Из Европа с велосипед

[darkrose]

От: Из Европа с велосипед

Ехе.
Много трябва да си "откачен" да тръгнеш да пътуваш с колело. В добрия смисъл на думата, разбира се.
Голям поклон за смелостта.
Аз съм го мислил и този вариант на пътуване, много е евтин, но нямам куража честно казано.
А и с колело трябва да разполагаш с доста повече време за всичко, придвижването е в пъти по-бавно. Това разбира се си има и своят чар - стига да разполагаш с времето.

Чакаме с нетърпение останалата част на пътеписа.
Абонирам се за темата.

Поздрави!

[ANARCHY]

От: Из Европа с велосипед

Отново се извинявам!

Ден 16
Отправихме се към Генуа.


Опасно растение за колоездачи, вади очи, къса месо! Листата завършват с 2-3 см шипове!


Пристигнахме в Генуа с големи очаквания, но бяхме силно разочаровани. Представете си София в пиков час и умножете по 10 и прибавете много кораби и сажди от тях навсякъде.
Изнесохме се максимално бързо. Белите дробове ни боляха и целите бяхме покрити в сажди. Не знам тия хора как живеят!

Избягахме от Генуа и стигнахме Арензано. Намерихме си плаж, на който смятахме да спим.
Бяхме щастливи, че за 3 дни стигнахме от Болония до Генуа и решихме да го отпразнуваме в една пицария. Собственикът наистина си разбираше от работата и за разлика от другите заведения, неговото беше пълно. Лично той ни настани и взе поръчката. Намери човек знаещ английски и каза, че иска да ни черпи вино. След 2 часа разправии успяхме да обясним защо виното е напълно изключено от нашето меню и се разминахме само с минерална вода

Приключихме с яденето, попитаха ни дали сме доволни и ни казаха, че заведението черпи!
Настоявахме да си платим сметката, но без успех!

Отправихме се към плажа, но там разни охранители ни изгониха. Но това не развали нашето настроение и веднага си намерихме друг плаж. Отново спахме само в спалните чували без палатки.

[ANARCHY]

От: Из Европа с велосипед

Ден 17

Отправихме се към Санремо, но само след 35км се натъкнахме на тази гледка. Намира се малко след Савона.

Решихме отново да починем. Цял ден плувахме в кристалната вода. Наистина един добър ден за нашата психика .
Километрите до тук.

2011км моторджиите да не завиждат

Ден 18
Един час почивка, след като качихме колелата от плажа обратно горе на пътя.

Пътя.


Велоалея.


И Санремо.

[ANARCHY]

От: Из Европа с велосипед

Ден 19

Границата с Франция.


Монако.


Публичен асансьор, става и за колела!


Пак Монако. На 4 и 5 снимка се вижда как една мацка си прибира кабелите за зареждане на личния и Тесла електрически болид


До края на деня минахме Ница и спахме на плажа.

[ANARCHY]

От: Из Европа с велосипед

Ден 20

Сутринта се събудихме на плажа от гръмотевици и дъжд. Намирахме се на няколко километра след Ница, на плажа в курортно селище. Не бяхме сами - освен англичанина с нас имаше една двойка италианци с колела които отиваха към Барселона да търсят работа.

Разделихме се с тях и влязохме в първия МакДоналдс, за да се скрием от дъжда и да празаредим телефоните. Забавихме се до обяд и за това планът ни да минем Сен Тропе беше променен. Изминахме 89 км до Сен Егюлф.

Ден 21

Отново се събудихме на плажа, този път от двама "рибари" - и те не знаеха какво точно правят. Денят беше тежък и дълъг. Изминахме 129 км за да излезем от Тулон. Ядохме в Сен Тропе на едни площадки за петанк.


Малко по-късно на една бензиностанция срещнахме тези момчета.

Те са французи и идваха от Марсилия по пътя по който ние карахме - посъветваха ни от къде да минем и къде да спим. Има и други луди като нас
В този ден разбрах какво е имал предвид човекът от Хамбург, който срещнахме в България, като каза че във Франция колоездачите си имат собствен път. По крайбрежието на Франция имаше велоалея, дори между градовете и най-важното беше далече от главния път. На едно място имаше дори тунел за велоалеята, за да не катери планината както правеше главния път.

