кралица", "Черното куче", "Голяма Локва" и "Половин Локва" , а също село "Ничия Земя" и подобното на него село "Ничияземя". Има ги и селата "Египет" и "Барселона"




От тия тучни ливади кравите произвеждат една гъста сметанаааа... голям специалитет.








Не знам дали тези иначе диви цветя ги садят или си растат случайно край пътя, но е гали окото, особено за уморени шофьори




По тия хубави хълмчета няма свободен достъп





Хълмчетата отдалече изглеждат полегати, но по едно време пътят става доста стръмен и се появяват отбивки за стопиране, на когото са му отказали спирачките. Незабелязано се оказваме съвсем в балкана, но за кратко, защото зад завоя се вижда морето. :

[Asteri]

От: Стоунхендж и скални коне

Пак сме някъде в онзи голям залив и на отсрещният бряг пак е Уелс, и пак не се вижда )


Времето обаче не е точно за плаж, затова обръщаме към вътрешността. Знаците край пътя ни подсказват че вече сме в на територията на дивите коне. Районът е вид степ и природен резерват на площ около 700кв.км. (има къде да си тичат конете).





Виждаме конете, ама не тичат като онези в американските прерии. За съжаление отбивка точно тук липсва, а и зад нас има коли, така че няма как да спрем и да им се порадваме. Липсата на огради говори че кончетата са дружелюбни.
Понитата са местна порода и в цял свят са останали само 800. Имат специфична окраска от бежаво-сиво с тъмно-кафяви акценти, все едно са оцветявани с водни бои







Дървото край пътя расте леко накриво, заради почти непрестанния вятър. Преобладаващата растителност наоколо са ниски храсти, които цъфтят красиво в лилаво, но не им е сега сезона.
По тези хълмове са се разхождали поетите Самюъл Тейлър Колеридж и Уилям Уърдсуърт, и то толкова често, че по едно време местните жители ги заподозряли че шпионират в полза на Франция и полицията дошла да ги разследва )



Пътят който сме подхванали минава през най-големият наклон на областта, 1:4. Освен че е стръмно има много остри завои. За туристите с караваните има и друг маршрут, по-полегат, но там вземат пътна такса.
Отначало наклонът не изглежда нищо особено, само дето има табели с чести напомняния да държим на ниска предавка. По едно време съветват и велосипедистите да слязат от колелата и да бутат вместо да въртят педалите. Отстрани плетът е подрязан като стена, все едно навлизаме в улей за бобслей )



В областта се добиват разни камънаци, мрамор и др, тук са си направили интересна градинска пейка-шезлонг в стил сем.Флинтстоун





Типично градче непроменено от последните 200-300г )



Хотел "Лорна Дуун". Лорна Дуун беше героиня от класически роман, който девойките усилено четяха в училище Действието се развива из онази пустош през която (не) тичат кончетата.



Чорбаджийски дом от 1450г (сега е музей)





един колега



Това са преките междуселски пътища, които пестят десетина километра, но непрекъснато си нащрек да помниш къде са уширенията за разминаване. Как се върви на заден ход ако трябва да отстъпваш място, не знам ) Отстрани ако трябва да излезеш от колата, направо си в храстите )





При всичкото това пространство наоколо, градчетата им са скупчени сякаш къщите са нахвърляни една върху друга. Ако не беше маркировката, бих се усъмнил че това е улица ) Тези къщи са били тук няколко века преди автомобилите, и стените им са се поизкривили от времето.



Още един къмпинг..



... и то изглед

[Asteri]

От: Стоунхендж и скални коне

тук вече са балирали сламата за зимата

един прецизно подстриган крайпътен плет:

ранни зори












На това му викат "сметанов чай", което е подвеждащо, защото сметаната не се слага в чая, ами се маже на едни печива със стафиди в тях. Много гъста сметана като цедено кисело мляко е, ама не е кисела. Съществува неразрешен спор е дали първо се слага сладко върху хлебчето и отгоре сметаната или обратно.




овцете и те дошли да видят пейзажа отвисоко )

[Asteri]

От: Стоунхендж и скални коне

Малко гледки:















Едно мноооого голямо пасище:




църква на хълма и овце, паркинга не разбрахме за какво е, може би просто за идващите за разходка туристи.





още един порядъчен наклон

отстрани няма мантинела, но има овце )

тука всички са майстори на озеленяването

[Asteri]

От: Стоунхендж и скални коне



Пътните знаци понякога са не от страната на движението, а от страната на насрещното платно (дори и без този плътно долепен до платното плет), което е леко объркващо и много лесно може да се пропусне някой знак. Логиката им е че знаците са от страната на която седи шофьора Е да, ама ако покрай знака точно тогава минава камион, няма да го забележа, нали...




новопостроен квартал Такава гъчканица, ама зор да са самостоятелни къщи, а не апартаменти.




