Езерната област на Англия (Lake District)

[Asteri]

Пътуването е отпреди няколко години, лятото. До Езерната област се стига за 4 часа път с кола от Лондон. Намира се в съседство с по-известния окръг Йоркшир, както и с Шотландия. Освен много езера се оказа че има и планини и водопади, така че природата доста наподобява българската.

Самото пътуване по магистралата е скучно, защото английските магистрали са строени така, че да не се вижда пейзажа наоколо. От междуградското шосе вече тръгва ей този изглед:




Първата ни цел е замъкът в гр.Скиптън, в Йоркшир (малко преди Езерната област). Наоколо всичко е наситено зелено. Тук вали 200 дни в годината, но засега ни посреща слънце:



Кривваме и по малките пътища, които са още по-живописни, с много зеленина и обрамчени с каменни огради:



Замъкът Скиптън е строен от нормански барон преди 900г, като защита срещу набезите на шотландците. През 1645г е обсаден от войските на Оливър Кромуел. За да омекотят ударите на топовните гюлета, защитниците на замъка "облицоват" стените с овчи кожи. Затова и на герба на гр.Скиптън е изобразена овча кожа.



Замъкът е обитаем, като сградата на собствениците е отделена от туристите:



Може да се посети старата част обаче. Във вътрешния двор има едно дърво, садено след като приключва обсадата на Кромуел през 1645г, за да отбележи възстановяването на замъка.



Продължаваме нататък, наоколо са пасища с хиляди овце. Поради липсата на хищници, добитъка си е навън постоянно, и без пастири :



Страхотно място за офроуд, само дето офроуда се прави само пеша. Тук се вижда една хубава пътечка вляво. Из областта идват ежегодно над 15 милиона туристи, повечето от които са тук заради хубавите пътеки. По принцип в Англия пустош няма и полето се прекосява само по такива указани маршрути. Пътеките съществуват от векове въз основа на т.н. "обществено право на преминаване" и не могат да се променят или отменят от собствениците на земята. Отбелязани са на картите, а и са маркирани с пътепоказатели. Повечето са добре поддържани, има мостчета над потоци, копривата е подрязана и т.н.



Един страхотен градски парк със скарички за барбекю. В тази част на страната правят едни хубави кърначета (камбърлендски наденички), много вървят на скара на открито:


Недалече от парка е този мост от 1370г. Реката става за риболов и за цамбуркане.



Размърдваме се из уличките на градчето (население 1700 души), които носят звънки названия като Дрънчащата улица и Улица Солен Пай. Повечето сгради са от 18в, но разполжението им е непроменено от още по-ранни времена. Затова всичко е малко нагъчкано, както е било през средновековието. Озеленяването обаче освежава атмосферата.



Дори една самотна саксия може да освежи иначе скучното кръстовище:



Или тези цветя пред нечии дом в иначе сенчеста уличка:



И понеже тръгва да се смрачава, поемаме извън града, към къщата за гости където ще отседнем:







Следва

[grgeorgiev]

От: Езерната област на Англия (Lake District)

Поздравления - извадили сте късмет с времето. Аз ходих до там миналия август. Всичко беше добре докато стигнах до там. После заваля - не видях нищо друго освен дъжд, мъгла и вятър, които са в изобилие на всякъде в северна Англия.

[bochkata]

От: Езерната област на Англия (Lake District)

Чудесен пътепис и прекрасни снимки!
С нетърпение чакам продължението!

[asenv]

От: Езерната област на Англия (Lake District)

Харесва ми. Фокуса нещо ме смущава, с какво са снимани?