Привечер пристигнахме в Тулон и докато се измъкнем от там и стигнем до плаж, за който ни бяха казали французита стана почти 9 часа.На плажа беше много ветровито и въпреки това имаше страшно много хора, Ради се влюби в една сърфистка, Питър и аз се скарахме за мястото за нощувка. Питър загуби и последвахме моята интуиция. Качихме един баир и се оказахме сигурно в най-скъпия квартал в района. Не беше към курортната зона, а жилищна.
Продължавахме да караме навътре в квартала и изведнъж стигнахме до морето, високи скали и нещо като малка горичка пред тях. И там имаше хора! Зад два минибуса се бяха разположили за къмпинг няколко души. Ние се скрихме дори зад тях.

[ANARCHY]

От: Из Европа с велосипед

Ден 22
Също тежък ден. Още 120 км, от които половината изкачване. Беше мнго ветровито.

Спряхме в един парк в Марсилия да обядваме между 4 и 6 и нашата цел беше просто да се измъкнем от града, за да намерим място където да спим. По погрешка се оказахме на автомобилен път, но докато успеем да слезем от него, той ни беше изкарал от Марсилия и ни беше спестил доста мъки и неволи. Вече бяхме в малките села в покрайнините на града, а те се нижеха едно след друго по пътя и не им се виждаше края. Изведнъж се появиха доста негърчета, които приличаха на наще "ромчета". Появиха се и доста бронирани бензиностанции и магазинчета! Разбрахме за какво става въпрос и рязко ускорихме темпото. Карахме до 10 вечерта. Успяхме да намерим едно скрито местенце между влакова линия и паркинг на търговска зона малко преди да пресечем поредната магистрала. Тежък ден - тежка нощ.
Но добре се бяхме скрили защото до нас мина полицейска кола, която оглеждаше, и не ни видяха.

Ден 23
Много неприятен ден. Това беше и вторият път , в който бяхме на границата да зарежем всичко и да се приберем със самолета. Сутринта станах със страшни болки заради единия ми мъдрец, беше се възпалил и съответно лимфния възел под него се беше подул. Освен това Французите преживяваха тежък вирусен период и бях прихванал от тяхната хрема и кашлица.
Още един неприятен момент - скоро трябваше да се разделим с Питър. Отидохме в Макдоналдс. Там срещнахме един много мил човек - Дени, който освен че си предложи телефона при спешна нужда, предложи да закара Питър до Германия - той естествено отказа. Карахме около 60 км и стигнахме до мястото на раздялата. Отдавна не бяхме пукали гума затова в рамките на няколко километра аз спуках 2. На следващия център за колела Питър помоли да ни проверят налягането на гумите - не свърши работа, след това и Ради спука гума.


Обядвахме в Салон-де-Прованс. Разменихме си контактите с Питър, снимахме се за последно и се разделихме.

Беше ни много тъжно. Наистина тежка раздяла. Вече бяхме забравили какво е без него и ни беше гадно, а не мога да си представя какво му е било на него.
Изминахме още 26 км до един къмпинг в Сен-Марте́н-де-Кро. Вече бях забравил какво е да разпъваш палатка.

[Чичка]

От: Из Европа с велосипед

Браво за ентусиазма и мотивацията колега! Не е никак лесно да се минат толкова км с колело и според мен за относително малко време. Определено това е приключение в най-добрия смисъл на думата

Чакаме продължение с нетърпение.

[ANARCHY]

От: Из Европа с велосипед

Ден 24

Много приятен ден - карахме на равно. GPS-а ни прокара през един път, през едно поле - нямаше никакви коли и беше много спокойно. Стигнахме до Люнел и отново останахме на къмпинг. Там докато се опитаме да се свържем с роднини се появи още един пътуващ и къмпингуващ колоездач - Мориц от Германия. Буквално го отвлякохме от портата и го инсталирахме до нас. Той пътуваше за Испания, но беше много бърз за нас, изминава по 150 до 200 км на ден!!! Наистина бързаше защото негови приятели били на почивка близо до Барселона и им остават само няколко дни, а той искаше да се прибере с тях.


Тук Ели падна и се загуби в храстите


Ден 25

От както се разделихме с Питър нищо интересно не се случваше.
Ели падна отново, обели колената, аз ги облепих с лепенки и памук.


