Пътуването е отпреди няколко години, лятото. До Езерната област се стига за 4 часа път с кола от Лондон. Намира се в съседство с по-известния окръг Йоркшир, както и с Шотландия. Освен много езера се оказа че има и планини и водопади, така че природата доста наподобява българската.
Самото пътуване по магистралата е скучно, защото английските магистрали са строени така, че да не се вижда пейзажа наоколо. От междуградското шосе вече тръгва ей този изглед:
Първата ни цел е замъкът в гр.Скиптън, в Йоркшир (малко преди Езерната област). Наоколо всичко е наситено зелено. Тук вали 200 дни в годината, но засега ни посреща слънце:
Кривваме и по малките пътища, които са още по-живописни, с много зеленина и обрамчени с каменни огради:
Замъкът Скиптън е строен от нормански барон преди 900г, като защита срещу набезите на шотландците. През 1645г е обсаден от войските на Оливър Кромуел. За да омекотят ударите на топовните гюлета, защитниците на замъка "облицоват" стените с овчи кожи. Затова и на герба на гр.Скиптън е изобразена овча кожа.
Замъкът е обитаем, като сградата на собствениците е отделена от туристите:
Може да се посети старата част обаче. Във вътрешния двор има едно дърво, садено след като приключва обсадата на Кромуел през 1645г, за да отбележи възстановяването на замъка.
Продължаваме нататък, наоколо са пасища с хиляди овце. Поради липсата на хищници, добитъка си е навън постоянно, и без пастири :
Страхотно място за офроуд, само дето офроуда се прави само пеша. Тук се вижда една хубава пътечка вляво. Из областта идват ежегодно над 15 милиона туристи, повечето от които са тук заради хубавите пътеки. По принцип в Англия пустош няма и полето се прекосява само по такива указани маршрути. Пътеките съществуват от векове въз основа на т.н. "обществено право на преминаване" и не могат да се променят или отменят от собствениците на земята. Отбелязани са на картите, а и са маркирани с пътепоказатели. Повечето са добре поддържани, има мостчета над потоци, копривата е подрязана и т.н.
Един страхотен градски парк със скарички за барбекю. В тази част на страната правят едни хубави кърначета (камбърлендски наденички), много вървят на скара на открито:
Недалече от парка е този мост от 1370г. Реката става за риболов и за цамбуркане.
Размърдваме се из уличките на градчето (население 1700 души), които носят звънки названия като Дрънчащата улица и Улица Солен Пай. Повечето сгради са от 18в, но разполжението им е непроменено от още по-ранни времена. Затова всичко е малко нагъчкано, както е било през средновековието. Озеленяването обаче освежава атмосферата.
Дори една самотна саксия може да освежи иначе скучното кръстовище:
Или тези цветя пред нечии дом в иначе сенчеста уличка:
И понеже тръгва да се смрачава, поемаме извън града, към къщата за гости където ще отседнем:
Следва
Самото пътуване по магистралата е скучно, защото английските магистрали са строени така, че да не се вижда пейзажа наоколо. От междуградското шосе вече тръгва ей този изглед:
Първата ни цел е замъкът в гр.Скиптън, в Йоркшир (малко преди Езерната област). Наоколо всичко е наситено зелено. Тук вали 200 дни в годината, но засега ни посреща слънце:
Кривваме и по малките пътища, които са още по-живописни, с много зеленина и обрамчени с каменни огради:
Замъкът Скиптън е строен от нормански барон преди 900г, като защита срещу набезите на шотландците. През 1645г е обсаден от войските на Оливър Кромуел. За да омекотят ударите на топовните гюлета, защитниците на замъка "облицоват" стените с овчи кожи. Затова и на герба на гр.Скиптън е изобразена овча кожа.
Замъкът е обитаем, като сградата на собствениците е отделена от туристите:
Може да се посети старата част обаче. Във вътрешния двор има едно дърво, садено след като приключва обсадата на Кромуел през 1645г, за да отбележи възстановяването на замъка.
Продължаваме нататък, наоколо са пасища с хиляди овце. Поради липсата на хищници, добитъка си е навън постоянно, и без пастири :
Страхотно място за офроуд, само дето офроуда се прави само пеша. Тук се вижда една хубава пътечка вляво. Из областта идват ежегодно над 15 милиона туристи, повечето от които са тук заради хубавите пътеки. По принцип в Англия пустош няма и полето се прекосява само по такива указани маршрути. Пътеките съществуват от векове въз основа на т.н. "обществено право на преминаване" и не могат да се променят или отменят от собствениците на земята. Отбелязани са на картите, а и са маркирани с пътепоказатели. Повечето са добре поддържани, има мостчета над потоци, копривата е подрязана и т.н.
Един страхотен градски парк със скарички за барбекю. В тази част на страната правят едни хубави кърначета (камбърлендски наденички), много вървят на скара на открито:
Недалече от парка е този мост от 1370г. Реката става за риболов и за цамбуркане.
Размърдваме се из уличките на градчето (население 1700 души), които носят звънки названия като Дрънчащата улица и Улица Солен Пай. Повечето сгради са от 18в, но разполжението им е непроменено от още по-ранни времена. Затова всичко е малко нагъчкано, както е било през средновековието. Озеленяването обаче освежава атмосферата.
Дори една самотна саксия може да освежи иначе скучното кръстовище:
Или тези цветя пред нечии дом в иначе сенчеста уличка:
И понеже тръгва да се смрачава, поемаме извън града, към къщата за гости където ще отседнем:
Следва
Коментар