[Asteri]

От: Езерната област на Англия (Lake District)

Времето се държа сравнително добре, но има и моменти с дъжд
На първия постинг снимките нещо се разтегнаха над нормалния им размер, но май им намерих цаката да изглеждат по-стегнати. Някои са снимани в движение и през стъклото.
Благодаря за вниманието и приятно гледане нататък

Вход към ферма, ама нито е малка, нито е в прерията



На пътя има решетка, за да не може добитъка да излиза навън:



След което се катерим по склона, но къщата все още не се вижда. Това им е задния двор, тук размотават овцете За момент ни хрумва теоретичната възможност че тук би станало срахотно чеверме някоя вечер:



Гледката от "предния двор" на фермата е по-облагородена, едни заоблени хълмчета:



От този склон би излязла страхотна пързалка зимата. Засега обаче има само едни катраненочерни крави :



Стаята е яко кънтри



В банята има мокет, тапети и картина, което принципно е шик, но обстановката не е лукс. Все пак фермерите са на дотации (а може би нарочно се правят на бедни, за да си пазят дотациите )



Стаята за закуска на сутринта:



Ние сме на маса с гледка:







В коридора пердетата са разточително дълги. До прозореца се вижда че стените са дебели има-няма 70см . Това е така, защото самата ферма е от 16в, което са размирни времена когато по необходимост "моя дом е моята крепост".



Книгата за отзиви. На перваза е снимка на фермера и породисто добиче:



И пак тръгваме да обикаляме, в ранни зори. Гледка от паркинга на фермата, където за момент ни се прищява да отприщим песента "Излязъл е Дельо хайдутин" :




Сенките на облаците правят вълнистия терен още по-интересен, с много светли и много тъмни акценти:




За кратко посядаме в кръчма (на няколко стотин години, затова са й криви стените). Вътре е уютничко по селски, мокета на пода поглъща шума от стъпкитеа и местното пиво не е за пренебрегване:




Минаваме и през един от четирите по-големшки града в на областта, Кендал (27хил души). Води се "Портата към Езерната област". Градът е известен с едноименното ментово шоколадче (Kendal mint cake), много популярно сред алпинисти и планинари. Казват че шоколадчето било измислено погрешка, сладкарят всъщност се опитвал да направи ментови бонбони, но объркал рецептата. Десертчето е било сред провизиите на арктически експедиции още от началото на ХХв, както и на Едмънд Хилъри, когато пръв изкачва Еверест през 1953г, а също е и сред стандартния рацион на ирландската армия.
Сградите в града са строени от местния сив варовик и са в леко готически стил.
Ето река Кент, която минава през града. Съвсем прозрачна е, виждат се водораслите по дъното:




Една кръчма от 1654г :





Църквата на града е в сравнително нова сграда, едва от 18век. Тя обхваща и по-стари, средновековни части. Ако някой гледа сериала "Тюдорите", в тази църква е гробът на дядото на Катрин Пар, последната съпруга на крал Хенри VIII. Според някои, самата Катрин Пар е родена в замъка на града.




Продължаваме сред пасища, и една самотна ферма:



След което почваме да качваме планините. Ми то си е балкан:





Върховете се редуват с хълмове:




Минаваме през малки селца. В дясно е плет подстриган в стил "облак"




Къщите имат имена вместо улица и номер:




Планините се простират доста надалече:













В центъра се вижда църква, доста отдалечена от самото селище:



Най-после стигаме и езеро. Това е Уиндърмиър, най-голямото естествено езеро в Англия, дълго е 18км. Става популярно място за почивка през 19век, с навлизането на жп транспорта, но застрояването наоколо е минимално, защото цялата Езерна област е обявена за национален парк. Има и сериозни ограничения за стила на застрояване, не може да се прави нищо развалящо оригиналната атмосфера на мястото.
В езерото има няколко острова, най-големият от които е частен и обитаем.



Продължението следва.

[Asteri]

От: Езерната област на Англия (Lake District)

И разбира се има и много лодки, но през последните години е ограничена скоростта на придвижване по езерото, така че бързи моторници няма:






На самия бряг на езерото Уиндърмиър има само едно градче и няколко яхтени пристанища, останалите селища са малко по-навътре в сушата.





Друго малко селище край езерото, с тренировъчно мини игрище за голф в центъра му, до църквата:




Хубавото на многото валежи е, че има много водопади. Някои са малко извън последните къщи на градчето:




Къщата на моста, от 17век. Казват че е направена така за да се избегне поземления данък. Първоначално е била магазин за ябълки от съседното имение, по някое време е била жилище на шест членно семейство, в момента е информационен център за туристи.