Въпреки случилото се продължихме с колелата и успяхме да стигнем до Безие. Беше още рано, но намерихме подходящо място за палатка на диво, затова останахме въпреки че бяхме изминали само 70 км. За щастие усетих как организма ми успя да се справи с грипа, температурата спадна, хремата намаля, но зъба още ме болеше. Решение и на този проблем намерих в една аптека. Купих си "Елудрил" - някаква вода за уста, но упътването беше на френски. Оказа се, че е концентрат, но това го разбрах чак в България

[Faca]

От: Из Европа с велосипед

Много е яко да видя ваши снимки на места на които съм бил това лято с мотора (даже на площадката над Монако и аз се снимах). Вярно аз се потях от жега , не от физическо натоварване, ама това е друг въпрос

Евала!!!

[ANARCHY]

От: Из Европа с велосипед

Ден 26

Станахме рано, чуваха се ловджийски кучета из района. Един заек открадна една от ръкавиците на Ради.


Карахме цял ден. Привечер стигнахме курортите около Кане. Видяхме арена за състезания с монстъри. Тъкмо я подминахме и видях плакат за състезание на 13 август. Започнах да смятам кой ден сме, защото бяхме загубили напълно представа коя дата е, и разбрахме че същата вечер има състезание - какво съвпадение!


Решихме да останем на къмпинг наблизо и да се върнем да гледаме. Районът беше пълен с къмпинзи и всички те, дори и скъпи, бяха пълни - отказаха да ни приемат. Затова продължихме към Кане. Намерихме място в нещо като природен парк. Отново ни валя дъжд.

Ден 27

Баирите започнаха отново. Напускахме Франция.


Последният ни плаж по наши сметки (наложи ни се да спим и на плажа в Барселона).




Някогашната граница между Испания и Франция.


Изразявам радостта си, че напускаме Франция. Много неприятни, болнави и постоянно намръщени хора!


Портбоу


Точно между двете табели - на Франция и на Испания, спряхме за малко и през това време се появиха 4 колоездачи - трима мъже и една жена, по-възрастни от нас, около четиридесетте. Бяха испанци от Манреса. Двадесет дни карат из Пиринеите - между 20 и 30 км на ден и спят само по хотели. Те ни посъветваха да хванем влака защото след стотина километра Испания става пустиня и даже по-лошо.

[ANARCHY]

От: Из Европа с велосипед



Тъкмо бяхме тръгнали да изкачваме баира след Портбоу и заваля. Успяхме да се качим на върха и спряхме да се покрием с дъждобраните. Нещо ми хареса една козя пътека, тръгнах по нея и след 30-40 метра от пътя намерих нещо като бункер. Скрихме колелата и разпънахме палатка, защото не се очертаваше да спре да вали.


Ден 28
Реално първият ни ден каране в Испания. Наистина горещо.


Тези хора наистина живеят на ръба.

Успяхме да стигнем до Олот. Карахме още 3 км в друга посока, за да стигнем един къмпинг. Беше ни страх да оставаме на диво в национален парк, а бяхме предупредени че в Испания нерегламентираното къмпингуване е строго забранено (то къде ли не е).

[Жоро Танев]

От: Из Европа с велосипед

Хайде моля те, дай следващата порция, че нямам търпение!

[ANARCHY]

От: Из Европа с велосипед

Ден 29

Беше вторник трябваше да се заредим с храна, защото от два дни не бяхме пазарували. Не успяхме да се измъкнем от Олот преди 12. Карахме в най-голямата жега до Рипол. Пред нас стоеше гарата - не издържахме. Беше наистина горещо. Установихме че в Испания не може да се кара по това време, може би и за това колоездачите изведнъж рязко намаляха. На гарата ни казаха че за 20 евро ще отидем в Барселона за 2 часа заедно с колелата. Ние не искахме да ходим до Барселона, но всички линии в района ходят там. Карахме из града докато намерим информационен център. Свързахме се с бащата на Ели (живее в Испания) и той каза че от Барселона всяка вечер има влак до Сигуенса - там където ние искахме да стигнем и да продължим с колелата. Милият човек от информационния център ни прибра колелата в гараж, настани ни в една хубава и хладна стая да починем, обясни ни къде има къмпинзи в района и т.н. Накрая ни попита от къде сме: "-Bulgaria", "-Bulgaria? Довиждане!" Само това знаеше на български


Решихме да не чакаме цял ден - тръгнахме към Барселона с влак.


