Исландия 2011

[g.milusheva]

От: Исландия 2011

при поредното спускане ни спират насрещни колоездачи



със странната молба да върнем кучето във фермата, в която са нощували; кучето тръгнало да тича с тях и така – вече 15 километра; познайте кой се сдоби с нов приятел



стигаме до въпросната ферма, последната (и единствена) по пътя и стоварваме беглеца от колата





земята рязко свършва в края на възвишенията след този плаж







Latrabjarg или The Cliff of all cliffs, най-западната точка на Исландия (и на Европа в това число, ако не се броят Азорските острови); вертикалният отвес продължава повече от 14 километра и на места е висок 440м; начупените му скални ръбове са недостъпни за арктическото лисиче и затова са сигурен и предпочитан дом на хиляди пернати (не преувеличавам)

[g.milusheva]

От: Исландия 2011

с човечета за мащаб:







ние преследваме едно конкретно пиле, но нямаме против срещата от близо и с други

този тук си е чист Сайлон; местното му име е Alka





на тези фини дами името не знам







заветното пиле също е там, но за него малко по-късно

след като сме утолили жаждата си за непосредствен контакт с дивата перната природа на Исландия, поемаме на обратно; скоро се отклоняваме отново от главния път, за да слезем при дълъг залив









паркираме и тръгваме да се поразходим до водата



изведнъж от земята се вдигат стотици пернати с крайно агресивно поведение





ордите на “бялата лястовица” изпращат към нас най-безстрашния си отряд – с крясъци, викове и шеметно стрелкане към главите ни малките пилета успяват да ни накарат да се стреснем повече от Хичкок; отдалечаваме се на порядъчно разстояние от мътещите им територии и едва тогава ни оставят на мира

[g.milusheva]

От: Исландия 2011





























към края на деня, във водите на крайпътно снегоотточно езерце





следва... пилето

[g.milusheva]

От: Исландия 2011

ето го и пилето, което преследваме вече седмица по бреговете на Исландия – името му е Puffin, на исландски - Lundi.

е Няма такова пиле!















ооооп, идвааам….

[Nik Nikolov]

От: Исландия 2011

Много са красиви !

[alex_markov]

От: Исландия 2011

Браво Гергана! Страхотни Снимки и Великолепен Разказ!

[Тихомир]

От: Исландия 2011

Тая птичка се казва тъпоклюна кайра(кайра). Често е обект на грабеж от страна на фрегатите, които летейки и крякайки около нея докато се връща от риболов я принуждават да повърне уловената риба и така се прехранват с престъпления.

[g.milusheva]

От: Исландия 2011

Iceland, the westlands – ден 11, 04.07.2011

мисълта, че утре вечер трябва да се качим на самолета, вече пари в гърдите ни; струва ни се, че сме тук едва от вчера и едновременно с това – от поне няколко месеца…

след кратък разбор на предстоящия ден решаваме, че все пак ще направим обиколка на западните земи – вдаден в океана на запад полуостров с ледник в края

[g.milusheva]

От: Исландия 2011

самият ледник е отново потънал в облаци, а докато го обикаляме ни мокри типичният исландски мъгло-дъжд



преминали вече на южния бряг, спираме в Arnastapi – рибарски пристан, сгушен между тези базалтови плисета

[g.milusheva]

От: Исландия 2011

имаме доброто намерение да стигнем Glymur – най-високия водопад на Исландия, разположен на няма и 50 километра от столицата; гпс-то ни извежда на малък паркинг, на който вежлива табелка ни информира, че до самия водопад има още 3 часа път пеша; вече е 5 следобяд и Glymur неохотно попада в списъка “другия път”

пред нас е Рейкавик





още докато бяхме на фиордите се сформира бойна организация за среща в Столицата с българи, живеещи в Исландия, благодарение на форума; намираме си хотел в Рейкявик и скоро след това вече се настаняваме ето тук, водени от любезния ни домакин Емил - sadex5







следва...

[g.milusheva]

От: Исландия 2011

Iceland, the end – ден 12, 05.07.2011

ето го и последния ден в тези приказни и неочаквани земи; предвкусваме заминаването още от вчера, но някак се опитване да не обръщаме внимание на горчилката; за целта имаме програма за деня и тя, разбира се, започва в

HARPA

Harpa е новата концертна зала на Рейкявик, за която жителите на града мечтаят от много, много, ама много отдавна; за нация, чиито основи са изплетени от музика, липсата на адекватно място, посветено на Нейно Величество Музиката, е било болезнено и горчиво; въпреки краха на исландската икономика преди няколко години и многото стопирани проекти, залата вече е факт – построена в периода на най-тежката криза, вероятно с много компромиси и перипети, но – факт.

архитектурните блогове в мрежата следяха от близо прогреса й, има достатъчно филмчета с интервюта с архитекти и дизайнери, снимки и коментари за любопитните; ще спестя разказите на авторите и концепцията и ще ви разкажа само личното си впечатление

Harpa (което означава просто арфа) се вижда от всякъде – достатъчно е само да се излезе на крайбрежната улица



сградата е обърнала гръб на водата; концентрирана e във взаимоотношението си с градската тъкан толкова, че със същия успех би могла да не се намира директно на waterfront-а; harpa е избутана в дъното на имота, до сами водата, за да освободи пред себе си място за подобаващия площад; все пак, на площада има нужното за всеки уважаващ себе си датски архитект водно огледало – като компенсация.