Минаваме още няколко езера:






Най-високият от планинските върхове е 978м, но пък са много приятни за обикляне по туристически пътечки. Местата с хубава гледка също са отбелязани на картите, така че всеки да може да се порадва на местността. Доста от обикалящите по планините са пенсионери.




Зелен градски пейзаж:




Вход към къща за гости:


Самотна къща из планинските пътища:




Пейзажът под шарената сянка на облаците:




Докато на отсрещната планина е ясен ден, от тукашната страна ние се промъкваме в сумрак, през джунгла от папрати:




Между планините са низини, тази е живописно вълниста. Тревата остава яркозелена тъй като кравите опасват бурените:






Това е дворът на един частен замък. Собственикът го построил през 1840г специално за жена си, която много харесвала средновековни замъци. Сградата обаче не се понравила на съпругата, която направо отказала да живее тук. Според мен е голяма загуба, ако не друго, то поне заради внушителната гледка (хем снимахме в дъжд):




Самия замък:






Дъждът продължава, ние също, за да разгледаме едно накичено с цветя село. Повечето сгради са от 17век. Тук е учил поетът Уилям Уърдсуърт, а наблизо е живяла и писателката Беатрис Потър (дето пише детски книжлета за зайци) :








По някое време се озоваваме отново някъде по брега на Уиндърмиър:




Срещаме една от първите лодки пусната по езерото, от 1891г:




Въпреки че отново почва да ръми, по брега има туристи, забавляващи се с многобройните лебеди и патици:




Една хортензия, която англичаните обичат да оцветяват в синьо:




Следва

[Деси Генова]

От: Езерната област на Англия (Lake District)

Страхотен пътепис с уникална природа. Благодаря, че сподели с нас тази красота.

[Zahari007]

От: Езерната област на Англия (Lake District)

Много зарибяващо! Чакаме продължение! Браво

[Asteri]

От: Езерната област на Англия (Lake District)

Природата е неочаквано живописна, да. Е не е грандиозно като Алпите, красиво е по по-кротък начин, все едно си влязъл в картина. И гледките са много променливи, в смисъл че цялата област е доста компактна, не се изминават много километри за да смениш пейзажа. Ние бяхме за седмица и нощувахме на едно и също място. Лондон е хубав за пазаруване и музеи, всичко останало е навън.

Предпочитаният начин на отсядане из английската провинция навсякъде са не хотели, а къщите за гости, където се отсяда в домашна обстановка. Обозначени са като B&B (съкращение от "легло и закуска") :




Кръчма "Дупка в стената", от 1612г. Името идва от това, че едно време в съседство живял ковач, който обичал да си пийва докато работи. Затова пробили дупка в стената между кръчмата и ковачницата, за да могат да му сервират бира направо от там. Днес сградата на ковачницата е приобщена към кръчмата. Тук е отсядал и Чарлз Дикенс.
В двора на кръчмата има дървени окови, вероятно за тези, които не си плащат сметката




Подължаваме (в дъжд) по лъкатушещи пътища покрай нагънати като развълнувано море поля:




Срещаме един упорит колоездач в проливен дъжд. Хубаво е че пътищата им имат добра отточна система и не се събират локви и вади с които автомобилите да плискат велосипедистите




През едно дефиле, това е по обедно време!




Не може без червена телефонна кабина:




За кратко следваме тази река, докато се влее в езеро:






На тия с платноходките не им пука от лошото време:



Единствен хотел:




Пътят върви съвсем покрай водата, но ние скоро ще кривнем встрани, за да видим един водопад:




Пътечката до водопада е много мокра, но не се хлъзваме нито веднъж, някакси на стратегическите за хлъзване места има я камъче, я корен на дърво. Човешката намеса е ненатрапчива :




Водопадът с мостче над него. Доста е висок :




По-нататък има и един малък:




Всичко е покрито с мъх заради голямата влажност:




Наоколо има вековни дървета, като този бор, с диаметър над 2м, туристите ги включих за сравнение на размера:




Отново сме на колела, покрай езеро и поляна с овце:




По едно време облаците се спускат още по-ниско:




Ние пък се изкачваме, до този кръг от камъни тип Стоунхендж. В страната има над хиляда такива кръгове, този е сред най-запазените:






