Всъщност тръгнахме за Стоунхендж, но така се получи че го видяхме последен. Имахме да вършим и малко "бизнес" през деня, така че нямаше време да се посветим на места, които отнемат време. Просто мацнахме с фулмастер няколко любопитни места отбелязани на хартиената пътна карта и потеглихме.
Първата отбивка сме набелязали на час и половина от Лондон, горе-долу времето за което сутрешното кафе преминава през храносмилателната система и спирката е по необходимост ) Поради голямото разстояние няма начин изцяло да избягаме от големите пътища, където гледката е монотонна, но все пак се мяркат цветенца:
Недалеч от Оксфорд отиваме да видим "Белият кон", един изсечен върху хълм силует от бял варовик. Конят е дълъг 110м, датиращ от праисторически времена. Оказва се обаче че от земята фигурата едвам се забелязва:
За сравнение, изглед от високо, в уикипедия:
http://tinyurl.com/bsx5ah2
Фигурата казват била на 3000г, по някое време е имало и монети с този образ. Варовиковите линии са почиствани през няколко години за да се виждат добре. Всъщност идеята че това е "кон" е от последните два века, самото място отдавна е наименовано "Драконовият хълм".
Мястото обаче си го бива за раздвижване на крайниците, така че с минимално разочарование хвърляме око на гледката. Усещането е почти като да си Гъливер при лилипутите:
Учтива табелката напомня че тук пасат овце и да си държим кучетата на каишка, моля и благодаря.
Овце няма, но в тревата си гукат влюбени на средна възраст (с куче на каишка).
Само делтапланеристите успяват да уловят пълноценно гледката:
Ние обаче имаме набелязан маршрут за деня и дерзаем нататък, освен това почва да ръми и е по-добре да сме някъде "вътре", т.е. в колата. Минаваме през села със сламени покриви (от камъш), и фасади с ружи:
На този каменен монумент (за загиналите в първата световна), металният кръст в средата му всъщност е меч.
Къмпинга ни струва колкото две бири, и опъваме палатка на стратегическо място, близо до тоалетните и с добра гледка към всички останали. Доста от къмпингуващите обаче са пенсионери и не се случва нищо забележително ) Душовете са почти като в домашна обстановка (не ми хрумна да снимам), само дето водата тече само 15сек и трябва да натискаш бутона непрекъснато. След това трябвало и сам да си измиеш душ-кабинката (има кофа и парцал), но ние като не сме свикнали и забравяме да го направим... (шшшштт... )
Първата отбивка сме набелязали на час и половина от Лондон, горе-долу времето за което сутрешното кафе преминава през храносмилателната система и спирката е по необходимост ) Поради голямото разстояние няма начин изцяло да избягаме от големите пътища, където гледката е монотонна, но все пак се мяркат цветенца:
Недалеч от Оксфорд отиваме да видим "Белият кон", един изсечен върху хълм силует от бял варовик. Конят е дълъг 110м, датиращ от праисторически времена. Оказва се обаче че от земята фигурата едвам се забелязва:
За сравнение, изглед от високо, в уикипедия:
http://tinyurl.com/bsx5ah2
Фигурата казват била на 3000г, по някое време е имало и монети с този образ. Варовиковите линии са почиствани през няколко години за да се виждат добре. Всъщност идеята че това е "кон" е от последните два века, самото място отдавна е наименовано "Драконовият хълм".
Мястото обаче си го бива за раздвижване на крайниците, така че с минимално разочарование хвърляме око на гледката. Усещането е почти като да си Гъливер при лилипутите:
Учтива табелката напомня че тук пасат овце и да си държим кучетата на каишка, моля и благодаря.
Овце няма, но в тревата си гукат влюбени на средна възраст (с куче на каишка).
Само делтапланеристите успяват да уловят пълноценно гледката:
Ние обаче имаме набелязан маршрут за деня и дерзаем нататък, освен това почва да ръми и е по-добре да сме някъде "вътре", т.е. в колата. Минаваме през села със сламени покриви (от камъш), и фасади с ружи:
На този каменен монумент (за загиналите в първата световна), металният кръст в средата му всъщност е меч.
Къмпинга ни струва колкото две бири, и опъваме палатка на стратегическо място, близо до тоалетните и с добра гледка към всички останали. Доста от къмпингуващите обаче са пенсионери и не се случва нищо забележително ) Душовете са почти като в домашна обстановка (не ми хрумна да снимам), само дето водата тече само 15сек и трябва да натискаш бутона непрекъснато. След това трябвало и сам да си измиеш душ-кабинката (има кофа и парцал), но ние като не сме свикнали и забравяме да го направим... (шшшштт... )
Коментар