фасадата моментало заковава погледа, така че не оставя много време за градоустройствени размисли













за някои специфични характеристики на формообразуването никъде не намерих логично обяснене; честно, постарах се!

[g.milusheva]

От: Исландия 2011

влизаме вътре





най-специфичния и оправдан ефект на безумно скъпо струващата обемна фасада се проявява не отвън, а в интериора – кубичните елементи хвърлят фантастични сенки навсякъде; смесено с ефекта от цветните стъкла, крайното усещане е неочаквано игриво и занимателно за черно-сивата строгост на фоайетата







е, има и цветни петна, макар моето усещане да е, че някой в последния момент е сменил удивително подхождащото цикламено с оранжево





всъшност залата все още не фуункционира напълно; разпределителното фоайе в единия край е цялото в скеле от вътре, част от дограмата още се тества (което означава и подменя – там, където не отговаря на необходимите критерии…); исландците са толкова горди и нетърпеливи да ползват новата си придобивка, че строителните работи не им правят впечатление, заградените зони грижливо се заобикалят, а хората със строителни каски просто се сливат с интериора.

преди да влезем в самите зали

[g.milusheva]

От: Исландия 2011

амфитеатрална зала със специални странични пана за променлива акустика, чисто акустична - без дигитално подсилване на звука



двойна (делима) зала с равен под, променлива акустика (въртящи се странични пана), прибиращи се амфитеатрални места, възможности за симултанен превод и дигитализиран звук



зала с равен под, променлива акустика без дигитално вмешателство и “цветомузика” (не се подигравам – просто така наричам това на ум) – подготвена за мюзикъла Коса



и, нейно Величество Главната Зала



червеното трябвало да асоциира огън, лава или нещо подобно; странно, личното ми усещане е, че не им се е получило особено добре

през цялото време се оглеждам за Органа – онзи, големият, умопомрачителният, символът на Исландия, органът с главно О…. та какво би била концертна зала в Исландия без орган!???! дори селските църкви са оборудвани поне с хармониум, при това от стотици години! а залата – залата трябва да притежава нещо несравнимо, уникално, произведение на изкуството във всяко отношение, орган, само от видът на който да ти се подкосяват кракат! а звукът – звукът му трябва да е такъв, че да се говори за него би било светотатство, защото няма такива думи в никой земен език….

ако никога не сте чували орган на живо, няма да ме разберете, а аз съм чувала само органа на Зала България; в Исландия очаквам да видя Бащата, органът на всички органи – и мястото му би било точно в тази зала; знам, че едва ли ще имам шанс да го чуя, но въпреки това тръпна в очакване на тази среща; сякаш очаквам да зърна духът на цяла една нация, сакаш като го видя – и ще разбера…

орган НЯМА

все от някъде е трябвало да орежат бюджета

докато се опитвам да преглътна нудоумението и разочарованието си, се уговаряме с нашия любезен домакин – екскурзовод в Рейкявик – Емил; той, без дори да подозира, ни води на място, съдържащо точно това, от което имаме нужда в момента – отговори…
благодаря, Емо!



и на други места има такива музеи – с истински сгради от едно време, млади хора, облечени в съответните носии с подобаващо поведение и разкази за начина на живот преди, примерно, 300 години; на другите места, обаче, дори не сме изпитвали потребност да влезем, камо ли – да разпитваме







тук – когато т.нар. “беседа” започна, не откъсваме поглед от устата на младото момче, което разказва, докато ни развежда през част от сградите-експонати; и на всяко местенце, където ни е удава възможност – питаме.

питаме за какво ли не – защо няма гори, кога са ги изсекли, как са се топлели, какво са ядяли, как са съхранявали храната, стигала ли им е…. изобщо, питаме как са оцелявали

защото Исландия върви по тънкия ръб, делящ свръхчовешкото оцеляване, което не оставя физически и умствени ресурси за друго и най-големите майстори и умове на северноевропейската култура; и не е сигурно дали е от едната или от другата страна на този ръб

от 50 години къщите се отопляват с гейзерна вода, стадата са огромни, електрическия потенциал на водните и топло-централите е фантастичен, на север вадят алуминий, а природата е най-умопомрачителното нещо, което съм виждала; нация, с размер на провинциален европейски град, ражда поне по няколко световноизвестни музикални имена всяко десетилетие; място с пазена и тачена история, където хората са можели да четат, пишат, смятат и редят поезия преди 1000 години, всичките.

в същото време националната болест на исландския народ е Алцхаймер, болестта на неизползвания, на закърняващия ум…

???

когато преди няколко години препрочетох Атомна база на n-айсти път, затварянето на задната корица ме остави със същото едва доловимо неразбиране, с което я затворих първия път, преди 20 години; има нещо в начина на мислене и ценностната система, което е отвъд способностите ми, отвъд разбирането; съзнанието ми не обича такива невъзможности (сигурно затова дойдохме), но дванадесетте дни, прекарани в лутане из острова не ме доведоха и на милиметър по-близо до отговора….

за довиждане влизаме в един от символите на Рейкявик







тук, разбира се, има орган





по пътя за летището Исландия ни изпраща крайно подобаващо







край

[Венци- малкия]

От: Исландия 2011

Колкото и пъти да гледам снимките , няма да ми омръзнат.
Благодаря отново за споделеното.

[alex_markov]

От: Исландия 2011

Жалко че свърши, но ще си го препрочитам редовно
Сурова Красота, Но Красота неземна
Благодаря за Прекрасният разказ, пълен освен с Фантастични Снимки и с Много Емоции!