След което сядаме за кратко в градинката на едно хотелче. Някъде зад хотела имало водопад, който ще посетим след малко:




После набързо се прибираме вътре, защото ръмежът отвън се засилва:




Водопадът е на територията на хотела, затова има такса вход. Всъщност, има касичка, но таксата е по желание. Без да се гордеем със себе си, пропускаме да пуснем стотинки. Водопадът е доста шумен, защото е двоен, но не можем да се катерим по-близо и снимката е тази:




Наоколо има много мъх и папрат:




Както и огромни камъни изтъркаляли се по склоновете през Ледената епоха. Този е застанал на ръбче. Има стълба за желаещите да се катерят по него:




Тази овца ни поглежда накриво, защото й нарушаваме следобедното спокойствие:



Има още малко...

[Asteri]

От: Езерната област на Англия (Lake District)

Какво съм объркал, че снимките от предния ми пост не се виждат?

[Asteri]

От: Езерната област на Англия (Lake District)

Ъм, ще опитам да прикача отново снимките към горния текст:

[evelin d]

От: Езерната област на Англия (Lake District)

Колега,благодаря за споделеното.Връщаш ме 6 години назад във времето,когато прекарах няколко месеца в Англия.Има едно градче,казва се Рочестър и е близо до Лондон.Там също има красив замък със завидна история.Има и игрален филм сниман за замъка.

[Asteri]

От: Езерната област на Англия (Lake District)

Няколко панорамни изгледа:








Двигателят ръмжи заради огромния наклон на пътя (40 градуса), а до нас ромоли поток. Пак ще минаваме планински проход:




Поглед от най-високата част на прохода, към виещият се път:




Тук се срещат две планини:




Излизаме пак на езеро:



По склоновете се формират потоци и водопади след толкова много дъжд:




Светлината през облаците е като от прожектор:




Дъждът решава да поспре, ние също спираме, за да хванем гледката с този връх и малко синьо небе:









И няколко снимки в движение:

























Паркираме на този еко-паркинг, за да се разходим из градините на един викториански изкуствовед:




Самите градини са засаждани така, че да изглеждат естествено расли, без геометрични лехи и натрапчивост. Подборката растения е същата както по негово време, 19в :




От мястото има и хубав изглед към езеро и малко градче с голямо яхтено пристанище отсреща:






Катерим се по склона градините по тесни виещи се пътечки:






Къщата на градинаря:




Едно плоско черешово дърво:




Някои от цветята са необичайни:




И отново сме по междуселските пътища. Срещаме космати шотландски крави:







И заслон, където овчарят да си направи по един чай:




Пъплим нагоре по пътя и разглеждаме огромните пасища по отсрещния склон:






Запътили сме се към поредното езеро, по което имаме намерение да се повозим на лодка. Времето обаче не е на наша страна:




Повечето туристи упорито оставаме отвън на палубата, като се местим на седалките, по които най-малко навява дъжд:




По брега тук-там се белеят къщи. По трасето на корабчето има няколко спирки където слизат и се качват къмпингуващи и туристи за пешеходни обиколки:








Къщи за лодки:






И лодки. В небето тромаво прелитат патици :













Отправяме се по обратния път, а времето най-после се оправя:






А това са зелените хълмове на Йоркшир, през които се отправяме към едно имение:






На входа на имението ни посреща огромен кедър:




Аристокрацията играе крокет в парка. Помните ли онзи спорт в "Алиса в страната на чудесата" където Алиса ползва едно фламинго за стик, а вместо топка е един таралеж? Ето това е





А тук се тренира стрелба с лък:




Имението имало парични проблеми и затова градината била с евтини цветя и лесна за поддържане подредба. Ми добре се е получило )

[choko]

От: Езерната област на Англия (Lake District)

Страхотно

[profesionalista]

От: Езерната област на Англия (Lake District)

...благодаря колега,че сподели.Преди години изкарах едно приказно време в Чатъм,област Кент.Ние имаме много повече от тях,но отношението ни към всичко просто е с друга сила и посока.Благодаря ти още веднъж!