една голяма река при отлив

Тук спряхме за по един крайпътен хамбургер, сергията се оказа турска, та пихме по един ябълков чай и си поговорихме на "комшу" Междувременно в реката забелязахме чапла, също спряла да си улови обяд:
--




едно крайпътно място за отдих (и wc )




необичайна гледка, планини!








замирисва на дъжд

[Nik Nikolov]

От: Стоунхендж и скални коне

Много интересно за мен.

[Asteri]

От: Стоунхендж и скални коне

на този къмпинг е обширно, дори прекалено...



изглед от другата му страна:


Ето го и домът на собствениците на къмпинга, вътре може да се посети библиотека, дневна, зала за билярд








една вековна бреза


Градчето където отидохме на вечеря, е известно с това, че тук се провежда вид средновековен футбол. Играе се по Великден и участват два отбора от по стотина души от две села, като "вратите" където се вкарват головете са на 3км разстояние една от друга )






и архитектура от 1580г


Кръчмааа. Обстановката е непринудена, а и понеже е делник, почти няма хора.


на стената са разни такъми за коне






Пържолката заема половин чиния, но е затрупана от други хубавинки Салатката е в отделна купичка, явно за по-лесно отстраняване от чинията, кой ще се занимава със заешки работи


Грахът, както казахме, е навсякъде В омазаната квадратна купа се крие съвсем нелош пай. Паят е много лесна селска манджа, в огнеупорна купа се хвърля каквото има, месо и зеленчук да речем, отгоре се мята тесто за капак, и се забравя във фурната.






насочваме се към мостът Тамар, впечатляващ инженерен проект, който се вижда отдалече.


за преминаването се плаща, само мотоциклетите минават безплатно. На ден го прекосяват по 40хил автомобила. Мостът Тамар е първият в света, който е разширяван без да бъде затварян. Добавени са още платна, като за да не се спира трафика по време на ремонта, са били сложени временни висящи платна отстрани. Звучи малко страховито, но явно инженерната мисъл е била на ниво.

реката е бая голяма. Мостът е строен 1961г и тогава е бил най-големият висящ мост в страната, но вече не е. Преди това се е минавало по един каменен мост строен 1520г. Този стар мост действа и досега, но има само едно платно което е недостатъчно за трафика. На единия бряг е големият град Плимут, където автомобилите са ползвали ферибот с капацитет 300 автомобила на час. От другата страна е окръг Корнуол, където имат и табела на местния език (няма нищо общо с английския). За звученето на местния корнуолски може да се съди по звучните наименования на селата там: Лаборна, Бурлон, Порморла, Гръмбла, Порулан, Коверак, Бокадон, Перлинт и подобни












будките за плащане са само от едната страна на моста, така че ние плащаме на излизане:




малко магистрала, за по-бързо:

[Asteri]

От: Стоунхендж и скални коне

добре сме дошли в окръг Дорсет, където е "юрския бряг" (място по брега с много вкаменелости, включително динозавърски кости)






жито от хоризонт до хоризонт


Тука едната лента нещо е забранена за каране. Май защото в полето има военни полигони и лентата е ако трябва техните машини да минават без да се бутат с трафика.










още една фигура върху хълм, доста нецензурна )




Гигантът е висок 55м, също изсечен с линии във варовик. В ръка държи голяма сопа. Имало е и други детайли, чиито линии са се загубили с времето. Фигурата не се знае точно от кога е, може би е римско изображение на Херкулес. За пръв път се споменава в писмен източник през 17в когато се говори за реставрирането й.






В долчинки се гушат села, а ние отиваме да се сгушим в една кръчма:




"Кралският дъб" е тук от 1340г насам.


чашата се пълни до ръбчето, такава е мярката




пай




и учудващо задоволителен селски пудинг от стар хляб и кисели ябълки




комбайните им работят предимно нощем, да не смущават трафика по пътищата










и пак кон, за който не е сигурно кога е рисуван. Най-старите документирани данни са от 18в, макар че белият кон е бил ползван като символ още върху знамената на първите саксонски нашественици на Острова и нищо чудно тази фигура да е от техните времена.

[Asteri]

От: Стоунхендж и скални коне













най-после наближаваме паркинга на Стоунхендж




Самият монумент е от другата страна на пътя, като до него се стига чрез подлез. Магазинчетата също са скрити в подлеза, сувенирчетата са голям боклук като навсякъде ) Освен това голямо междуградско шосе минава съвсем в съседство и разваля историческата обстановка. В момента се правят промени за отклоняване на шосето и за строеж на по-екологичен туристически център.








Ето за тези камънаци е целия шум














и потегляме обратно през житата




край

[asenv]

От: Стоунхендж и скални коне

Благодаря, страхотен пътепис в картинки.

[Shaquil]

От: Стоунхендж и скални коне

Много добре. Обичам да чета за добрата стара Англия

[boggentod]

От: Стоунхендж и скални коне

Беше ми много интересно, благодаря!