Пристигнахме без никакви проблеми. На гарата в Барселона се оказа че влакът за Сигуенса е пълен и единственият начин да стигнем до там е да хванем на следващия ден сутринта влак за Сарагоса и от Сарагоса друг за Сигуенса. Трябваше да прекараме нощта в Барселона. Бащата на Ели се обади и каза, че от друга гара тръгвали автобуси за Мадрид на всеки час до 1 часа, затова ние прекосихме Барселона, чакахме 30 минути на една опашка и ни казаха че в един автобус могат да се качат само две колела. Карахме из града известно време и отидохме на плажа. Там беше лудница.

Имаше много повече хора от колкото се виждат на тази снимка.

Реално по това време на годината карането на велосипед в Испания е невъзможно. Температурите достигат 50 градуса и влажността е висока. Бяхме решили да опитаме да караме през нощта, но температурите отново не падат, а забелязахме и наличието на пияни шофьори вечер. Да си призная това отказване точно преди финалната права не се отрази благоприятно на психиката ни, но вече два дни си играехме със здравето.

[ANARCHY]

От: Из Европа с велосипед

Ден 30

В два и половина бяхме събудени от страшен шум. Около нас имаше три огромни машини за почистване на плажа, които ни осветяваха с прожектори и един човек крещеше да се разкараме. Постояхме още час два и се отправихме към трета гара, която беше отново в другия край на града. Барселона е много красив град, особено през нощта. На всякъде има велоалеи, равно е и е много приятно за каране. В 5 сутринта температурите не бяха падали под 30 градуса. Отидохме на гарата, изчакахме влака, имаше много мили хора с оранжави тениски, които помагаха на хората да се ориентират. Оказа се че във влака има специално отделение за колела - нещо като багажно. Там срещнахме друга възрастна двойка испанци, които отиваха в Сигуенса и тръгваха от там с колелата на север, но и те не бяха очаровани от времето. Пътувахме до обяд, даже се наложи да се прикачим за две гари на друг влак. Пристигнахме в Сарагоса - на гарата никой не говореше на английски дори хората от информация. С много усилия успяхме да си вземем билети за Мадрид. Влакът за Мадрид минава през Сигуенса, но вече се бяхме отказали от варианта да караме още няколко дни от Сигуенса до Мадрид. След като стана време за влака се насочихме към изхода за перона. Оказа се че има контрол на багажа като на летище. Накараха ни да свалим дисагите от колелата и да ги прокараме да минат на скенер. Ужасни хора Сарагосци - виждат че ще изпуснем влака, че дисагите на Ели са скъсани, вързани за колелото, и не могат да се свалят и продължават да настояват да свалим всичко. А дори не говореха английски! Взеха ни ножа(мръсен, мазен...полицаят щеше да повърне ). Задържаха влака докато се качим.
Качихме се на последния вагон. След малко се появи кондукторът. Каза че трябва да прекараме колелата до първия вагон. Отказа предложението ни на следващата гара да слезем и да се качим най-отпред. Накара ни да минем през целия влак между седалките с хората, които се възмущаваха от нас. Беше ужасно. Аз отнесох главата на една баба(стана скандал, но след една псувня на български от мен всички млъкнаха). Отпред бяха същата двойска, с която се запознахме в предния влак.
Пристигнахме в Мадрид малко след 8. Намерихме си билети за местно влакче до Виалба - градче на няколко километра от апартамента на бащата на Ели. В 11.30 на 17.08 бяхме в El Guijo. Последваха 6-7 дни сън и тишина.
Въпреки натрупаната умора, решихме да покараме и с ето тези


И малко екстремни преживявания


Надявам се тази тема да бъде полезна и да повиши приходите на българските вело магазини

[Пламен Стоянов-Пацо]

От: Из Европа с велосипед

Много ми хареса пътеписа и снимките които сте направили,браво!А за хората от Франция си много прав така е,все намръщени и незнаят англииски, странно защо когато доидат туристи от франция искат да им говорим френския?